Виното в българската лирика


Категория на документа: Литература


Младо вино

Младо вино си за мен, не споря,
много младо си за мен, и виж -
няма с обръчи да те затворя
и да чакам, за да отлежиш.

Тъмно ли, червено или бяло,
само чисто вино остани ...
Колко нощи твойто златно тяло
за пиянство влюбено звъни.

Ще те пия, докато си лудо,
ще те пия и насън дори,
ако ще - да стане земно чудо,
ако ще - сърце да изгори.

Стихотворението на Евтим Евтимов “Младо вино” е прекасна,любовна творба, наситена с нежност и страст. Образът на виното придава особена чувственост на поизведението,защото божественото питие отдавна се е превърнало в един от символите на романтиката-вино,свещи и залез, не съществува по-тривиална,но и по-красива любовна картина от тази. В творбата виното е метонимия на възлюбената на лирическия герой ,защото тя е опияняваща и сладка като благоуханната напитка за този,който я обича. Цялата история е представена чрез терминология,типична за виното,което придава мистериозност и недоизказаност на думите. Самото определение “младо вино”,което лирическият герой поставя на любимата свидетелства за нейната неопитност и крехка младост.Въпреки това персонажът не иска да я променя,защото я обича такава каквато е и не желае да потиска и видоизменя нейната истинска същност-“ няма с обръчи да те затворя и да чакам, за да отлежиш”.Отлежалото вино символизира мъдростта,но влюбеният е готов да обича безусловно и да приеме нейната незрялост, защото любовта не е да обичаш качествата,а непостатъците. Едно от предимствата на нейната неопитност е ,че животът не е успял да я опетни и девойката е чиста и серафична. Във втората строфа авторът потвърждава предаността и всеотдайнотта на своето чувство като заявява:” Тъмно ли, червено или бяло, само чисто вино остани”. Той е влюбен в истинската същност на девойката и е готов да я обича всякаква,единственото на което се надява е тя да запази своята невинност,символ на която е чистото вино. Азът иска тя да съхрани чистота и нежността си. В тази творба отново любовните трепети са сравнени с опиянението чрез словосъчетанието “пиянство влюбено”. И страстта и виното омагьосват,запленяват хората и ги завихрят в света на изкушението и насладата.Персонажът до такава степен е завладян от пламенните трепети ,че нищо не може да го отдели,от мисълта за любимата.Не случайно съществува определението пиян от любов,а защото влюбеният строи въздушни замъци и гледа твърде нетрезво,ала и толкова красиво на нещата.

Виното оказва влияние върху българската лирика със своята многозначност и почти универсална символика-то е радост, веселие,свещен символ,истиика,бягство,забрава, спасение,страст,любов,традиция.Наздраве!!!!!!!



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Виното в българската лирика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.