Трите лица на поета Яворов


Категория на документа: Литература


Сприхавостта, хумора, съмнението и боята имам от баща си, а от майка си - любовта към народната песен, сърдечността, вярата, поезията: демонът и ангелът, които поменавам в поезията си.

Биография

Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е български поет символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, смятан за един от най-големите български поети на 20 век. Той е поет юноша.
Роден е в град Чирпан на 1 януари 1878 година. Завършва V гимназиален клас в Пловдив. От 1897 до 1900 година работи като телеграфопощенец, сменяйки различни селища - Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало, София. По това време той симпатизира на Българската работническа социалдемократическа партия. След 1897 година влиза в контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. От 1901 до 1902 година редактира нейния легален орган вестник "Дело". В 1902 година на Х македонски конгрес е избран за член на ВМОК Станишев-Карайовов.
За пръв път влиза в Македония като четник на Михаил Чаков през 1902 година. Пленен е скоро след това от върховистка чета и се завръща в България. Първоначално той е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение - "Дело", "Свобода или смърт", "Автономия", "Илинден". Първата му публикувана творба е стихотворението "Напред" във вестник "Глас македонски". Четник е на Яне Сандански и става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф - "Гоце Делчев" (1904). На Кюстендилския конгрес на ВМОРО е избран за допълнителен член на Задграничното представителство на ВМОРО. В 1909 година издава мемоарно-есеистичната си книга "Хайдушки копнения. Спомени от Македония 1902 - 1903". Личен приятел на Пейо Яворов е и Пейо Гарвалов - драмски войвода на ВМОРО, също от Чирпан.
Озовал се в София със съдействието на д-р Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на издаваното от тях литературно списание "Мисъл". Първата негова творба, която силно впечатлява естетите от кръга "Мисъл" и се превръща в неделима част от него, е поемата "Калиопа". През 1901 година издава първата си стихосбирка "Стихотворения", чието второ издание от 1904 година е с предговор от Пенчо Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси - "В полите на Витоша" (1910) и "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" (1912).
Командирован на няколко пъти в чужбина за усъвършенствуване по литература - в Нанси, Женева, Виена, Париж, Яворов усилено чете модерна френска поезия. През 1905 година става близък приятел с Дора Габе. През 1906 година се влюбва в Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров, но скоро след това, при едно от своите пътувания (1910 година) изпраща към последния ѝ дом своята възлюбена, която умира от туберкулоза в санаториум и е погребана в Париж, Франция. През 1907 година излиза втората му стихосбирка "Безсъници", която окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. Символистичната поезия на Яворов, метафизична, пропита с дълбок скептицизъм и прозрения за вечните въпроси, що никой век не разреши, променя радикално българското литературно мислене и налага нов начин на писане. През 1910 година излиза от печат антологичната книга на поета "Подир сенките на облаците", чието второ издание от 1914 година представя равносметка на поетически път, сравняван с този на Христо Ботев.
В 1910 година участва във възстановяването на революционната организация и е избран за запасен член на нейния Централен комитет.
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и оглавява партизанска чета №15, съставена от 9 души. Придвижва се по долината на река Места и излиза на Бяло море при Кавала. Награден е с кръст "За храброст".
Чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата. Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 година, малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е жената, чиято любов се оказва фатална за него. Запазената кореспонденция между тях, сама по себе си литература, свидетелствува за една пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и много страсти. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 година, когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие (оставя предсмъртно писмо от един ред: "Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея"). Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 година поетът взема голяма доза отрова и се застрелва.
Творчеството и поезията на Яворов са пропити с трагизъм, породен от драматичния му живот, пълен с разочарования. Голямо разочарование му нанася решението на баща му да прекрати образованието му и да започне работа в телеграфната служба. В кръга "Мисъл" той среща разбиране и получава псевдонима си Яворов от Пенчо Славейков, но поезията не го удовлетворява - той страстно иска да участва в борбите за освобождение на Македония. Силен душевен удар му нанася смъртта на Гоце Делчев през 1903 година, когато той частично се отделя от революционната си дейност поради неразбирателство с Яне Сандански. Последната капка за Яворов са смъртта на Мина Тодорова и обвиненията в убийството на Лора, които го довеждат до самоубийство. До края на живота си другарува и кореспондира с водача на ВМОРО Тодор Александров, а също и изпълнява негови поръчки. Смята се, че отровата и пистолета, послужили за самоубийството на Пейо Яворов, са дадени по молба на самия писател от Тодор Александров. Дългогодишното им приятелство е крито дълги години по линия на ЦК на БКП.

Трите лица на поета Яворов

РОЛЯТА НА СОЦИАЛИСТА НАРОДНИК
* В средата на 90те години на 19в. това е най-естествената роля за човек, обрекъл себе си на големи идеи ;
* Тази роля играе близо 5 години - от публикуването на "Пролетна жалба на орача" през 1896 г. до излизането на 1вата му стихосбирка "Стихотворения" през 1901 г. ;
* Написва множество стихотворения - "На нивата" , " На един песимист", "Великден" , "Чудак" , "Градушка" , "Нощ"
* Яворов се вълнува от продължаващите борби за национално освобождение, от все по-завладяващите го въпроси за смисъла на човешкото битие, от въпросите за нравствените кризи, усещането за отхвърленост от живота, лутането в търсене на верния път и т.н. Вълнува се и от неподправената красота на живота, копнежите на младостта, романтическите пориви.

БОРЕЦ И ПЕВЕЦ ЗА НАЦИОНАЛНО ОСВОБОЖДЕНИЕ
* Мотива за отговорността към родината ;
* Образа на родината е едно от малкото неща, които не са подложени на съмнение сред мъчителните въпроси за смисъла на човешкото битие ;
* "Арменци" , "Заточеници" ;

РОЛЯТА НА САМОТНИЯ ТЪРСАЧ НА МЕТАФИЗИЧНИ ИСТИНИ ЗА ЧОВЕКА
* Подобно на жрец е обрекъл себе си на тъмните мистерии за отвъдното познание ;
* Тази негова роля се оказва фатална, заради нея той губи живота си ;
* "Подир сенките на облаците" - своеобразен венец на творчеството му, книга в която неговата поетическа мисия е представена в цялост ;
* " Безсъници", "Прозрения", "Подир сенките на облаците" ;

"Градушка"
(Анализ по части)

Част I
Първата част е разказ за няколко последователни тежки години в живота на селяните.Темата са "бедите,нещастията и страданията",които постигат селянина. Яворов разкрива мрачното убеждение на селяните за безсмислието на труда и на живота им, отчаянието, което идва от преживяните нещастия и селянина нищо не може да промени,защото той не може да управлява природата. Това е основната мисъл (идеята)на тази част.Лирическият говорител е представен като мнозина селяни, всичките с еднакви беди, чувства, преживявания. Автора вижда това всичкото, съчувства на селяните, задава реторичен въпрос: "Боже,за някой грях ръце всесилни подигна ти и нас наказа.",с който изразява необяснимото божие наказание. Той вниква в селския живот и го преживява заедно със селяните.

Част II
Втората част е контраст на първата. Тук вече се появява "утешителка надежда", която затопля радост на сърцето, появяват се усмивки на лицата на селяните.Лирическият говорител е самият автор, той описва полето, тучната нива, натегналия класец, тези плодове на труда и надеждите, които могат да донесат края на мъките. Селяните дори не вярват, че края ще дойде и се молят да бъде хубаво, мирно време и пек. Темата - очакване и надежда. Основната мисъл - непостоянност на хубавото, доброто,което може да напусне селяните във всякакъв момент.

Част III
В третата част ние виждаме селския живот, бита и взаимоотношенията помежду хората, които стават основната тема на тази част. Лирическият говорител е автора, но има и диалози на селяните, които разкриват темата. Селяните се стягат за жътва, стават рано, както казва самият автор "недремнали". Всичко чука,трака, звъни, "и навсякъде живот захваща".Но в последната строфа Пейо Яворов отново ни напомня за нещо лошо, за идваща беда: "И ето вече слънце грее и на земята огън праща". Яворов намерено употребява думата "огън", а не лъчи, защото лъчите са символ на нещо светло, радостно, добро, а огъня често е разрушителен, може да превърне в прах всичко,което посреща по пътя си.Не е за добро толкова силно слънце.

Част IV
Четвъртата част подготвя читателя за идващото зло,описва първите признаци на стихията. Небето е сиво - цвят за безнадеждност и унилост. "Слънцето жълтей сърдито" - това е още един знак за хората. "И всеки вдигна взор уплашен" - тези думи напълно разкриват тревогата,страха на хората,които веч са на нивата. Темата е "надигаща се буря, идващото зло", а основната мисъл - предчувствие на селяните, досещане, че ще стане нещо лошо и страх...

Част V
Тук вече се започва описанието на самата градушка, която вече е неизбежна, която губи, руши, убива. Яворов описва "косматия облак", който е безпощаден, засланя слънцето", "тъмней зловещо". Той го нарича "пакостник неверен,страшилище",но "милост няма". Започва се градушка. Ако облакът само устрашава, градушката действа с всичката своята разрушителна сила и губи всичко. Автора описва звуците и светлините, блясъка на мълнията и шума на трескавицата. Всяка дума звучи зловещо,сякаш гръм ударя сърцето на читателя: "И още - пак, - О Боже!..Трясък!" Това прави картината още по-ярка, въздействаща. Най на края селяните,знаещи своята безпомощност пред природната стихия, ужасени, търсят спасение в една последна, но напразна надежда: "Спри.Недей!..Труд кървав,боже пожалей!"




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Трите лица на поета Яворов 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.