Традиции и обичаи при раждане


Категория на документа: Литература


Връзката между език и култура е забелязана още от древните хора.Така например народите са правили разлика между цивилизованите хора и варварите т.е тези ,които са говорели неразбираемо.Различните група от хора, които са говорели различно се е считало за доказателство за различие в културата им.

Езикът на една общност от хора се разглежда като основен критерий за тяхната обща култура.Франц Боас(амер.антрополог,лингвинист) твърди , че способността да се разбира даден език на дадена група от хора е ключът към разбиране на тяхната култура.
Културата има три основни характеристики:

-предава се от поколение на поколение;

- има взаимосвързани компоненти(брак и религия)

- тя е обща т.е за всички членове на групата;
Основни компоненти на културата са :

-език

-религия

-ценности и обичаи

-естетика

- образование

-социални взаимодействия

Езикът е важен компонент , тъй като се възприема като огледало на културата.

За съжаление с настъпване на индустриалната епоха и с появата на днешното консуматорско общество много думи са изчезнали от нашия речник или са загубили смисъла си.Можем да усетим една печална тенденция на нашата епоха- товае девалвацията , опустошението на смисъла: една дума е станала модна , и поради честата й употреба , тя или губи или променя първоначалното си значение.В периода след1990 година сме свидетели на големи обществени сътресения и промени , поради тази причина навлизането на иновации в българския език е с по-голяма честота.Докато преди този период езикът се е развивал по-плавно , новите думи са били по-малко.

Езикът на нашите баби и дядовци е бил по-консервативен , той е отразявал живота им такъв какъвто е бил- предан към природата и семейството.

Всяка културна общност има празници, обичаи и обреди отличаващи я от останалите такива.

Така например българите са имали специални обичаи и обреди , свързани с бременността , раждането и отглеждането на дете.

През годините усилията на изследователите са насочени в изследването на борбите и революционната дейност на българите . Проучването на традиционния бит , култура и обичаи на населението изостават малко по-назад.В България живее население , съхранило своето народностно съзнание , своите традиции- народни и християнски.
В стремежа си българите да запазят тази самобитна култура , своята християнска вяра и богатството на българския език по времето на Турското робство за дълго остават едно по –затворено общество.Инстинктът за съхранение и продължение на рода правят традициите в България по -силни и устойчиви.

Насоката ни ще бъде да се установи спецификата при родилните обичаи. Голяма част от българската обичайна система се пада на т.нар. семейни обичаи и обреди. Грижата на всяко семейство е да има деца.Те са радост за всички , първи помощници и продължители на рода.Раждането на деца , дори и в най-тежките за народа ни години , се смята за основен дълг на младото семейство.Детето е частицата ,която сплотява младите съпрузи.Още в деня на сватбата основната поръка към булката е : „Таз година булка, догодина люлка”.Желанието и надеждата за бъдещи деца се вижда и в друг български обичай по време на сватба- хвърлянето на ябълка.По това кой ще хване ябълката , мъж или жена, гадаят пола на бъдещите деца.
Българското семейство е многочленно –четири,пет и повече деца.Предпочитанията са към мъжките деца.Радостта е логична , те са продължителите на рода.На момичетата се е гледало като на „чужди” деца.Когато пораснат и се задомят отиват в друго къща , в друг род.

„….Прощавай, родо голяма.
До днеска съм ви слушала,
От днеска свекър и свекърва.
До днеска братя и сестри,
От днеска зълви и девер”
Прието е родилните обичаи да се делят на три основни цикъла: предродилен, раждане и следродилан цикъл.

Предродилен цикъл: Бременната трябва да не прескача въже- вярвали са , че детето ще се увие с пъпната връв и ще се задуши.

Навсякъде в България, е познато изискването бременната да хапне от всичко, което види и поиска. Това е обредно по същество действие, което според народната представа предпазва от помятане. Спазването на повтенката се съблюдава изключително строго и е редовна практика през периода на бременността. Дори когато тя отказва да опита жените настояват: На теб може да ти са неще, ама детьто може да иска!
Ако бременната не може да опита от нещо, което й се иска, то трябва да си захапе дланта на дясната ръка и да каже три пъти: Мойто си е по-хубаво!



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Традиции и обичаи при раждане 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.