Творчеството на Христо Смирненски - анализ


Категория на документа: Литература


Смирненски

1. Увод
- в периода след Първата световна война, поезията на Смирненски бележи един нов етап в развитието на българската литература
- той е новатор на своето време - 20-те години на XX век и отразява тежката действителност на времето, в което живее
- въвежда в българската поезия темата за пролетараска революция с нейния носител - обезправения, страдащ и воюващ пролетарии
- Смирненски се оформя като творец в годините н връхния разцвет на българския символизъм
- Мотивите за страданието и спасението са характерни за литературната дейност на Смирненски
- най ярко те са изразени в творбите му Зимни вечери, Децата на града и Да бъде ден.
- Тези стихотворения са обединени от една идея и макар всяко от тях да изобразява различна картина, те са трогващи, емоционални и силно въздействащи

2. Образът на града
- основният образ, който се среща в произведенията на Смирненски е града
- Детайлизираното описание на града е покъртително
- Той е черна гробница, пуст и мрачен, със схлупени, смълчани хижи
- Потънал е в студ и непрогледна мъгла
- нищета и страдание - стъклата са мътни, мъждиви, завесата - мръсна, продрана, стрехата - опушена
- картината е показател за всички материални, видими белези на бедност, прокуденост, отхвърленост

а) жителите на града
- Неописуемо въздействат със страданието си и "жителите" на този призрачен, неуютен зимен град.
- Пияният безработен баща, ридаещата жена, молещите се негови деца; старите цигани ковачи; някакви обезличени незнайни силуети, някакви задгробни същества; починалото от недоимък и болест момиче; слепият старик.

3. Зимни вечери
- тема: страданието и безнадеждността на бедните обществени слоеве.
- Поетът създава атмосфера на тревожна напрегнатост.
- Пустота, мрак, призрачност са основните характеристики на студения град.
- Описаните зимни картини са знак на социалното страдание.
- Самият поет е изпитал мизерията и болката от бедността, затова картините му са така истински и се запечатват дълбоко в съзнанието на читателя
- страданието на бедните е реалност
- За Смирненски големият град е бездушен и зловещ
- В ролята на наблюдател лирическият герой броди из местата на страданието
- Неслучайно авторът търси зимни картини. Зимата носи студенина, отчужденост, а зимните вечери вещаят беди, глад, нещастие, смърт
- Надежда в един стих, но тя е унищожена от действителността

- В цикъла Децата на града: Работникът, Вълкът, Старият музикант, Братчетата на Гаврош и Улична жена.
- образи, в които се оглежда страданието и несправедливостта; образи, които въплащават социалните противоречия на времето
- С мъка, с пламено негодувание поетът подчертава безнравствеността на едно общество, което допуска да има гладни, боси и голи деца, чиито копнежи остават винаги празни, неосъществими

4. Образът на децата

- много често жертвите в поезията на Смирненски са именно децата - останали бездомни, без родителска грижа и покрив над главите си;
- същевременно е описан света на богатите - празникът, разкошът, бляскавите витрини на магазините, постоянно напомнящи невъзможното им, дрипаво, неосъществено, ограбено детство
- мъката се крие в душите им; Вътре са неизречените въпроси; Вътре са клошарските или бунтарските им пътища, единствено възможни и отворени за тях нататък.

5. Образът на работника

- в неговият образ е скрита надежда за спасение
- той не е примирен роб, а се бори с действителността чрез труда си
- Той е борец за нов свят, без несправедливост и болка, без мъка и страдание.
- Образът е смел и дързък; цялостното му изграждане затвърдява вярата в спасението



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Творчеството на Христо Смирненски - анализ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.