Традиционните ценности в прозата на Елин Пелин


Категория на документа: Литература



Глава 1. Традиционите ценности на българина

1.1. Понятие "ценост"

Нравствената ценност това е най-висша категория на човешкото битие. Чрез доброто и зло, прекрасното и лошо, справедливост и истина човекът изразява своето отношение към реалността на живота. През живота си човекът изменя своите потребности, ценостни ориентации. Каквото се отнася за душата на човека, трябва да забележа, че това е нещо живо, нравственно и личностно, което има най-висша степен на съществуването.

С изучаването на ценностите се заема аксиологията - "философска наука, която се заема с изследването на ценностите като смисловите основания на човешкото битие". 1

Различават различните подходи към изучаването на понятията "ценност" и "ценностна ориентация". Философията разглежда ценностните ориентации като "продукт на дейност на живота на социалните групи, на човешкото изобщо, които съществуват като обществен идеал. 2

Във философия отначало понятието "ценности" се появи при И. Кант - той противопостави сферата на нравствеността (свободата) на природната сфера (необходимост). "Ценностите не съществуват самостоятелно; те имат само значимост: те се явяват като потребностите към човешката воля".3

Обаче философът В. Вундт има мнението, че источникът на ценностите не е волята, а чувството. Ценностите са не обективни, а субективни.

В социологическата наука понятието "ценност" беше за първия път донесено от У. Томас и Ф. Знанецки през 1912 година, които я свързваха със социална установка и я определяха по следващия начин: "Ценност... - е обективната страна на установката".

Понятието " ценностната ориентация" беше определено от Т. Парсонс през 1962 година като "отразяването в съзнанието на човека на ценностите, които се определят в качеството на стратегическите жизнени цели и общи ориентири".4

Според мнението на мнозина изследователи, духовните ценности се отличават със своята специфика, те разкриват поведението и начин на живота на човека. Към такива ценности се отнасят следващите качества: цеността на самия живот, дейност, съзнание, сила, целенаправленост, мъдрост, справедливост, смелост, правдивост и искреност, любов към близкия човек, верност и преданост, доброта и състрадание, ценност на доброто отношение с другите хора и т.н.

Съществуват следващите традициони ценности: трудът, общуването, любов, състраданието, милосърдието, домът, родното огнище и други.

Според мнението на изследователя Константин Петканов в статията му "Характерни черти на българина", откриваме традиционата ценност на българина, като трудът. Главния поминък на българина е земеделието. Животът му е текъл и тече в полето и гората - в непрекъсната борба със земята и стихиите. За българина земята е жива - сърди се, радва се. Измъчен от несгоди и тегла, на земята се моли, тя да го утеши. Тя е неразделната му спътница. Прави го благ, щедър, като същевременно подклажа страстите му.

Трудът е човешки дълг, чрез него той живее, радва се и скърби. По-важно е да работи на нивата, на лозето, в планината; но каква печалба ще донесе тая работа, това не е важно. В съзнанието му производството не е главната цел, а такава е трудът: "Хлябът е най-сладък след работа", ""Работният човек е много добър".

Другата важна ценност е домът. Българинът вижда своето земно щастие в голямата къща, в многобройната челяд, в ръцете, които държат ралото, мотиката и сърпа.

Доброто, любовта към ближния ....са нищо друго освен човещина, нещо съвсем обикновено. Човещина е да нагостиш чужденец, да помогнеш на бедния, а да помогнеш в работата на съседа си е дълг.

Милосърдието на българина произтича и от любовта към животните. Селянинът е привързан към животните, Гордее се с тях, за тях говори повече по кръчми и сборове, отколкото за семейството си.5

Трябва да забележа, че областта на духовните ценности представя сферата на човешкото битие, живот и съществуване. Традиционите човешки ценности се считат като нещо свято, важно и неповторимо.

1.2. За българската народопсихология и българските народопсихолози

Каквото се отнася за своеобразността на ценностните ориентации на героите от българските фолклорни и литературни творби, е необходимо да се взема за основа мнението на българските народоведи. Сборникът с текстове по българската народопсихология "Защо сме такива" предлага различни интерпретации на особеностите на българския характер. Ив. Хаджийский, Ив. Гълъбов, К. Христов, К. Петканов и др. с различна степен на критичността оценяват най-ярките черти на българската менталност и наричат в различна иерархия следващите характеристики: българинът обича земята, много обича своите деца, почита жената си, много строго пази почит на своето семейство, е гостоприемен, упорно трудолюбив, се стреми към личното благосъстояние, е пестелив, търпелив, е фаталист, скептик, обича свободата, е самолюбив, не се отстъпва по отношение на чуждото мнение и др.

Според мнението на Еленков Ив., Даскалов Р., много от изследователи обуславят българския национален характер чрез историческата съдба на народа, която се отразява в иерархия на неговите ценности. Те посочват такава особеност на българските понятия - свободата и родината, като неразривната връзка с идеите на дома, огнище и земята. Преклоняването пред родната къща като нещо свято - е постояната тема в българската литература, а образът на майката се свързва и се преплита с образа на родината, земята.6

Българският критик Марко Семов счита, че народопсихологията в крайна сметка не е нищо друго, освен натрупваното в историческия път обобщено мнение на един народ за себе си и опознаването на това мнение: "Разбира се, не всички българи са еднакви. И на нашата земя живеят всякакви хора, които и навсякъде другаде. Но има нещо, което си остава наше, това, което ни отличава от германците, французите, американците".7

Мнозината от критици и изследователи считат, че Елин Пелин единствен е пресъздал селската действителност изключително правдиво, в нейната типичност и жизнено разнообразие. Художникът Елин Пелин умее да ни кара да се вглеждаме в живота и в неговите герои. Вгледаме ли се по-внимателно в героите на Елин Пелин, ние разбираме и мъдростта на писателя, който чрез изобразяването на жизнената правда отрича съвременното си общество. А силите, които трябва да преобразяват обществото, са пак там в самия народ, у когото са заложени всички материални и духовни ресурси на живота и неговото развитие.

Шумелова М. има мнение, че писателят, който познава радостта от благородния труд на човека и който е видял как отнемането на тази радост създава море от човешки страдания, не може да стане сляп за големите истини на живота и с оптимизма на своето творчество Елин Пелин дава сякаш отговор на ония свои събратя по перо, които издигаха и продължават да издигат страданието като най-висше откровение за човешкия дух. Въставайки срещу цялата нелепост на утешителната мисъл за възвишаващата сила на страданието. То вдига високо духа, като го тегли връвта за шията.8

В суровото изображение на селото Елин Пелин ни показва разрушителните сили на страданието. Но той ни показва едновременно с това и колко големи са нравствените и духовни сили у човека, който и при най-грозните беди, и при най-отмъстителните пориви на гнева държи широко отворено сърцето си за радостта. В труда и в неговата животворяща сила Елин Пелин разкри вечните извори на младостта, любовта и благородството на духа. В него той вижда как човекът ще изправи ръст, за да съгледа подобно на дядо Корчан от високите криле на мелницата бялото облаче, което носи радостната вест за общата благодат след бедите.

Наистина, Елин Пелин е писател-народопсихолог. Той познава до съвършенство душата на човека от народа, мирогледа, светоусещането, жизнената философия на героите си, техния емоционален свят. В творчеството си разкрива традиционните за хората, сред които е отраснал качества, като не идеализира, а отразява правдиво слабостите им. Повествователят обаче набляга на добродетелите на труженика, които е съхранил дори в немотията и страданията, в моментите на природни бедствия и тогава, когато е ограбван от богаташите и държавата. Налага се идеята, че страданието ражда добротата или е следствие от нейната проява.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Традиционните ценности в прозата на Елин Пелин 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.