Свят и съдба на персонажите в творбата на Михаил Булгаков "Майстора и Маргарита"


Категория на документа: Литература


Във втората част от романа, Булгаков ни представя своята любима. Маргарита Николаевна - красива и умна, тридесет годишна, омъжена за изтъкнат специалист. Жена, можеща да си позволи всичко, но парите не са всичко. Тя няма най-значимото нещо, най-човешкото от всички неща. Тя няма любов. Единственото, от което има нужда е Майстора. Майстора и обичта му. Сънят ѝ я кара да мисли, че съдбата на Майстора вече е решена. Маргарита е убедена, че той е мъртъв и я вика или идва за нея и тя скоро ще умре. Надеждата в нея не угасва. Възползва се от факта, че мъжът ѝ е в командировка и е свободна. Никой не може да ѝ пречи да мечта. Къщата е изцяло на нейните услуги. Сега тя спокойно може да се радва на спомена за Майстора, скрит в стар кафяв кожен албум, заедно с това и "...купчина листа от тетрадка голям формат, изписани на машина и с обгорен долен край". Редовете отвеждат читателя до момента, когато пътят на Маргарита, намираща се на Александровската градина е пресечен от член на свитата на Воланд и естествено я заговаря. Неизвестният заявява открито, че познава Маргарита и е изпратен при нея "по една работа". Реакцията от страна на Маргарита Николаевна е съвсем нормална. Тя няма доверие на неизвестното лице, а след като ѝ цитира единствените необгорени редове от грижливо пазената "купчина листа". В следващия момент непознатото лице представя себе си като Азазело, чиято роля в романа не е без значение. Спечелвайки доверието на страдащата жена, Азазело я убеждава, че тя трябва да се срещне с "безопасен чужденец", защото по този начин ще получи новини за своя любим. Без миг колебание се съгласява на тази среща, показвайки жертвоготовността в името на любовта. Връчва ѝ крем, с който трябва да се намаже, защото е "поостаряла от мъка през последната половин година". Със голямо съмнение приема и признава, че е готова да загине в името на любовта. Би жертвала всичко, за да види своя любим и да го прегърне. Образът на Маргарита е с биографична линия - прототип е съпругата на писателя Елена Сергеевна , красотата в живота му. Намазвайки се с крема, Маргарита остава удивена. Тя не е същата тъжна и съсухрена жена. Всичко в нещ изглежда по-добре, по-съвършено. Върнати са ѝ десет години от живота. Но кремът не я променя само външно. Настъпва и значителна промяна вътре в душата на до скоро измъчената жена. Чувства на радост и свобода изпълват нейната душа. Загърбва миналото, загърбва домът, в който е била толкова нещастна. Напуска съпруга си, оставяйки му прощална бележка: "Прости ми и колкото можеш по-скоро ме забрави. Напускам те завинаги. Не ме търси, няма смисъл. Аз станах вещица от мъката и бедите, които ме сполетяха. Време е да тръгвам. Прощавай. Маргарита."

За разлика от неговата съпруга Маргарита е автивната. Тя взема решенията и съзнателно се жертва. Превръща се в кралица Марго и е избрана за домакиня на "бляскавия бал у сатаната". Но гостите на този бал всъщност не са живи. Сред тях са фалшификатор на пари, държавен измамник, отровил любовницата на краля - Жак, граф Роберт, който е любовник на кралицата и отравя жена си, госпожа Тофана, която оттървава петстотин жени от техните съпрузи.

Със сигурност един от най-забележителните и трогателни образи е този на Фрида, младата детеубийца. Историята ѝ е обикновена, но страшна. Подмамена от мъж, след девет месеца ражда момченце, занася го в гората и запушва устата му с кърпа, за да не се чува мъчителния плач, а след това го заравя в земята. Пред властите се оправдава, че не е имало с какво да бъде нахранено това невръстно същество. От тогава Фрида не намира покой, защото слугинята я подлага на психически заслужен тормоз - всяка вечер оставя кърпа, напомняща за страшното убийство. Кулминацията на главата е появата на Воланд. Той се появява точно в дванадесет часа облечен в мръсна кърпена нощница, подпетени пантофи, шпага, вършейки функцията на бастун. Откраднатата глава на Михаил Александрович Берлиоз се превръща в изискана чаша. Отпивайки от нея у Воланд настъпва същинска метаморфоза: "Изчезнаха кърпената нощница и вехтите пантофи. Воланд беше сега с черно наметало и стоманена шпага на бедрото". Отпиването на Маргарита от чашата слага край на бала у Сатаната.

Маргарита - жена готова на всичко в името на любовта, най-накрая ще си възвърне това, което е загубила. Нейният любовник Майстора. И мигновено Воланд сбъдва нейното желание. С болничните си дрехи, по халат и пантофи се появява нощният гостенин на Иван, който наричаше себе си Майстора. Маргарита веднага разпознава небръснатото лице, чиито очи са пълни със страх и изненада. Майстора попада в ръцете на дявола. Също като Маргарита, той отпива от чашата.

"Ръкописите не горят - той се обърна към Бегемот и каза: - Хайде, Бегемот, дай тук романа. Котаракът веднага скочи от стола и всички видяха, че е седял върху висок куп ръкописи. Котаракът подаде с поклон най-горния екземпляр на Воланд."

Известно е, че ръкописите не горят. Това може да се случи само по нареждане на Сталин.

Майстора и Маргарита политат заедно с Воланд. "Водата кипна, придойде и изхвърли на отвъдния бряг, зелен и нисък, целия увеселителен параход с абсолютно невредимите пътници. В краката на хриптящия Маргаритин кон падна гарга убита от изсвирването на Фагот. Изсвирването уплаши Майстора. Той се хвана за главата и хукна към групата спътници, която го очакваше." Всички са погълнати от наметалото на Воланд, градът е минало, остава само мъглата. Всеки лети с истинския си облик.

В този невероятен, безспорно добър и сложен роман, Булгаков описва три свята - земния живот, представен от хората и типичните човешки черти, грехове и комичните ситуации, в които попадат самите персонажи; "символичния" евангелски свят - образът на Христос (Иешуа) и Пилат Понтийски символизиращ както тогава жестоката несправедлива римска власт, но правещ паралел с руската, олицетворена в Сталин; метафизичен, носещ съответните белези - "виолетовият принц" - Воланд. Във всеки един от тези светове има добро и зло. Персонажът Воланд е определят като зла сила, но всъщност тази зла сила върши само добри дела: "Част от силата, която желае зло, а все добро твори!". Намесата на отвъдните сили е видяна като единствения начин за преодоляване на съветския абсурд, който се усеща от мнозина.

??

??

??

??





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Свят и съдба на персонажите в творбата на Михаил Булгаков "Майстора и Маргарита" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.