Виното в българската лирика


Категория на документа: Литература


и няма да чуват, в пияна забрава,
за помощ синовна всегдашния клик.

Кат гонено стадо от някой звяр гладен,
разпръснати ей ги навсякъде веч -
тиранин беснеещ, кръвник безпощаден,
върху им издигна за всякога меч;
оставили в кърви нещастна родина,
оставили в пламък и бащин си кът,
немили-недраги в далека чужбина,
един - в механата! - открит им е път.

Те пеят.. И дива е тяхната песен,
че рани разяждат ранени сърца,
че злоба ги дави в кипежа си бесен
и сълзи изстисква на бледни лица...
Че злъчка препълня сърца угнетени,
че огън в главите разсъдък суши,
че молния свети в очи накървени,
че мъст, мъст кръвнишка жадуват души.

А зимната буря им сякаш приглася,
бучи и завива страхотно в нощта
и вихром подема, издига, разнася
бунтовната песен широко в света.
И все по-зловещо небето тъмнее,
и все по се мръщи студената нощ,
и все по-горещо дружината пее,
и буря приглася с нечувана мощ...

Те пият и пеят... Отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик -
далеч от родина, и боси, и голи,
в край чужди събрани, в порутен бордей,
те пият - пиянство забравя неволи,
и пеят, тъй както през сълзи се пей.
Въпреки различията между творческата природа на Ботев и Яворов и между трактуването на изгнаническата тема в сатирата „В механата" и баладично обвеяното стихотворение „Арменци", и двете случки завършват с много сходен резултат - вдъхновен протест срещу живото, исторически актуално насилие. И двете творби свидетелствуват за будната гражданска и човешка съвест на българския писател и непримиримостта му към всяка неправда. В същото време и двете творби извеждат конкретната историческа ситуация на равнището на трайната и типична художествена многозначност, и двете творби проникват в дълбочината на изключително силни, сложни и противоречиви изживявания и създават незабравим образ на страдащия и борещия се човек. В“Арменци” отново откриваме мотива за виното като начин да се забрави тежката действителност,а пиянството е представено като единствен начин изгнаниците да се откъснат от терзаещата ги горест,от изгарящото съвестта им чувство за вина и безпомощност пред майката родина.Това, че силни и готови за подвиг хора са принудително и мъчително сковани в бездействието на „пият и пеят", е само по себе си остро драматична ситуация и сурово обвинение срещу неправдата и насилието. Изложени в края на първата строфа, мотивите „пият" и „пеят" претърпяват по-нататък още по-драматично развитие. Втората строфа подхваща „те пият" и заедно с третата развива, пояснява този мотив, за да завърши с категоричния и безнадежден стих „един - и механата - открит им е път". На свой ред четвъртата строфа подхваща мотива „те пеят" и го разработва отново върху две строфи, за да завърши с обнадеждения и окрилен стих „и буря приглася с нечувана мощ". Накрая шестата, заключителна строфа още с първите си думи „те пият и пеят" събира така изложените, разделени и равноделно разработени мотиви. В българския език и литература глаголите „пият" и „пеят" са тясно свързани помежду. За това допринасят както тяхната голяма езикова прилика, така и техният смисъл, опрян върху някои отколешни черти в бита и душевността на българина. И ето че тези здраво свързани от традицията мотиви, все така здраво свързани и в уводната строфа на „Арменци", в по-нататъшния ход на творбата се развиват в коренно противоположни посоки. Те се оказват носители на разцеплението в душевността на изгнаниците и с началното си родство още повече усилват мъчителността на техния духовен конфликт. Разработката на мотива „те пият" във втората и в третата строфа изразява копнежа на лирическите герои по забрава и самоомаломощение чрез виното. Сразени от жестоката тирания, те са достатъчно силни и доблестни, за да могат да понесат спомена за поражението и мисълта за потъпканото си национално и човешко достойнство. Контрастът на встъпителните стихове между сила и безсилие, готовност за борба и невъзможност за борба се задълбочава и навлиза в още по-мъчителни противоречия. Страшно е да си силен, когато жестоките обществени условия са те смазали и обезсилили, а още по-страшно е, че собствената ти сила трябва да се обърне срещу тебе и да те кара да търсиш бягство от действието и борбата. Така се развива трагичният конфликт в разработката на мотива „те пият". Явно е обаче, че той не може да спре дотук, защото на противоречивия копнеж по забрава и омаломощение се противопоставя копнежът към постоянно връщане към спомените и смело разгръщане на вътрешно не победените сили на героите. И наистина мотива „те пеят" (строфи четвърта и пета), смислово-емоционалното развитие прави рязък завой и се насочва към другия полюс в раздвоената душевност на изгнаниците. На дивата неудържима песен е противопоставена разяждащата вътрешна мъка, а на буйните кипящи вълни на злобата - с мъка изстисканите мъжки сълзи. В пиянството изгнаниците не „щат лесно забрави предишни неволи и днешни беди", че не ще удавят силата си и съвестта си „в пияна забрава". Жаждата им за борба се оказва не по-малко силна от жаждата им за омаломощение и забрава. Техните сили и готовност за подвиг са вътрешно несъкрушени и търсят изход не само в „кипящото вино", но и в кипежа на борбата.. Съзнателното обезсилване във виното е непостижимо и вътрешно нежелано - няма обаче и поле за разгръщане на стихийните им сили. Умело въведено с познатите, злокобни и неразрешени контрасти; развитието на мотива „те пеят" се устремява към пламенен нравствен и идеен бунт, за да се пречупи обаче в преградите на жестоката действителност и се изрази единствено в песента

Жени и вино!Вино и жени
I
Прости мъртвило, роден край, прости!
Пред мене нов живот се днес открива,
с нов трепет се сърцето ми опива,
и моят дух неудържим лети
към щастие - към бури и вълненйя?
Пиян съм аз от мойте младини!
Тъй хубаво е всичко окол мене!
Жени и вино! Вино и жени!




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Виното в българската лирика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.