Трагизмът в образа на Хамлет


Категория на документа: Литература


Трагизмът в образа на Шекспир
(ЛИС)

Гениалният драматург Шекспир отговаря на тенденциите на своята съвременност с първата по рода си за новото време трагедия- "Хамлет". Тя разкрива богатството, търсенията и метаморфозите на човешкия дух. В образа на Хамлет са въплатени основните идеи на Ренесанса.

Хамлет е трагичен герой. Хуманизмът на героя контрастира с подлостта и низостта на заобикалящия свят. От това произлиза и трагизмът на Хамлет. Той е ренесансова личност, която изпитва уважение към човека и чувство за дълг.

Завръщайки се в Елсинор той се сблъсква с действителността, която е изпълнена с двуличие, коварност и човешка слабост. Смъртта на баща му предизвиква драматични преживявания в Хамлет. Неговият монолог "Да бъдеш или да не бъдеш..." разкрива разочарованието му от дийствителността и несъгласието му с нея. Той започва да презира и осъжда заобикалящия го сват. До отмъщението Хамлет достига след много рзмисли и преживявания. Той не действа импулсивно. Научавайки истината за смъртта на баща си от призрака, той иска да се убеди в нея. Хамлет не се стреми просто към отмъщение, а към възмездие.

За ренесансовата личност човешкият живот е безценен и никой смъртен няма право да го отнема. Още повече, когато става дума за личност, която оличетворява идеала, какъвто за Хамлет е неговият баща: "Той беще мъж от крадо край- със всичко надарен. Друг като него надали ще видя. Идеал на всичко живо!".

Принцът се тревожи най-много от поведението на майка си, защото тя споделя идеите на своя крал. Тя се оказва не любяща съпруга и майка, а жена лекомислена и лицемерна, която не може да оцени човек. Ето защо Хамлет е разочарован от Гертруда и отношението му към нея на моменти граничи с жестокост, но както сам казва героят- той е "от любов жесток".

Предаден от собствената си майка, Хамлет се опитва да намери някого, пред когото да излее душата си, затова отива при своята любима- Офелия. Принцът страда, защото не открива някого, на когото да се довери. В знак на силно търсена близост, Хамлет я хваща за ръката, но тя не вижда нищо повече от едно "страшно лице". Безличния начин на живот, който води става причина за нейното полудяване, а след това и за смъртта й. Трагичната съдба на героинята е потвърждение на идеята, че в света на порока и насилието няма място за чисти и невинни личности.

За да засили трагизма след разочарованието от майката и любимата, авторът среща Хамлет с неговите приятели от детсвото. Те са най-близките му хора, затова разочарованието от тях е много болезнено. При срещата си с тях Хамлет вижда в какво са се превърнали те, служейки на краля. Розенкранц и Гилденстерн вече са предатели и измамници. Принцът осъзнава, че и приятелите му вече са станали лицемери като всички останали.

Хамлет иска да отмъсти за смъртта на баща си, но първо събира доказателства за вината на убиеца и след това започва да раздава правосъдие. Възпитан като човек на новото време, той търси по-хуманен изход от трагичния конфликт. Той не убива Клавдий не защото е страхлив, а защото смъртта на чичо му няма да промени нещата.

В основата на Хамлетовия трагизъм стои болката по чезнещия човек. Скръбта и отчаянието често го навеждат на мисълта за самоубийство като изход от проблема. Но това не го отказва от намерението му. Преценката на Хамлет за собственото му бездействие, размисли и съмненията го разкриват като истински хуманист от Ренесанса. Осъзнал дълбоко личната си невъзможност да преобрази света, Хамлет става борец за човешката си чест.

Потънал в меланхолия и тиха "лудост", Хамлет наказва своите врагове с ирония и сатира. Неговата цел е да получи възмездие за смъртта на баща си.

Сложна е развръзката в Шекспировата драма, защото е трудна борбата, която води Хамлет в името на хуманното в човека. Смъртта му е трагична, защото той е сам в покварения свят, но е и оптимистична, защото разкрива човешката личност, посветила живота си на борбата за благородство и правда. Затова Хамлет е вечен и Шекспир- гениален, показал в трагедията си проблемите за дълга и честта. Финалът на произведението убеждава, макар и по странен начин- чрез осеяната с трупове сцена, че над човешкия живот бди някаква справедливост, която възстановява неправдите и внася хармония.

Трагедията "Хамлет" пресъздава една епоха на лицемерие, подлост и жестокост, срещу която воюва човекът, пазител на хармонията и високата нравственост. Тя разкрива терзанията на ренесансовата личност, поставена в една изключително трудна ситуация.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Трагизмът в образа на Хамлет 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.