Теми за 7 клас (125 стр.)


Категория на документа: Литература


му отразява стремежа му да бъде убедителен и да не допусне чувството за безнадеждност да завладее измъчените другоселци.

С думите си :”Нонке, тоз чиляк виждал лястовичката”, бащата сякаш искал да подскаже на Моканина, че надеждата се нуждае и от неговата подкрепа. Бялата лястовичка трябва да се представи за нещо вече видяно, реално съществуващо. На парещия душата въпрос :”Ще я видим ли , чичо?” овчарят
отговаря без колебание, с повторено три пъти като заклинание: “Ще я видиш и ти…Ще я видиш, аз ти казвам, че ще я видиш”. Овчарят знае, че ако успее да
внуши на Нонка вярата в бялата лястовица, ще я приближи към спасението.

Дълго след отминаването на каруцата, героят стои на кръстопътя между реалността и илюзията, размишлявайки върху това колко е трудно да носиш човешкия си кръст и колко нужни са тук на земята вярата , надеждата и любовта.

Точно от тях има нужда Гунчо и неговото семейство.Сломеният от мъка баща поставя над всичко грижата за единствената си дъщеря. Гунчо е сиромах.Ризата му е изпъстрена с множество кръпки “едро и неумело шити”. Поясът му е оръфан. Потурите - също. Бос е. По червения елек се познава , че е
турлак от Лудогорието. В очите на непознатия селянин има мъка, а дебелите му мазолести пръсти треперят.

Сломеният от мъка баща говори с явно усилие.Гласът “трепва, прекъсва”.
Двукратно повтореният глагол”имам”, интимната народна дума “момичка” и особеният словоред на отговора му издават голямата бащина обич. Едва проронената в края дума “болна”, подсказват на читателя огромната болка и грижа на другоселеца.Бащата като че ли е ослепял за външния свят.Погледът
му “блуждае”, без да вижда нищо. Той е безпомощен и сякаш търси някаква надежда и опора. Усещането за непоносима скръб блика от въздишката му:
“ Бе тя нашата , каквато е, остави я!” Психологическите детайли разкриват болката на Гунчо.Изпълнените с напрежение паузи, това че той има нужда да седне на земята преди да продължи разказа си, треперещите мазолести пръсти, са детайли, които красноречиво говорят за силата на бащината любов и огромната мъка.

Разказът на другоселеца е прост и непрентециозен. Сиромашията е нещо, с което е свикнал и не тя терзае мисълта му.Друга тежест има в техния живот:
Не им траят децата.Няколко са умрели вече. Ето защо Нонка, която с много усилия и грижи са опазили досега , е радостта и надеждата на семейството. Но
тя е прекършена от болестта. На няколко пъти селянинът прекъсва думите си
от вълнение и спотаена болка. Моканина изпитва съчувствие и е изпълнен със
състрадание към болката на Гунчовото семейство.Сред горещината но Добруджанското поле, двамата герои са сякаш сами и безпомощни, изоставени
пред нещастието.Само един “жетвар пищеше” и този самотен звук сякаш ве-
щае прокоба.

Историята на Нонкината болест е мистично невероятна.Случката със змията, която бащата преразказва според думите на момичето, напомня фолклорните легенди.В народните предания змията е символ на злото, на дя-
волското, на необяснимото в човешкия животСамият Гунчо, със здравия си селски разум не би могъл сляпо да вярва в чудеса, но не би отнел и надеждата на чедото си и вярата в едно чудо, което не съществува, но и чийто измислен образ вдъхва кураж и сила.

Селянинът е закрилял живота на момичето, но злото е дошло внезапно.В топлата лятна вечер по време на жътвата Нонка е направила всичко възможно, за да се запази от заобикалящия я свят. Топлината на житото, сигурността на кръстния знак на снопите, завивката и ограденото местенце, където не проник-
ва вятър, трябва да я предпазят от всичко, което може да я застраши в съня и.
Но тъкмо в това безпомощно състояние я сполетява бедата.Студеният допир на
змията, свила се върху гърдите и предизвиква и ужаса, и болестта , и трагедия-
та.Змията е олицетворение на сатанинското начало.Тя изкушава и примамва хората към грехопадение, предизвиква божието проклятие. Но Нонка е толкова млада и невинна пред хората, и пред Бога, че това още повече засилва трагичния смисъл на съдбата и.

След докосването на змията, символ на злото, след невъзможността да получи помощ от доктори и лечители, остава надеждата за спасени в друг един символ – птицата. Бялата лястовица е мит, легенда. Никой не я виждал. Чуло се е само, че се е явила, но тя недвусмислено символизира доброто,
красотата, щастието. Същият смисъл има и белият и цвят.

Здравата селска логика на Гунчо го кара да се съмнява в истинноста на красивата легенда.Няколкократно направената уговорка, че сам не е свидетел
на станалото по жътва, преизказните глаголни форми, вплетени в речта му, цитати, предаващи думите на момичето, подсказват състоянието на Гунчо. Той
не иска и не може да повярва, че над едничката му дъщеря е надвиснала беда.
В същото време не би могъл да мисли за нещо друго, освен за нещастието на Нонка.Надеждата за спасението е свойнствена на човешките чувства дори и
за най-здравия разум.Гунчо на два пъти повтаря сякаш извинително:”На мен
да остане , не вярвам, но жени , нали са…”Той е раздвоен, но злото може да
бъде победено само по силата на чудото.Бялата лястовичка е последният шанс на болното момиче, колкото и нелогичен да е той.

Явно е, че селянинът разбира истината, но вярно е и това , че неговият бащински дълг не позволява тя да диктува поведението му.Интуицията на този добър човек му подсказва какво е нужно на болната Нонка, какво може да укре-
пи здравето и.

Историята за бялата лястовица е поставена върху съвсем несигурна почва –
всичко около нея са само слухове ,приказки, мълви.За разлика от случката със змията, която може да се приравни със обикновените неща в живота, бялата лястовичка е представена като явление : “ явила се в Манджилари”. От всички слухове, несигурни думи, се очертават следните невероятни сведения – не е тъ-
дявашна, тя е уникална, почти неземна, защото е “досущ бяла като сняг” пред
черните си посестрими. Тя е чудодейна – “който я види оздравява”. В тази ляс-



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми за 7 клас (125 стр.) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.