Теми за 7 клас (125 стр.)


Категория на документа: Литература


Единствен Али ага – градския първенец изразява пряко осъдителна позиция.Той става обвинител на човешките пороци, пазител на моралните ценности.Турчинът говори с библейски притчи и изказва неоспоримата истина,
че обществото трябва да се грижи за морала, цитирайки евангелието:”Краста-
вата коза трябва да се изгони от стадото”.Обществото само трябва да отлъчи онзи,който нарушава нравствения ред, за да се спаси и само да не заболее и разпадне.

Али ага заема активна позиция срещу злото, но обществото остава пасивно към този проблем.И пътят на моралната деградация, на превръщането му в нищо става неизбежност за маминото детенце.

Разкривайки един безсмислен и бездуховен начин на живот, авторът налага горчиви изводи за морала и възпитанието на младото поколение.Кратък и бърз е пътя на моралната деградация.Липсата на определена цел в живота и презрението към труда са основните причини, поради които главният герой – Николчо, пропада бързо и достига до дъното на обществото, обричайки на гибел и собств.си семейство.Търсейки виновниците за това, поучавайки авторът разкрива решаващата роля на семейството и обществото за възпитанието,нрав-
ствената изграждане и пълноценното изграждане на личността.

ПРЕДСТАВАТА ЗА НЕНО И НЕНОВИЦА СПОРЕД ПЪРВА ГЛАВА НА ПОВЕСТТА “ МАМИНОТО ДЕТЕНЦЕ”

Повестта “ Маминото детенце” от Л.Каравелов е сатира на българските нрави от средата на деветнадесети век, в която силата на изобличението е постигната по пътя на отрицанието.Нравствените идеи на творбата засягат общозначими проблеми: за последиците от лошото възпитание, за пълноценното осъществя-
ване на човека, за духовната пустота и моралната поквара на всяко общество, което живее без идеали и светли пориви.

Пълната представа за главните герои на повестта, Л.Каравелов създава още в първа глава.Тя е експозицията, която въвежда в атмосферата на китния
град Казанлък и разкрива житейската философия на жителите му. Тук авто-
рът отделя основно място на чорб.семейство, и това е естествено, защото тъкмо Нено и Неновица са главните носители на основната идея.С няколко
щрихи, с ярки запомнящи се детайли, подчертани с образни сравнения и епи-
тети, използвайки всички средства на комичното, авторът образно рисува
“живописните “им портрети.

Нено и Неновица отблъскват и физически, и духовно. Техният безцелен живот и опустошена душевна същност са разкрити ярко и убедително със средствата на комичното.Чорб.семейство води безсмислено съществуване, ли-
шено от стремежи и идеали, от красота и обич, от духовни интереси и съзида-
ние.Преобърнатите човешки стойности – безделието и паразитизмът, егоизмът и чревоугодничеството, създават впечатление за хора, които са загубили човешкото у себе си.Единственото, което свързва съпрузите, са парите, а тишината и спокойствието свидетелстват не за хармония, а за отчуждение и робско примирение. Това предизвиква у Каравелов гневно възмущение и желание да иронизира и разобличи елементарното и пошлото.

Встъпителната част на повествованието прозвучава като иронична възхвала
на казанлъшката гюлова ракия. В творбата нейният образ е ключов.Знак е за
духовната същност на онези Каравелови герои, чийто живот преминава без-
съзнателно и безсмислено, във властта на опияняващата напитка.

Преди да ни представи основния персонаж , авторът ни отвежда в казан-
лъшките гюлови градини. Пролетната картина е ярка и светла.Красота струи
от всичко- и от топлото слънце, и от пролетното небе, и от пълния с “успокояваща безметежност” въздух. Пейзажът е възторжено съзерцание на великолепието на българската природа. Повествователят вдъхва ведро и жиз-
нерадостно настроение, а метафоричният епитет” златни лъчи” разкрива красотата на пролетното утро.С много обич и лирическа топлота авторът е изваял картината на “майската пролет”.” Трендафилният град” е изобразен като “райски”, а цъфналите рози и свежата растителност опияняват с аромата си.
Създава се усещане за божественост.С този фон хармонично се свързва портретът на казанлъшките девойки.Чрез натрупването на действени глаголи в градация като: “пеят”,”подскачат”,”смеят се”,”радват се”, се разкрива оживлението в градините и кипящият там живот.Това описание съответства на представата за едно бурно и динамично съществуване, за живот, който познава духовното съвършенство, радостта от досега с красивото, щастието от преживените сладки минути.

Неусетно авторът преминава във философски размисли за живота.Раз-
съждавайки за трендафила и върбата, той ни представя два типа поведение.
Осмисленото пълноценно човешко съществуване е сравнено с краткия живот
на трендафила и е противопоставено на една друга представа за живота.Обра-
зът на върбата символ на смирение и безличност. Създава се аналогия между
достойния трудов живот на казанлъшките момичета/ дъхавия трендафил/ и безплодното съществуване на чорбаджийте./ безполезната върба/; между “живота в труд” и “ живота дрямка”.

Илюстрация към притчата за застиналия живот е изображението на “живота-дрямка” на един от главните герои в повестта.Гротесковият портрет на Нено чорбаджи рязко контрастира с облика на прекрасните, трудолюбиви казанлъшки девойки.Ако те работят неуморно от сутрин до здрач, проблемът на “лоената топка”-Нено, е къде да си намери по-дебела сянка и повече хладина.

С убийствена ирония писателят рисува външния вид на чорбаджията.Ка-
рикатурата е толкова силна, че леката подигравка, веселата дяволита закачка отстъпват място на остра сатира, минаваща постепенно в гротеска.Природата не е била особено благосклонна към Нено, създавайки едно мазно тяло, състоящо се от две неразделни “лебеници”.Класическото сравнение е основен момент в карикатурно-гротескното изображение на героя.То характеризира фигурата на чорбаджията като тежка, неподвижна, внушава обема и уеднаквява тялото с главата.Говори красноречиво за мързела и безделието, разкрива уседналия начин на живот.Използвайки хиперболата, авторът характеризира
Нено като символ на човешката деградация.Коприненото елече, копринената блуза – явни белези за социална принадлежност, са в ярък контраст с трудовия кипеж в казанлъшките градини и допълват портрета на героя. Нено е ленив, натруфен, живее от труда на другите.Умалителните съществителни “елеченце”,
“пръчици”, разкриват подигравателното отношение на автора и подчертават по своебразен начин едрата фигура на чорбаджията- забележителен най-вече с невероятния си телесен облик.Нещо повече-Каравелов анимализира образа, като сравнява мустаците с “урязал ги козина”.

Героят няма лице. Душевна пустота лъха от образа му.Сравненията при изобразяване на външния му лик са твърде живописни: “ устата е дупка”, ушите и носът са “три червени подлоги”.Очите на героя са две “черни точки”.Чрез то-



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми за 7 клас (125 стр.) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.