Великите българи - личности, прославили България в света - Христо Ботев


Категория на документа: Литература


И все пак народът притежава голяма сила. Той би могъл да излезе от това си положение, ако се заемат здраво с организирането на борбата верните му синове, които се отзовават на народния глас, на „плача” на сиромасите.

В поезията си Ботев е уплътнил пейзажа на родната страна с нейните планини, полета, гори и високо красиво небе, с нейната зима, която пее страшна и зла песен, с нейните характерни обитатели: орли над Балкана, вълци в полята. Но пейзажът на Ботев не е безлюден. Той е населен с юнашкия български народ („какви е момци хранила, хранила, храни и днеска нашата земя хубава”!). Самата природа ни разказва бурната и героична история на народа: песента на Чавдар се пее от тревата на Ирин – Пирин, от гората на Странджа планина. Вековните буки разказват за старите героични легенди и за новите тегла. В тия природни картини с голяма сила е нарисуван образът на Балкана – „хайдушки побратим”. Той приема в своите дебри юнаците – борци за свобода. Той бди над тях при последния им час и вечер запява юнашка песен. Ботев създава образа на родината, като слива пейзажа с героизма на народните синове. Това е нашата „земя хубава”, която ражда юнаци, герои. С нея са свързани личните спомени на поета („бащина мила стряха”, „бащино огнище”).

Това, което дълбоко е вълнувало и вдъхновявало поета, става материал на художественото му творчество. И в поезията му израства образът му на революционер и борец, за когото животът има смисъл само в борбата за народа, за свободата. Чувствата на Ботев са силни и трайни. Те се движат в две полярни гами. Той силно обича (народа, близките си, героите, свободата) и силно мрази (враговете на народа, чорбаджии – изедници, предателите, духовенството). Когато възпява това, което обича, неговата реч и неговите поетически образи придобиват пламенен полет и интимна сила. Той е възпял с възторг и любов хайдутина, бунтовника, революционера. Когато говори за враговете на народа, за притесненията му от чорбаджийската класа и турците – в гърдите му избликват страстни чувства, гняв, възмущение, дълбока омраза. Понякога, когато вижда безсилието си да помогне веднага на народа и на човечеството, той бива овладян от тъжно, елегично настроение, което скоро прераства пак в гняв. Обикновено поетът се освобождава от това настроение с надежда, че чрез борбата ще се сложи край на злото. Чувствата на Ботев са винаги искрени, непосредствени и дълбоки. В поезията си той говори от цялата си душа и сърце и за това, което мрази, и за това, което люби, за което милее.

Ботев използва много рзнообразни поетически видове. Той пише лирически изповедни стихотворения („Майце си”), поеми („Хайдути”, „На прощаване”), елегии, в които дава израз на тъжните си настроения („Обесването на Васил Левски”, „Елегия”), балади („Хаджи Димитър”), сатири, в които остро усмива и бичува враговете на народа („Патриот”, „В механата”) и др. Особено характерно е, че някои от тия творби имат белезите не само на един поетичен вид. Така Ботевата „Елегия” е същевременно и сатира; „Хаджи Димитър” е и балада, и ода; в сатирата „В механата” има и елегични елементи и т.н. Това свидетелства за драматичния характер и богатството на чувства у поета. Също така разнообразна е и формата на стихотворенията: почти няма стихотворение на Ботев, което по размер да повтаря някои от написаните вече творби. Той си служи с двусрични и трисрични размери на стиха при различен брой ударени срички, твори и в духа на народната песен и силабичен стих („На прощване”). Езикът на Ботев е богат с образно – емоционално съдържание. Виждаме и си представяме живо това, което разкрива поетът, и се проникваме дълбоко от неговото чувство. Ботев си служи с хубави народни думи и изрази: „мале”, „чедо”, „додея”, „остало” и пр., някои от които предават характера на времето, за което поетът пише – „аргатин”, „гурбет”, „клета”, „доброму добро да прави” и пр. Той обаче е използвал и живата съвременна реч, създавайки нови езикови словосъчетания, за да изрази своята революционна мисъл. Ако в „Хайдути”, „На прощаване”, „Пристанала” преобладават народните думи, в стихотворения като „Елегия”, „Борба”, „Моята молитва”, „Гергьовден” се чувства новата енергична революционна реч, страстният и интелектуалният поетичен език на поета: „ядно”, „погледът мрачен”, „злобна памет”, „капка вяра”, „лъжи свети” и т.н. За да изяви силното си чувство, поетът си служи с епитети („песни юнашки”, „сърце юнашко”, „страшен хайдутин”, „клети сиромаси”), с глаголи („гърмят окови”, „кипи борбата”, „ръда, та плаче”). Стихотворенията на Ботев са изпъстрени с обръщения („майко юнашка”, „либе”, „брате”), възклицания („Кой не знае Чавдар войвода”..., „О, тогаз, майко юнашка”...), словесни повторения („Там... там буря кърши клонове”). Речта често се прекъсва от силния напор на чувството („Ще да загине и тоя юнак... Но млъкни сърце!”). С гениална поетическа надареност поетът е използвал всички възможности, които му дава богатата българска реч и стихотворната техника. Той издига стиха на завидна висота в сравнение със своите предшественици, използвайки различните ритмични схеми и различен строфичен строеж.

Христо Ботев е нашият най – голям поет и ненадминат за своето време революционер. Той можа да разбере дълбоко задачите, които неговата епоха бе поставила за разрешение, и отдаде на своя народ всичките си сили, таланта си, живота си. Поет, публицист, трибун, организатор – той съчетава всички тези качества с една цел: да помогне за освобождението на своя народ, да го изведе на пътя на прогреса, като предвижда бъдещото осъществяване на великия идеал на комунизма.

Ботев смята, че науката, публицистиката и поезията трябва да служат на политиката. Всяко негово дело е насочено към осъществяване на политическите задачи на времето му. Ботев велик патриот и интернационалист. Той ратува не само за освобождението на нашия народ, но и за осъществяване идеалите на свободата и правдата за цялото човечество. И поради това творчеството му, ненадминато по сила и красота на образите, е играло огромна роля за идейното издигане и революционното просвещение на нашия народ.

Един от най – високите върхове на разцъфтялата се богата наша поезия, Ботев ни завеща палещи и мъдри слова, които ще пребъдат като бляскав символ на българския творчески дух. Чувства, мисли, прозрения се отличават с дълбока жизненост, излъчват заразителна сила, извикват у всички ни преклонение пред героя. Поезията на Ботев отразила един бурен живот под знака на идеала, остава незаменим освежителен извор на всички млади поколения.

Приложение

Родната къща в Калофер

Даскал-Ботьовото училище

в Калофер


Къща-музей "Христо Ботев"

Сватбена снимка на
Иванка Ботйова и Стоян Христов, В. Търново,
08 януари 1906 г.


Писалищни
принадлежности
и джобният часовник
на Христо Ботев

С братята си Стефан, Боян и Кирил, май 1876 г., Букурещ


Черепи на Ботеви четници, с. Скравена, Ботевградско

Протокол от
заседание на БРЦК,
21 август 1874


Карикатура от Ботевите вестници

в. "Тъпан"


Христо Ботев,



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Великите българи - личности, прославили България в света - Христо Ботев 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.