Виното в българската лирика


Категория на документа: Литература


II
Колиба кривнала е ваший храм,
кандило слънцето ви е... - Плъзнете
по призраци, а мене оставете
да поживея, както аз си знам:
в безумства и вов вихрени наслади!
И погребалний ми ли чуйте звън,
не ме окайвайте, че сили млади
прахосал съм: то беше дивен сън!

III
О, нека отлети живот крилат -
ала със пълна чаша във ръката,
кога тъй сладостно шуми главата,
когато цял е в рози Божий свят!
И нека отлежала се отпусне
на топломраморните й гърди,
несвестно нека шепнат бледни устни:
- Ах, тихичко ми пей, не ме буди!...

Докато Ботев и Яворов описват способността на виното да откъсне горестния,страдащ човек от мъката и отчаянието ,Кирил Христов в стихотворението си “Жени и вино!Вино и жени” представя благоуханната напитка като символ на веселие и радост от живота. Лирическият герой не желае да се обвързва с никакви обществени задължения, да робува на никакъв морал: той иска абсолютна свобода за своите пориви и трепети. Неговият свят девиз “Жени и вино! Вино и жени!” му разкрива с още по-голяма сила пустотата в родния край. Той го задушава, тежи му като бреме, затова поетът се прощава с него – “Прости, мъртвило, роден край прости!”.Лирическият герой е изпълнен с желание за живот и неговият силен и позитивен заряд залива творбата,за да я превърне в тържествен триумф на забавленията,младостта и свободата.Възклицанието-“ Жени и вино! Вино и жени!” е израз именно на стремежа към веселие и щастие.Загърбил нормите за поведение,Азът следва своя собствен път и се отдава на насладите и изкушенията въпреки разреза между стремежа към удоволствието и общоналожения морал-“ не ме окайвайте, че сили млади
прахосал съм: то беше дивен сън!”.Неподвластен на забрани и задръжки,героят е ярък пример за свободолюбиво и разкрепостено поведение и виното за него е не порок,а извор на забава и усмивки. Оптимимът намира своето блестящо отражение във думите на персонажа-“ Тъй хубаво е всичко окол мене!”.В способността да се търси и открива доброто се изразява истинската душевна сила.Лирическият герой преследва копнежите и се отдава на порочни,сладки страсти и именно така остава верен на себе си-“ в безумства и вов вихрени наслади”.Треперещи ръце преследват своя рай-в грях с тях той ще остане...Азът ясно осъзнава преходността на човешкото битие и се опитва да извлече максималното от своето съществуване:
О, нека отлети живот крилат -
ала със пълна чаша във ръката,
кога тъй сладостно шуми главата,
когато цял е в рози Божий свят!
Виното е израз на желанието да изживее пълноценно всеки хубав момент и да отквива красота във всяко малко нещо.,защото животът е неповторим и прекрасен и не бива да бъде оскверняван от напразни тревоги и безсмислени забрани.За това той възкликва-“ Пиян съм аз от мойте младини!”,един категоричен израз на неговата твърда решеност да не пропилява възможностите,които му се предлагат и да търси щастието и удоволствието.

Ако зажалиш някой ден

Ако зажалиш някой ден
за драмска ракия,
дойди на гости с коня шарколия.
Татко ракия ще ти налее,
старите песни ще ти попее.

Ако зажалиш някой ден
за одринско вино,
дойди на гости кротко и мирно.
Мама ще вино от изби извади
и мойта жалба ще ти обади.

Ако зажалиш някой ден
за момини устни,
прескочи с коня портите пусти.
С одринско вино,с люта ракия
момини устни ще те опият.

Красива и мелодична, творбата на Магда Петканова силно напомня за народна песен.Без съмнение за това допринася и присъствието на виното и ракията-две традиционни напитки,които често откриваме във фолклорното песенно творчество. В случая виното и ракията са метафоричен израз на готовността на девойката да задоволи всяка нужда на своя любим. Влюбената жена повече от всичко копнее нейният избраник да е щастлив. Стремежът и да изпълни желанията и удовлетвори потребностите на възлюбения е разкрит в анафората –“Ако зажалиш някой ден”. В първия куплет се откроява мотива за песента. Както и при Яворов и тук откриваме връзката между песента и пиенето,която лежи на традицията и е неотлъчно свързана с душевността на българина. Във втория куплет,посветен на виното се появявава и мотива за изповедта-едно ново попълнение в характеристиките на виното. Гроздовият сок предразполага хората и освободени от срам и предрасъдъци,те прямо заговарят за същината на проблемите- “и мойта жалба ще ти обади”. За добро или за зло опиянението води със себе си и пълната откровенност.За това и можем да разгледаме благоуханното питие като предпоставка за искреност,по-чиста и по-истинска. В третия куплет се появява и образа на момата,за която до този момент читателят само се е досещал.Целувката е представена като върховна и неповторима близост между девойката и нейния възлюбен,а любовната треска е сравнена с алкохолното опияниние-“ С одринско вино,с люта ракия
момини устни ще те опият”.Образите на виното и ракията тук са обвързани с любовта,защото и тя сащо като тях прескача границите на благоприличие и разрушава преградите от догми и правила.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Виното в българската лирика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.