Трагедия и сюжет


Категория на документа: Литература


Художественото произведение трябва да разграничава обект и субект на речта.

Обектът на речта е всичко, което се изобразява и разказва. Субект на речта е този, който разказва и изобразява. В композицията се набляга на обекта на речта, а не на субекта. Във всеки художествен текст обаче присъства и субекта на речта. Той замисля текста, разкрива се чрез положението, което заема в пространсвото. Много е важна пространствента гледана точка. Субектът на речта може да е по-близо или по-далеч от онова, което описва. Изображението може да е отблизо (крупен/ едър план) или от далеч (общ план). Субекта на речта се определя не толкова от изобразяваният предмет, а от взаимното разположение на описващия и описващото (ракурса). Резкия ракурс може да се окаже важен за постигането на някои промени. Субектът на речта заема определено положение не само в пространството, но и във времето. Своеобразието на художествения текст се определя от суъотношението на времето за разказване и времето на разказване. Субектът на речта е времето за субекта, а обекта на речта е времето на обектите на речта. Не рядко героят – разказвач преценява своите действия от позицията на по-мъдрото настояще.
Употребата на глаголното време – появата на сегашно време е с дълбоко значение. Означава повтаряемост и експресивност на действията. Всеки откъс от художествения текс е оценъчен. Във всеки откъс се проявява емоционално-оценъчна гледна точка, която изразява гледанта точка на субекта на речта към това, което разказва. Емоционално-оценъчната гледна точка може да се прояви в текста, като най-често се среща в описанията. Те имат точно определена сюжетна функция. Изразяват определена емоционално-оценъчна гледана точка за това, което ще се случи. В портрета се търси и характера на героя. Началното изграждане на портрета два възможност да се види отношението на субекта на речта към героя (Наполеон във „ Война и мир” от Толстой).
Субектът на речта може да се противопостави на определен герой. Чрез литературният портрет се изразява отношението на автора към героя. Емоционално-оценъчната гледна точка се изразява и чрез детайлите в портрета, и чрез номинацията (имената). Стилистичните похвати или речевата композиция е проблем на композицията. Като друг проблем се определят вмъкнатите разкази.
Литературните произведения рядко започват чрез врязване в художествената действителност. За епоса е характерно забавеното начало (Балзак). Проблем на композицията е също рамкирането. Много често рамка се появава в лириката (лирическия край повтаря началото, но с различен смисъл). Композицията включва много проблеми, но именно тя е тази която свързва нещата и ги подчинявава.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Трагедия и сюжет 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.