Теми за 7 клас (125 стр.)


Категория на документа: Литература


ВИНОВНИЦИТЕ ЗА ЛОШОТО ВЪЗПИТАНИЕ НА НИКОЛЧО
СПОРЕД ВТОРА ГЛАВА НА ПОВЕСТТА “ МАМИНОТО ДЕТЕНЦЕ”

Повестта “ Маминото детенце” от Л.Каравелов е написана преди Освобождението. Имайки силно изразен нравоучителен характер , тя е стожер на добродетелта и безпощаден съдник на порока не само за онази далечна епоха, но и в наши дни. И днес вълнува със значимите житейски въпроси, които поставя. Каравеловата творба пренася през времето своите извечни за доброто и злото, красивото и грозното, мъдростта и глупостта. В нея се засягат общозначими проблеми за пълноценното осъществяване на човека, труда и леността, страстта към парите и нравствената деградация на личността, взаимо-
отношенията в семейството, възпитанието на децата, за отговорността, която носи семейството и обществото в изграждането на младия човек.

Повестта ни поставя в едно общество на консервативни порядки, в един без-
деен, безцелен и безсмислен живот .Авторът ни разкрива истината за раждането на духовно осакатени и нравствено покварени личности като Николчо, и посочва виновниците за това.

Каравелов аргументирано проследява пропадането на чорбаджийското чедо още от най-ранното му детство. Николчо минава през много етапи на своята деградация. Главните виновници за пропадането му са неговите родители, особено майката. Криворазбраната родителска обич, чувството за пезпределна власт и умствената ограниченост на Нено и Неновица, безкритичността им, чорбаджийското самочувствие и морал, с които внушават на сина си , че правото е винаги на негова страна, подхранват у невръстния момък усещането му за безнаказаност, господарското му самочувствие и желанието да вреди на по-слабите.

Така Л.Каравелов във втора глава на повестта ни разкрива една голяма истина – възпитанието на децата зависи от взаимоотношенията в семейството, обществото, а порокът на зрелия човек се ражда и развива още в детството му, за което са виновни най-вече родителите и обществото- тези, които трябва да оформят духовното начало на личността.

Зад непристъпния зид на господарския дом на чорбаджи Нено протича животът на Каравеловите герои. Неговата реалност остава скрита за хорските очи. В привидния свят на тишина и спокойствие избуяват обаче онези порочни страсти, които общественият морал отрича.

Началната сцена във втора глава затвърждава първоначалната представа за чорбаджия. Използваната перифраза “ Неновата половин душа”, с която е назована чорбаджийката, въвежда проблема за приликата между съпрузите. Неновата алчност и скъперничеството на жена му, стремежът им към осигуряването на безметежно, безцелно, лишено от духовност съществуване ги обединява и въпреки липсата на обич и нежност ги задържа заедно.

Чорбаджийката е с отблъскващ външен вид. Безграничната и лакомия води до потресаваща физическа леност и до невъзможност да контролира физиоло-
гията на тялото си. То “ изпущало голямо количество пот, а тоя пот доволно често е накарвал даже и Нена чорбаджи да си затъка носът”. Този щрих към портретната и характеристика градира сатиричното описание на образа. Майката, която трябва да дава личен пример на детето си, е нечистоплътна.
Нищо женствено , нищо нежно и прекрасно няма в нея.Хиперболата и разгърнатото сравнение изтъкват отблъскващия облик на Неновица назована с ирония” гениалната економка”, заради скъперничеството и алчността си.

За някаква действеност на героите е трудно да се говори. Те предпочитат да се излежават или в най-добрия случай да разменят по няколко незначителни реплики помежду си, защото са безкрайно лениви и мисловно ограничени.”Важ
ните “ разговори между двамата съпрузи са ориентирани към любимите им въпроси- горещината и парите. Мързеливата размяна на думи е пародия на диалог, пронизан от краен и маловажен битов практицизъм.Речта е съставена от кратки, повтарящи се и в крайна сметка хаотични фрази.

Многозначителен е опитът на Неновица да принуди Нено да отсече големия кестен, защото е безплоден и безполезен. Тя се мотивира с цитат от евангелски текст, но не разбира неговия иносказателен смисъл. Така тя изрича присъда над самата себе си и над своя непълноценен и безсмислен живот.

След кратките, но явно уморителни разговори щастливите съпрузи заспиват блажено. “ Деятелността” назахъркалите герои провокира авторовото въображение и той свързва Неновото хъркане с трагичната съдба на градовете Херкулан и Помпей, а физиологичните рефлекси на Неновица с “ нещо неопределено, което имало малко сходство с ония духала, с които си служат
само калайджийте”. С това сравнение авторът отново ни напомня, че във вида на Неновица няма нищо от женската красота, нежност и чар.За пореден път повествователят разколебава човешкото начало у двамата герои и изрича своята присъда- паразитното съществуване чудовищно преобразява чавека. А бездуховните хора, чийто живот е лишен от нравствен смисъл не могат да възпитат пълноценно поколение. В деформираната представа на героите за ценностното, стойностното и важното се крият причините за лошото възпитание на Николчо.

Подробно описания отрязък от деня показва личното разбиране на двамата съпрузи за щастлив живот. Това е представата им за райската тишина и спокойствие. Всичко около тях прилича на мъртвило.Няма нищо, което да осмисли живота им.Главните ценности в него са съсредоточени в личното удобство и парите.

Худ. задача на автора е да внуши на читателя водещата и отговорна роля на родителите за правилното възпитание на младото поколение. Тъкмо затова
Каравелов ни запознава така подробно с образите на Нено и Неновица. Ясно е посланието му, че щом те са непълноценни хора, то и детето им ще порасне като непълноценен човек.

В атмосферата на бездуховна тишина израства чорбаджийския син Николчо. В семейната патриархална идилия детето получава своите първи уроци за живота. Николчо е достоен син на своите родители. По примера им малкия герой не се занимава с нищо смислено и полезно. Той е разглезено дете, на което липсва положителен пример за подражание. Родителите го учат на паразитно съществуване, запалват страстта му към парите и богатството.Нау-
чил се от тях да презира сиромашията и трудовите хора, Николчо подражава изцяло на своите”добри възпитатели”.Превръща се в едно от същите безполез-
ни същества, каквито са и те. Още първите действия показват умствената му изостаналост, неговата ограниченост, явната му жестокост към хора и животни, човешкото му бездушие, господарска безцеремонност, високомерие и цинизъм.
Единадесетгодишният Николчо посвещава времето си на гонене и скубане на чуждите гъски. Упоменаването на точната му възраст подсказва, че неправилното възпитание започва да дава вече своите плодове.

Много показателна, подкрепяща гореизложеното е сцената със слугата Иван Нищото.Само с няколко реплики и действия на малкия герой става ясно , че Николчо е “достоен” възпитаник на родителите си. Господарското самочувствие го е завладяло изцяло.Тонът му е надменен. Но и той като родителите си трудно общува с хората. Речта му е накъсана и хаотична.Никол-
чо нагрубява Нищото.Дава му три напълно противоречиви заповеди и три пъти
успява да го обиди. Сцената е пародийно повторение на диалога между господаря Нено и слугата в първа глава на повестта. Опитът на Николчо да се покачи на гърба на слугата символизира намерението на чорб. син да живее на чужд гръб като родителите си.

Лъжата се превръща в начин на живот за Николчо. С лъжа общуват с него родителите му. За да го повикат при себе си, го лъжат че ще му дадат “гроше”. До лъжи прибягва слугата, за да го направи послушен- казва му, че чорбаджията е намерил гнездо от косери”. Лъжи изрича и Николчо, за да докаже личното си право.Но това не изненадва никого, защото лъжата е основополагащ принцип във взаимоотношенията на героите на повестта.

Ярка демонстрация на педагогическите умения на чорбаджийте е последвалата “ живописна сцена”. Николчо ухапва до кръв Иван Нищото. Държи се жестоко с него.Излъгва родителите си и ги предизвиква да накажат невинния слуга. Няма съмнение кой е истинския виновник за инцидента, но
разгневените родители дори не изслушват ратая. Те не допускат възможността едно чорбаджийско дете да лъже. Оправдават сина си, а наказват слугата. По-
стъпката им не може да се обясни с родителска обич.Тя е доказателство за родителската им некомпетентност. Чорбаджийте несъзнателно подхранват една злобна и отмъстителна натура. Без да мислят за последствията, поощряват недостойното поведение на сина си.Но по ирония на съдбата те ще се окажат първите жертви на своя възпитаник.

Подобно на биографичен разказ главата продължава с ретроспекция. Снея авторът ни запознава с важни събития от живота на Николчо. След раждането на сина Нено още повече се покорява на жена си. С възпитанието на детето се заема основно майката. Макар че е наречена “ нежна родителница “, тя мисли
всъщност единствено за себе си- нищо че като всяка майка възпитава детето



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми за 7 клас (125 стр.) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.