Теми по литература върху Христо Ботев


Категория на документа: Литература


„Майце си”-Христо Ботев

Увод:Бунтовническият дух на Христо Ботев,който гори в протеста срещу робството и потисничеството в света,титаничният му устрем към свобода и правда и непоколебимата му вяра в победата на човешкото и народното щастие са рядко срещани личностни качества.Те приобщават Ботев към революционните поети на 19 век-Байрон,Мицлевич и др.Първото Ботево стрихотворение-„Маийце си”, разгръща и разрешава проблеми, които са стойностни за нацията и за отделната личност, и заедно с това емблематични за цялостното му творчество.

Теза:В Ботевото стихотворението „Майце си” идеята за свободата е все още неясна-тя би могла да съществува,но само ако се има предвид цялата поезия на Ботев.Самостоятелно разгледана ,творбата е по-скоро лична и интимна,отколкото насочена към националното.Стихотворението,по жанр елегия,разкрива по-скоро опитите на героя да постигне вътрешна хармония със себе си,да уточни какво търси в чужбина.Мотивът за плача в творбата разкрива липсата на придобитата по-късно душевна твърдост у героя,който е все още несигурен в мислите и чувствата си.Засилената диалогичност цели откриване на отговор на въпроса за избора и дълга,но най-вече –за утешаване на вътрешната болка,породена от разочарования,които не са назовани.

1.В стихотворението ”Майце си” лирическия герой се изживява като самотник,злочест скитник в един омразен свят.Недоволството му е подсилено от носталгия по дом и близки,както и от несподелените пориви на ума и сърцето:
”Много аз,мале,много мечтаях
щастие,слава да видим двама
сила усещах-що не желаях
Един Чувствителен, непримиряващ се с неправдите млад човек, надраснал идейно и духовно сънародниците си, самотен сред другите, в трагателна изповед пред майка си изплаква своите чувства и мисли, търси подрепа и разбиране. Образът на майката се налага и в други Ботеви творби и този факт свързващ не само с дълбоката духовна близост между майка и първородно чедо, но и с особеностите на народната песен, към която поетът изпитва неподправено преклонение.

2.Простонародното, изпълнено с обич и уважение обръщение “мале” отприщва драмата на една неудовлетворена от безличния живот личност:
Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три години клела,
та скитник ходя злочестен ази...”
Еднаквите синтактични конструкции, думите от народната лексика и най – вече мотивът за майчината клетва отвеждат към красотата на народното творчество. Но това усещане е привидно, защото зад всеки ред мощно се налага чисто ботевските, индивидуално и неповторимо като преживяване.
Елегичният тон на творбата идва от съзнанието на лирическиа герой за разбита младост.
“...та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне...”
Удивителната метафора отвежда към една младост, уязвена от лични неудачи и от мисълта за тежкото положение на народа. В болката на поета откриваме и несдържан гняв, който в по –
3.късните творби ще се трансформира в една страшна омраза:
“...и срещам това, що душа мрази!”
Действителността не удовлетворява тпзи “скиптик злочестен”. Той се чувства самотен дори сред “мили другари”. Безгрийността и непринудеността в отношенията им е привидна:
“Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея.”
Простите човешки радости са несъвместими с робския живот, който унищожава полета на мечтите още в зародиша им. Лирическият “Аз”, надраснал идейно сънародниците си, осъзнава причините за своето страдание:
“...но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!”

4.Това, което не знаят другарите, е длъжна да знае майката. От нея търси героят не само съчувствие, но и разбиране. Онова, което не може да сподели с “мили другари”, ще сподели с майката.
“...кого аз любя и в какво вярвам –
мечти и мисли – от що страдая.”
Още в първата си творба поетът разкрива титаничната мощ на своите копнежи –
“мечти и мисли”, които не само изява на въображението му. Това са вече оформените в съзнанието му идеи, свързани с националното и социалнотоосвобождение на народа. И точно тези идеи – повели на времето, в което живее, го разкриват като самотник в обществото. Със своето прозрение Ботев остава неразбран: “Приятел нямам...” признава той и това увеличава чувството на изолираност и самотност. 5.Не обикновенното приятелство между млади хора търси героят, а оня приятел, който е преди всичко съмишленик, съидейник. И понеже не намира такъв около себе си, а и защото е възмутен от пасивността на обществото, поетът се обръща с трагателна жалба към майка си, като изплаква наранената си душа:
“Освен теб, мале, никого нямам...”
И не само това: освен че търси съчувствие, героят иска да приобщи майка си към своите идеали, към съкровените си копнежи:
“Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана...”
Неразбран от обществото, Ботев търси опора в семейството и по – точно в майката, която е негов стожер. В общуването между майка и син душата на самотника ще се пречисти, от нея ще избяга злобата и неудовлетворението:
“Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогая нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба...” Личи влиянието
6.на романтизма.
Но като се има предвид дълбоката неудовлетвореност на лиричния “Аз” от живота, неговата идейна самотност и разочарование, това предсмъртно йелание става разбираемо, тъй като отвежда към едно драматично, трагическо изживяване.
И все пак лирическия герой, въпреки страданието и уязвената си младост, съвсем не се осъзнава като победена от живота личност. Болката и чувството за самотност са една мъжествена изява, те са зов за борба, вяра в народните сили, в освестяването на пасивните и безразличните, както и предчувствие за неизбежната саможертва.
Чувствата и приживяванията на героя изграждат образа на разочарования горд самотник,страдащ от несъвършенствата на заобикалящия го свят.Ботевия герой съчетава в своя духовен свят реални приживявания с особедностите на романтическата традиция.В света на самота и без приютност любовта,вярата и надеждата са обречени.
”За вси желби приготви яма”-този 7.образ се свързва по аналогия с образа на гроба,който се появява в самия край на творбата и финалните 3 строфи създават представа за движение надолу,подсилено и от глагола ”да падна”.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми по литература върху Христо Ботев 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.