Теми за 7 клас (125 стр.)


Категория на документа: Литература


Айвазян е алченчовек, склонен на измами. Лъже клиентите си.Отношението към тях е грубо и безцеремонно.За него те са “абдали” и “будали”.Алчността
му стига дотам, че иска да взима пари и за листенцата изсъхнал чимшир, които помощникът му дава на американките.

Сред човешкото множество на Чикагското изложение проницателният поглед на Алеко открива един колоритен герой – Ганьо Сомов. Портретът му
е изграден непосредствено чрез външността му. Дрехите му и мускалите пред него дооформят представата за един ориенталец.С типичната си безпардонност
и самоувереност българският търговец се опитва да надхитри света, интересувайки се единствено от своята изгода.За него изложението е лишено
от същинския си смисъл – да обедини постиженията на човешката цивилизация и да провокира диалог между отделните култури.

Към посетителите бай Ганьо се отнася с пренебрежение. Речта му е изпълнена с турцизми, а отношението му към жените издава балканска похот-
ливост.

Сред пищното и пъстро Чикагско изложение българският павилион остава екзотичен, но едва забележим.Нашенецът, макар скромно и странно , вече е
заявил за себе си. Алеко разкрива стаената си болка по родината, изостанала, съществуваща сякаш в друго измерение на битието.Чрез контраста писателят разкрива високият напредък в чуждата страна.

Многобройни са забележителностите на Чикагското изложение. За да ги обхванат с поглед, българските туристи се качват на виенско колело. Впечатлени са от достиженията на техниката. Производството на изкуствена светлина е най-голямото чудо , което е създал човекът. Щастливецът е във
възторг.

Истинско благоговение изпълва душата на пътеписеца при посещението на Колумбовия музей. Времето е унищожило тленното, но е останал жив духът на Колумб, очертал пътя на напредъка на човешката цивилизация. Но ако името на откривателя е емблема на съзидателните сили на епохата, то името на оръжейника Круп се превръща в емблема на разрушителните , тъмни страни на модерната цивилизация. Присъствието на зданието на Круп редом с Колумбовия музей предизвикват тревогата и възмущението на писателя от възможността за един миг модерните оръжия да сринат постиженията на човечеството.

Интересът на Щастливеца към индустриалния и технически напредък на Америка е съизмерим с любопитството му към общественото и и политическо устройство.Тайната мисъл, че в Америка ще види обществен модел, откойто има нужда собствената му родина, му носи разочарование. Алеко се сбогува с
илюзията , че американският модел общество е идеалният образец за България.

Хуманист и демократ, Алеко се тревожи от крайния резултат от техничес-
кия и икономическия напредък. Когато основен мотив е печалбата, настъпва отчуждението между хората. От този чужд свят лъха студенина, която кара писателят да възкликне:”Долу Ню Йорк,долу!”.

Макар и да признава притегателната сила на Америка, Алеко си остава европеец и българин по душа. Тръгнал да пътешества, той се среща с различното. Съприкосновението е вълнуващо, разтърсващо, но и болезнено..
За писателя не по-малко важно от пътуването към Новия свят е заврйщането - пътят назад към отечеството. Това е завръщане към ценностите на европейската цивилизация, на които Алеко остава верен докрай.

“ПО ЖИЦАТА” - РАЗКАЗ ЗА СЪПРЕЖИВЯНОТО ЧОВЕШКО СТРАДАНИЕ

ПЛАН:

УВОД : Разказът “По жицата” от Й.Йовков е един цял свят, очарователен и пречистващ, който излъчва човеколюбие, висока нравственост и етичност. Вдъхновение за създаването на това произведение писателят черпи непосредствено от живота. Творческото въображение на автора свързва спомена за познатата Добруджа с мита за бялата лястовичка, за да превърне
случка от живота във вълнуващ разказ за безкрайната човешка мъка, за милосърдието и състраданието, за вярата в доброто и в надеждата.

ТЕЗА : в уравновесеното всекидневие на моканина се появява един непознат човек със своето нещастие. Страданието е белязало живота му, станало е част от неговата съдба.Случайността обаче го среща с душевно щедрия, отзивчив и
мъдър добруджански овчар. Там – на поляната - дом, започва едно духовно пътуване към другия, за да се докоснат душите, пътуване към ближния, за да се
отключи сърцето към чуждата болка и то да я приеме като своя.Срещата между Гунчо и Моканина е среща на човешкото страдание с човешкото състрадание, благородство и отзивчивост, облъхнати от вярата за добро в живота, защото в художествения свят на разказа “ По жицата”, мъката и съпреживяното нещастие извисяват духовно и човекът излъчва красота и светла нравственост.

ДОКАЗАТЕЛСТВО : Наситен с особен мек и деликатен психологически реализъм, разказът “По жицата” започва типично по Йовковски – някак
изведнъж.

1. Портретното описание на Гунчо.

Още с първото изречение писателят поставя въпроса за разбирането между хората: “..Петър Моканина разбра…беда”. Един поглед само е достатъчен на
Добруджанеца да прецени социалното положение на Гунчо и неговото душевно състояние. Художествените детайли чрез, които е изграден портретът на турлака го разкриват като сиромах – ризата му е “само кръпки, едро и неумело ушити”, “поясът му е оръфан, потурите - също”.Червеният елек подсказва , че е другоселец, чужд човек. Немарата в Гунчовото облекло разкрива и още нещо – този човек има друга, различна ценностна система . Гунчо отдава повече сначение на нематериалните неща, каквито са покосената младост на дъщеря му Нонка, , страданията и илюзорните надежди, нещастието, което тегне като прокоба над семейството му. Мъката на другоселеца не е свързана с бедността, чийто прояви личат в портретното описание, а със съдбата на близките му.Това разбира и Моканина, който вижда спрялата край пътя му каруца с двете жени в нея.

А/ видът на жената – отпуснатите краища на ръченика – неизказана скръб и безсилие пред нещастието. Черен цвят – едва тогава Петър стига до отговора, който занимава съзнанието му и който идва с първата прозвучала реплика: “Ти май болно имаш”. Субстантивираното прилагателно “болно” уеднаквява момичето с момчето и внася идеята за чедото.

Б/ разказът на Гунчо – разказ в разказа. – с малко неохота, с преодоляване на някаква вътрешна съпротива, тъй като се отнася до нещо много интимно, което засяга сърцевината на болката му, Гунчо започва своя разказ. Неговата житей-
ска и стина се съдържа още в първото изречение: “ Бе тя нашта…остави я “. Орисията им е толкова тежка, че не е за разказване – такъв е смисълът на тази с мъка промълвена фраза. Съобразителният Моканин навреме променя темата и пита откъде е . Името на селото надежда отключва една асоциация – от надежда са тръгнали хорицата и подир нея вървят.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми за 7 клас (125 стр.) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.