Традиционните ценности в прозата на Елин Пелин


Категория на документа: Литература


Цанева М.9 посочва характерните особенности на разказите на Елин Пелин: разкрил битийната същност на народния живот и чрез живи, неповторими индивидуалности, проникнал в душата на българина, в изконното в националния характер: изначалното страдание и устояването в него, привързаността към земята, към семейството, трудолюбието му и живото му чувство за справедливост; изконното, преливащо в трайни човешки добродетели: мечтателност, несломима надежда за по-добър живот, усет към красивото, жажда за обич и щастие, за творческа изява и пълноценен живот. Те са трудолюбиви, и жизнеустойчиви, и жизнелюбиви, и природно интелигентни, и носители на трезв реализъм. Те са енергични и витални с добре развито чувство за хумор. Бедните селяни са сладкодумни, носители на онази житейска мъдрост, на която учи единствено тежкия и изпълнен с препятствия живот. Те са по своему бунтари с изострено чувство за справедливост и солидарност, някак находчиви винаги избират верния път за действие. Авторът набляга на любовта между хората и хармонията им с природата. Всички тези качества Елин Пелин въплъщава в образи, обрисувани с голяма топлота и яркост на характерите. Авторът опоетизира най-хубавото, най-чистото у човека от народа.10

Трябва да отбележа, че освен Елин Пелин в българската литература има и други писатели, които с право се наричат писатели- народопсихолози . Преди всичко това са Иван Вазов, Любен Каравелов и Йордан Йовков.

В романа "Под игото" Иван Вазов успява да предаде как голямото историческо събитие преминава през живота и всекидневния бит на обикновените хора от народа. Той доказва идеята, че поробен не означава погубен. Въпреки несгодите, тежкия труд и насилието, български дух остава непречупен и жаждата за свобода не може да бъде изкоренена. Романът предоставя възможност да разчетем кода на голямата духовна еволюция, която сякаш изменя посоката на времето и прекроява националния живот. Чрез поредица значими събития, свързани с пробуждането и духовното израстване на българина, авторът описва разпространението на идеята за национална свобода.

Изследователката Панова И. счита, че Йордан Йовков като писателят-народопсихолог, рисува в творбите си малкия човек в голямата вселена, неговите страданията и надежда (разказът "Другоселец"). В своето творчество Йовков създава един нравствено красив и хармоничен свят на герои, които са носители на вечни добродетели. Неговите герои са кротки, работни селяни с непокварени души. С най-голяма симпатия писателят рисува бедняците. Като народопсихолог, проникновен познавач на народната душевност, Йовков се разкрива най-вече чрез женските си образи ("Старопланински легенди" и т.н.).11 Светлозар Игов този цикъл нарича "българската библия", защото в него разказите са представени като поеми, а по-точно - балади в проза, изградени в чудна хармония между музикално-словесния и пластическия принцип. "Старопланински легенди" това е книга за любовта и смъртта, за тяхното странно преплитане в човешкото битие, проблем, на който Йовков даде великолепен национално-колоритен израз. Магичната сила на любовта и следващата я като сянка смърт, нейно изкупление - това е темата на тези разкази. Любовта като пречистваща и извисяваща сила, любовта като прераждане или като греховна и тъмна стихия. Йовковите "Старопланински легенди" са химн на индивидуалната човешка свобода, апотеоз на безграничните високи пространства в човешката душа, на извисяването на човека.12

Според моето мнение, обикновено когато се говори за национално самосъзнание, душевност и народопсихология на българите, винаги се подчертават неговите добродетели: българинът винаги е ученолюбив, трудолюбив, гостоприемен, преодолява всичките трудности в живота. Българинът напълно разкрива своята душа към безпомощните хора, която се нуждаят в подкрепа. И така всичките традициони ценности, за които се говореше по- горе в работа, са присъщи на българина.

2. Елин Пелин - певец на българската душевност

Елин Пелин израства като писател-реалист в края на 19 век. Според моето мнение, творчеството на Елин Пелин крие по-високи ценности. Елин Пелин не е битов писател. Той търси у човека истини с общочовешко значение. Неговите герои са селяни, но в техния живот и в тяхната съдба ние откриваме човека, който чрез правото на своя труд търси и своите духовни права над живота.

Българският критик Стойко Лазарев смята: "Елин Пелин показва, че в селото и съдбата на селския човек стоят заложени също големите въпроси на живота отнасящи се до правдата за човека и човешкия труд. Героите в неговите разкази са като всички хора на земята."13

Разказите му представляват художествен опит за проникване в душевността на българина, в системата му от философски, нравствени и етични възгледи, в представата му за света и предначертанията на човешката съдба. Художественият свят на автора е строго определен, той притежава свои неизменни, утвърдени граници и характеристика - това е светът на българското село, обрисуван в неговата затвореност, в особения му социално-икономически и духовно-морален облик. Насочвайки вниманието си към конкретика на живота, Елин Пелин се стреми да изгради многостранна представа за реалното битие на човека, уловено в неговите трайни форми. Произведенията му са интерпретация на неизменното в националната съдба, за преходното и вечното в народния характер и душевност. Чрез творчеството си той пресъздава представата за типаж герои, нравствено извисени и съпротивляващи се срещу установените норми, сковаващи духа. В центъра на прозата му стои "малкият човек", човекът от социалното дъно, ярко изобразен с реалистични похвати на фона на битовите му навици, социалната му орис, нравствения и психологически кодекс.

Светлозар Игов счита, че "светът на Елин-Пелиновите разкази е една представителна в своята образна внушителност и яснота на изказа енциклопедия на българския селски живот".14

Мнозината от изследователи определят, че Елин Пелин не е просто класик на националната литература, а на ново високо пространство на българската духовност. Те често го наричат "певец на бългаската душевност". И наистина, днес това поетично име е неразделната част от културното самосъзнание на българина; без него не можем да си представим картината на българската литература през XX век.

Елин Пелин е наречен в българската литература не само " певец на българската душевност", но и "певец на селото". Така го наричат най-често изследователите. Българското село дава основния материал за неговото творчество, то оформя погледа му към света и идейния му мироглед.15

Според думите на Симеон Радев, българският селянин, какъвто го виждаме в разказите на Елин Пелин, не е онова кротко същество, жертва на орисниците и на любовта... Той е суров и измъчен човек, който се бори упорито с немилостивата земя, със злата съдба, с държавата..., с твърд и насмешлив фанатизъм. Но той не е враг на мечтите. 16

Русев П. също така утвъждава, че Елин Пелин в редица свои разкази рисува образа на обикновения селянин, който живее бедно и трудно, в ежедневна борба за хляба. Животът му е изпълнен с отчаяние, защото стоически трябва да отстоява бедняшкия си залък от множество социални врагове. На изпитание са поставени и ценностите на неговия морал. Тоталният натиск и стоицизъм, с който селянинът устоява на злото в живота, го превръщат в истински съвременен герой, в чиято съдба със състрадание надниква българският писател. В разказите на писателя напълно е разкрита душата на българина-селянина. Атмосферата на българското село, в която протича действието, е отразена най-общо в разказа " Летен ден". Животът на героите протича "сред ниските и схлупени къщички, неприветливи и неваросани..." В тази не особено приветлива среда се раждат герои нравствено чисти, които по своя начин се радват на живота и се бунтуват срещу несправедливостите в него.

В разказа "Закъснялата нива" писателят показва тежкия женски живот. Лазаринка жъне самичка и оплаква своята съдба. Измъчени от жега и труд, селяците се проточват черковна лития за дъжд и молят милост от природата. Убийственият труд не уничтожава доброто в човешката душа на българина. Селянинът не забравя своя най-верен помощник - добитъка. ( "На нивата"). По същия начин в разказите "На браздата" и "Старият вол" селянинът чувства животните като сподвижници в теглото и изпитва към тях най-нежно чувство; за него те са деца, които имат нужда от обич, от ласка, от добра душа.

В сърцето на Елин - Пелиновия селянин има много мъка, която той носи с достоинство, като тежък кръст и рядко вдига глас на протест. Дядо Матейко от "На оня свят"е убеден, че мястото му след смъртта е определено в ада, защото цял живот търпи земния ад на несретничеството:

" Не съм за рая аз, сиромах човек...рая е направен за големите и богатите. С тия дрипи и тия напукани ръце кой ще ме пусне там!" Стъпкан и унижен от живота дядо Матейко с открита съвест изповядва всички свои малки грехове в духовита форма и отрича собствената си личност смирено.

Елин Пелин добре познава характера на селяка. В него той ясно долавя обичта и омразата. Сред природните стихии Елин-Пелиновият селянин се чувства в своя свят, но града възприема като чужд и в повечето случаи враждебен. Чувството на селянина към града се движи от безпокойство до страх и омраза ("Андрешко", "Иглика", "Самодива").

Най-жизнерадостният разказ на Елин Пелин е "Ветрената мелница". Героите на разказа са хора, известни с фантазиите си, нещо твърдо необичайно за селяци. Този разказ е свежа картина на селския бит, от която лъха топлина, оптимизъм и витална сила. Обичайното за българина трудолюбие в този разказ прераства в творческия акт, в който удоволствието от труда е по-важно от резултата и така естетичното и етичното се преплитат като проявления на човешкото въобще. 17

Трябва да забележа, че в прозата на Елин Пелин е разкрита самата действителност, образи имат действителни черти, защото са хора от самия живот. Авторът е съумял да проникне дълбоко в душата на своите герои и ги наделил с най-хубави добродетели.

Шумелова М. отбелязва, че майсторът на разказа Елин Пелин създава и няколко по-обемни произведения, сред които се откроява със своето художественно съвършенство най -популярната от тях - повестта "Гераците". Моето мнение е, че в повестта "Гераците" Елин Пелин разкрива непознатата злоба и жестокост, които се стоварват върху слабите и беззащитни членове на семейството, между които е и стария Герак, господарят на дома: "Той гълчеше силно и сърдито, но усещаше, че думите плачат в душата му, и той правеше неимоверно усилие да скрие тази слабост. Той знаеше, че доброто и злото се излупват в човека, както пиленцата се излупват от яйцето, но той не знаеше защо именно злото трябваше да се излупва в душите на неговите деца. Защо?"

Нещастието в този дом продължава с несретничество и смъртта на най-малката снаха Елка. Тиха и кротка, тя безропотно понася лошото отношение на своите етърви и търпеливо очаква завръщането на съпруга си. Неговата студенина и безразличие убиват душата й. Жалят й само стария свекър, болнавата Йовка и малкият Захаринчо - все стадащите като нея. След тъжната й смърт остават без опора един безсилен старец и едно дете, които не могат да се противопоставят на злото.

Част от героите в повестта не могат да приемат новия егоистичен начин на възприемане на света. Тяхната превързаност към патриархалната ценностна система ги превръща в сенки на миналото, носи им страдания и гибел. Най-показателен пример е Йордан Герака. Още в първите страници на повестта Елин Пелин го представя като положителна личност:

" Най-заможният човек в селото... Пъргав и трудолюбив, той бе работил през целия си живот... Надарен с ум практичен и търговски способности, той бе съумял да направи и пари... Имакар да беше малко скъперник, не беше строг в сметките си, помагаше на хората... Затова всички го обичаха и почитаха."

По-същия начин един от българските критици Чернокожев Н. отбелязва, че в повестта "Гераците" Елин Пелин изгражда цяла поредица от образи на герои - жертви на злото. Те носят в себе си патриархални добродетели, но нямат сила да се противопоставят на отрицателното в новите човешки отношения. Тези герои са Елка, Йовка, Захаринчо, Матей Маргалака. Обединява ги тяхното безсилие и безпомощност пред издевателствата на по-силните. Елин Пелин ги идеализира и ги рисува по романтичен начин, като светци. Ангелската им невиност събужда садизма на онези, които се чувстват силни. Божаница и Петровица не престават да тормозят и Елка, и детето й; Йовка търпи непрекъснато грубиянщината на майка си и пак е добра с нея; Павел без угризения погубва измъчената Елка, вместо да я защити. Тези герои тихо понасят страданието. Единствената утеха страдалците намират един у друг. Благият старец Маргалака " с брада на светец, сплъстена и бяла като косата му" пролива сълзи над нещастието на Елка и много иска с нещо да й помогне. " А тя Елка светица е станала, синко, от скърби" - така говори той за нея в стремежа си да привлече вниманието на Павел върху страданията й. лека, безплътна и болна като Елка е и Йовка, голямата дъщеря на Божан. Тя по цял ден се моли пред иконостаса на божата майка за мир в дома и изцеление на болните, е единственна в този дом, която си спомня за Бог и христианските добродетели и търси опора в тях. Чрез нейния образ Елин Пелин откровенно търси надежда в Бога. 18

Трябва да забележа, че Елин Пелин обича всички свои герои. Особено, ако те са верни на селото, на неговата патриархалност, ако не се срамуват от селското си потекло. Довел до изразно съвършенство и классически художествени висоти българския разказ и повест, Елин Пелин дава най-ярките художествени картини на българското село и неговите хора, сътворява галерия от живи и релефни човешки образи, разкрива душевните богатства на обикновения българин, неговото изпълнено с обич, красота и жажда за справедливост сърце.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Традиционните ценности в прозата на Елин Пелин 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.