Трагедия и сюжет


Категория на документа: Литература


Пловдивски университет
„Паисий Хилендарски”
Филиал Смолян

Реферат

по Литературознание

Изготвил: Проверил: ..................
Спец. : НУПЧЕ, 2-ри курс
Ф.Н. 110931

Уводна част
Съдържанието и формата на литературните произведения представляват единство на противоположности. Съдържанието на произведенията се отнася към сферата на духовния живот и дейност на хората; формата пък на произведенията е материално явление. Непосредствено това е словесният строеж на произведението, художествената реч, която се произнася на глас или „наум” с помощта на органите на речта, възприема се с помощта на органите на слуха и която се състои от звукови вълни, разположени във времето. С помощта на словесната страна на формата във въображението на читателите и слушателите се възпроизвежда нейната предметно-изобразителна страна – живота и дейността на персонажите на произведението в техните пространствено-времеви условия. При възприемането на епичните, драматичните, лирико-епичните и описателно-лиричните произведения въобразяваният от читателите и слушателите живот на персонажите е подобен на възприемането на материалните явления в реалния живот.
Литературните жанрове възникват в процеса на развитието на художествената словесност видове произведения. Жанрът на произведението се определя традиционно по редица признаци – съдържателни и формални, които обединяват произведенията от жанр и имат относително устойчив, исторически повторим характер.
За драматургичните жанрове е характерно краткостта по време на изпълнението на сцената и с произтичащите от тук единство и концентрираност на конфликта. Конфликтите представляват важна страна на епичните и драматичните произведения. Свойствата на сюжетните конфликти се определят от проблематиката в творчеството на писателите. Най важната функция на сюжета е разкриването на жизнените противоречия, тоест на конфликтите. В литературната творба между сюжета и композицията има тясна връзка. Не е възможно да се прокара точна граница между тях – те са условно набелязани категории, които ние си представяме определено и самостоятелно само в абстракция. Всяко литературно произведение е цялостно и единно и, то не може да се разкъса на части. Сюжетът разкрива връзките, противоречията, симпатиите, антипатиите и изобщо взаимните отношения на хората – историята на израстването и организацията на един или друг характер, тип.

Поставените задачи в реферата са:
1. Понятийно определяне на трагедията като драматургичен жанр.
2. Понятийно определение на сюжета.

Основна част

1.Трагедия
Трагедията се определя като драматургичен жанр. В нея конфликтът между личните стремежи и свръхличните „закони” на живота настъпват в съзнанието на главния герой (или герои) и целият сюжет на пиесата се създава за развитието и разрешаването на този конфликт.
Конфликтно-действеното разгръщане в драмата има различни модификации при отделните драматически видове. Най-пълно то се очертава в трагедията – тук драматичното начало намира пълното си проявление. Поради особения, сериозен философски характер на трагедията острото противопоставяне на силите не се чувства като изкуствено натегнато. Условността – макар и подчертана е приемлива напълно.
Например Аристотел в “За поетическото изкуство” посочва, че “Трагедията е подражание на действие, сериозно и завършено, с определен обем, с украсена реч, различна в отделните части, което подражание с действие, а не с разказ, чрез състрадание и страх извършва очистване от подобни чувства.”
Трагедията е драматичен вид, в който героят се разкрива в ожесточена борба със заобикалящите го условия. Поради особените черти в неговия характер и непреодолимото противодействие на околната среда героят завършва трагично.
Трагедията е построена върху остри противоречия между главния герой – носител на светло начало, възвишени стремежи, и обществените условия, които не са в съответствие с неговите цели, сили и възможности. Следователно той се намира в състояние на конфликт не само с другите персонажи – той се бори преди всичко със самия себе си, като преживява дълбоки страдания.
В трагедията има философски елементи, монументалност на образа, силно изразена конкретност на конфликта. Трагедията се изгражда върху личен или върху обществен конфликт. Главният герой като положителна личност най-често изпреварва в идейно, морално, политическо отношение обществената среда и понеже той нито може да я издигне до себе си, нито е в състояние да слезе до нея, настъпва крушение на неговия идеал, а това в краен резултат довежда до неговата катастрофа.
Трагичното е стълкновение с трагичен край, голямо нещастие, гибел, смърт, крушение, сполетяло хора от прогресивни среди и течения, които се борят за новото, прекрасното, възвишеното, дълбоко човечното – за всичко, въплъщаващо светъл идеал или някои негови страни.
Трагедията е много стар драматически вид. Появява се в антична Гърция. Наченките на трагедията се откриват в урежданите празненства в чест на бог Дионис, в елегичните песни, които са му били посветени. Името си носи от хористите, които са съпровождали “бога” и са били облечени в кожи от кози, наподобявайки по този начин сатири.
Трагизмът в античната трагедия се изгражда върху безуспешната борба на отделния герой – бог или смъртен – с предопределението на съдбата. Най-великите трагици в старогръцката литература са Есхил, Софокъл и Еврипид. Античната трагедия се характеризира с някои особености, които днес не се спазват: единството на време, място и действие. Разработването на сюжети, взети от митологията, е наложило да се въведе и “деус екс махина”. Въпреки ограничителните норми гръцките трагици създават безсмъртни произведения. Близо две хилядолетия по-късно френските класици възприемат повечето от правилата на гръцката трагедия и създават трагедии по тяхно подражание.
Разцвет на трагедията се забелязва в английската литература в творчеството на У. Шекспир – “Ромео и Жулиета”, “Отело”, “Хамлет” и др.; във френската литература: П. Корней – “Сид”, “Хораций”, Ж. Расин – “Аталия”, “Федра”, В. Юго – “Рюи Бла”; в немската литература: Фр. Шилер – “Разбойници”, “Коварство и любов”, Лесинг – “Емилия Галоти”; в норвежката литература: Х. Ибсен – “Бранд”, “Призраци”; в руската литература: А. С. Пушкин – “Борис Годунов”.
В българската литература не са постигнати значителни резултати в областта на трагедията.
В своето развитие трагедията преминава различни етапи – през Ренесанса, епохата на класицизма, Просвещението, романтизма, реализма. Във връзка с това се наблюдават различен тип трагични герои и конфликти. Висок връх в развитието на трагедията представляват творбите на Шекспир – “Хамлет”, “Макбет”, “Отело”, “Ромео и Жулиета”, в които изпъкват най-пълноценно характерните черти на вида в неговата завършена и ярка изява.
В трагедията най-пълна изява намира естетическата категория трагично. Без нея не можем да се обясни и самия облик на жанровата форма. Естетическата категория трагично е свързана с тъжни и мрачни чувства, породени от нещастия и страдания, от болки и ужаси, при една позитивна оценка и позиция, утвърждаваща прекрасното. Тук изпъква връзката с естетическия идеал, макар че тази връзка обикновено се проявява комплицирано и завоалирано, косвено.
Още в древна Гърция се разработват сложни и богати проблеми на трагедията и трагичното. В своята “Поетика” Аристотел разглежда задълбочено и проникновено същността и структурата на трагедията. Той се спира и на въпроса за нейното въздействие, като въвежда понятието катарзис. При възприемането на трагедията и на трагичното според теоретика зрителят изпитва афектите на ужас и състрадание, които след това оказват “катарзис” върху него. Несъмнено е преобладаващото разбиране за естетическо-етичното въздействие на трагичното, което предизвиква силни чувства на страх и състрадание у зрителя и след това го обогатява психологически, очиства неговия дух, преобразява го нравствено и го подтиква към благородни дела, дава му ясна представа за доброто и злото, за вината и невинността, освобождава го от заблужденията му и освежава емоционалния строй на неговата душевност.
Хиперболата и контрастът в изграждането играят голяма роля и при другата основна драматическа жанрова форма – комедията. В ситуациите, които се рисуват, има съществени изменения, рязко нарушаващи съотношението на силите. Според специфичния си цялостен облик трагедията и комедията са полюсни жанрови форми.

2. Сюжет
В литературната теория освен «сюжет» се употребява и терминът «фабула». Понятиято „фабула” е по-старо от понятието сюжет. Аристотел го прилага в текста на ”Поетиката” отразен в шеста глава. В този текст най-важната част е фабулата. Фабулата е подражание на действието. Според Аристотел под фабула се разбира съчетаването на събитията.
Понятието сюжет се появява по-късно. Има френски произход (sujet – предмет на изображение). Двете понятия се употребяват сонинимно и сменят местата си. Представителите на ОПОЯЗ разглеждат и ясно дефинират тези понятия. Превръщат ги в литературоведски категории.
Възгледите в ОПОЯЗ за сюжет и фабула са синтетично представени в публикацията на Борис Томашевски ”Литературна теория”. Тези две понятия придобиват особена важност за ОПОЯЗ и се появяват като заглавия на стаии. В ”Литературна теория” на Б. Томашевски са снети възгледите на ОПОЯЗ. За да ги дефинират те използват едно помощно понятие – мотив. Мотивът е най-малката тематически неразчленима единица от текста (според Томашевски). Мотивът се свързва помежду образ и произведение, а фабулата е съвкупността от мотиви в тяхната логическа и хронологическа последователност. Сюжети са същите тези мотиви, но така както са разказани (както са дадени). Сюжетът е изцяло художественна конструкция. Определя се като изцяло телеологичен от начините по които е изграден. Разказващият разкрива собственото си отношение към това, което разказва. В ”Литературна теория” Б. Томашевски говори за два вида мотиви. Първият има фабулно значение (свързани), ако се наруши тази връзка ще има разпокъсаност и така ще се изгуби логиката в действието. Другият вид мотив е страничният – чрез този мотив авторът акцентува върху дадени моменти, но това не нарушава логиката в действието.
Според ОПОЯЗ сюжетът е началото в конструирането на фабулния материал. Това сюжетът постига чрез система от походи. В зависимост от целта сюжетът може да забави действието – ретардация (чрез описания, чрез душевно описания). Сюжетът може да наруши логиката и хронологията на действието като се връща назад във времето – ретроспекция (чрез спомени). Сюжетът може да представлява време и място (сюжетен хронотоп). Едно е фабулен хронотоп и другото сюжтен хронотоп (в зависимост от сюжета). Може да се представи времето и пространството по различен начин. Има разлика между двете (сюжетен и фабулен хронотоп). Много рядко сюжетът следва фабулата. Те не съвпаднат.
Героят – разказвач разказва това, което му се случива, тогава фабулата следва сюжета. В повечето сложни сюжети е характерна, специфична организация на по-обемистите сравнения. Например в разказите на Елин Пелин. Според Горки сюжетът разкрива взаимоотношенията на хората. Това е вярно, но то е следствие от конструкцията на фабулния материал. В и чрез сюжтното действие героите придобиват характер. Сюжетът е своеобразен принцип на сюжетното повествование.

Наименованието „композиция” е с латински произход и означава съчленявам, създавам. Понятието е свързано с функционалната съотнесеност на елементите на художественото произведение. Това понятие е свързано с цялостната постройка на произведението. Композицията зависи от жанра и темата. Тя снема единството на творбата в неговата цялост. Композицията крепи всички елементи като ги подчинява на търсеното внушение.
Съществува известна проблемност относно разположението на персонажите и начина на въвеждането им в композицията. Персонажът може да е обективно въведен (от разказвач, от повествователя) нарича се още обективна експозиция.
Героят може да се самопредстави – субективна експозиция. Различните типове въвеждане също имат и различна смислова стойност.
Един от композиционните проблеми е и проблема за гледната точка и нейната промяна в пространството и времето. Художественото произведение е сложна система. В нея всички елементи от композицията си взаимодействат.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Трагедия и сюжет 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.