Теми върху Вазови произведения


Категория на документа: Литература



Петко Рачов Славейков

Образът На Гергана - Въплащение на народния идеал "

Петко Рачов Славейков е един от колосите на бълг. л-ра и един от "виновниците" за пораждането и развитието на бълг. националноосвободително движение. Чрез своето произведение "Изворът на Белоногата" той успява да вдъхне родолюбие и духовна подкрепа на своя народ, такаа нужни им за борбата срещу османските поробители. Това тоой постига чрез образа на Гергана - идеалната българка за онова време. Гергана, идеала на П. Р. Славейков за българка, притежава качества и черти на характера, дълбоко ценени от бълг. народ векове наред и превърнали се вече в символ на българското и на българщината. Това са именно нейната физическа и духовна красота, издържани в духа на българската традиция. Още в началото на поемата Славейков откроява Гергана от останалите моми в селото, и извън него. Той я нарича "пиле шарено", "вакло агънце", "бисер между мъниста". Така авторът изразява красотата на героинята - нещото, което българите са притежавали, притежават и ще притежават. Толкова казва Славейков за физическата красота, но от факта, че Гергана е била най-красива в цялото село, съдим, че е била запленително хубава. Но (както казват комшиите гърци, "Здрав дух в здраво тяло), идеалната българка не е красива само физически. Нейната духовна красота възхищава човек и може би е възхитила дори и създателя й - П. Р. Славейков. Гергана притежава всички качества, смятани от българина за много ценни и важни. На първо място сред тях е трудолюбието - тя ходи на нива, върши къщната работа, поддържа градинката... Българката е известна с трудолюбието си. Във всяка нар. песен възпятата българка, освен че е красива, е страшно трудолюбива. Всъщност във време, в което съществуването зависи от това, колко работиш, обичта към труда е важно нещо. Тя (обичта) помага, за да не е толкова труден трудът, за да не е пренатоварен денят на трудолюбеца. А пък и производителността се увеличава и това води до едно благоденствие и до повече време за набавяне на духовна храна. Освен че е трудолюбива, Гергана е и скромна. Това е едната от причините, поради които тя не отива с везира - скромността й. Нейното съзнание не е обсебено с алчност и жажда за пари и блага, както много други хора тогава и не само тогава. Българите ценят и вярността в любовта. В това отношение Гергана е просто идеална. Нейната любов към Никола е толкова чиста, толкова неподправена и толкова духовно възвишена. Гергана е създадена точно за него. Природата ги е програмирала да се обичат вечно и безрезервно. Любовта кара Гергана да престъпи закона на мрака и да си навлече омразата на черната веда. Като едно кратко обобщение ще кажа, че всички тези качества: трудолюбие, скромност, вярност в любовта и т.н. хармонират и изграждат една Гергана, на която да се възхищават българите, пред която да се възхищават. Гергана е добра християнка и почита родителите си. Тя ге уважава и им помага в къщната работа и на нивата. Тя обича родния си край, тя не би го заменила със сараите в чуждия Стамбул. Гергана е родолюбка, българка, съхранила дълбоко в себе си българското. Затова тя не изменя на родината си и не отива с везира. Нея не я мами чуждото, стига й това, което има. Самочувствието на българина, неговото нац. самосъзнание изиграват голяма роля за запазването на бълг. нация в периода на турското робство. Българина притежава морална сила и смелост, без помощта на които той нямаше да може да устои на опитите за духовна асимилация, направени от османците. Българина е известен с своята доста голяма интелигентност. Такива качества притежава и Гергана. Доста смелост е нужна, за да се противоречи на втория човек по важност в империята след султана. Тя е и морално устойчива: все пак не всяка девойка би отказала на изкусителните неща, предлагани от везира. Тя е и умна: за човек, поставен на такъв висок пост, като везира, се предполага висока интелигентност, а българката, при това и може би непълнолетна, успява да разбие всичките му доводи върху тезата "Защо трябва да дойдеш с мен в Стамбул". Но Гергана извоюва морална победа, благодарение на това, че е силна духом, на това, че е скромна, и най-вече на това, че е българка. Гергана е идеал за българска жена, просто защото е българка. Една българка, която притежава всички български добродетели. Една българка, която е красива физически и духовно. Една българка с непоклатима логика и завидни умствени способности. Една българка.

Образа на Гергана в “Изворът на белоногата”

“Изворът” на българското достойнство остава завинаги “вграден” в художественото пространство на Петко-Славейковата творба “Изворът на Белоногата”. Красивата легенда за Гергана, останала вярна на любовта си към българското, звучи със стародавните гласове на митологичното предание, преплетено с нородно-песенните стихови послания на Славейков. Поетът се вслушва в душата си, събрала многозвучните багри на митове, легенди и песни от всички краища на родната земя. И от тях избира най-красивия, най-извисения глас, който запява в неговата поема “Изворът на Белоногата”, за да разкаже съхранената от векове баладична приказка за вградената духовна сянка на Гергана, превърнала се във вечен символ на приемственост между българския дух на поколенията. Гергана, идеала на П. Р. Славейков за българка, притежава качества и черти на характера, дълбоко ценени от бълг. народ векове наред и превърнали се вече в символ на българското и на българщината. Това са именно нейната физическа и духовна красота, издържани в духа на българската традиция. Още в началото на поемата Славейков откроява Гергана от останалите моми в селото, и извън него. Той я нарича "пиле шарено", "вакло агънце", "бисер между мъниста". Така авторът изразява красотата на героинята - нещото, което българите са притежавали, притежават и ще притежават. Толкова казва Славейков за физическата красота, но от факта, че Гергана е била най-красива в цялото село, съдим, че е била запленително хубава. Но идеалната българка не е красива само физически.. Гергана притежава всички качества, смятани от българина за много ценни и важни. На първо място сред тях е трудолюбието.Тя ходи на нива, върши къщната работа, поддържа градинката... Българката е известна с трудолюбието си. Освен че е трудолюбива, Гергана е и скромна. Това е едната от причините, поради които тя не отива с везира - скромността й. Нейното съзнание не е обсебено с алчност и жажда за пари и блага, както много други. . Българите ценят и вярността в любовта. В това отношение Гергана е просто идеална. Нейната любов към Никола е чиста, неподправена и духовно възвишена. Гергана е създадена точно за него Гергана е добра християнка и почита родителите си. Тя ги уважава и им помага в къщната работа и на нивата. Тя обича родния си край, тя не би го заменила със сараите в чуждия Стамбул. Гергана е родолюбка, българка съхранила дълбоко в себе си българското. Затова тя не изменя на родината си и не отива с везира. Нея не я мами чуждото, стига й това, което има. Самочувствието на българина, неговото национално самосъзнание изиграват голяма роля за запазването на българската. нация в периода на турското робство. Българина притежава морална сила и смелост, без помощта на които той нямаше да може да устои на опитите за духовна асимилация, направени от османците. Българина е известен със своя ум. Такива качества притежава и Гергана. Тя е морално устойчива: все пак не всяка девойка би отказала на изкусителните неща, предлагани от везира. Но Гергана извоюва морална победа, благодарение на това, че е силна духом, на това, че е скромна, и най-вече на това, че е българка. Гергана е идеал за българска жена, просто защото е българка. Една българка, която е красива физически и духовно. Една българка с непоклатима логика и завидни умствени способности. Петко Рачов Славейков е един от колосите на българската литература и един от "виновниците" за пораждането и развитието на българското националноосвободително движение. Чрез своето произведение "Изворът на Белоногата" той успява да вдъхне родолюбие и духовна подкрепа на своя народ, така нужни им за борбата срещу османските поробители.

Иван Вазов - "Една българка" - Една българка по пътя на доброто

Доброта, човечност, състрадателност, всеотдайност — това са нравствени добродетели, неподвластни на времето, създаващи представата за християнски морал и устойчивост на човешкото общество. Малцина ги притежават, но тези хора винаги будят възхищение и са пример за подражание. Най-често обикновени, на пръв поглед назабележими личности носят подобни качества. Те не се натрапват със своите действия, но доказват, че светът се крепи на истината, добротата, справедливостта. Баба Илийца от разказа „Една българка” на Иван Вазов отдавна се е превърнала в христоматиен пример за човешка доброта, християнско милосърдие и ненатрапващо се родолюбие. Шестдесетгодишната селянка, отдадена на семейството и труда, при извънредни обстоятелства изявява най-доброто от своя характер и става символ на цялата жертвоготовност и всеотдайност, на които е способен един човек. Тя е една от многото българки, живеещи кротко и незабележимо, които могат да жертват себе си в името на друг човешки живот. Но тя е и единствена между жените, събрали се на брега на Искъра, която отстоява своето човешко достойнство и е готова с цената на всичко да помогне за спасяването на непознат, изпаднал в беда. Двойното значение на числителното-определение „една”събужда дълбок раз
мисъл за цената на човешката самопожертвувателност, за нравствените добродетели и тяхното отстояване, за националната самобитност, за избора на житейска позиция. Каква е баба Илийца - типичната селска жена или изключението; една от многото или единствена сред множеството — това е един от основните проблеми в разказа. Образът й е въведен на фона на значи
мо истерическо събитие - края на Априлската епопея и разбиването на Ботевата чета, време, когато се проявяват най-достойните и най-срамните черти от националния ни характер. Наред с героизма, в тези смутни времена излизат наяве страхът, предателството, униженото човешко достойнство. Вазов разкрива драматизма на епохата и внушава изключителността на събитието с множество детайли - точност на времето, описание на обстановката, съчетаване и противопоставяне на документални свидетелства и художествени обобщения. Тези изключителни времена са предпоставка за проява на изключителни човешки качества. Животът е излязъл извън своя обикновен ритъм, изчезнала е делничността: „Мълвата беше донесла и тука безпокойствия и турила нащрек мъжкото население”; „Повечето слабо знаеха какво става сега, някои и нехаеха.”

Героичната епопея и последвалите трагични събития разбуждат не толкова родолюбието и борбения дух на множеството българи, колкото техния робски страх и безразличие. На този фон се очертава смелото и достойно поведение на баба Илийца. Чрез нейния образ авторът показва, че обикновеният човек от народа е способен да прояви себеотрицание и героизъм в изключителна ситуация, ако притежава доброта, честност и висока нравственост. Баба Илийца единствена дръзва да се противопостави на грубото и жестоко поведение на заптиетата на брега на Искъра, защото е мотивирана от желанието си спаси, ако даде бог, два живота”. Надмогнала собствения си страх, без да обръща внимание на обидите „свини гявурски”, „магарице”, „кучка”, тя се осмелява да моли настоятелно безчовечните турци. Жената притежава силен дух и устойчив характер и не би се спряла пред нищо. Тя залага на най-човешките чувства, за да постигне своето: „Аго, за бога, направи това добро, помисли, че и ти деца имаш!” В съзнанието на българката добротата и нуждата да помогне, Когато трябва, са най-естественото нещо за човешкото поведение. Дори за миг не може да допусне, че някой би отказал да стори добро. Мъката и страхът за болното внуче я правят силна и настойчива. Още по-настоятелна става тя в стремежа си да помогне, когато се среща с четника в церовата гора. Този „момък в чудати опнати дрехи, с ширити по гърдите и с пушка”, с „измахнато и бледно” лице събужда майчино състрадание и милосърдие в угриженото й сърце. В това време, изпълнено със страх и малодушие, героинята проявява силата на своя дух, обещавайки помощ на изпадналия в крайна нужда четник. Тя е ръководена от естествената си доброта и собствените си представи за човешко, християнско и патриотично. За нея четникът е страдащ човек, нуждаеш се от нейната помощ. В обръщението блага цялата си майчина топлота и благост. Очите й се наливат със сълзи, защото състрадателността й към чудата болка е голяма. Но има и още нещо, което прави тази жена изключителна. То се крие в кратката реплика: „Ние сме христиени. "А християнският морал означава доброта, милосърдие, себеотдаване. Нито за миг не помисля да бяга и да остави нуждаещия се момък в беда. Четникът й се доверява, защото инстинктивно усеща добротата и чистотата на тази жена. Стремежът да прави добро се разкрива в мислите на баба Илийца: направя това добро... клетнику... божичко, закрили го, българин е, тръгнало е за християнска вяра курбан да става.” Тези мисли утрояват силите й и тя е способна на неподозиран ге
роизъм, за да изпълни човешкия си и християнски дълг — така, както ги разбира. Показателно е, че според нея всеки би постъпил по този начин. Но самият Вазов ясно разкрива, че това е поведение на една изключителна българка - извън рамките на традиционното и обикновеното. Молитвите на жената към Бога и Света Богородица за спасяването и на внучето, и на бунтовника, са еднакво важни за нея. Тя знае, че всяко добро дело се възнаграждава и дълбоко вярва, че помагайки на четника, ще помогне и на болното си внуче.

Изключителното поведение на тази невероятна българка, водена от желанието си да прави добро, е разкрито ярко при срещата й с калугера в Черепишкия манастир. Направила невъзможното, за да стигне там, тя очаква помощ и разбиране. Като добра християнка, тя знае, че божиите служители трябва да притежават християнски морал и истинско милосърдие. Нито за миг не допуска, че може да й бъде отказана помощ. Баба Илийца остава стъписана от страха на отец Евтимий. Нужно й е доста време, за да осъзнае, че този божи служител не отговаря на нейните представи и че няма нищо общо с християнските добродетели. Отецът е себелюбив и егоистичен страхливец, Който се интересува само от собственото си благополучие и не желае да бъде обезпокояван за нищо. Той е безсърдечен и не е способен да съчувства на чуждата болка. Дори природното описание в началото на III част подготвя за студенината и неразбирането, с които ще се сблъска баба Илийца: мрак и мълчание царят наоколо, нощта е спуснала „тъмното си було”, канарите са „мрачни и намусени”, с „черни дупки”, а манастирът е „глух и пустинен”.

При срещата на двамата герои Вазов откроява високата нравственост на обикновената, но изключителна героиня. В трудния й път към манастира тя е водена единствено от желанието си да направи добро. Когато моли и настоява упорито, баба Илийца отново е водена от мисълта за другите. Тя вярва в чудодейната сила на молитвата, защото е добра християнка и знае, че „Господ може всичко”. Въпреки неприязненото и отблъскващо отношение на калугера, жената запазва търпеливостта и благостта си. Целта й - да спаси два живота — е толкова голяма, че човешкото недоброжелателство не я докосва. Тя дори намира сили да целуне ръка на отец Евтимий и да приеме мъдро неговия отказ за помощ: „Селянката щеше да каже нещо, но думата се задъни в гърлото й при тоя отговор, тя тръгна безнадеждно подир сърдития калугер и излезе на двора.” Човек трябва да притежава безкрайна доброта, състрадателност и силна боля, за да запази хладнокръвие и да продължи неотклонно по своя път. За втори път жената казва: „Нали сме христиени...'' За нея това е най-силният аргумент и означава съпричастност, доброта, отзив
чивост към чуждото страдание.

Разбрала, че е съвсем сама в своя път - пътя към доброто, баба Илийца напуска манастира и тръгва към неизвестността, водена единствено от мисълта да помогне на нуждаещия се сънародник. Тя твърдо вярва, че Бог е чул молитвите й и ще се смили над нея.. Природната картина в началото на IV част е в съзвучие с душевните вълнения на героинята. Искърската клисура е злокобна и страховита, а всеки детайл създава усещане за безучастност и безнадеждност: „Планинските самотии спяха, дива тишина царуваше в природата”. Жената е изправена пред най-трудното изпитание през тази нощ и в живота й - преминаването на Искъра с ладията. В този епизод, който е кулминация на разказа, поведението на баба Илийца се определя като героично. Реторичните въпроси разкриват твърдата решеност на героинята непременно да намери изход от трудната ситуация. Тогава, когато всички са се изпокрили, когато ладиярят се е уплашил да нощува в колибата, когато манастирът й отказва помощ, само майчината любов и християнското милосърдие дават сили на баба Илийца да превъзмогне страха от неизвестното и да върви напред, към доброто. Тя трябва да се справи сама, защото е поела отговорност за два човешки Живота: изохка в безсилно отчаяние и напрегна всичките си сили.” Подробно и последователно Вазов проследява действията и преживяванията на героинята, за да докаже, че силата на духа, упоритостта и волята могат да правят чудеса: удвои, утрои усилията си, нейните изпечени селски ръце се напънаха, мишците й сдобиха стоманена пъргавина и сила, Кокалите й изпращяха от напрягане и горещ пот рукна от лицето Половинчасовата борба с кола разкрива духовното величие на героинята. Тя прави невъзможното, а картината остава като символ на най-голямото човешко самоотричане в името на друг човешки живот, в името на добротата и милосърдието.

Баба Илийца успява да стигне до четника с цената на неимоверни усилия. Но тя знае, че момъкът е поверил съдбата си в нейните ръце и трябва да устои на думата си. В силно затрогващата втора среща между баба Илийца и бунтовника се разкриват отново благородството, човечността, майчината жертвоготовност, състрадателността на българката. Баба Илийца подава откраднатата дреха на момъка със съзнанието, че е извършила грях, като е откраднала от свято място. Но тя усеща, че човешкият живот е най-ценното нещо и Господ ще й прости.

Милосърдието е над всичко. Забравила себе си, дори внучето си, тя жалостиво наблюдава това „двайсетгодишно голобрадо момче, тънко-високо”, което е тръгнало да сваля царщината и е жертвало себе си за свободата. Съвсем естествено идва решимостта й да го приюти в своя дом, без да мисли за опасностите и риска: „Как Къде? Ами у Тези прости, но категорични думи разкриват силата на духа и величието на тази обикновена жена. Притежаваща голямо човешко сърце, българката осъзнава, че не може да постъпи по друг начин. А четникът вижда тая непозната жена своя майка, свой спасител, свое провидение”. Дори съкрушена от огромната си лична скръб - мисли, че внучето й е умряло, баба Илийца не изоставя четника и своята отговорност. Това може да стори само човек с огромно сърце и невероятна нравствена сила. Надмогнала своята мъка, жената казва: „Момче, крий се хубаво днес. Довечера - пак тука, та да те намеря.” Тя е готова да се бори докрай за спасяването на случайно срещнатия бунтовник. Баба Илийца не успява да спаси четника, но прави всичко възможно да го стори. Тя преодолява много изпитания по пътя към доброто, които я разкриват като изключителна майка, християнка и българка, вярваща твърдо в доброто. За доброто, което носи в душата си, героинята получава добро - внучето, което смята за мъртво, оживява. Баба Илийца е една от многото обикновени и незнайни, но жертвоготовни българки, Които съхраняват и предават нравствените добродетели и духовните ценности на поколенията.

Една Българка

Иван Вазов дарява българската литература с безсмъртни произведения.Едно от тях е вълнуващият му разказ ”Една българка”.В него писателят прославя подвига на една обикновена жена от народа.В труден за нея момент тя забравя личната си болка и страдание,за да помогне на един непознат четник от разбитата Ботева чета.Много топлина,нежност,състрадание и майчина обич изпълват сърцето на баба Илийца.
Нейната голяма честна доброта я напътства в погромните дни на Априлското въстание и и помага по пътя към доброто.Героинята е съхранила праз годините на страшното робство жив спомен за своята родова принадлежност,човешката си доброта и отзивчивост.Тези качества се проявяват в нейната готовност да помогне на бунтовника,да приеме неговото страдание като свое,да надмогне страха и с цялото си същество да му съчувства да го жали,да го приеме като син,да приеме риска.
Поведението на баба Илийца на брега на Искъра е проява на целеустременост,смелост и жертвоготовност.Тя е водена от майчината грижа съм болното си внуче и от човешкото си страдание към изпадналия в беда бунтовник.Героинята проявява решителност,настойчивост и дързост в сремежа си да премине реката.Внезапната и проява на брега и краткият и разговор със заптиетата разкриват нейната твърда воля и дълбоката и човечност.Смелостта и човещината са качества,които определят баба Илийца,като личност,готова до край да устоява убежденията си,че има универсални човешки цености,около които могат да се обединят хората от различни народности.
Такава ценост е човешката доброта.
Разказът ”Една българка ”потапя читателя в едно смутно и неспокойно време след разбиването на Ботевата чета.Тя създава паника сред Турската войска,затова заптиетата завардват пътища и мостове.Страшната вест достига до мирните хора и те, уплашени и малодушни се изпокриват.Поробителят е жесток. На брега на Искъра заптиетата ругаят жените,обиждат ги.Жените,посърнали,примрели,покорни,изпълняват турската забрана.Те са търпеливи с робско поведение,характерно за епохата.Изпитват страх от тираните и проявяват инстинк за сомосъхранение.На фона на тяхното поведение Вазов представя своята героиня,която ”тическата идеше от Челопек”.Ярък е контрастът м/у посърналите жени и устремената селянка.От жените се излъчва унижение,страх.Те се примиряват с робското ежедневие.Непознатата жена е целеустремена личност.Осмелява се да заговори турчина,да настоява,без страх се обръща съм заптиетата.Тя е поела по свой път и ще върви неотклонно по него,въпреки смутното време,което е изпълнено със смърт,разруха и предателство.С човешкото си поведение Вазовата героиня внася свежест внатежалия от ругатни въздух.Приди да я опише,Вазов я представя чрез репликата: ”Аго,чекай,молим те!” В тези думи има едновремено молба и дръзка воля.
Обръщението ”аго” е израз на почит към заптието,глаголът”чекай”,”молим” представят едновремено заповедта и молбата на селянката.Поведението и е различно от това на останалите жени и събужда интереса на заптиетата.Едва сега Вазов прави пестелива портретна характеристика на своята героиня: ”тя беше около 60год……”
Възрастта и показва,че е жена с голям житейски опит.Преживяла е много,борила се е с трудностите.Два детайла правят особено впечатление: ”мъжка на вид” издава физическа сила,а ”скъсано чердже” говори за социалното и положение.Селянката е настоятелна.В лицето на турчина и неговите забрани ,среща една пречка по пътя си и я преодолява чрез човешката си доброта.Тя моли турчина не като робиня,а като човек,който търси помоща и разбирателство на друг човек ”Дай да мина Аго!..децата!”
В диалога с Хасан ага ,със своята човещина старата жена стопля коравосърдечното заптие.Смелата българка иска да направят за нея изключение.Тя залага в дръзката си молба на основни житейски ценности:”Бог,здраве,даде!”.Турците и нея наричат ”магарица”,а внучето и ”червей”,но отношението им към баба Илийца е различно от това към жените.Хасан ага не само я разпознава,той е запомнил името и ”….цитат…”
На грубата сила и презрението на поробителя българката противопоставя силата на човешката доброта.С тази външна магия трябва да намери човешкото в безсърдечния поробител.С вярата си в силата на доброто тя склонява грубия турчин да стори добро:
”Аго за Бога,помисли……”.Баба Илийца подтиска горчивината от обидата на Хасан ага към нея и внучето и.За тази мъдра жена ценностите в живота са подредени по друг начин.Човешкият живот е много по-важен от нейната гордост.
По време на срещата си с турчина Вазовата героиня говори на езика на доброто. Двамата изповядват различна вяра,молят се на различни богове,но българката знае,че има една добра виша сила,независимо как се нарича тя и тази сила помага.Това се опитва да каже възрастната жена на заптието.Доброто може да има различни имена,но то стига до всеки ,независимо от вяра,език и националност.
Настойчивоста на баба Илийца смекчава турците,атмосферата се разведрява: ”хай,
влизай,магарице!”-отстъпва Хасан ага.Побеждава този,чиито подвизи са възвишени и недокоснати от озлоблението.Тя провокира у грубия турчин най-съкровеното човешко чувство-бащинството.С разказа за болното дете,с настоятелните молби,със своята доброта и човещина селянката склонява заптието да стори добро.Силният,въоръжен,
деспотичен турчин отстъпва пред българката и зачита волята и ,защото се оказва подвластен на човешкото и обаяние и на силата,която я води към добротворство.
Още в този епизот става ясно,че има и още нещо ,освен грижа за болното дете,което кара баба Илийца да бъде така упорита и настоятелна.Това е срещата с бунтовника в гората.Вазов представя тази среща като използва ретроспекция във втора част на своя разказ.

II част




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми върху Вазови произведения 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.