Теоритични постановки на проблема по литература


Категория на документа: Литература


ПЪРВА ГЛАВА

ТЕОРЕТИЧНИ ПОСТАНОВКИ НА ПРОБЛЕМА
1.1.Преглед на литературата по проблема за груповата работа
В съвременната дидактико-методическа литература въпросът за груповата работа и нейните възможности за усъвършенстване на класно-урочната система на обучение са обект на голям брой публикации. Тези проблеми са обект на разглеждане от редица чужди и наши автори. Някои от тях са Х. Лийметс, В. Котов, М. Виноградова, И. Первин, Г. Цукерман, Н. Фокина, Е. Рауш, В. Окон,У. Древс, Р, Радев, Ст. Минкова, Т. Владимирова, Н. Ковачева, Л. Гинев, М. Атанасова, Р. Вълчев, П. Петров, В. Каландаров, Д. Тодорина.
Р. Вълчев определя мястото на груповата работа в модела на гражданското образование. Според него тя се явява демократичното измерение на образованието. Групата от връстници се явява идеалната демократична общност, средата, където те споделят, търсят причини, но и социални контакти сред, сблъскващи се със същите проблеми, връстници [Вълч].
Според Р. Вълчев груповата работа създава условия за:
• ангажираност на младите хора през цялото време на обучение;
• усвояване на механизмите на сътрудничество, привикване към
естественото разделяне на труда;
• развиване във висока степен у младите хора на умения за общуване;
• наблягане на сътрудничеството, а не на съревнователния характер в междучовешките взаимоотношения;
• взаимно подпомагане, но и взаимно стимулиране за създаване по-голям брой възможности за учене и обучение;
• привикване на младите хора да се изразяват и да отстояват правата си, но и да споделят отговорностите си в група;
• по-навременна и ефективна обратна връзка за по-естествено изследване ефективността на използваните методи на обучение;
• помагане на младите хора заедно да търсят пътища към отварящия се свят – към гражданското общество, икономика;
• изграждане на модел на социална ангажираност, участие и реализация на младите хора в бъдещите условия на живот;
От всички посочени условия в експерименталната работа сме използвали следните: създаване на условия за ангажираност по време на всички теми в учебно-възпитателната работа; развиване на уменията на учениците за усвояване механизмите на сътрудничество и взаимопомощ, а не на съревнование; за взаимно подпомагане; за активно участие на учениците в час; привикване на учениците към изразяване и отстояване на мненията си и споделяне на отговорностите в групата.
Дидактико-методическата характеристика на груповата работа може да е пълна само ако се проследят нейните различни аспекти:история на обучението в групи, същност на груповата работа и мястото ù в учебно-възпитателния процес, съчетаването на груповата работа с другите форми на обучение - фронтална и индивидуална, и тяхното съотношение, основни разновидности на груповата работа, структура на груповите занятия.
Предмет на обсъждане са и въпросите за принципите на формиране на групите, видове групи, характеристика на групата, разположение на работните маси в класната стая, ръководство на груповата работа от лидер и др. Ефективността на груповата работа пряко зависи и от личността на учителя - неговите умения на организатор, авторитет, пример. Важна предпоставка за изграждане на хуманни взаимоотношения в учебно-възпитателния процес е умението на учителя да определи точната мярка на оптимална дистанция в общуването си с учениците, но и да е максимално близо до тях, да е техен партньор и така да осигури най-добри учебни и възпитателни резултати. Не бива да се забравя и отчитането на резултатите.
Изследователите разглеждат различни аспекти от многостранната характеристика на груповата работа. За да е пълно нейното описание е нужно да се разкрият историческите ù корени, промените, които е претърпяла през отделните епохи от развитието на човечеството и съвременната ù интерпретация.
В своята книга “Реформаторска педагогика” Г. Бижков разкрива появата на реформаторската педагогика и връзката ù с груповата учебна дейност. Много подробно авторът показва етапите на тяхното развитие, илюстрирано с промяната в образованието, програми и методи на обучение, на САЩ, големите западни държави и у нас от древността до наши дни.
Д. Тодорина също разглежда етапите на промяна на груповото обучение в тясна връзка с реформаторската педагогика. Авторка-та посочва, че идеята за групова организация на учебната дейност е възникнала още през XVI век и била използвана при обучението в църковните и рицарските училища, където учителите работят с групи ученици, макар че всеки от тях учи индивидуално[ ]. Подробно са разгледани вариантите на груповата система от XIX и XX век, които са опит за подобряване на класно-урочната система. Тодорина се спира на приноса на отделните автори, допринесли за развитието на груповото обучение:методът на свободна работа по групи на М. Кузинг; йенски план на П. Петерсън за работа по групи; Винетка – план на К. Уъшбърн; система на проектите на Декроли и Д. Дюи и др. Става ясно, че всички тези програми представляват или разновидности на груповата работа, или програми за учебна дейност, при която има сътрудничество между учениците. Посочен е и приноса на първите български учени, работили върху груповото обучение в исторически аспект - Л. Велев, Л. Десев, Г. Йолов и Д. Градев.
В сборника с материали по програмата “Теория и практика на
груповата организация на обучение” Иванова също разкрива историята на обучението в групи. Авторката посочва, че това обучение се появява още в античността. Основание ù дава възникналия в Древна Индия взаимоучителен метод на обучение. Той се характеризира със сложна комбинация от индивидуални и групови форми на обучение. А в Спарта учениците се делят на три възрастови групи, всяка от които има свой отговорник. Обучението е насочено към физическото развитие на децата, подобно на груповите занимания в Атина. За Средновековието се посочва, че се среща групиране на учениците с цел изучаване на един или няколко предмета. През 18 – 19 век в Европа е разпространена т. н. мониторна система на обучение, която у нас е наречена “взаимоучителна метода”. Прилага се в Габровското училище. При нея се работи с група от 10 – 20 ученици. С тях работят монитори-ученици, които предварително са подготвени от учителя. В Габровското училище те се наричали главни показватели по четене и писане, показватели по четене и писане, дверници и надзиратели. Така обучението се ръководи от учителя, но реално се осъществява от напредналите ученици в отделни групи. За 20 век се посочва влиянието на реформаторската педагогика върху груповото обучение. Тази педагогика е нова система и форма на организация на обучението, която се противопоставя на традиционната педагогика и класно-урочната система. Обучението в групи става едно от характеристиките на реформаторската педагогика, като начин за преодоляване на някои от слабостите на съществуващите традиции и създаване на нови отношения в училище. Авторката посочва двата етапа в развитието на груповото обучение, като съставна част от реформаторската педагогика. Те са определени от Х. Рьорст като две големи “вълни”. Спира се на приноса на най-отявлените привърженици на груповото обучение в САЩ и западните страни. Разказва за създаването на Международното дружество за групова работа, което работи като секция на Световния съюз за обновлението на възпитанието. Основната му цел е да съдейства на идеи и опит в тази насока.На края на статията Иванова се спира на развитието на груповото обучение в България.
Съществуват различни становища относно организационните системи на обучение. Една от формите е груповата организация, независимо дали се разглежда като самостоятелна форма или разновидност на колективната. Някои автори разглеждат груповата организация ката система на обучение [ ], други като форма на организация [ ].
Т. Иванова говори за груповото обучение и го определя като “лесен, благоприятен и ефикасен метод, който реализира икономия на време, вдъхва у децата радост от труда и ги подтиква да прилагат на практика знанията, придобити в училище”[ ]. С една дума работата по групи научава учениците да учат. Тя позволява как да децата да работят според своите интереси, желания, способности и така да се пробужда тяхното
желание да се самообразоват.
За групово обучение говори и Г.Бижков. Той определя като групово обучение ”всяко обучение, при което са създадени шансове за съвместно, социално учене, при което се развива както репродуктивното, така и творческото мислене, обменя се информация, която се усвоява при взаимодействието в рамките на по-големи или по-малки групи [ ].
В. Дяченко акцентира на разликата между груповата форма на организация на учебната работа /групови учебни занятия/ и груповия метод на обучение. Груповите учебни занятия се
разглеждат като част от организационната структура на груповия метод.
Според Ст. Минкова груповата дейност на учениците е такава форма на учебно-възпитателна работа, при която една учебна задача се решава с общите усилия на няколко ученици. Нейният подход е специфичен, защото тя обръща внимание на някои особености на груповата работа: една учебна задача се решава с общите усилия на група от няколко ученици; общите им усилия се проявяват в непосредствено участие на всеки от групата при решаването на задачите; всеки ученик извършва определена работа, с което допълва цялостната дейност; има непосредствено участие на всички членове на групата в съответната работа [ ].
Д. Тодорина говори за групова учебна дейност, изхождайки от историческото развитие на това понятие. За означаването ù често се използва различна терминология, като например групово обучение, групова учебна работа, групова форма на познавателна дейност, групова организация на дейността, кооперативно-групова форма и др. Тези понятия се различават помежду си, тъй като се намират на различна ниво на обобщение.Например съвместната дейност е по-общо понятие от груповата дейност. съвместна е и фронтално-колективната дейност по признака участие на голям брой деца.
Ние приемаме, че в “рамките” на класно-урочната форма на организация по-удачно е да се употребява понятието групова работа.
Преглед на становищата за групова работа

Таблица 1

Автори Характеристики на груповата работа
Дяченко Система на обучение [ ]
Лийметс, Андреев Форма на организация на учебния процес
Виноградова,Первин Ниво на колективна познавателна дейност, при която всеки ученик се стреми да постигне общата цел независимо от другите,но при тяхното непосредствено присъствие [ ].
Котов Колективна учебна работа, осигуряваща активно и равноправно участие на учениците при решаване на общи познавателни задачи под ръководството на учителя. Главното при нея е сътрудничеството и взаимодействието както между самите ученици, така и между учителя и учениците [ ].
Е. Рауш Групово учене, изискващо класът временно да се раздели на групи и дадена задача да бъде възложена на съответната група за общо решаване [ ].
В. Окон Поставя в основата на груповата работа изпълнението на определени задачи от група ученици [ ].
Р. Радев Взаимодействие и взаимопомощ на учениците, обединяване на индивидуал-ните усилия около една обща цел, общи преживявания от успехите или неуспе-хите, чувство за лична колективна отговорност пред другарите, взаимен кон-трол и самоконтрол и стремеж за успешно решаване на възложената задача” [ ].
П. Петров и колектив в В рамките на отделния урок груповата учебна работа е целесъобразно да се разглежда като метод на обучение /групов метод/.

Приемаме становището на П. Петров, че в системата на уроците груповата учебна работа има статут на обща организационна форма [ ].
Не еднозначно се тълкува и същността на груповата учебна
дейност, в зависимост от изходните позиции на отделните авто-ри. Често различията се дължат на факта, че изследователите имат предвид различни страни от процеса на обучение /например организация на обучението, начин на учене, социален статус на учениците в класа и др./ [ ]. Различията в тълкуванията на груповата работа най-често се определят и от акцента върху една или друга нейна характерна особеност.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теоритични постановки на проблема по литература 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.