Златен век на българската култура по времето на цар Симеон Велики


Категория на документа: Литература


В края на IX и началото на X в. старобългарската литература се развивала в духа на традициите , създадени от учениците на Кирил и Методий и намерили приложение в двете просветни и книжовни средища в Преслав и Охрид . Школите в Преслав и Охрид служели на едни и същи идеи , преследвали едни и същи цели , разпространявали едни и същи литературни схващания , организирани били от една и съща политическа и административна власт.

Литературните произведения , създадени в Преслав и Охрид през управлението на Симеон , били пряко свързани с политическата , социално-икономическата и духовната обстановка в България от края на IX и първата четвърт на Xвек. Те отразявали преди всичко голямата роля на църквата и на религиозния светоглед , станал господствуващ след покръстването на страната ; отразявали нарасналото самочувствие на българския владетел и на групираната около него болярска аристокрация във връзка със сполучливите войни с мощната Византийска империя и с голямото териториално разширение на държавата ; отразявали подема на младата българска народност , тръгнала по пътя на просветно и културно развитие , станала център на славянската писменост и образованост .

В преобладаващата си част литературните творби , създадени в края на IX и в началото на X в. , имали религиозно съдържание и стояли в непосредствена връзка със задачите на църквата за пълно утвърждаване на новата вяра по всички краища на страната , за популяризиране на догматичните , обредните и етничните страни на християнството . В жанрово отношение тази литература била твърде разнообразна . В основни линии тя се свеждала до поучителни и похвални слова по повод на отделни празници и църковни събития , до жития на светци , до полемични съчинения против еретици , до догматични трактати по основни въпроси на религията и пр. Много от създадените тогава произведения били преводи от гръцки език , но се срещали и оригинални творби , създадени от изтъкнати църковни писатели , като Климент Охридски , Черноризец Храбър , епископ Константин Преславски и др. Наред с църковната литература по времето на Симеон били съставяни и произведения , в които се засягали светски по характер теми и в които личал засиления интерес на определени кръгове сред българското общество и главно сред болярството към въпроси на естествознанието , на филологията , на риториката , на философията и пр. Светската тематика е представена главно у Черноризец Храбър и в съставените по нареждане на самия Симеон сборници със смесено съдържание . Оригиналното в тази литература е малко , в по - голямата си част тя се състои от преводи на византийски произведения .

Важен дял в литературното творчество през разглеждания период заемали творби , свързани с живота , дейността и заслугите на Кирил и Методий . Тук спадат такива произведения като Панонски легенди , Похвала на Кирил , сказанието “За буквите” и пр. Създадени били като непосредствен отклик от великото дело на двамата братя и като израз на гордостта на българския народ , смятащ себе си за главен негов наследник и продължител . Много от запазените до наши дни произведения , влизащи в кръга на кирило-методиевската тематика , се отличават с голяма сила на чувствата , с яркост на изложението , с подчертан лиризъм . За пример могат да се вземат такива творби като “За буквите” на Черноризец Храбър , “Азбучна молитва” и “Проглас към Евангелието” на Константин Преславски и др. Тази книжнина била изцяло оригинална по характер и отразявала безспорното дарование и майсторство на един талантлив кръг писатели от края на IX и първата четвърт на Х в.

Литературната дейност през разглеждания период била непосредствено следена и пряк подпомагана от Симеон – един от най-образованите владетели на своето време . Благодарение на неговата подкрепа възникнали благоприятни условия за разгръщане на значително по обем книжовно творчество както в столицата Преслав , така и в Охрид , т.е в двете главни просветни средища на българската държава .

Климент Охридски . Заел епископската си катедра в Дембрица , или Велика , през 893 г. , Климент развил голяма литературна дейност , продължила до края на живота му ( 916 г.) . Неговите най-значителни творби са свързани с разпространението и популяризирането на християнската религия сред населението в югозападните български краища . Ето какво съобщава за книжовното му творчество охридският архиепископ Теофилакт ( 1084 – 1108 ) , автор на Пространното Климентово житие : “ Климент – пише той – съставил прости и ясни слова за всички празници , които не съдържат нищо дълбоко и много мъдро , но които са понятни дори за най – простия българин . С тях хранил душите на по – простите българи, поейки с мляко тези , които не могли да приемат по-твърда храна , и станал нов Павел за новите коринтяни – българите .

Както се вижда , житиеписецът загатва за твърде богата проповедническа и книжовна дейност на охридския просветител . И действително днес науката разполага със значителен брой Климентови проповеди за различни годишни празници : Похвално слово за пророк Захарий и за зачатието на Йоан Предтеча , Поучение за Рождество Богородично , Поучение за предпразненството на Въздвижение , Поучение за Въздвижение , Поучение за предпразненството на Рождество Христово , Поучение за Рождество Христово , Поучение за Богоявление , Похвално слово за 40 – те мъченици , Поучение за Благовещение , Поучение за Пасха , Похвално слово за пророк Илия , Поучение за апостолите Петър и Павел , Похвално слово за Успение Богородично и др.

Климент творил в епоха , когато , от една страна , основните общохристиянски празници имали вече дълга история и ритуалът им бил установен , а , от друга , когато християнството в България току – що било прието и още нямало утвърдена проповедническа традиция . За това той насочил вниманието си преди всичко към общохристиянските и общозадължителните празници . В своята проповедническа дейност Климент държал строга сметка и за конкретните условия , при които работел , за българската действителност от края на IX и началото на Х в. Като проповедник той се интересувал от най – належащите на новопокръстения народ . За него било ясно, че в оня момент широките маси се нуждаели от разяснение преди всичко от християнската етика , т.е. от разяснение на всекидневните задължения на християнина към църквата и обществото , от разяснение на поведението и мястото му в това общество .

Вземайки под внимание равнището на българското духовенство и на все още слабо развития църковен ритуал в България , Климент съставил и т.нар. общи поучения (проповеди – образци) , които лесно могли да се приспособят към един или друг празник : Наставления за празници и Поучение за апостол или мъченик . По обем стигналите до нас Климентови поучения са кратки , някои дори са съвсем кратки ( за гостоприемството , за поста и др.) .С удивителна простота разяснява в тях въпросите или събитията , от които извлича и съответната нравствена поука . Просто и задушевно дава съвети на християните с оглед на техните конкретни нужди , имайки предвид , че неговите слушатели са приели неотдавна новата религия , че те все още не могат да се похвалят с развит религиозен живот и т.н. За това именно обръщенията към тях са твърде прости и естествени , чувствата са дълбоко преживени и искрени , лексиката е лесно разбираема , примерите са близки до живота на слушателите.

Изобщо Климентовите поучения са изградени по съдържание и форма с оглед на конкретната обстановка в България от края на IX и началото на Х в. , с оглед на първите десетилетия след приемането на християнството .

Климент Охридски е автор също на Похвално слово за архангелите Михаил и Гавраил , Похвално слово за Св. Димитър Солунски , Похвално слово за Св. Климент Рилски , Похвално слово за Св. Йоан Кръстител , Похвала за Кирил Философ , Похвално слово за Възкресение Лазарово и др. Особено ценна за нас е Похвалата за Кирил Философ , тъй като по съдържание тя не следва чужди образци .

Даровит писател , запознат с правилата на църковното и ораторското изкуство , с дълбоки и искрени чувства , Климент превел и някои църковни песнопения . “Климент – пише Теофилакт Охридски – богато снабдил църквата с Псалмоподобни песнопения , едни от които са съставени за много от светиите , а други пък , молитвени и благодарствени , са в чест на всенепорочната Божия майка. Изобщо Климент е предавал на нас , българите , всичко , което се отнася до църквата и чрез което се трогват душите . Кои са обаче тези песнопения , все още не е установено . Сигурно е само , че към края на живота си Климент е превел Цветния триод , който се използува при богослужение от Томина неделя до Петдесетницата .

Със своето проповедническо и книжовно дело Климент наред с Константин Преславски и Йоан Екзарх допринесъл твърде много за установяването и утвърждаването на родна традиция в областта на църковното красноречие в началния период от развитието на старобългарската литература . Благодарение на риторичните си качества неговите слова и поучения получили голяма популярност не само в България , но и в чужбина , главно в Русия . Преписи от Климентови произведения били поместени в стотици и хиляди старославянски ръкописи от различни векове и от различни краища – от Северния ледовит океан до Антон и Синайския полуостров и от Адриатическо море до Уралските планини . Различните негови творби обаче имали различна съдба и популярност в старославянската книжовна традиция . Най – широко разпространение получили онези проповеди , които били свързани с по – големите и с общохристиянските празници . Първенството в това отношение държат Слово за архангелите Михаил и Гавраил (повече от 150 преписа) , следвано от Слово за пророк Илия (около 150 преписа) , за Преображение (над 120 преписа) , за Лазар (над 100 преписа) и т.н. Словото пък за 40 – те мъченици е познато за сега само по два преписа , а Поучението за неделния ден – по един препис .

За високата оценка на Климентовото проповедническо наследство говори още обстоятелството , че в много случаи то се преписва на Йоан Златоуст . Така например поучението “Наставления за празници” е познато за сега по 27 преписа , от които 24 се сочат като Златоустови ; от Поучението за апостол или мъченик има 26 преписа , като за автор на 23 от тях се смята Златоуст ; Поучението за Пасха е познато по 36 преписа , от които 26 носят Златоустовото име , и т.н. И това не е случайно . По полетата на мисълта и по дълбочината на чувствата , по близостта на разработваната тематика и пр. Двамата автори си приличат твърде много . За българските условия и изобщо за правословния славянски свят Климент бил онова , което бил за раннохристиянската епоха Йоан Златоуст . Това положение обяснява леснината , с която славянският книжовник свързвал едно или друго Климентово произведение с името на Златоуст – най – популярния византийски проповедник в старославянските литератури .

Константин Преславски . В историята на старобългарската литература Константин Преславски заема важно място преди всичко със своето “Учително евангелие” , запазено в няколко преписа . Главни негови части са “Азбучна молитва” , прозаичният предговор , поучителните беседи (51 на брой) , т.нар. “Църковно сказание” и известните “Историкии” . Произведението било съставено през 893 – 894 г. в Преслав .

Съдържанието на “Азбучна молитва “ се определя от конкретната обществено – историческа и културна българска действителност през втората половина на IX в. Изходна точка е обстоятелството , че един нов народ има вече възможност да твори книжнина , да извършва богослужение на роден език и да върви по свой път на развитие . Тук е проявено съзнание за ролята на писмеността на роден език в израстването на всеки народ , в неговото културно издигане . По този начин авторът е изразил своето убеждение и гордост , че развитието на книжнина на роден език може да изравни славяните с най- напредналите тогавашни народи .

Докато “Азбучна молитва” е поетически предговор към целия сборник , прозаическото предисловие съдържа данни относно появата му – съставен бил от Константин по настояване на Наум , живял до 893 г. в Преслав . По този начин двете произведения не само че не си противоречат , но взаимно се допълват и представляват едно цяло .

Централно място в Учителното евангелие заемат беседите , подредени по църковния календар , който започва от Великден и свършва с Връбница . Съгласно с църковната практика за всеки неделен ден през годината е определен съответен евангелски текст , който да се чете по време на богослужението . Беседите са написани въз основа на именно тези евангелски текстове . Състоят се от встъпление , изложение и заключение . Встъплението и заключението са Константиново дело , а изложението е превод от проповедите на Йоан Златоуст в техния съкратен вид (катени) и от Кирил Александрийски . Само 42 – ра беседа е оригинално Константиново произведение.

При съставянето на беседите Константин Преславски несъмнено е имал предвид културно – просветното и религиозното равнище на своите сънародници . За него е било ясно , че на новопокръстените трябва да се поднесе по – лека храна , че християнските догми трябва да се разясняват на по – разбираем стил . За това авторът е прибягнал до беседата (поучителна , разяснителна) , за която са характерни простотата и достъпността .

Третата част на Учителното евангелие – “Църковно сказание” – е упътване , ръководство за извършване на литургията и същевременно разяснение на мистичния смисъл на редица свещенодействия . Негов автор е цариградският патриарх Герман (715 – 730) – Константин е направил само известни преработки . Подобно ръководство било много необходима за българското духовенство от онова време , тъй като литургията е най – важният дял в християнското богослужение .

На последно място са поместени Историкиите , съдържащи съвсем кратки сведения за владетели и събития от античната и по – новата история , подредена в хронологически ред – от сътворението на света до 894 г. Тук са очертани две епохи – първата е от сътворението на света до идването на Исус Христос на земята , а втората – от това събитие до написването на труда , т.е. до седмата година от царуването на Лъв VI Философ .

Използуваната периодизация е напълно естествена , тъй като християнството бележи началото на нова епоха в историята на човечеството – със своя култура и идеология, коренно различни от езическите . В случая Константин е продължил една установена вече традиция във византийската хронологическа книжнина .

Историкиите са съставени по византийски образец . Авторът обаче тук не е обикновен преводач . В много случаи той комбинира събраните от различните извори данни , внася нови положения (например съобщението за погубването на Никифор от българите) , налага българското християнско летоброене и т.н. А това свидетелствува за неговото творческо отношение към въпросите . От една страна , Историкиите са продължение на българската летописна традиция , а от друга , те говорят за проявен интерес към историографските проблеми от страна на българския книжовник .

През 906 г. по настояване на Симеон Константин превел четири слова против арианите от Атанасий Александрийски (297 – 373) , които на следната година били преписани , пак по настояване на Симеон , от Тудор (Тодор) Доксов “на устието на Тича , където е съградена от същия княз светата златна църква” . Словата представляват цялостен догматичен трактат , в който с богата богословска аргументация се опровергават всички доводи на арианството и са излага православното учение за единосъщието на Исус Христос с Бог – Отец . Полемичният елемент , насочен срещу арианското учение като еретическо , тук е силен . Трактатът станал ръководно пособие за православните по съответните въпроси . С този превод било поставено началото на антиеретическата книжнина в България .

С много голяма увереност днес науката приписва на Константин Преславски и съставянето на една служба в чест на Методий . Като се има предвид обстоятелството , че Константин е непосредствен ученик на Методий , напълно естествено било той да състави и песнопения в чест на своя учител . Славянският първоучител тук е представен като велик пастир , като борец срещу триезичието , срещу еретиците ;загатва се също за неговите страдания . Службата е едно от първите произведения на старобългарската химнична поезия .

С името на Константин Преславски се свързва и стихотворението “Проглас към евангелието” , което по идейно съдържание и формални особености се родее с “Азбучна молитва” . Изказано е мнение ,че то е дело на Константин – Кирил . И двете произведения се включват в един идеен кръг , и двете прокарват една и съща основна мисъл - за значението на писменото слово за прогреса , - и в двете се чувствува радостта от обстоятелството , че славянството върви по нов път и че има вече своя азбука . И в двете творби се утвърждава и възхвалява славянската писмена култура . Прогласът отразява прочее края на IX в. , когато славянизацията по времето на Борис и Симеон е в своя разгар ; той е призив към славяните да слушат писменото слово на роден език , защото то е сила , чрез която се печели победа над врага , т.е. над дявола , защото то кове оръжие за борбата , защото от него се лее “дъждът на Божиите слова” , защото чрез него се разкрива нов свят и т.н.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Златен век на българската култура по времето на цар Симеон Велики 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.