Теми върху Вазови произведения


Категория на документа: Литература


Във втора част на разказа”Една българка” Иван Вазов чрез образа на своята героиня баба Илийца представя човешките стремежи към доброто и справедливост.
Разтревожена за съдбата на болното си внуче,изплашена от пнезапната среща с непознатия момък,селянката проявява християнско милосърдие и човешка обич.С душата и сърцето си тя изпитва състрадание към изпадналия в беда четник.Кратката среща м/у двамата представя героинята като изкрена майка,българка и християнка.
Желанието и да стори добро и да спаси непознатия определя поведението и.
Чрез ретроспекцияя Вазов разказва за събитията,породили тревогите на баба Илийца.
Сериозна е причината,която принеждава бедната челопеченка да тръгне в това лошо време към манастира.Внечето и е болно.Детайлите ”полуживо”,”сираче”,”болно” очертават нещастието на героинята.Нейната отговорност за живота на детето е голяма,защото тя единствено се грижи за него.Баба Илийца е борбена жена и всеотдайна майка.За нея животът е виша ценост и тя го брани от силите на злото,болестта и смъртта.Две недели селянката се бори за живото на внучето си.
Единствената и надежда е чудотворната сила на Богородица.Илийца тръгва към манастира,за да намери помощ и да спаси внучето си с помощта на милосърдната Божа
майка,но съдбата превръща самата нея в надежда за един друг страдалец.Много смелост,борбеност,жизнелюбие и силна майчина топлота притежава тази жена.Въпреки лошото време баба Илийца тръгва през гората,за да търси спасение.Тя не се ръководи от обикновените норми за морал и безопасност,а действа според свойте представи за доброто и човешкото.Стремежът към добро и справедливост окриля духа и ,дарява я с решителност и сили да удържи по трудния път към спасението.
Унесена в болката си, баба Илийца бърза към манастира сама с болното дете на ръце.
Затова,когато пред нея се появява момъкът,тя се изплашва.Реакцията и е естествена.Вазов правдиво изгражда образа на своята героиня.Страхът и е естествен,но по-важно е ,че тя успява да го преодолее.Веднага разбира какъв е момъкът пред нея”от ония,където ги гонят сега”.Показателното местоимение ”ония” е изпълнено с тайнственост.Баба Илийца не познава тези смели българи,но чувства със сърцето си,че те са всеотдайни християни ,тръгнали да се борят за България.Диалогът м/у двамата е кратък ,но изпълнен с драматизъм.Селянката и момъкът не са многословни.Те се срещат в едта критична ситуация,когато всеки от тях трябва да бърза.В мига на срещата двамата бързо оценяват нравствените си достойнства.Баба Илийца е събудила доверието на момъка и той и се доверява ”бабо,хляб!”Това именно изречение е красноречив израз на човешката трагедия.Момъкът не преовеличава като признава,че умира от глад.Първата реакция на селянката е да бръкне в торбата ,жестът и показва готовността и желанието да помогне.Сухите корички ,които му подава говорят,че независимо от обстоятелствата тя винаги ще е готова да помогне на изпаднал в беда човек.Четникът оценява жеста на непознатата и цени добродетелите и ,затова бързо се разбират.Говорят с душите си и възприемат по еднакъв начин трагичните обстоятелства,които ги срещат.Бунтовникът е беззащитен и и се доверява”Бабо, в това село можели да се скрия?”.Той не крие,че е в опасност.Това негово признание предизвиква вълна от съчувствие у баба Илийца.Чувствата и се движат от страха и объркването към загрижеността.Милосърдие избликва от сърцето и.Тя носи в душата си състраданието,любовта и добротата.В мислите си за момъка селянката веднага се ангажира с неговите грижи.С ярка метафора Вазов илюстрира ситуацията в Челопек.
Страхът подтиква към предателство.Мъдрата българка чувства опасността,която дебне от всякъде живота на този млад българин.Срещнала чуждото страдание баба Илийца не може да остане безочастна към него.Първата и реплика към бунтовника е:”не може,синко,не може!”Обръщението ”синко” е доказателство за майчините отношения на баба Илийца към момъка.Като син,като свое чедо тя приема непознатия.Загрижеността я кара да отговори отрицателно на неговия въпрос.С благородството на страдаща майка добрата жена чувства изпадналия в беда момък като свой син.Измъченото му сърце предизвиква съчувствието и и тя го следва милостиво.Човечна и състрадателна,жената от народа с майчина загриженост и топлота се старае да облекчи участта му .Колкото повече той и се доверява,толкова повече тя го обгражда с майчина топлота.Нейното милосърдие я води в постъпките и.
Душата и более като гледа, ”измахналото” му лице,отчаянието и болката му.Човешкия живот е нещо велико и тя трябва да го спаси.На баба Илийца не и е необходимо много време,за да направи верния избор.Тя ще помогне на момъка,въпреки лошото време и опасностите,въпреки,че трябва да се бори за живото на внучето си.Жалост,милост и майчина горест се таят в думите на селянката:”Скрий се ,синко, сега в гората,може някой да те види.Тая нощ чакай ме….тука,пак да те намеря…Ние сме христиени!”
Мисълта”ние сме христиени” е ключ към характера на героинята.Християнското разбиране,че бог е добър към тези,които правят добро,се превръща в дейна сила”да направя това добро…”.Още тук читателят усеща,че тази жена,мълчалива и строга,може да извърши подвиг за българското име.За нея няма противоречия м/у майчините чувства и дълга и на българка,м/у устрема и да спаси умиращото внуче и желанието да помогне на ранения четник.Спасението на момъка баба Илийца вижда в неговото преобличане.Махането на чудатите дрехи ще го изравни с другите,ще премахне неговата изключителност и ще го превърне в обикновен човек.Преобличането ще помогне на момъка да премине от историята в далечното време.В това е спасението и надеждата”Ще те чакам,бабо,върви ,бабо.Благодаря ти!”
Вътрешният монолог разкрива най съкровените помисли на баба Илийца,в които стремежа към доброто е водещ,а вярата в справедливостта е най сигурната опора в борбата с/у човешкото страдание.Думите ”ние сме христиени” звучат като клетва.Те са изречени категорично,затова”лицето на момъка светна от надежда”.Антонимите”отчаяние” и ”надежда” показват промяната в душевното състояние на бунтовника под
въздействието на селянката.Нейната доброта осветява лицето му.Баба Илийца е трогната от нещастието на непознатия,затова непрекъснато мисли за него.Водена от хуманизма,християнския дълг и патриотизма си тази смела българка отправя молба към Бог за друг българин…./цитат/.Баба Илийца тръгва по пътя на доброто,за да отстоява с всичките си духовни и физически сили два живота.Пътят към доброто е труден ,но мъдрата селянка вярва,че доброто твори добро.Това е едно от чудесата в човешкия живот.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми върху Вазови произведения 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.