Томас Мор


Категория на документа: Литература


Томас Мор създава своята книга „Утопия” през 1516 год. Писателят за първи път въвежда в употреба думата утопия /от гръцкото топус – място/ т.е. би трябвало да се преведе като немясто или място, което не съществува. В произведението си той описва въображаемата островна държава Утопия, където няма частна собственост и представя идеалната за него социална и политическа система.
На острова има 44 града, като във всички тях законите и обичаите не се различават. Разположени са на минимум 25 мили разстояние един от друг и са предвидени така, че човек да може да стигне пеша за един ден от един град до друг. Провизиите са така разпределени, че да не може едн град да има повече от 6000 семейства спрямо съседния.
Най-значимият град на утопийците е гр. Амарут, който се намира по средата на острова и в който е разположено седалището на Главния държавен съвет. Градът е с почти квадратна форма . Той е обграден от висока и дебела стена, на която има множество кули. а също и от дълбок тъмен ров, изпълнен с шипове, който обгражда три-четвърти от града. Функцията на ров за останалата част има течащата до града река.Над реката има мост от камък, който е изграден от множество арки.
Улиците са 20 фута широки и са изключително удобни за карети.
Всеки град се разделя на 4 еднакви части, а в средата на всяка от тях се намира пазар, където се предлага всичко. Той се управлява от няколко семейства.Оттам домакинствата взимат всичко, от което се нуждаят, без да заплащат нищо за това или да носят нещо в замяна .
Сградите са еднакви, градът като цяло наподобява една голяма къща. На всеки десет години жителите на града сменят дома си с друг, тъй като те се възприемат не като на притежатели, а като на наематели на земята. Първоначално сградите на утопийците са малки и просто устроени, наподобяващи общежития. Направени са от дърво, с варосани стени и сламени покриви.
По-късно започват да строят основите им от камък, стените — от хоросан и тухли, с плоски покриви. Утопийците използват тънко ленено платно, което окачват вместо стъкла на прозорците и което изолира вятъра, но не пречи на светлината.
На всяка улица има по една обществена сграда, в която се сервира храната и така никой не е принуден да носи провизии вкъщи и никой не иска да се храни в собствения си дом.
Във всеки град има поне 13 религиозни храма/с по един монах във всеки/.Те са внушителни като постройки и са проектирани така, че проникващата вътре светлина да е приглушена, тъй като свещениците считат, че умерената светлина позволява на мисълта да се концентрира и издига вярата. Нямат икони.
По принцип в Утопия има няколко вида религиозни вярвания. Някои хора обожествяват Слънцето, други — Луната или определена планета, трети — стари национални герои. Но колкото и религии да има всички утопийци са съгласни с основния принцип на съществуването на един Велик Разум, който те наричат Баща на всичко.
Във гр. Амарут, както и в останалите градове има четири общенски болници, които са много големи и просторни. Те са направени така, че да осигурят известно усамотение на болните.
Утопия (от гръцки: οὐ - „не“ и τόπος - „място“, т. е. „не място“ или „място, което не съществува“) е въображаем остров, описан от Томас Мор като място със съвършената социална, правна и политическа система. Думата се използва и в негативен смисъл за общества, които са нереалистични и които е невъзможно да бъдат осъществени.
Томас Мор с трактата си „Утопия“ критикува социалните порядки на своето време. На тогавашната действителност той противопоставя идеалния строй на острова „Утопия“, където няма частна собственост. Земята и всички средства за производство принадлежат на държавата, която е федерация от градове. Всички хора са заети с трудова дейност. От физически труд се освобождават само онези лица, притежаващи изключителни умствени способности и занимаващи се с научна работа.
Мор предлага проект на комунистическата форма на организация на трудовата дейност. Социалната структура на обществото започва със семейството и завършва с града. На висока почит е образованието на децата. Жените имат равни права с мъжете. Подобно на Платон („Държавата“) изисква ликвидиране на собствеността на отделните индивиди в полза на държавата, религиозна толерантност, възможния минимум религиозни догми и предаване на младежта и нейното възпитание в ръцете на духовенството. Утопийците живеят в условия на равенство в труда, липса на противоположност между града и селото, между умствения и физическия труд, при демократично управление

1. Утопичният модел на държавата

утопиите са самостоятелна идейна линия в обществено-политическата интерпретация на идеите на Ренесанса

същността на утопиите е в създаването на модели на идеалната държава

името си ученията от тази група получават от съчинението на Томас Мор – “Утопия”

всяка утопия има 2 идейни линии:

футуристична линия: тук са застъпени принципи и норми, присъщи на човешкия идеал за съвършено и справедливо устроено общество: това са идеите за: равноправие, народовластие, човеколюбие, за водещата роля на науката и техническия прогрес, за безплатна медицинска помощ, социално осигуряване и др.

утопична линия: израз на нереални, фантастични идеи, резултат от хипертрофията на първата линия: това са идеите за: общество без собственост, премахване на семейството, уеднаквяване на облеклото и храната на всички, абсолютно равенство и др.

в концептуален план утопиите обясняват държавата като “рай”

има 3 групи утопии:

утопичен комунизъм: премахване на частната собственост, а с нея и социалното неравенство

егалитарни утопии: изравняване на частната собственост, за да се премахне социалното неравенство

утопични съчинения, в които се рисува елитарно по характер общество

в изложената последователност се разкрива прехосът от утопичната към футуристичната линия

“Утопия” е написана под формата на преразказ на Томас Мор на разказа на герой, който е моряк и 5 години е живял на островната държава Утопия

чрез разказа на този несъществуващ герой Мор разкрива възгледите си за идеалната държава

в духа на хуманизма Мор проектира съвършения обществен строй, където е установено човешкото щастие

за разлика от италианските хуманисти той дава антииндивидуалистична трактовка на щастието – не отделният индивид, а всички хора трябва да имат право на щастие

човешкото щастие Мор вижда в пълното материално осигуряване на всяка личност, във веселия и спокоен живот, лищен от каквато и да било тревога, в това всеки да бъде безгрижен за прехраната си




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Томас Мор 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.