Зимни празници и обичаи


Категория на документа: Литература


Увод

Българската обредна система е разделена на две нива. Първото ниво това са календарните празници, изобразяващи годишния аграрен цикъл. Второто ниво това са празниците и събитията, съпътстващи човешкия живот. Те започват със зачеването и приключват със смъртта на човека. В моята курсова работа се спирам на календарната обредност и по-точно на зимните празници и обичаи. Първият зимен празник е Димитровден. Смята се, че Свети Димитър води със себе си зимата..

Димитровден
Предание разказва как заедно с брат си, Св. Димитър , запалил Света гора и светогорските манастири, за това ги хвърлили три години на морското дъно, а лелите им Св.Петка и Св.Неделя молили Господ и Богородица да го пуснат.
Друго предание представя Свети Димитър като брат близнак Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата.
В народните представи дойде ли Св. Димитър на коня си, от брадата му започва да пада сняг, т.е идват зимата и студа. В съботата преди Димитровден се прави Димитровска задушница..
От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден, така групирали българите сезоните. Границата между годишните сезони имали селскостопански характер.
Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите. На деня на светията, стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден работници, овчари и ратаи, на места този празник се нарича Разпуст, а на най-грижовните ратаи, стопаните дарявали кат нови дрехи, овен или агънце.
Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна - пълен ще бъде и кошера с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците цяла година.
На трапезата- курбан и гювеч от овен, яхния с пиле - с петел ако именника е мъж и с кокошка ако е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица.

Андреевден
На 30 ноември почитаме паметта на свети апостол Андрей Първозвани. Според православната църква апостол Андрей е ученик на Христос, един от Дванадесетте апостоли, брат на апостол Петър. Разпнат е на кръст в гръцкия град Петра. Кръстът му, имащ формата на буквата Х, е известен в иконографията и средновековното изкуство като "Андреев кръст". След падането на Византия, скитите, сред които проповядва апостол Андрей, стават славяни, а той покровител на Русия.
В народните вярвания днешният ден се нарича Андреевден. В различните краища на страната също Андреювден, Ендрювден, Андрея, Андрей, Ендрин, Ъдрей, Ендрей, Дреювден, Едревден, Мечкинден. В народния календар Андреевден се приема като начало на зимния празничен цикъл. В цялата страна той се свързва с вярването, че от него денят започва да расте колкото просено зърно, а слънцето да помръдва както пиле в яйце. За да наедрява реколтата, в навечерието на празника стопанката слага на огнището и вари в ново гърне жито, царевица, боб, леща и др. На сутринта готовото вариво се изяжда вкъщи, като всеки най-напред хвърля малко нагоре в комина на огнището с пожелание да израснат високи посевите и се нарича
На ти, мечко, кукуруз,
а нам здраве и живот!
В планинските райони (Котленско, Тревненско и др.) и в Западна България празникът се отбелязва още и като Мечкинден, почитан за предпазване от мечки. Според легендата някога св. Андрей живеел самотно като постник в една пещера недалеч от манастир. В гората често идвали мечки, които ядели манастирския мед. Един ден светецът успял да хване мечката, възседнал я и я отвел в манастира. Оттогава Андреевден е и празник в чест на мечката и се нарича още Мечкинден, а самият светец се почита като господар на животното.
Никулден
Никулден празнуваме на 6 декември, в чест на Свети Николай Мирликийски Чудотворец, който е покровител на моретата, езерата и реките, на моряците и рибарите, на семейството и рода. Разбира се, на този ден празнуват моряците и рибарите, за свой празник го приемат банкерите и търговците.
Първообразът е историческа личност - Никола Мираликийски, роден през 270 година от н.е. в Патара - Ликия, Мала Азия (днес Турция).
Още като младеж той наследил голямо богатство от баща си и раздал всичко на децата и бедните си съграждани. За добрите му дела се разказвали множество легенди. Така, например, когато един богаташ с три дъщери се разорил и решил да продаде децата си като робини, светията тайно му подхвърлил три кесии със злато и така спасил момичетата от ужасна участ. Той откупувал и други хора от робство. Друга легенда разказва как дал на една майка три кесии със злато, за да ожени трите си дъщери!
Източноправославната религиозна традиция го почита като покровител на мореплавателите. Според една легенда, по време на силна морска буря, светецът спасил с молитви моряците на кораба, с който пътувал към Божи гроб. Според друга, веднъж,когато пътувал с кораб, морето се разбунтувало, появили се вълни, които пробили кораба. Светията бръкнал с ръка в морето, извадил един шаран и запушил дупка в кораба с шарана. Затова на този ден се готви рибник с шаран, защото се смята, че шаранът е слуга на свети Никола.
Св. Никола пътувал много по море и от опасностите се спасявал благодарение на Божията закрила. В едно от житията му се споменава епизод, в който той обърнал към християнството пирати, нападнали кораба, с който той пътувал.
В образа на свети Никола се преплитат чертите на добродетелния християнин и на езически бог (Посейдон). Това е причината българите да го почитат като патрон на моряците и рибарите, както и като покровител на океаните, моретата, реките и езерата. Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата.
Свети Никола умира на 6-ти декември 345 година. Паметта му се почита и до днес от Християнската църква именно на тази дата.
Според народните поверия именно Свети Никола носи първия сняг - падащ от дългата му бяла брада, а най-често бялата снежна зима пристига именно след 6 декември.
По традиция на празника се събира цялото семейство на трапезата, а тя не се вдига през целия ден. "Варвара вари,Сава пече, а Никола иде с голямата лъжица и гости гощава." - казва народната приказка.

Някога на никулденската трапеза задължителен бил рибника (шаран изпечен в тесто) и обреден хляб (в различните населени места се нарича никулски хляб, колак, боговица, светец), които се осветявали.Според поверието, когато чистим рибата, трябва да внимаваме да не настъпите някоя паднала люспа, защото може да се разболее някой в семейството. Традиция е и да се сложат най-големите люспи от шарана в портфейла - за да носи пари през цялата година. Костите пък не изхвърляме, а закопаваме в земята или пускаме в течащи води - за да се умножи семейството и да има благополучие. Някога майките използвали костта от главата на шарана (която прилича на кръст) като амулетче, което пришивали в дрехите на малките деца, за да ги пази от болести.
Тъй като Никулден е по време на Коледните пости (който свършват на 24 декември), на трапезата освен рибата присъстват и други постни ястия - постни сърми и пипер с ориз, боб, варена царевица, жито и други.

Игнажден

Легендата разказва, че самият Исус вдигнал малкия Игнатий на ръце, обърнал се към учениците си, които спорели кой от тях е най-голям, и им казал: "Истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно. И тъй, който се смири като това детенце, той е по-голям в царството небесно. И който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема." (Евангелие от Матея, 18:3-5) Така те запомнили думите на своя учител, но запомнили и детето Игнатий. От тук нататък ще го наричат Богоносец, иконите ще го изобразяват в ръцете на Бога, а празникът му ще поставя началото на календара, когато новото, по детски чисто и свято, все още предстои и се очаква.
Свети Игнатий бил ученик на свети апостол и евангелист Йоан Богослов, който го ръкополага за епископ на църквата в Антиохия (днес Антакия). На този пост той служил цели четиридесет години. Страданията започнали, когато римският император Траян (Марк Улпий Траян, около 53-117 г.) наредил в чест на победите му да се принасят дарове и жертви на римските богове. Църковните старейшини не склонили да се молят на идоли, не направил това и водачът им епископ Игнатий. Самият Траян пристигнал в Антиохия да го разубеди и да изиска подчинение на царската си воля. Попитал тогава Траян що за име е това Богоносец, а епископ Игнатий отвърнал, че това е човек, който носи Бога в себе си. Мисията на римския император се провалила напълно и той изпратил непокорния епископ в Рим, за да бъде наказан. Разстоянието от Антиохия до Рим свети Игнатий преминал, окован в тежки вериги, и навсякъде по пътя възхитени жители го посрещали и му се покланяли. Хвърлили го в клетката на два кръвожадни лъва. Многохилядна тълпа изпълвала огромния амфитеатър. Преди смъртта си светецът успял все пак да се обърне към римския народ и да му каже: "Не за злодеяние и престъпление съм осъден на смърт, а за моя Бог, от чиято любов съм завладян... Аз съм негова пшеница и чрез зъбите на зверовете се смилам, за да стана чист хляб за него." Достойната смърт смилила император Траян и той преустановил гоненията против християните.
След смъртта си свети Игнатий се явявал на мнозина, които вярвали в него, помагал при лечението на различни тежки болести и за всичко, за което хората търсели помощта му.
ПРАЗНИКЪТ
За народа Новата година започва на 20 декември, Игнажден. Всичко, което се прави на този ден, има магическа сила, може да роди здраве и живот, плодородие и късмет. Затова българинът се вглежда в символите и знаците, които му дава светът наоколо.
Празникът се нарича още Идинажден, Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден. Денят започва да расте по-бързо, "колкото петел скача на прага". Слънцето се обръща към пролет и лято, но все още е в най-далечната си точка. Вярва се, че огньовете, които се палят на земята, са вид слънчева магия. Те символизират слънчевия диск и помагат на слънцето да свети по-силно. Огънят е земният, човешкият образ на слънцето, което дава живот и радост. Паленето на земния огън има за цел на принципа на имитативната магия да подсили небесния в дните, когато той е най-слаб. Огънят притежава и магическата сила да пречиства всичко лошо. Посредник е между двата свята - земния и небесния.

РИТУАЛИ
На Игнажден се месят колачета за всеки член от семейството. Първата щипка от тестото се суши за цяр. Старите българи са вярвали, че помага при болки в стомаха и бодежи в сърдечната област. С втората се прави кръст над вратата.
Жените пазят квас - от 19 декември до Василовден. Квасът се суши на вятър, а после с него се лекуват всякакви болести. С хляб, замесен с този квас, жените привличат мъжете си, а момите - младежите. Тестото се меси от две девойки: едната - първа на баща и майка, другата - изтърсак. В кваса се добавят различни лековити магьоснически билки. Около нощвите се играе хоро.
На Игнажден се коли прасето.
На този ден се измитат саждите от комина и заедно с метлата се изхвърлят навън, за да няма бълхи през лятото, или се изсипват във водата, за да се отнесе всичко лошо и "да върви като по вода" напред през годината.
Който излезе от къщата на Игнажден, в никакъв случай не трябва да се връща с празни ръце.
Жените раздават питки из махалата и по съседи за здравето на всички домашни животни.
Хвърлят се кестени в обора, за да скачат агънцата като тях.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Зимни празници и обичаи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.