Увод в литературната теория


Категория на документа: Литература


1. Наличие на сюжетност като организиращо съдържанието на творбата начало.
2. Според принципа на изложението - доминиращ е действено-комуникативният елемент като организиращ творбата момент.
3. Според принципния обем на произведението - регламентирани форми при драмата.
4. Според системата от съставящите го организационно-речеви форми - диалогичност на драмата.
5. Според темпа на развитие и природата на времето в произведението - бързина и непосредност и насоченост към бъдещето при драмата.

Драмата е "особена органическа цялост" по думите на Белински, при която от значение е както структурата, така и съдържателността, с действието, конфликта и особените характери, с диалога и неговата изразителност, експлозивност, вътрешна "драматична" наситеност, с особения психологизъм.
Драмата възниква в дълбока древност, през време на обредите в чест на бога Дионис. Оттам води началото си цялата днешна драматична традиция. Оформянето на драматическите композиционно-жанрови особености не е напълно самостоятелно, не е единствено на литературна основа, тъй като драмата се развива бифункционално - в тясна близост с театъра и важно значение имат неговите специфични норми. В това отношение драмата съществено се различава от останалите литературни родове. Различията са и вътрешносмислови, свързани повече със съдържанието, и външносценични, свързани повече с формата. В завършените драматични творби наблюдаваме здрава спойка между тези разнородни по облик елементи. Поради литературната си основа драмата има близки особености с произведенията от другите литературни родове. В нея се постига дълбока кондензираност - подобна на лиричната, като се създава възможност в ограничени рамки да се предаде богато съдържание. От друга страна, в драматичните творби се изграждат характери, изясняват се събития - това извиква нуждата от детайлираност, подобна на епическата, само че не описателна, а изобразителна.
От значение са и сложните връзки между героите в процеса на драматическия сюжет, при него има както постепенно саморазкриване и доизясняване, така и взаимно обогатяване на характерите - при стълкновенията и сблъсъците.
Към конфликта е центрирано всичко основно в ситуациите и характерите, които се изявяват ярко и подчертано чрез него. Обикновено в основата на сюжета забелязваме хипербола и контраст - не като езикови, а като композиционни средства. В драмата всяко действие има противодействие, всяка борба - съпротива, всяко усилие среща пречки. Движение и прекъсване на движението, протести и примирения, обхващане и стесняване, заплитане и разплитане - такива контрасти се наблюдават, при това дадени подчертано, преувеличено. В драматическото произведение е нужно да се поддържа интензивност, да се заинтригува зрителят, да се изненадва, да се засилва и да се отслабва действието - с постоянна смяна, разнообразие, преходи. В сърцевината на драматическото действие винаги се съдържа богата вътрешна интензивност. Драматическото действие се различава от епическото, тъй като е неразривно свързано с конфликта; той има напрегнат характер. В драмата е важно значението на целенасочеността, която произхожда от контролиращата роля на автора. Драматическото действие не е просто физическо изменение, то е част от цялостна действена верига, свързано е с други действия. Между тях има причинно-следствена зависимост. Драматическото действие не е и индивидуална проява, а се осъществява при показване на отношения между различни хора.
Понякога се използва контрапункт - повратна точка, нещо неочаквано се разкрива, което като че ли обръща действието, развитието. Но този момент има само временно значение за по-сложно заплитане на действието, което непрестанно върви по възходяща спирала. Разнообразните форми на изграждане и при драмата се съчетават с цялостна организирана система, с обща тоналност и атмосфера.
Значение в драматическия сюжет има кулминацията като възлов върховен момент на конфликта, с характерна максимална интензивност. Има различен тип кулминации в драмата - те могат да бъдат ефективни /испанската комедия, романтичната драма, приключенско-криминалната пиеса/, "по-скрити", изразени в чисто духовен план /както е при Метерлинк/, а може да бъдат и с няколко върха, както е при Чехов.
В драмата са отстранени всички излишни елементи, които забавят, намаляват напрежението и го поставят в делнични привични рамки. Затова при нея най-определено се чувства условност в изграждането.
Диалогът на драмата е конфликтно-интензивен и с относителна самостоятелност - той несъмнено има особен характер, различава се съществено от повествователния епически диалог, който е зависим от коментара на авторската реч. Драматическият диалог играе основна изразителна роля, функцията му е сложна. Чрез него се характеризира не само действието, но и всеки герой в драмата.
За сценичното представяне е характерна синхронизация на времето в пиесата и зрителната зала. Антрактите, при които има относителни външни прекъсвания, не са просто време за почивка на актьорите и публиката, а са важни елементи на цялостното изграждане. Те не нарушават пълно сценичната илюзия, а когато са умело съчетани с актовете, я поддържат и засилват. Чрез тях се създава възможност за обхващане на повече събития, без да се накърни представата за цялостното развитие, без да се прекъсне линията на действието. Връзката между отделните актове се постига чрез своеобразни словесно-обяснителни вериги, които накратко предават какво е станало. Те не бива да се въвеждат разтегливо, а в непосредствена зависимост от действието. Антрактът има важно организиращо значение във връзка с конкретни и обобщаващи елементи.
Понякога в антрактите се вмъкват интермедии. Те най-често не са страничен елемент, привнесен само за разнообразяване, а имат важно смислово значение. Чрез тях се разкриват много от идеите на автора. Интермедиите са допълнение към потенциалното целенасочващо съдържание, което се разкрива в относителното прекъсване чрез антрактите.
РЛТ: Драмата е литературен род, който разкрива живота чрез показване на конфликти; драмата е предназначена за сцена /за представление/, поради което се пише в диалогична форма. Тези три нейни белега определят същината, предназначението и външната й форма. Най-важният от тях е конфликтът.
Конфликтът е сблъскване на две противоположни страни или чувства, най-често възникнало от противоречия в политическите и обществените възгледи на действуващите лица. Конфликтът е присъщ на сюжетното произведение и е отражение на конфликтите в живота, само че разкрити естетически - чрез специфичните средства на поетическото изкуство и посредством личното отношение на автора. Трябва да се прави разлика между конфликт в драматическото произведение /много по-целеустремен, по-ярко изразен, по-динамичен/ и конфликт в епическо произведение /прекъсван от описания, обяснения, пряка и косвена характеристика и др./.
В подбора, в художественото му изобразяване, в неговата обективност и задълбоченост се крие идеята. Конфликтът се изразява посредством действието /той е в самото действие/ и по този начин играе определяща роля в структурата на драмата.
Действието в драмата е борба на различни човешки индивидуалности, предизвикана от противоречията в светогледите и противоположността на целите им. То възниква от несъвместимостта на стремежите, идеалите, жизнените принципи на драматическите герои, поставени при обстоятелства, при които тази несъвместимост неминуемо се изразява в пряко стълкновение. Единството на действието е основен закон при построяване на драматическото произведение. Чрез него главно се изразява единството на художествената идея.
Конфликтът определя и вида на драмата - трагичният конфликт е основа на трагедията, комичният - на комедията. Както се вижда, сърцевината на драмата, онова, без което тя не може да се изгради, е конфликтът.
Европейската драма води началото си от древногръцката, която възниква след лириката и епоса - в епоха на усложнен политически живот, където обществените въпроси са се обсъждали публично /това спомага за развитието на диалога/, а разрасналото се обществено строителство допринася за изграждането на театри. Началото на старогръцката драма се свързва с хоровите песни в чест на бога Дионис. За неин основоположник се смята Есхил, а по-млад негов съвременник е Софокъл.
Старогръцката драма е била недостижима в продължение на около двадесет века. Средновековната литургическа драма /мистерия/ е подчинена на църквата. Едва през втората половина на Възраждането светската драма се появява отново на сцената. В Англия, където новите условия са най-напреднали, театърът става обществена необходимост; тъкмо тук се ражда гениалният драматург У. Шекспир. Той обобщава най-ценното от предшестващите го театрални традиции, като ги очиства от мистиката. В Испания се появява творчеството на Лопе де Вега и Калдерон, чиито драми отразяват сложната обстановка на испанския абсолютизъм. В условията на френския абсолютизъм се развива френската класическа драма, а в борба с нея - гражданската драма.
В средата на ХVІІІ век възниква руската драма. Първите й опити са под силното влияние на класицизма. За оригинална руска драма се говори едва при Д. И. Фонвизин, а делото му продължава А. С. Грибоедов. А. С. Пушкин написва трагедията "Борис Годунов". С особено значение е и комедията "Ревизор" от Н. В. Гогол. Фонвизин и Грибоедов, Пушкин и Гогол изграждат основата на руската национална драма, а А. Н. Островски, Л. Н. Толстой и А. П. Чехов довършват делото им.
През втората половина на ХІХ век на Запад се чувства влиянието на Х. Ибсен, а почти едновременно с него се развива драматургията на Дж. Б. Шоу. Върху основата на руската реалистична драма възниква драматургията на М. Горки. В съвременната европейска драматургия нови насоки прокарват драмите на Б. Брехт.
Българската драма се заражда в общия подем на Възраждането. Тя води началото си от скромни диалози и леки драматизации. Първите опити на Д. Войников са с романтично-патриотични тенденции. За драма с художествени достойнства обаче може да се говори едва след 1872 г., когато излиза "Иванко". Явно влияние на сантиментализма и романтизма има и в драмата на В. Друмев. Традициите на Войников и Друмев, само че с по-голяма задълбоченост, продължава Ив. Вазов. Той пише исторически пиеси, а "Хъшове" и "Службогонци" отразяват съвременността на автора. След Освобождението като значителни реалистични постижения могат да се посочат също "В полите на Витоша" от П. К. Яворов, както и комедиите на Ст. Л. Костов.

30. Драматически видове: трагедия, комедия и гражданска драма.

Конфликтно-действеното разгръщане в драмата има различни модификации при отделните драматически видове. Най-пълно то се очертава в трагедията - тук драматичното начало намира пълното си проявление. Поради особения, сериозен философски характер на трагедията острото противопоставяне на силите не се чувства като изкуствено натегнато, условността - макар и подчертана - е приемлива напълно.
Аристотел, "За поетическото изкуство":
"Трагедията е подражание на действие, сериозно и завършено, с определен обем, с украсена реч, различна в отделните части, което подражание с действие, а не с разказ, чрез състрадание и страх извършва очистване от подобни чувства."
С основната смислова същност на този драматически вид е свързана необходимостта от загиване на отделна личност или група хора в неравен двубой; обикновено активната страна е загиващата и тя проявява максимум усилия за осъществяване на задачите, поставени пред нея. В трагедията се рисуват изключителни характери и страсти. Особено ясно се проявява кондензираността на характерите и чувствата, придобила конкретни форми при определени събития и действия. В трагедиите се прави задълбочена мотивировка, има подчертана последователност и логика в поведението на героите.
Като драматически вид трагедията се оформя в древна Гърция; първоначалните й наченки се наблюдават във връзка с празненствата в чест на бога Дионис. Забележителни творби от този вид създават Есхил, Софокъл и Еврипид. Трагедията на древна Гърция има своеобразни същностни и структурни особености съобразно с развитието на културата и с митологичните представи за съотношение между хората и боговете. В своето развитие трагедията преминава различни етапи - през Ренесанса, епохата на класицизма, Просвещението, романтизма, реализма. Във връзка с това се наблюдават различен тип трагични герои и конфликти. Висок връх в развитието на трагедията представляват творбите на Шекспир - "Хамлет", "Макбет", "Отело", "Ромео и Жулиета", - в които изпъкват най-пълноценно характерните черти на вида в неговата завършена и ярка изява.
В трагедията най-пълна изява намира естетическата категория трагично: без нея не можем да си обясним и самия облик на жанровата форма. Естетическата категория трагично е свързана с тъжни и мрачни чувства, породени от нещастия и страдания, от болки и ужаси, при една позитивна оценка и позиция, утвърждаваща прекрасното. Тук изпъква връзката с естетическия идеал, макар че тази връзка обикновено се проявява комплицирано и завоалирано, косвено.
Още в древна Гърция се разработват сложни и богати проблеми на трагедията и трагичното. В своята "Поетика" Аристотел разглежда задълбочено и проникновено същността и структурата на трагедията. Той се спира и на въпроса за нейното въздействие, като въвежда понятието катарзис. При възприемането на трагедията и на трагичното според теоретика зрителят изпитва афектите на ужас и състрадание, които след това оказват "катарзис" върху него. Несъмнено е преобладаващото разбиране за естетическо-етичното въздействие на трагичното, което предизвиква силни чувства на страх и състрадание у зрителя и след това го обогатява психологически, очиства неговия дух, преобразява го нравствено и го подтиква към благородни дела, дава му ясна представа за доброто и злото, за вината и невинността, освобождава го от заблужденията му и освежава емоционалния строй на неговата душевност.
Хиперболата и контрастът в изграждането играят голяма роля и при другата основна драматическа жанрова форма - комедията. В ситуациите, които се рисуват, има съществени изменения, рязко нарушаващи съотношението на силите. Според специфичния си цялостен облик трагедията и комедията са полюсни жанрови форми.
Зараждането на комедията, също както и на трагедията, е свързано с празненствата в чест на бог Дионис. Този драматически вид за пръв път се формира цялостно и богато в древна Гърция, в творчеството на Аристофан.
Аристотел говори, че комедията "е подражание на по-лоши хора, но не в цялата им порочност - тук смешното е част от грозното. Защото смешното е някаква грешка и грозота, не болезнена и не пагубна, каквато е тъкмо комическата маска - нещо грозно и разкривено, но без болезнено въздействие."
Тук вече личи връзката с естетическата категория комично, която в много отношения е противоположна на прекрасното и трагичното. Чрез различните форми на комичното в литературните произведения писателите осмиват и изобличават отрицателното и грозното, като същевременно косвено утвърждават хубавото, прекрасното, благородното и хуманното. Те винаги изхождат от естетически идеал, от разбирането си за прогресивното развитие на човечеството.
Комичното се постига по разнообразни пътища. Най-често проявленията му са свързани, както вече посочихме, с комични герои, в облика на които някакви противоречия и алогичности, странности, увлечения и крайности, съществени слабости и пороци - освен глупост, също и невежество, маниакалност, простащина, алчност, скъперничество, егоизъм, стремеж да се постигне величие и издигане без качества, кариеризъм, проявления на бюрократичност и др.
Характерно за композицията на комедията е сложното преплитане на действието - комедията има лабиринтовидна структура. При нея винаги има много очаквания, които често не се оправдават. Комедиите обикновено се изграждат на някакво противоречие - между външността на героя и неговата същност, между действието и неговите резултати, между стремежите и средствата за осъществяването им и пр.
През ХVІІІ век, в епохата на Просвещението, се пишат много трагедии и комедии, на най-характерното за това време е откритието на нов драматичен вид - наречен гражданска драма. Названието е във връзка със стремежа на третото съсловие да се изяви на сцената, с представяне на герои и от градските среди в противовес на феодалистичните тенденции в предходния период.
Творбите на Лесинг, Дидро, Волтер и други писатели откриват нова страница в развитието на драматургията, дават тласък на нова композиционно-жанрова форма, която в следващите периоди се налага като преобладаваща драматическа форма. Тази жанрова форма всъщност е сложен синтез, при който наблюдаваме отдалечаване от полюсната изява, от изолацията и абсолютизацията на една само естетическа категория - трагично или комично. Гражданската драма, както и обикновената драма, не е просто нещо средно между тези категории, а е самостоятелно по облик морфологично явление, с нови съдържателни и структурни особености.
Докато в началото този вид е насочен към социалните проблеми, по-късно в него се преплитат разнообразни тематични тенденции - социални, политически, битови, психологически. В края на ХІХ и в началото на ХХ век обикновената или гражданската драма придобива богато развитие в драматичните прояви на Ибсен, Чехов, Горки, Б. Шоу и др. Тя непосредствено се насочва към разкриване на интимната психика на хората. Не се набляга на фабулата. Интересно проявление на нашата епоха е психологическата драма, при която често пъти са отстранени почти всякакви събития и преломни действия. Въпреки това при майсторско изграждане може да се постигнат резултати. Най-определено тази тенденция се проявява в произведения, които имат камерна структура.

РЛТ: Трагедията е драматичен вид, в който героят се разкрива в ожесточена борба със заобикалящите го условия. Поради особените черти в неговия характер и непреодолимото противодействие на околната среда героят завършва трагично. Трагедията е построена върху остри противоречия между главния герой - носител на светло начало, възвишени стремежи, и обществените условия, които не са в съответствие с неговите цели, сили и възможности.
В трагедията има философски елементи, монументалност на образа, силно изразена конкретност на конфликта. Трагедията се изгражда върху личен или върху обществен конфликт. Главният герой като положителна личност най-често изпреварва в идейно, морално, политическо отношение обществената среда и понеже той нито може да я издигне до себе си, нито е в състояние да слезе до нея, настъпва крушение на неговия идеал, а това в краен резултат довежда до неговата катастрофа.
Трагичното е стълкновение с трагичен край, голямо нещастие, гибел, смърт, крушение, сполетяло хора от прогресивни среди и течения, които се борят за новото, прекрасното, възвишеното, дълбоко човечното, за всичко, въплъщаващо светъл идеал или някои негови страни.
Трагедията е много стар драматически вид. Появява се в антична Гърция. Наченките на трагедията се откриват в урежданите празненства в чест на бог Дионис, в елегичните песни, които са му били посветени. Името си носи от хористите, които са съпровождали "бога" и са били облечени в козлови кожи, наподобявайки по този начин сатири. Трагизмът в античната трагедия се изгражда върху безуспешната борба на отделния герой - бог или смъртен - с предопределението на съдбата. Най-великите трагици в старогръцката литература са Есхил, Софокъл и Еврипид. Античната трагедия се характеризира с някои особености, които днес не се спазват: единството на време, място и действие. Разработването на сюжети, взети от митологията, е наложило да се въведе и "деус екс махина". Въпреки ограничителните норми гръцките трагици създават безсмъртни произведения. Близо две хилядолетия по-късно френските класицисти възприемат повечето от правилата на гръцката трагедия и създадоха трагедии по тяхно подражание.
Разцвет на трагедията се забелязва в английската литература в творчеството на У. Шекспир - "Ромео и Жулиета", "Отело", "Хамлет" и др.; във френската литература: П. Корней - "Сид", "Хораций", Ж. Расин - "Аталия", "Федра", В. Юго - "Рюи Бла"; в немската литература: Фр. Шилер - "Разбойници", "Коварство и любов", Лесинг - "Емилия Галоти"; в норвежката литература: Х. Ибсен - "Бранд", "Призраци"; в руската литература: А. С. Пушкин - "Борис Годунов". В българската литература не са постигнати значителни резултати в областта на трагедията.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Увод в литературната теория 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.