В търсене на смисъла и щастието в живота през образа на Анна Каренина и днес


Категория на документа: Литература


ВТУ ,,СВ.СВ.Кирил и Методий”

Дисциплина: Руска класическа литература

Курсова работа

на тема: В търсене на смисъла и щастието в живота през образа на Анна Каренина, и днес

Научен ръководител:..... Изготвил: XXXX XXXX
(доц.д-р XXXX XXXXX) БФ III курс Фак. № XXXXX

гр. Велико Търново

Романът “Анна Каренина” е безспорно един от най-сериозните в цялата световна литература, поради което той е неизменна част от златния фонд на световната литература. Вторият голям роман на Лев Толстой след “Война и мир “ изненадва със своите достойнства “Анна Каренина” не е просто семейно битов или любовен роман, в който водеща е просто “ семейната мисъл”(1),а нещо много по- трудно постижимо един социално-психологически роман, в който големите обществени и морално-етични проблеми се изобразяват чрез семейните интимно-лични отношения и дълбоките душевни преживявания в личността на героите. Почти невъзможно е да се изброят всички философски, етически,социологически, народнопсихологически и други достойнсва ,с които блести и вълнува романа , поставени по един неповторим и ненадминат начин чрез “таланта на великия художник и вещина на енциклопедически образованата и развита личност”(2) - Толстой.

Анна Каренина е един модерен и съвременен образ , едно въплъщение на жената и днес ,която е разкъсвана от заобикалящото я обществено лицемерие и завист,в търсене на пътя към себе си в разбулването на великата загадка за смисъла и щастието в живота на човека . Едно олицетворение на жената изпълнена с вяра, възпитана на вярност и семейни ценности, жената , изпълнена с уважение към брака, спазване на благоприличие в обществото ,но и нейното друго Аз, изпълнено с множество противоречия. Чисто по Фройдистки (макар да иде реч за жена) Анна Каренина се стреми към себепознание,отприщване на страстите,волята у човека , водещ става инстинтка , плътските желания , жаждата за свобода и постигане на “чуждото “ щастие и страстите на “прогреса” в личността.

Анна е интелигентна , елегантна, винаги впечатляваща със своята визия и индивидуалност част от благодатно,състоятелно почти “перфектно”семейство или както гласи началото на романа” всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему ”. Не по различно стоят нещата и днес всяка уважаваща себе си умна жена държи на своя добър имидж в заобикалящото я мини общество тя се стреми да изглежда добре и да спазва ,макар и не много ясните ,но поставени на пиедестал порядки , да преставя подобаващо своето“ порядъчно“ семейство ,а как стоят нещата в действителност ,когато махнем “завесата”- отговорът е очевиден не много по-различно ,отколкото при героинята на Толстой. Доказателсво, затова са многобройните разводи, страхът въобще от влизането в един такъв свещен съюз ,като брака, изоставящите майки -децата си в търсене на човешкото щастие ,загубена индивидуалност , в търсене на истинската “любов” по-скоро и тук водещ е инстинкта ,себелюбието,гордостта ,страстта , следствие на което са множеството зачестели убийства и самоубийства също,както се случва и в романа .

И все пак ние сме в крайна сметка много по-малко впечатлени от привидно идеалния образ на Анна , отколкото от нейния страстен свободен дух и решимост да живее живота според своите чувства и емоции да поеме отговорността за своите действия и заживее със своя избор и трудностите и неволите ,които той носи при условията ,които тя самата ,личността предопределя и създава.Героинята е другата , различната не само със своята красота , но тя е и жената със своя свободен дух ,неприсъщ на това време- езда на кон във време, когато такава дейност се счита подходяща само за мъже.Жената вярна на себе си и своята воля , дръзка да вярва на инстинктите си,чувствата и емоциите да търси нещо повече от своето място в обществото.

Анна Каренина далеч не е просто влюбената жена. Тя е четящата личност,разсъдлива и амбициозна в ония жизнен план , присъщ само на смелата и непокорната личност готова да се изправи срещу всички и всеки ,дори срещу самата себе си по пътя на търсене на отговорите на вековечните въпроси. Жената способна да познае ,но и да прекрачи границата.

Отношението към семейството играе изключително важна роля при ракриване на персонажа. То предопределя неговата щастлива или трагична съдба. Това особено важи за жената – за жената-майка и за жената-съпруга. Толстой смята, че нейното предназначение е да пресъздава живота, но не и да прелюбодейства. Всяко отклонение от семейството неминуемо води след себе си и трагична развръзка. С огромна сила тази идея се усеща ,пресъздадена в образа на Анна – едно от най-пленителните художествени създания на Лев Толстой. Анна Каренина е различна изключително обаятелна жена – впечатляваща не само по отношение на своята външна, но и на вътрешната си красота.” В началото на романа авторът ни я показва като жена с репутация на добра майка и съпруга. Но в семейството на Каренини тя е само привидно щастлива или по-скоро мълчаливо, покорно нещастна. Анна жадува за истинско семейно щастие – такова, каквото Каренин не е в състояние да й предложи.” (1) Ето защо срещата на героинята с Вронски води след след себе си тези катаклизми във всеки един аспект. Тази среща остава траен белег в героинята, разрушава много бързо нейната съпружеска вярност, и й позволява да почувства, какво значи да обичаш истински, „свободно и смело”,поставя я в плен на човешките страсти. Твърде скоро обаче любовта на Анна се превръща в” любов-страдание, любов-мъка, която ще я изпрати под колелетата на влака” (1).

Водеща центрубежна сила в образа на Анна Каренина е грехът ,заложен във всеки човек. Във всяка личност и в най-високо моралната дремят инстинкти има много енергийни тъмни стихии,които в определена ситуация излизат на преден план и вземат превес над човека ,ако той не е в състояние да ги балансира,то те ще контролират него,чийто отражение е и героинята на Толстой. Липсата на семейно щастие я тласка към нещо друго непознато с изключително силна притегателна сила.Вътрешният мир на лиността ,ако въобще той е съществувал е нарушен, безвъзвратно разрушен завинаги.

Анна не е просто ,търсещата личност- тя и жената, част от едно общество.Характерна и тук е типичната особеност за Толстой при изграждането на образа да свързва „физическите и психическите качества на персонажа със средата , със социалната обстановка с историческия момент“ (3) . Тя е и жертва на това лицемерно общество на неговата присъда и част от този дълбок и непознат свят, привидничко простичък ,но многопластов и двуличен. И това е логическо следствие на нейното положение на жена, която напуска своя дом, своето дете и съпруг. Не случайно авторът подчертава, че Анна обича до безумство две същества, които взаимно се отблъскват – Вронски и Серьожа. „Аз немога да ги съединя – казва тя на Доли, – а това ми е необходимо. И все пак ще свърши… Та ти не ме съди за нищо… Аз не заслужавам презрение. Аз съм именно нещастна.”

Героинята е нещастна според Толстой, защото пренебрегва майчинския си инстинкт и се гмурва в дебрите на нещо безкрайно далечно и чуждо ,непознато и до момента. Тя се чувства силна и свободна поддава се на обхваналия я стремеж за лично щастие да открие своя смисъл в живота. А според законите на човешката природа и морал това се наказва. Наказана е и Анна, защото жертва щастието на детето си заради своето егоистично щастие. Подобно на съвременна модерна еманципирана жената - кариеристка ,която поставя на първо място себе си-своя идеал за лично щастие,своята представа за успеха, своята красива необуздано силна и непозната любов в името ,на която тя забравя за своето “щастливо семейство”. Водена от заложения във всяка една от нас грях и жажда за истинното щастие жената се изправя лице в лице със своето друго непознато аз , именно в такъв критичен момент или просто малко по- различни от всекидневните обстоятелства.

Трагедията на Анна се подсилва и от обстоятелството, че тя не се вслушва в разума, а избира да живее със сърцето си. Една жена, водена от инстинктите,подвластна на емоциите и на най-низките си страсти.Тя забравя за всички порядки и норми , благоприличието и довчерашното си аз и стават чужди ,както е чужда и самата тя на себе . Анна става вярна на своята друга и непозната й сложна ,дори опастна природа.Непознавайки себе си, неподозирайки за своето друго Аз човек много по-лесно може да стане жертва на самия себе си,отколкото на обществото или нещо друго.Най-силен и тук е личностният инстиктивен ,емоционален избор на героинята –обществото е просто фон ,един отзвук ,една морална оценка. Отчасти то рисува подсъзнателно у героинята границата или още повече чувството за мяра и какво следва да се случи с човека,когато тя е прехвърлена .

Съществува един постоянен конфликт между социалните норми на поведение в лицето на обществото и инстинктите ,заложени у човека и този конфликт няма исторически граници.Налице е един свръх Аз ,който е своеобразен регулатор между Аз и то ,между принципа на реалността- Аз и между принципа на удоволствието. Когато свръхаза не успее да се наложи и границата бива нарушена не може да се възстанови душевния мир у човека или поне привидната хармония,водещи стават импулсите или усъвършенствени инстинктите вземат връх у личността и му влияят със своята изпепеляваща сила водещи го към “пепелта”.

Оттук на преден план в човека излиза изконно заложения в него грях. Анна Каренина бива пленена и подвластна на него.Грехът е заложен в личността и е способен морално и физически да я унищожи , като я прави отчасти безсилна пред него понеже е част от нашата природа в следствие ,от което ставаме жертва на самия себе си. Анна Каренина е едно кълбо от тайни ,от страсти ,от неприлични неща,неща ,които до този момент тя се е страхувала да излязат наяве,които дълбоко е криела в себе си и ревностно пазела от всички ,именно затова и така съкровено потискани те имат у нея тази разрушителна сила ,водещи срива след себе си.

“ Разумът би намерил доводи, за да я оправдае, но сърцето – никога! “ Именно то и подсказва, че в чувствата й към Вронски има „нещо ужасно”, нещо непоносимо!”(1). Оттук и чувството й за катастрофалност, за трагична обреченост, която с всеки изминал ден се увеличава. Дори ,когато е в чужбина – далеч от светската мълва,от своя морален съдник Анна не намира душевен мир и спокойствие.
Независимо, че ние чувстваме присъдата на Толстой над „ прелюбодеянието” на Анна, в романа се усеща в същото време,че дълбоко в себе си той е съпричастен към своята героиня и й съчувства. Той търси повод, за да изкара на преден план жената-майка в нея. Не случайно една от най-трогателните,прочувствени , дълборазтърстващи и сърцераздирателни сцени в романа е посещението на Анна в дома на Каренин и срещата с малкия Серьожа. В тази сцена Толстой като един изкусен психолог и художник много подробно рисува,вниквайки в дебрите на душите на своите герои,пресъздава изключително силно и истинно сцената между майката и сина и взаимните дълборазтърстващи чувства, които тя предизвиква у тях. Пред нас се изправя дълбоко драматичният , трагичен образ на майката, разкъсана от липсата на своята рожба , разделена от своето дете в търсене на личния смисъл и щастие в живота. Майката в нея проговаря в този сакрален момент на допира между жената и нейнато най-ценно нещо -рожбата й ,кръв от кръвта и плът от плътта й. Напрежението в тази сцена ескалира психологическият портрет на героинята е наситен с ярки краски и сърцераздирателни тонове се четат в нейната душа.Тук , като че ли с необяснима сила отново се поставя въпроса, кого обича повече Анна – сина си или Вронски, без, разбира се да откриваме категоричен отговор.Анна изживява изключително истински и драматично липсата на сина си.

В този момент съзнанието на читателя рисува един паралел между образа на Анна и Каренин. „Образът на Анна все повече се възвисява и обогатява духовно, едновременно моралният облик на Каренин се принизява и постепенно се превръща в педантично самоуверен и сух бюрократ, който се опитва с принципите на канцеларския ред да уреди семейния си живот“(4).Каренин е представен,като сух и безжизнен човек, „консерватор по политически убеждения, на когото са непознати естествените и нормални прояви на човешкото чувство”, но тези характеристики не изчерпват неговата същност. Това е така да се каже, „едната страна на монетата“ която се разкрива предимно чрез възприятията на Анна. „Само честолюбие, само желание да има успех-ето всичко, което крие душата му”- мисли си Анна за него. Това е образът ,който рисува подсъзнанието на Анна за Каренин, който се подсилва от някои не много приятни негови външни черти. Иде реч за „бавния тънък глас”, за „неподвижните мътни очи” или за грозните и големи уши, които забелязва Анна след срещата си с Вронски. Всичко това наистина е така. Но ако Каренин не беше безжизнена, бюрократична личност, която да не задушава със своя начин на живот, мислене и поведение емоционална натура на Анна, той не би я отблъснал: „Обича! Нима той може да обича?… Той дори не знае какво нещо е любов”- мисли си тя. Но ,ако в действинелност той не бе такъв човек той никога нямаше да бъде и нейн съпруг, паралелът с нашето съвремие е прозрачен жената ,която избира да се омъжи ,поради други интереси не любов.

Съвременната жена ,обаче също като Анна подбира своя избраник освен добро материално състояние и място в обществото ,все пак той трябва да е притежател и на други достойнства – да бъде „кавалер“ доблестен и честен почти изрядния съпруг. Ето защо при срещата с непознатото ,новото в душата на Анна настъпва хаос.Анна често действа не по своя воля, а "цялото й същество сякаш бе преизпълнено с нещо, което въпреки волята й проличаваше ту в бляскавия поглед, ту в усмивката" .“Героинята "несъзнателно се стреми „ в целия роман „ трябва да признаем, че "несъзнателното" е не просто ключова дума, но и едно от характерообразуващите понятия в този роман“ (6). Анна инстинктивно се впуска в нещо ново ,непознато и нетипично на природата й или по скоро на домоментното й познание за себе си . Тя отчаяно се впуска в търсене на онова ,което й е липсвало да открие смисъла и щастието в своя живот може би в една друга различна ,жизнена трепетна нова прърхаща любов.

Посочените душевни качества на Каренин, макар и да не подлежат на оправдание, не характеризират напълно неговия образ. Неговите положителни качества се ракриват преди смъртта на Анна, когато въпреки нанесената му обида той открива дълбоко в себе си сили , за да й прости и да обикне второто й дете – това на Вронски. Ненапразно, все пак дълги години той е бил част от необикновения свят на тази изключителна жена , може би никога не се е докоснал истински до същността й и не я е познал ,но е бил частица от самата нея от нейната микровселена ,част е и от нейното най-свято- тяхното общо дете.Тези свои качества Каренин проявява против волята на светското общество, вследствие на което и той бива отлъчен от „стадото“ , обществено осъден накрая остава изолиран „опозорен, осмян, никому ненужен и презиран от всички” човек .

Толстой осъжда своята героиня ,но от друга страна подлага подлага „на остра и унищожителна критика моралните и нравствени устои на обществото, което има дързостта да съди Анна и да отрича нейната открито изявена, силна и искрена любов „(1).Образите на Вронски и Каренин са представени паралелно в романа , те се противопоставят един на друг , но не като положителен и отрицателен, по темперамент, по жизненост и емоционаност.Вронски, макар и представител на „златната младеж”, не е лишен от положителни качества. Той е умен, образован и честен – нещо, което го поставя по-високо от светското общество. Обстоятелствата са тези ,които го променят принуждават Вронски да прибягва до лъжа и измама, „ които бяха тъй противни на неговата природа ”. „При първата си среща с Анна Вронски е поразен не толкова от нейната външна изящност, колкото от нейната вътрешна, духовна красота“ (3). Той усеща нейната уникална душевност ,богатият и вътрешен свят. От друга страна, Анна – тази различна и неповторима жена, не би се влюбила във Вронски, ако той беше посредствена личност. Независимо обаче от тези качества Вронски не дооценява голямата саможертва, която прави заради него Анна. В това именно е неговата вина спрямо изключителността на главната героиня по този начин той я поразява и белязва ,предопределяйки нейната съдба. В края на романа обаче писателят ни го рисува като един трагичен образ на герой, който не намира щастието в живота или по-скоро го загубва след самоубийството на Анна, защото въпреки всички перипети и отчасти загубата на красотата на тяхната любов Каренина е частица от него -тя е неговото друго аз.

Драматичността в образа на Анна , както и във сяка съвременна жена не без осонование става причина за провеждането в книжарница "Хеликон - Витоша"на откровен разговор върху вечните проблеми за изневярата, семейството и правото на личен избор по пътя на щастието.Трагичността в нейния образ е породена ,поради излъганата очакване на Каренина „тя си го представяше по-хубаво ,отколкото беше в действителност. Това е в сила ,както за връзката и с Вронски ,така и за семйството и с Каренин.Не е обаче само душевната раздвоеност, която измъчва и праща Анна в обятията на смъртта.. Тук голяма роля изиграва и лицемерното и жестоко светско общество, което не може да приеме силната, искрена и открита любов на Анна, поради което я изолира. Тя загива отвратена от жестокостите на живота: „Всичко е неправда, всичко е лъжа, всичко е измама, всичко е зло!”. Чрез трагичния образ на героинята Толстой проинася своята присъда не само над лъжливото чувство, на което тя става жертва, но и над обществения строй. По такъв начин морално-етичната концепция, която авторът влага в образа на Анна, добива дълбоко социален смисъл.

„Като изключим непоносимото лично и обществено положение на Анна и неумението, а може би и нежеланието на Вронски да вникне в нейното душевно състояние, писателят довежда геройнята до логическия край на нейните страдания – самоубийството.“(1).Анна прави всичко по силите си ,използва цялото си женско обаяние, цялата си емоционална и духовна извисеност, за да поддържа с неотслабваща сила чувствата и на Вронски живи към нея. Отчасти от един маскарад тя е тласната в ръцете на друг и от подръжание в обществото на съпруга си сега й се налага да го прави, и в търсенето на свооето жизнено спасение , човешко щастие и т.н.р любов.Тя подръжава на любовника си- чете книги, води разговори за спорт, т.е. подчинява своите интереси на интересите на Вронски, но всичко това е неоценено и безсмислено. Анна не съзнава ,че превръщайки се в друг човек тя става натрапчива и сладникава губи своята уникалност и отнесено към наше време става част от масата губи своя блясък.“Цялата тази дейност дотолкова изчерпва духовния потенциал на героинята, че тя не без основание забелязва, че не обича неговото дете. „(1).Това всъщност е един много интересен психологически момент, който е от изключителна важност за разкриване пълнотата на образа на Каренина . Необходимо ни е , за да съумеем да вникнеем в нейния сложен психологически персонаж , за да разберем душевните противоречия на Анна.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
В търсене на смисъла и щастието в живота през образа на Анна Каренина и днес 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.