Влияние на западната култура през периода Мейджи


Категория на документа: Литература


“Пътешествениците достигнаха до разбирането, че не само при Големите сили, но и при по-малките европейски държави националното образование, широко механизираните фабрики, конституционната форма на управление и модерната военна система са нещата, които поддържат политическата, икономическата и социалната сили.”

Това осъзнаване става основата за политиката на правителството, която довежда до въвеждане в действие на декрети върху училищната система и образованието, поощряването на производството, организацията на Министерството на вътрешните работи, подготовката за конституционно правителство чрез създаването на Генроин и внедряването на система за военна повинност и изграждането на модерна военна сила.

По този начин, ключовите фигури на деня започват да държат на визията за модернизирана Япония, която да бъде в тон със законите на световния капитализъм. Това схващане се оформя в дългогодишна идеология, която доминира над цялата държава до 1945 година.

Защитниците на Просвещението и народа

Фукудзава Юкичи е този, който изказва мнението, че цивилизация започва със “съмнения, генерирани от някого”. В книгата си Gakumon no susume (“Поощряване на ученето”) той разглежда проблема за това какво създава цивилизация и достига до едно по-дълбоко схващане от това на Кидо Такайоши. Нещо повече, Фукудзава вкарва идеите си в действие, като казва: “Gakumon no susume беше създадено главно като общодостъпно четиво или като учебник за деца от началните училища. Затова в първите две или три есета използвах, колкото е възможно, повече разговорни изрази и писах по лесно разбираем начин.” От това става ясно, че той отделя голямо внимание на проблема за създаването на личности, които да са подготвени да бъдат посредници на обръщането към цивилизация, при това на национално ниво.

Защо тази книга става такъв огромен бестселър в ранните години на периода Мейджи и как успява така да вдъхнови и стимулира японския народ, който тогава търси начин на живот, съответстващ на новото време? Нека да разгледаме Gakumon no susume отново, не за да разберем мислите на Фукудзава, но за да открием какво е нещото в това произведение, което става така пленително за нацията.

Преди всичко, хората са учудени от първите думи на книгата: “Казано е, че небесата не са създали един човек над друг или пък са създали един човек под друг”. Във водовъртежа на Просвещението народът постепенно започва да осъзнава, че всички трябва да бъдат равни, че “независимо дали си даймьо, или работник, ценността на живота е еднаква”; въпреки това те са изненадани, че е излязла книга, която изявява тази идея толкова ясно и още повече, че я оправдава с традиционната концепция за “небесата” и си служи със западното схващане за “социална договореност”, за да даде разумни аргументи.

Феодалният ред включва две различни класи, самураи и обикновени хора, които са подразделени в няколко стотин по-малки статусни деления. Народът гледа на реставрацията Мейджи като революция, която да отхвърли съществуването на всичките тези деления, като предвестник на нов световен ред (yonaoshi), предвещавайки “равенството между четирите класи” и “управлението на всички хора от един владетел”. Това, което реално става под управлението на правителството Мейджи след падането на шогуната, обаче, е толкова далеч от живот, съгласно зова за “равенство между класите”, че хората започват да усещат, че в края на краищата обновлението трябва да се постигне от собствените им ръце. Тази пламенна книга излиза през март (2/1872) точно, когато започват да предприемат действия.

От седемнайсетте есета, съставляващи Gakumon no susume, първите три, публикувани между март 1872 (2/72) и декември 1873 (на обикновен и достъпен език), са най-елегантни по отношение на тона и най-проницателни, що се отнася до идеите, като в действителност те са и най-широко четени. Кое е нещотото в тези три части, което се харесва най-много от народа? Това е потвърждението на Фукудзава, че хората са равни в изконните си права; още повече, че същото качество съществува и между държавите и въпреки че може да има различия във “външната обвивка”, които да ги разделят на богати и бедни, слаби и силни, “изконните права” на всички страни трябва да бъдат равни.

“Като цяло, европейските страни и Америка са богати и силни, докато азиатските са бедни и слаби. Въпреки това благосъстоянието и здравината на нациите са външна обвивка и е съвсем естествено да са различни. Но ако силните и богати сили потискат бедните и слаби нации... Поради присъщите права на народите това не може да бъде позволено.”

Той продължава, казвайки, обаче, че “богатството и силата не са безвъзвратно определени от небесата. Те могат да бъдат променяни чрез големите усилия на хората”. Затова, “Ако ние, японците, започнем да се стремим към ученето с дух и енергия, така че да постигнем лична независимост и чрез това да обогатим и подсилим народа си, защо трябва да се страхуваме от силата на западняците?” С други думи, Фукудзава възприема реалността като променлива единица; той издига целите за борбата на хората и вдъхновява тяхната отдаденост към ученето. Това дава неизмерим принос за освобождаването на енергията на народа.

“Независимите личности спомагат за независима страна”. По този начин Фукудзава изразява фундаменталния принцип на модерната епоха с прости думи, лесно разбираеми за народа. Как биха могли хора, които нямат дух на самоувереност и независимост, да отстояват правото си на независимост от чужденците? “Япония трябва да се изпълни с дух на независимост, ако искаме да защитим страната си от чуждите заплахи. Всеки гражданин трябва да поеме отговорността за нацията върху себе си без значение от личния си статус или престиж.” Поради този патриотичен принос хората трябвало също първо да започнат да учат практически предмети, да развиват дух на независимост и себеуважение и да създадат за себе си място за независимо препитание. Накратко, написаното от Фукудзава критикува и напада сервилния начин на мислене на японците.

Не след дълго стотици хиляди, всъщност милиони, хора, вдъхновени от четенето на тази книга, негласно приемат аргументите й и се надигат, взимайки участие в Движението за човешки права, като желаят да “ разпространят духа на свободата и независимостта в страната”. Уеки Емори и Баба Тацуй, изявените защитници на човешките права от Тоса, земеделците Тама, Накамура Джюемон и Фукасава Гомпачи – това са няколко представители на стотиците хиляди поддръжници. Всъщност, в ранните аргументи на Фукудзава съществуват елементи, които, ако беше ги тласнал до логичния им край, биха довели до пряка връзка с национализма на защитниците на човешките права. Това, което не позволява горното да се случи, е нещо в самия Фукудзава Юкичи. Той сигурно няма причина да търси вина у читателите на Gakumon no susume, които се впускат да участват в Движението за човешки права. Но защо хората, започнали от една и съща изходна точка, се разделят в две напълно отделни групи? Някои като Уеки и ранният Фукусава (Гомпачи) се присъединяват към Движението, докато други заедно със самия Фукудзава по-късно следват пътеката на компромисите спрямо правителството. Обяснение за това може отчасти да се открие в историческите условия на първите години на Мейджи, но също и в самата Gakumon no susume и по-специално в логиката на Фукудзава относно “договореността между правителството и хората”, което шокира читателите му.

Това става, когато авторът се опитва да постави идеята за модерно естествено право под формата на теория за социалната договореност спрямо съществуващи условия в Япония. Разбира се, той не е първият, който прави подобен опит. Преди него в книгите си, Rikken seitai ryaku (Общи щрихи на конституционните форми на управление) и Kokutai shinron (Нов дискурс на национална политика) Хироюки набляга на теорията за социалната договореност. Наивните аргументи на Като неминуемо довеждат до отричането на императорската система и автократичното правителство Мейджи; обратно на намеренията му, те поощряват либералното движение. Това толкова го ужасява, че обявява, че не повече от две копия от книгите му ще бъдат напечатани. Като доказателство за своята промяна той публикува Jinken shinsetsu (Нов поглед върху човешките права) през 1882 година. Дали Фукудзава забелязва този вид опасност, или – не, при шестото и седмото есе от Gakumon no susume (публикувани през 1874) той неусетно се опитва да замести теорията с реалността.

Аргументът на Фукудзава за теорията на социалната договореност е следният: Какво е правителство? Какво означава това да кажеш, че хората трябва да спазват законите на своето правителство? Ако трябва да го обясним образно, това е все едно “цялото население на страната да се съгласи да формира организация, наречена страна и тогава да направи и издаде местни закони и правила”. Тъй като правителство се създава посредством социалната договореност на народа, това “правителство е негов заместник и затова трябва да действа, съобразно с желанията му”. Неговата власт да обявява война, да сключва договори с чуждите страни и да облага с данъци собствените си граждани “изконно произлиза от съглашението с тези граждани. Следователно, хора, които не са свързани с управленската администрация, не трябва да коментират нейните работи”. “Това хората да се подчиняват на правителството не означава да се подчиняват на закони, които някой друг е направил”. По тази причина Фукудзава казва, че “хората...не трябва да престъпват договореността си, дори в най-малка степен, чрез неподчинение на закона”.

Идеята, че правителството е създадено от взаимната договореност на народа, сама по себе си е революционна, защото допуска като потребност, че върховната власт е дадена на хората. Нещо повече, подобно правителство би могло да бъде преправяно, променяно или отхвърляно по всяко време. Погледнато от този ъгъл, идеята на джусианското неоконфуцианство за социалния и политически ред като нещо абстрактно би била категорично отхвърлена; така също биха били и Токугавският шогунат, и кликовото правителство на Сацума и Чьошю, което било организирано без никакво допитване или даване на съгласие от страна на народа.

Отделен въпрос е това, че човек като Фукудзава би могъл за момент да предположи, че съществуващото правителство Мейджи е такова, “създадено посредством договореност с хората”. Той знае твърде добре, че то е установено чрез могъществото на силите на Сацума и Чьошю, след като смазват съпротивата на васалите на Токугава (какъвто е и самият Фукудзава) и про-токугавски настроените княжества. Вместо това, той защитава случая си, като обяснява, че настоящото правителство вече било създадено “като заместник на хората” и сега било “договорено правителство”, упражняващо власт с увереността и доверието на народа. Така, в седемнайсетото есе, “Задължения на гражданите на нацията”, изказвайки мнението, че “хората са, както глава на домакинството, така и господар”, той повдига въпроса: “Какво трябва гражданите да направят, когато правителството прекрачва границите на допустимото и правилата по деспотичен начин?”. Фукудзава отговаря следното:

Първо: Пречупваме ли честта и принципите си, за да се подчиним на правителството? Не, това би било раболепие. Второ: Противопоставяме ли се на правителството чрез сила? Не, това би било “нищо друго освен заменяне на насилие с насилие или на глупост с глупост” и “неуместно”. Трето: Трябва ли да защитаваме аргумент с цената на живота си? Да, защото без значение на какъв вид тиранство и грубост сме подвластни, верният път е да понесем болката и да упражним натиск върху правителството посредством защита само на принципите без използването на юмруци или прилагането на, какъвто и да е било, натиск.

Ако някой прочете тази част просто като упражнение на “теория” (татемае), няма нищо особено. Но ако вземем предвид контекста на ситуацията по онова време, това есе е написано и публикувано през 1874 година – когато първата петиция, изискваща създаването на представителен съвет, е пратена до правителството и точно когато Движението за човешки права е в разгара си – тогава да направим разлика между “теорията” (татемае) на Фукудзава и “реалността” (хонне) и ще излезе, че Фукудзава е въвлечен в някакъв вид интелектуална заблуда или идеологична стратегия. Че това е така, може да се забележи от факта, че той дори не подхваща въпроса за това къде (т.е. националния съвет) държавата или правителството трябва да получи народното доверие и упълномощяването на властта или въпроса за това, дали контролът трябва да бъде взаимно обвързващ (т.е. конституция със съгласието на народа). Вместо това набляга само на логиката за дълга: хората трябва да се подчиняват на държавните закони и трябва дори да толерират тиранството на правителството, ограничавайки сами себе си от призиви за аргументация и справедливост.

Скоро след това Уеки Емори, първата жертва на потъпкването на мисълта, е хвърлен в затвора за написването на статиите “Enjin seifu” (Маймунското правителство) и “Jiyū wa senketsu wo motte kawazaru bekarazaru ron” (Свободата трябва да се купи с цената на кръв). Разбира се, Движението за човешки права вече силно се разграничава от пътеката, по която бил поел Фукудзава. Веднъж читателите на първите части на Gakumon no susume научили пътя, който трябва да следват японците през новата епоха, те грабват революционни идеи като тези за “изконните права” и “социалната договореност” и ги довеждат до логичното им заключение. Каква друга посока на действие им се отваря, освен тази, избрана от Движението за човешки права, което се противопоставя на съществуващото автократично правителство и желае създаването на национален съвет?

Няма никаква възможност за компромис между двете, тъй като съществуващото правителство не е от вида, възприет от Фукудзава; алтернативата на управляващите спрямо доктрините за изконните права и социалната договореност е да настояват за императорската система, институционализирана от боговете, неприкосновена и представяща управленска линия, “нерушима през вековете”.

Този аспект е разглеждан от Като Хироюки, ректор на Токийския университет и верен приятел на Фукудзава, който се опира на социалния дарвинизъм. Той започва най-разгорещения идеологически спор за първата половина на Мейджи, когато предизвиква фракцията за човешки права. Така наречените дебати върху изконните права на човека се появяват през 1881-1882, когато предишни последователи на Фукудзава като Баба Тацуй и Уеки Емори подострят перата си, за да атакуват възприемането на Като на идеята за органичната теория за държавата и оцеляването на най-силните. Това противопоставяне не се ограничава само с най-високите интелектуални кръгове; то се простира към локалните активисти на либералното движение и надолу към отдавна забравените младежи в провинцията, които го поставят като основна тема на беседите и другите си форуми. През 1884 година Китамура Тококу, който тогава е само на шестнайсет години, е толкова възмутен от това, че пише: “ Ще стана велик държавник и ще възстановя западащите богатства на Източна Азия”; той е “решен на базата на сериозно обмисляне да направи велики неща за всички хора”. Но първо, “за да постигна това, аз трябва да стана велик философ и да разбия защитниците на новата теория за оцеляването на най-силните, която е толкова известна в Европа”.

При тези условия влиянието на западната цивилизация се кристализира първо като чернова, нахвърляна от високопоставени бюрократи, посетили САЩ и Европа, но не свършва с тях. Посредством усилията на просвещенски интелектуалци като Фукудзава, то скоро преминава и на обществено ниво. Изказвайки веднъж мнението, че цивилизацията започва със “съмнение, генерирано от някого”, той разкрива пред японците един широк и светообхващащ поглед, освободен от тесногръдието и робската им психика. Но също и ги учи на много други неща: че човешкото желание трябва да се уважава, че човек трябва да бъде скептичен спрямо властта и че трябва да се гледа рационално в ежедневието. Съществува идеологически пристрастна уловка в думите му, когато явно защитава управлението Мейджи, но дори да е така, не бива да забравяме, че от всички представители на този период, той призовава най-гръмко към национална независимост, самоувереност и себеуважение, към отмяна на феодалната система и отхвърляне на настройката за издигане на управляващи за сметка на народа.

Културната пропаст между Япония и Запада

Периодът от втората половина на деветнайсети век до началото на двайсети, по времето, на който, Мейджи културата се оформя, съвпада с периода, когато Индустриалната революция достига на Запад до крайния си критичен момент, а науката, технологията и производството правят забележителен прогрес.

Нека да отбележим някои от епохалните събития през този период в историята на науката: първото световно международно изложение, проведено в Лондон през 1851 година, Дарвиновата книга Произход на видовете, публикувана през 1859 година, която драстично променя погледа на човечеството върху нещата. И двете са представени в Япония за около двайсет години. Окубо Тошимичи използва изложенията, за да засили и покаже преимуществата и резултатите от своята политика на индустриализация. Дарвинизмът се разпространява като органична теория за социална революция и спомага за преодоляването на политическия либерализъм.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Влияние на западната култура през периода Мейджи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.