Теми за 7 клас (125 стр.)


Категория на документа: Литература


Разказът “ По жицата “ е един цял свят, очарователен и пречистващ, който излъчва човеколюбие, висока нравственост и етичност.Творбата разкрива
драматичния сблъсък между доброто у човека и злото извън него, между
страданието и надеждата.Героите му са чудаци, но и страдащи хора, носещи
болката в себе си , но и отворени към хоризонта на прекрасното. Вдъхновение
за създаването на това произведение писателят черпи непосредствено от живота. Творческото въображение на автора свързва спомена за познатата Добруджа с мита за бялата лястовичка, за да превърне случка от живота във
вълнуващ разказ за безкрайната човешка мъка, за милосърдието и страданието,
за вярата в доброто и надеждата.

Въпреки, че Йовковите герои страдат, те не са напълно обезкуражени. Се-
мейството на Гунчо е завладяно от неутолим копнеж да срешне чудото – бяла-
та лястовица, носеща изцеление. Родителите вярват в тази необикновена птица
, защото са изчерпани всички разумни възможности за избавление от страда-
нието. Така безнадеждността ражда надеждата, която е свързана с пътуване в света на духовното, с търсения, съмнения и колебания, с оттласкване от дъното. От тази надежда се ражда вярата, а тя вече е спасение, защото е упо-
вание и съпротива срещу обречеността. Така творбата” По жицата” се превръ-
ща в разказ за вярата и надеждата, които последни напускат човека и му помагат в най-тежките мигове от живота.

Най много възможности да осмислим Йовковата гледна точка за вярата и надеждата дава образът на Моканина.През погледа на този герой ставаме съпричастни към тъжната история на Гунчовото семейство.

Добруджанският овчар въплъщава онези ценни добродетели, на които се крепи хармонията в човешкия свят. Благородната лъжа на героя, бележеща тър-
жеството на собствената му вяра в смисъла на надеждата не би била възможна,
ако той не притежаваше изострена чувствителност и наблюдателност, умението да вниква отвъд видимото, мъдрост и житейски опит.. Моканина не
просто вижда вървящия към него човек, а разбира , че огромна беда е споле-
тяла семейството. От пръв поглед личи противоречието между ръста на селянина и душевното му състояние. Високата и едра снага обикновено е белег за сила и увереност, но при гунчо остава усещането за безпомощност. Мокани-
на разбира, че е от ония хора, дето “ и на мравката път струват”. Доловено е
не само нарушеното душевно равновесие, но и скритата причина за него – “го-
ни го някаква беда”.

Йовков успява да направи “видимо” това усещане за беда. Овчарят забе-
лязва всички детайли, които външно изразяват емоционалното състояние на селянина. Един поглед на Моканина към спрялата каручка е достатъчен, за да открие белезите на потискащото страдание. Той вижда отпуснатите краища на ръченика на майката и безсилно положената върху черните селски възглавници
глава на момичето. Моканина знае, че жените отпускат ръченика си тъй, когато ги мъчи голяма мъка, а един поглед към Нонка, е достатъчен да прозре причината за нещастието на семейството.

Представата му се допълва и от поведението на бащата на момичето. Забе-
лязва жестовете му, които имат своята изразителна функция и доизясняват картината. Вътрешното напрежение на непознатия проличава и в това как пръстите му треперят, когато свива цигарата. Нервни са и движенията му – без нужда тегли ту брадата, ту мустаците си. А всеки един бял косъм на главата му е белег на една грижа.

Завързалият се разговор естествено се насочва към болката на Гунчо.Де-
ликатно и внимателно Моканина с уж неангажираща фраза дава възможност на
събеседника си сам да избере дали да разкрие сърцето си или да премълчи.

Разказът на бащата само доуточнява подробностите. Овчарят тръгва да види момичето и потвърждава тъжното си предчувствие: момичето е много
болно, дебнещата смърт е оставила страшния си отпечатък: “ Слабо беше, изпод завивките едва личеше снагата му, стопена от болестта, лицето му беше като восък”. Научавайки за бялата лястовица, овчарят първоначално е изненадан и не може да сдържи удивлението си. Със своите въпроси той недвусмислено заявява позицията си – да съществува бяла лястовица е невероятно, а още по-чудно изглежда тя да е изцелителка. Но разказът не би
изпълнил своята художествена задача, ако героят останеше с такава нагласа, защото не би била спасена надеждата.Затова Йовковият разказвач бърза да подчертае обрата в поведението на Моканина: “Но веднага Моканина се досети,
че може съвсем да отчае тия хора”. От този миг започва незримото пътуване на героя към вярата в една красива измислица, която се оказва много по-ценна от истината, много по-нужна на страдащите.

За зрящата душа на Моканина е явно разминаването между реалното и желаното – забелязва много лястовици, накацали по телеграфните жици, търси между тях бялата и тъжно заключава :” Много, но все черни”. Не може обаче
да отнеме крехката надежда на хората, защото логиката на неговото поведение
се преопределя от добротата му. Важно е не това, че очите на овчаря не съзират бялата лястовица, а това, че у него съзрява разбирането за необхо-
димостта от вярата в нея.Изпълнен със състрадание, с любов към ближния, ов-
чарят взема своето решение: “ Пък може да има…трябва да има”. Няколкократ-
ното повторение на глагола “може” е заменено с категоричното “трябва”, което
изразява желанието на овчаря да спаси надеждата, да противопостави на стра-
данието вярата в доброто.Градирането на глаголите “ може “ и “трябва “ в речта



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми за 7 клас (125 стр.) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.