Теми за 7 клас (125 стр.)


Категория на документа: Литература


си “ чрез различни приказници, и чрез различни съвети, и чрез различни примери из действителния живот”. Тя не го учи на нищо добро, а преследва само една цел- да му внуши почит към богатството и господарска надменност.
И затова читателят не се учудва, когато се запознава с постъпките на малкия герой. Разкривайки “ педагогиката” на майката, авторът я осъжда за неправил-
ното възпитание на детето, а с убедителните примери на антивъзпитание, с които ни запознава, иска да предпази читателите и бъдещите поколения от подобни грешки.

Ретроспекцията разказва и за още едно значимо събитие, оставило следи във възпитанието на Николчо. Маминото детенце излиза извън пространството на дома и попада в училището на “ знаменития казанлъшки педагог – даскал
Славе”. И тук “грижовните” родители проявяват чорб. си привички да заповядват. Те забраняват на учителя да наказва сина им. Но даскал Славе не се нуждае от техните заръки. Той добре знае принципите на тогавашната раболепна педагогика, продиктувана от социалната му принадлежност, и разделя учениците си на господарски чеда и сиромаси.

Родолюбец, общественик и демократ, Каравелов не може да се примири и с
възмущение разкрива и отрича методите на тогавашното казанлъшко училище.
то е обърнат модел на необходимото през Възрожденската епоха българско училище. Вместо като институция да подпомага духовното израстване на човека, да води до солидни знания, то не успява дори да ограмоти своите възпитаници. “ Разсадникът на образованието”, както иронично го нарича авторът, е неспособен да изгради високо интелигентни хора, които да са полезни на обществото. То не може да отговори и на потребностите на бълг.
Възраждане- да подготви извоюването на националната свобода.

Друг е въпросът, че от училището Николчовите родители би трябвало да очакват да му даде знания и да им помогне във възпитанието.Но тъй като и самите те са необразовани , а и не чувстват потребност от наука, доволни са и от това, че синчето им за четири години, проявявайки впечатляващ мързел се
научава да чете две молитви. Оставен нта грижите на даскал Славе, който всъщност е чорб. слуга, Николчо разбира най-важното за себе си – че както в къщи, така и тук действат познатите правила- чорб. деца се ползват с привилегии и винаги имат право. Усвоява перфектно господарския манталитет и маниери.Нито родителите искат повече, нито даскал Славе може да даде нещо за изграждане на мироглед или духовност у Николчо.

Вината на семейството и училището за неправилното възпитание на детето се разделя по равно. За съжаление училището не отклонява Николчо от предначертания в семейната среда път на господарския наследник.

Искайки да ни внуши, че паразитната среда на чорбаджийте може да отгледа само себеподобни, Каравелов завършва втора глава със съпоставка между характера на родителите и сина им.Авторът ни внушава, че подобно на Нено и Неновица и при Николчо се формира комично несъответствие между лични качества, способности и възможности и грандомански претенции. Нещо повече
безграничното господарско самочувствие и надменност, като че ли са единственото сходство между Николчо и родителите му. Алчността и скъпер-
ничеството на Нено и Неновица, тяхната духовна и физическа леност при Николчо преминават в паразитизъм, консуматорство и безпардонно прахосничество. Колкото и непримирими да изглеждат противоречията между двете поколения, те всъщност са само външни. Вечното мамино детенце, ненаучено на труд и отговорност, възприема богатството като даденост, нещо
което му принадлежи по право, нещо с което той може да живее като безделник и гуляйджия. Прахосникът Николчо, който ще унищожи имането на родителите си, е естествен резултат от собствения им възпитателен метод. Ро-
дителите и синът олицетворяват два етапа на моралната деградация. Тя закономерно настъпва, когато липсват ценностните опори, духовните стремежи, които крепят човешкото начало.

В крайна сметка може да се каже, че родителите възпитават сина си”по
свой образ и подобие” . Те не познават законите на здравия морал и не могат да го научат на честност, скромност и доброта. Нено и Неновица никога не са се трудили и не биха могли да знаят какви добродетели изгражда трудът. Обезмислили собственото си съществуване, “добрите родители” обричат на нравствена гибел единственото си дете.

Л.Каравелов си поставя амбициозната задача да поучи читателя и разкрие решаващата роля на семейството, училището и обществото за възпитанието,
нравственото изграждане и пълноценното осъществяване на личността.

ПЪТЯТ НА НИКОЛЧО КЪМ ПОКВАРАТА

Повестта “ Маминото детенце” е написана преди Освобождението. Имайки силно изразен нравоучитилен характер, тя е стожер на добродетелта и безпощаден съдник на порока не само за онази далечна епоха, но и в наши дни. И днес творбата вълнува със значимите житейски въпроси, които поставя. Ка-
равеловата творба пренася през времето своите извечни истини за доброто и
злото, за красивото и грозното, мъдростта и глупостта. В нея се засягат общозначими проблеми: за пълноценното съществуване на човека, труда и леността, за страстта към парите и нравствената деградация на личността, за взаимоотношенията в семейството, възпитанието на децата, за отговорността, която носи семейството и обществото в изграждането на младия човек.

Повестта ни поставя в едно общество на консервативни порядки и ни представя един бездеен, безцелен и безсмислен живот. Авторът ни разкрива истината за раждането на духовно осакатени и нравствено покварени личности като Николчо. Аргументирано проследява пропадането на чорб.чедо още от най-ранното му детство.

Пътят на чорб.син тръгва от дома, лишен от традиций и духовно богатство, преминава през среди, за които е обичайно отклоняването от нравствените норми, за да достигне до пълното унищожаване на човешкото у него. Николчо израства като безпътен младеж и безнравствен човек, защото родителите му са порочни и бездуховни хора. Техните погрешни методи на възпитание , както и примиренческото поведение на обществото, определят пътя му на пияница, безделник и крадец.

Приятелската среда, в която попада не формира у него нравствени добро-
детели, а го тласка към порока, който се превръща в престъпен навик.
Животът на “маминото детенце” тръгва главоломно надолу, за да стигне героя
социалното дъно. Така Каравелов разкрива в трета глава на повестта една гор-
чива истина- възпитанието е изключително важен фактор за развитието на лич-
ността. Пътят на зрелия човек към покварата започва още в детството, за което са виновни родителите и обществото- тези, които формират духовното начало на личността.

Трета глава започва с епизод, който връща читателя в познатата обстановка на Неновия дом. Повествованието продължава своя ход оттам, откъдето е било прекъснато за ретроспекцията, изобразяваща постъпването на Николчо в училището на даскал Славе, което за съжаление с нищо не подпомага духовното израстване на чорбаджийския син. Разказвачът продължава да следи
пътя на покварата му и да посочва грешките във възпитанието. Авторът изобразява майчината нежност и любов на Неновица, която успокоява разплакания си син. Светостта на майчинството е иронизирана от автора чрез умело подбрани експресивни средства.Каравелов използва глагола “ гладила” и
градира ироничното му съдържание с перифразата “ своето теле”, която замества името на детето.Повествователят внушава, че майчината любов не е само ласки и поощрения, а притежава по-богато съдържание. Задължение на майката е да коригира грешките на детето си и ако трябва- да налага наказа-
ния, за да формира у него ясна представа за добро и зло.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми за 7 клас (125 стр.) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.