Вапцаров - Един тъжен филм


Категория на документа: Литература


Вапцаров един тъжен филм
През първите три години на теоретично образование в Морското машинно училище Вапцаров проявява нужното усърдие, въпреки че желанията и амбициите му са насочени в друга област, която трудно се съчетава с казармения дух на военното обучение. Интересен е случаят, че заради спор с учителя по литература той завършва с оценка Много добър (5) и по негово желание се явява на матура, където показва блестящи знания.
Практиката на моряците преминава на различни места - от Бужурище Вапцаров е командирован в Дунавската полицейска служба в Русе, където постъпва на практика по парни машини в катерната група. Отначало е на катер "Стефан Караджа", а след това на катер "Беломорец".
От 6,10,1930 г. до 6,06,1931 г. Вапцаров практикува на торпедоносеца "Дръзки" във Варна.
В шести курс началникът на училището капитан II ранг Сава Иванов му възлага да подготви музикална литературна програма за тържеството, както и юбилеен сборник по случай 50-годишнината на Мроското училище. От своите произведения поетът включва "Спомени от миноносците" и "Марш на 26-ти випуск от Морското училище". Тук той одухотворява машината, рисува я като жив човек, който търси близост и намира доверие"...Тогава аз я галех нежно, в очите ми горяха искри, тогава аз я галех като моя, любима, а тя ми пръскаше със закачливо самодоволство, със затопленоот знойна плът масло..."
В това почти любовно обясение на 22-годишния младеж, се долавя пробуждането на творческия порив на събраните знаия през изтеклите неусетно трудни години.
През 1928 година се засилва разцеплението във ВМРО. Иван Михайлов - реакционер, който взема връх във властта, наема терорист, който през пролетта прави опит да убие Йонко Вапцаров. Куршумът рекушира в часовника му и той остава жив. За да спаси живота си, Йонко заминава за САЩ, в Ню Йорк, при сестра си и братята си, след което през 1930 г. се връща в България и временно пребивава в София, тъй като Иван Михайлов живее в Банско. Животът на Йонко е в постоянна опасност.
През 1931 година Никола Вапцаров написва стихотворението си "Жажда" на кораба "Камия":
Един фенер със някаква решетка...
Разбили бихме маската му зла.
Та нам ни трябва силна светлина
да найдем в мрака тази обща клетка
и птицата със сините крила.
Реалистичната картина, която е нарисувал авторът се налага с дъха на морския и груб живот, впримчил младите мъже в свята примка.
В началото на 1932 година Никола Вапцаров отново е в Русе, където е на стаж за четири месеца в Дунавската полицейска служба. Тук посещава редица театрални постановки. Театърът до края на живота му ще остане мечтана и неразделна област на изкуството, в която той не се утвърждава само поради ранната си смърт. Вапцаров режисира и сам изпълнява ролята на Страджата в пиесата "Хъшове" от Вазов, която е представена на моряците в Дунавския флот в Русе.
Тук, на брега на река Дунав, където преди две години пак е посрещал пролетта, отново размишлява за младостта и любовта и търси някаква вътрешна опора за мъчителните години и безизвестността, която го очаква. Той написва първия вариант на световноизвестното си стихотворение "Пролет":
Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.
Ще изминат години, през които Моряка ще узрее творчески, ще намери своето място в живота. За него пролетта е символ на новия живот на хората, които ще се радват на труда си, ще се обичат като братя. Символ на един живот изпълнен с хармония и красота, волност и щастие, и чиято реализация ще бъде действителност, а не мечта. И поетът вярва и е готов да участва за осъществяването на този красив живот:
Как ще пеят птиците в живота!
Весели ще плуват във рпостора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.
Пролет моя, моя бяла пролет...
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади
нека видя само твойто слънце
и - умра на твойте барикади!

На 25.04.1932 година Никола Вапцаров постъпва като стажант - механик на парахода "Бургас" във Варна. Посещава и се докосва до такива екзотични места като Цариград, Александрия, Порт Саид, Найфа, Бейрут и др., островите Родос, Кипър, Мармара, Митилин. Вапцаров е завладян не от романтиката и красотата на видяното, колкото от проникновението, че навсякъде по света хората носят своите скърби, своите грижи, своята мъка и най-вече онази "вечна жажда на човека" за един по-хуманен и щастлив живот.
Плод на тези пътувания и породилите се чувства са "Импресии от параход Бургас" - "Александрия", "В открито море", "Митилин (Лезбий)", "Остров Мармара", "Черно море". Тук създава и своите пътеписи - "Ключът на Суец" и "За силно впечатлителните вход забраен".
Напускайки стените на Морското училище, на корабните палуби, той е вече психологически и духовно подготвен за срещата с грубата действителност, за решителния си "двубой" с нея. Тогава вестик "Технически глас" ще отбележи:"... Днес, когато целия свят е обзет от тежка стопанска криза, когато и малка България изнемогва от същата криза и цялото българско гражданство прекарва тежки минути на изпитание, всеки от нас си задава въпроса: "На къде?".
След време, когато поетът пише стихотворението си "Писмо", предчувствията от тези дни са кристализирали с цялата си яркост и грабваща сила, с дълбокия вътрешен драматизъм и изповедна страст. Разтърсващо ще прозвучат за света стиховете:
Ти помниш ли как в нас
полека-лека
истиваха последните надежди
и вярата
в доброто
и в човека,
в романтиката,
в празните
копнежи?
Ти помниш ли как
някак много бързо
ни хванаха в капана на живота?
Опомнихме се.
Късно.
Бяхме вързани жестоко.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Вапцаров - Един тъжен филм 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.