Теми за 7 клас (125 стр.)


Категория на документа: Литература


Себеосъществяването на Неновица като майка има коренно различни и напълно изкривени проявления. За нея са важни формалните , повърхностни жестове на майчинството. Обещанието и за “жълто поясче” изчерпва многозна-
чително грижите и на майка.

Родителите на Николчо са забележително недалновидни, което е закономерна проява на житейската им философия. Реакцията на Нено при появата на разплакания му син е неадекватна.Той е разгневен, но не от поведението на детето, а поради това, че някой се е осмелил да прекъсне почивката му.Сънят на героя допълва характеристиката му, като акцентира
на важните за Нено неща в живота- почивката, приятелските връзки с турците,
гюловицата. Потискан и обезличен от жена си, само в сънищата си чорбаджията реализира мечтата да властва над Неновица, да демонстрира мъжкото си превъзходство, представяйки си я като мечка, водена от циганин.

В Неновия сън няма нищо красиво и романтично. Нено вижда себе си в обичайната ситуация да седи и пие ракия. Той е точно отражение на бездуховната му същност.

Каравелов умело разкрива средата, в която се формира личността на юно-
шата.Уродливите и отблъскващи образи на родителите, царящите в семейството духовна ограниченост, елементарност и пошлост са предпоставките за бъдещата позорна съдба на Николчо. У чорб.син се форми-
ра непоклатимото разбиране, че смисълът на неговото съществуване е да жи-
вее охолно и безгрижно на гърба на другите.

Липсата на пример, достоен за подражание, отнема завинаги възможността Николчо да изгради своя собствена ценностна система.Той живее в привидно спокоен, но загрубял свят, в който цел и идеал в живота са единствено парите.
Вместо да бъдат заклеймени като пороци, лъжата и измамата се използват всекидневно. Вярвайки на разглезената си рожба, родителите поощряват грубото му, унизително господарско отношение към слугите. Вместо справедлив упрек за провиненията си той получава обещания за подаръци и награди.А заслепени от своята криворазбрана обич, родителите му разрешават и непозволеното- да вкуси от сладостта на гюловата ракия. Така те го тласкат към пиянството.

Отношението на двамата чорб.към “невинния” детски каприз на сина им,който иска да пие ракия , за да прилича на баща си е различно.Първоначал-
ната реакция на Нено изглежда благоразумна:”Ти си още малък…Не пий ракия.Който пие ракия, той не става човек”. Думите му прерастват в пророчество в светлината на последвалите ги събития.Едновременно с това
са една реалистична и твърде неласкава самооценка на собственото му поведение, защото пиянството е съществена част от неговите ежедневни удо-
волствия.

На разумния бащин съвет Николчо противопоставя няколко неудобни забележки и въпроси, на които Нено не е в състояние да отговори. Неспособ-
ността на чорбаджията да разреши проблема с неуместното желание на сина си да пие е внушена чрез “мъдрото” му решение, равнозначно на бащина благословия: “…заповядал на майката да налее на остроумния оратор”.

За разлика от своя съпруг Неновица изобщо не се замисля колко пагубно е Николчовото искане. Нейните напътствия скоро се превръщат в основен житейски принцип за чорб.син , защото пиянството става смисъл на живота му:
“Пийни си, сине, пийни си, мами!”. Тази ярка демонстрация на родителска безотговорност поставя началото на деградацията на никола- не случайно Каравелов определя денят като “знаменит”.Неновица сама тласка чедото си по
пътя към страшния социален порок, по пътя на покварата.Всеки ,който пие без мяра става безхарактерен, безотговорен и безпринципен, и завършва като жалко човешко подобие.Пиянството не епросто проблем на отделната личност, а въп-
рос с обществена значимост.Злокобните му последици поразяват много човешки съдби. Първостепенната грижа на всеки родител е, да предпази младия човек от капаните на алкохолизма или който и да е било друг човешки порок.За
Неновица подобно отношение е дълбоко чуждо.Тя насърчава своя син в пиянството, като сама му налива”виньова чаша с ракия”.Чорбаджийката не се замисля, че това не е първото опитване , щом Николчо знае, че без вода ракията е по-сладка.Постъпката и потвърждава авторовата теза, че нейната вина за по-
кварата на Никола и за семейната разруха е много по-голяма.

Развитието на сюжетното действие до този момент остава в рамките на един и същи ден.Каравелов детайлно изобразява един от дните на чорб.семейство в първа ,втора и трета глава.Този факт есмислово значим.Той внушава сивотата, еднообразието, скуката и моралната поквара на героите.

В гибелния път към своето падение Николчо не е сам. Той съзнателно търси и намира подходяща среда, защото” казанлъшката гюлова ракия изисква весели компании и сладки беседи”. Събирането с тримата полуприятели-полу-
другари, не е случайно.С тънък хумор авторът добавя, че те “ се помирисали,
харесали се един другимо, залюбили се”. Истинските другари се познават в нужда, а тези ги обединява единствено порока.

Приятелите на Николчо са нехранимайковци като самия него.И тъй като са водени от еднакви желания, си прекарват великолепно заедно.По цял ден безделничат.Писателят осъжда този начин на живот, осмивайки го.Иронията
преминава в сарказъм.Нарича ги”…трите надежди на казанлъшкото бъдеще”,
“тези мамини дечица”.Единствената им деятелност се заключава в “…спали да
пият, яли да пият, живели да пият…”.Пиенето се превръща в смисъл на живота им.

Преди да разкаже за пиянския запой на Николчо и приятелите му, Каравелов
прави описание на природата.Тази картина е в контраст с пролетния пейзаж в началото на първа глава.Патосът е снизен,липсва светлината”слънцето греело слабо”.Природното описание изцяло е построено върху принизена лексика като
особено значима роля имат употребените глаголни форми, принадлежащи на разговорния стил: “бръмчене”,”квакали”,”пукали”. Очевидно авторовата цел е не да покаже красотата на свечеряването, а да създаде определена емоционална нагласа и индиректно да подсили отрицателната оценка за героите-чорб.син и неговите другари, наречени иронично- попския син и дяволска унука.Тези определения подсказват,че е заличена границата между добро и зло.Към тази колоритна компания се присъединява и синът на Хюсеина.От своите приятели Николчо не научава нищо добро.Те са негови братя по съдба.Присъствието му
в подобно обкръжение е последното обстоятелство, което решително повлиява върху бъдещата му житейска участ и го тласка към пътя на покварата.

За един човек се съди и по общественото мнение за него.А какво е то за Николчо.Всички шушукат и злословят за зле възпитания чорб.син.Порицават
родителската безотговорност и предричат безславно бъдеще на Неновия наследник.Но обществото на Казанлък е неспособно да се съпротивлява на моралния упадък и да се грижи за нравствения ред, щом не смее открито да обвини за това своя знатен гражданин чорбаджи Нено.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми за 7 клас (125 стр.) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.