Теми за 7 клас (125 стр.)


Категория на документа: Литература


ва иронично подмятане, както и чрез обърнатия модел на портретуване, писателят критикува едно често срещано явление на своето време- принизяването на духовните ценности за сметка на делничните потребности, изразени в лакомия и леност.Думите не се разбират.Ироничното словосъчета-
ние”изклокали няколко потока лава”, засилва чувството за безсловестност и примитивност в общуването.Речевата характеристика дообогатява представата за героя.В диалога с Иван Нищото се разкрива бедната душа, лишена от добродетели.Заповедните изречения, повелителните интонации разкриват властност, деспотизъм и бездушие.Още първата реплика на господаря е заповед към неговия слуга.Диалогът с него характеризира Нено като глава на семейството, като господар.Разкрива взаимоотношенията в неговия дом.С нази-
дателен и високомерен тон Нено реди заповедите си.Заплашва.Изисква от слугата да наглежда господарката и детето, и да надзирава ратайкините.Не се натоварва с отговорност за това.Умалителното “парици” в речта му, разкрива какъв сребролюбец и скъперник е.

Не по-малко колоритна фигура е и съпругата на Нено – Неновица. Името
чорбаджийката, според обичая на онова време, е производно от името на съпруга и.Звуковото подобие на названията Нено и Неновица се превръща във внушение за физическите и духовната им близост.”Неразделното мазно тяло” и неговата съпруга водят паразитно съществуване.

Представата за Неновица повествователят изгражда чрез портретното описание.Тя е сравнена с “ония двуноги…”Саркастичното сравнение и гротесковата външност, лишена от човешко излъчване, е не по-малко отблъск-
ваща от тази на мъжа и- затлъстяло тяло, тромава походка.

За разкриване на образа и Каравелов използва смислово контрастните определения:” хубавичко”, “мазничко”, в които се крие известен заряд ирония.

Душевният кръгозор на героинята се ограничава с “важните въпроси”
за това колко сол да сложи на зелето, как да се съхранят пресните яйца и др.

Пряка характеристика на философията на стопанката са нейните три жизнени начала:” да не изляза из къщата онова щото би могло да остане в нея, да се не дават 28 пари, когато могат да се дадат 27, да не се доплаща или съвсем да се не плаща на ония, които не могат да ни накарат насила да им платиме…”
Те разкриват ограничената и духовно-интелектуална същност и примитивния и консуматорски свят.Разкриват скъперничеството на чорбаджийката, превръщащо се в цинизъм, и експлоататорската и същност.

Вътрешната реч на Каравеловата героиня е самоизобличение на умствената ограниченост, на духовната нищета, на вещоманията и егоизма и. Имитацията на “угриженост”, на отговорно поведение е изобразена чрез 4-те художествени определения –“сериозно, мълчаливо, навъсено и замислено”, които подредени във възходяща градация, пародират стопанката на Неновия дом като духовен център на семейния свят, като пазител на семейните нравствени ценности.

Пародията продължава и прераства в сарказъм.Каравелов придава привидно динамичен характер на мисловния процес у Неновица, използвайки метафоричните глаголи”въртели” и “прела и ткала”.Те моделират представа за непрекъсната трудова дейност.

Семейните сцени от първа глава свидетелстват за взаимоотношенията между съпрузите.Те са комичне за епохата на патриархата,изобразен в тази повест.Изпълнявайки прищевките на тираничната си жена, Нено не се противопоставя на настъплението на “нежната съпруга” към властта в дома.
Нещо повече, той жертва мъжкото си честолюбие, за да запази “тишината и спокойствието”.Те се превръщат в емблема на безсмисленото съществуване, на еснафското самодоволство, на живота”дрямка”. “Тишината и спокойствието “
са ироничния знак на един привидно безконфликтен свят, в който живеят Каравеловите герои.” В моята къща е рай- райска тишина”.Този привиден рай отблъсква Каравелов и събужда у него гняв и презрение.

Такава е категоричната оценка на демократа възрожденец Л.Каравелов за
чорбаджийското семейство.В първа глава на повестта”Маминото детенце” той го осмива и отрича, представяйки своите герои като бездуховни и примитивни.
Те са ненужни на обществото, защото са лишени от добродетели.Хуманист-демократ, авторът не е съгласен с възпитанието и безсъдържателният живот на чорбаджийте и по своебразен начин убеждава и нас в това.

ОТ ТРЕНДАФИЛОВИТЕ ГРАДИНИ ДО ГЮРГЕВСКИТЕ КРЪЧМИ

Повестта “Маминото детенце” от Л.Каравелов е послание през вековете.
Имайки дсилно изразен нравоучителен характер, тя е стожер на доброде-
телта и безпощаден съдник на порока не само за онази далечна епоха, но и
в наши дни. Произведението и днес вълнува със значимите житейски въпроси, които поставя. Каравеловата творба пренася през времето своите извечни истини за доброто и злото , красивото и грозното, мъдростта и глупостта.В
нея се засягат общозначими проблеми: за пълноценното осъществяване на човека, за труда и леността, за страстта към парите и нравствената деградация на личността. Авторът представя погрешното възпитание на младото поколение, което в крайна сметка довежда до разрушаването на хармонията в семейството, рода и обществото.

Повестта разкрива едни консервативни порядки в един бездеен, безцелен и безсмислен живот. Авторът ни поднася истината за раждането на духовно осакатени и нравствено покварени личности и пътят, по който те достигат до пълната си деградация.

Липсата на трудови навици, на духовна просвета и прекалено господарско самочувствие са гибелни за възпитанието на чорб.син- главен герой в повестта.
Той се оформя като лентяй и пияница, развратник и крадец-качества, които бележат пътя на човешката деградация. Като проследява живота на Николчо от раждането до смъртта, Каравелов ясно сочи причините за нравственото падение на своя герой.Една от тях е семейната среда, в която израства младежът.Богати-
те и лениви родители не успяват да възпитат правилно сина си и той расте разглезен и капризен.Свиква да получава всичко даром , без труд.

Своя принос във възпитанието дава и училището на даскал Славе със своето специално отношение към Николчо като дете на чорбаджий.Покварени са и приятелите, с които дружи чорб.син.Всичко това предопределя съдбата на героя.Той избира да извърви пътя от трендафиловите градини до гюргевските кръчми.Николчо лесно стига до престъплението- ограбва и безчести семейството си, отравя всичко около себе си и загубва човешкия си облик.

Заглавието на творбата насочва вниманието на читателя към отрицателното явление – формирането на безполезен човек в семейната среда, поради неправилно възпитание.Поставя проблема за отговорността , както на родителите, така и на цялото общество за този така важен процес- личност-
ното изграждане на подрастващото поколение.Смислово натоварено, заглавие-
то подчертава ролята на прекаленото покровителство, което пречи за самостоятелното оформяне на верни нравствени критерии.

В повестта “Маминото детенце”Николчо за разлика от своите родители не е удостоен с портретно описание.В началото на творбата между другото авторът споменава, че той е като “почти всички галени , отгоени и отхранени чорб.деца”.Липсват детайли в портрета и на юношата, и на младежа Николчо.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми за 7 клас (125 стр.) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.