Теми за 7 клас (125 стр.)


Категория на документа: Литература



В/ впечатлението за голямото страдание идещо от неговия разказ, се наслоява
чрез редица детайли, сред които изпъква начинът , по който се отнася Гунчо към онова, което го заобикаля / загледа овцете без да ги вижда/.Многократно е повторено, че той гледа без да вижда, че погледът му блуждае . Тази особеност е един от знаците на неговото страдание, знак, че съзнанието не възприема онова, което зрението му подава, тъй като е заето с нещо друго.Гунчо страда по свой начин, мъката не го владее до степен на обезумяване. Това не е молещо
страдание , а е сдържано, примирено страдание, съдба и кръст.Треперещите пръсти, снопчета бели косми, несъзнателното подръпване ту на мустаците, ту на брадата са външни прояви на псих.състояние на героя- “нямаше нужда…грижа”. Чрез отзвука на нещастието в душата на персонажите, Йовков внушава какво непоправимо зло е сполетяло бедния селянин и как добруджан-
ския овчар съпреживява мъката.Емоционалните паузи, недоизказаността на мислите разкриват затаената болка и горчивина в сърцето на Гунчо. Страдани-
то му е участ, която не може да се промени, а трябва да се приеме и понася до края на земните дни.Бедите преследват героя една след друга:” Не ни траят децата” – тази реплика внушава изначалното страдание.
- фразеологизмите :” гледали сме го като очите си”,” от устата си съм отделял” – говорят за огромната родителска всеотдайност, за силата на обичта, за жертвоготовността в името на детето. Злото обаче не е забравило това семейство, отново е дошла мъката:” отнякое време зачама.”
Г/ някъде наблизо пищеше жйтвар”
Д/ случилото се по жътва
- образът на змията
- кръстеца – звукова алюзия за кръста

-реакциите на Моканина

2. Мотивът за бялата лястовичка – това народно поверие е вътрешно преосмислено в разказа – човек има нужда от илюзии и вяра , за да живее и за да понася ударите на съдбата. Образът на бялата лястовичка Йовков противопоставя на змията, донесла неизлечимата болест, Така писателят внушава идеята за равновесието между доброто и злото в света и в човешкото
3. Битие, за хармонията в природата.
А/ “на мене да остане не вярвам” – речта е накъсана, неверието не може да го спре да търси лястовичката. Страстният порив да намери лек за детето си, го ка-
ра да напусне дома си и да тръгне по добруджанските пътища. Плахият въпрос на Моканина завършва с недоизказаност, показателна за силно очакване: “Може да си я виждал, може да си я чувал…”Гунчо е доловил отзивчивостта и съпричастността на овчаря и се обръща към него.
Б/ “Може да има, може”

Натрупването на глагола “има”, не само създава представата за непосредственост на общуването, но и подсказва оня скрит процес, който назрява в душата на добруджанеца. Той състрадателно търси изход от съз-
далата се ситуация и се опитва сам себе си да убеди, че има чудеса по света.

В/ Гунчо тръгва да си ходи, а овчарят трогнат става да го изпрати като приятел, когото нееднократно е нарекъл братко.
Единствените пространствени ориентири до този момент – поляната и шосето са пряко свързани с двамата герои. Моканина е овчар и поляната в известен смисъл поема функцията на дом за него. Гунчо тръгва да си ходи. Селянинът
е дошъл като гост от далечината – шосето сякаш е негов дом.Там е майката, болната Нонка. В представите на човека домът е защитено място, а пътят крие опасности. Мъката на Гунчо го гони от дома, за да търси щастие по пътищата.

4. Лъжата на Моканина.
А/ образът на майката
Б/ лъжата на бащата

В/ Петър потвърждава лъжата. Добруджанецът е разбрал, че истината може да
убива, а вярата и надеждата - да лекуват. Състраданието е изпълнило душата му. Той се е променил, така че телесните му очи стават ненужни / “ очите му се
премрежиха”/, защото е видял с очите на душата си. Сякаш в този момент в нея пропърхва бялата лястовица на доброто, на обичта между хората, на изключителната нравствена извисеност. Деветократното повторение на глагола “видя” в речта на Петър доказва силата на желанието да вдъхне надежда и живот в гаснещите момински очи.Струната на милосърдието затрептява толкова силно в душата му, че той самият започва да си вярва.
Г/ майката си стисна очи и заплака – образът се превръща в символ на безна-
деждното страдание.

5. Все по “теля” – в хода на повествованието “телят” придобива символично
значение. Жицата определя посоката на пътя, който Йовков талантливо е превърнал в метафора на човешката участ, криеща и болка, и отчаяние, и на-
дежда, и копнеж за нещо хубаво и добро в живота. Телеграфната жица бележи дирята на упованието, на порива към доброто в битието на хората.Чрез този образ времето и пространството остават отворени към безкрая.

А/ Моканина се връща при овцете, но не може да продължи да прави цървулите от “нещавена конска кожа”. Този художествен факт е смислово натоварен. Моканина става като босия Гунчо – отдаден повече на мисли за не-
материалните неща, каквито са Гунчовото нещастие, страданията и илюзорни-
те надежди, повсеместната мъка на този свят.И ако босотата е белег на дългото ходене, на странстването на Гунчо, то в края на разказа Моканина е вече на път
/ в метафоричен смисъл/ , защото мислите му пътуват в духовното пространст-
во. Съвсем естествено звучат думите: “бяла лястовица, има ли я?”-/ коментар/
Б/ “Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже!” – Йовков извисява страданието на обикновения човек до трагичен и страшен вопъл за страданието на човечеството.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ.

БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА - СИМВОЛ НА ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми за 7 клас (125 стр.) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.