Сватбени песни


Категория на документа: Литература


Комплексът от обреди по приготвянето на сватбените хлябове има раз¬лични названия, най-често срещаното между които е засевки с неговите раз¬новидности засевка, засев, засяване, засеульки и д.р.Засевкитесе правят в домовете на годеницата и годеника, там където годеницата се взема предварително ( Западна и най-вече Северозападна България ) те стават в момковия дом. При засевките водеща роля имат зълвата и деверъ ( Източна България)от Каненето или калесването за засевки е началото на обредния комплекс, то става на самия ден на обредните действия, в обредното канене за засевки основна е роляла ла зълвата. По принцип зълва става по-малката неомъжена сестра на годеника, а ако няма такава, кани се негова братовчедка. Разпространено е изискването тя да бъде „майчина и бащина” т.е. да бъде с живи родители. Ако годеникът и сестра му са сираци, за зълва се взема роднинска мома, която да отговаря на условието за пълнота на семейството, когато в обредите участват повече зълви, всички те се избират според посочените изискания.Деверът или деверите отговарят на същите изисквания, на които отговаря зълвата да бъдат по-млади неженени братя или братовчеди на младоженеца и с живи родители. Обредният комплекс „засевки” завършва с хоро и трапеза, на която се слагат разни гозби и туршии, ракия и вино, а вместо обикновен хляб се яде разчупената пита.

2.3.Сватбеното знаме

Друг основен обред при сватбата това е правене на сватбеното знаме, названията за сватбеното знаме в България са разнообразни и могат да бъдат групирани в няколко ядра: байрак (байряк, баряк); пряпор (пряпорец, пряпура, прапур, пряпул): уруглица (руглица, феруглица, фуруглица, веруглица); стяг; ламбур и др. Правенето му зависи от местната традиция и съхранеността на сватбената обредност. Обредните действия могат да се сведат до еднократен акт или да се разпрострат в рамките на неколкократни събирания които обуславят цялостността или разкъсаността на обредното време. Общо казано, сватбеното знаме се прави преди тръгването на сватовете за невестата в понеделник, сряда, четвъртък, петък, събота, та дори и в неделя сутринта. Направата на знамето започва с обредното отсичане на прът, изискванията за който са различни. Най-общото условие, на което трябва да отговаря той, е да бъде дълъг, прав и суров. В различните области на страната се използват различни по вид дървета. Следващият, най-същественият обреден момент е приготвянето и украсяването на сватбеното знаме. На върха на пръта се забожда червена или „позлатена” (варакосана) ябьлка. По-рядко слагат лук, смокиня, дюля, лимон или друг плод.

Платът на знамето се зашива за пръта с червен конец или „мартеница" (усукани червен и бял конец). Със същия конец се прикачват и останалите предмети, които служат за украса.За украса на знамето се използват различни цветя и зеленина, те се увиват около ябълката и се прикачват за плата. Някои от тях (босилекът и бръшлянът) са постоянен елемент на украсата. След като завършат украсяването на знамето, момите го предават на девера. Предаването става срещу откуп, следва закачането на знамето. То трябва да бъде окачено на високо място — стрехата или покрива на къщата, на дърво и др. Закачането на знамето е знак, че в този дом има сватба. Сваля се в неделя, когато сватовете тръгват за невеста. Знамето се използва против уроки.

2.4. Крумово дръвце

Друг обред при сватбата това е правенето на кумовото дръвце,названията за кумовото дръвце са твърде разнообразни. Една група от тях означават иглолистно дърво (бор, ела, елха), други — плодно дърво (ябълка, ябука), трети — част от дьрво (чатал, вейка, гранка), четвърти — ограничена землена площ (бахча, бъшча, камйра), пети — мястото, на което се оставя да стои дръвцето по време на сватбата (калтятова трапеза, търпеза). Срещат се още названия като дъб, льб, канеска, кожель, теферич, кон и др. Понякога ролята на сватбено дръвце изпълняват кумовите краваи, върху които е набучена китка от цветя и зеленина. Приготвянето на този тип кумово дръвце не е съпроводено от специални обреди, тъй като се явява заключителен етап от украсяването на сватбените хлябове. Правенето на кумовото дръвце е свързано с месенето на кумовите хлябове, нов етап, отграничен по време, а някъде и по място от предишния. Времето, определено за кумовото дръвце, е след засевките (четвъртък, петък, събота или неделя сутринта), но винаги преди тръгването на сватовете за невестата. В правенето му участват същите обредни лица — зълвите (момите), а също и деверът. Отговарящи на условието да са с живи родители. Предназначението на кумовото дръвце е да стои на трапезата пред кума у младоженеца.

2.5. Канене за сватба

Не е прието на сватба да се ходи без покана, макар че жителите на селището вече са предизвестени за започналото събитие. Каненето, или калесването, заема особено място в сватбения цикъл, защото и най-близкият роднина, ако не е калесан да вземе участие в сватбата, не присъства. Пословичен е изразът сред народа „Некалесан гост е готово магаре”.

Поканата за участниците в сватбата се предхожда от калесването на кума, в области, където има по-стар сват (старойкя), недосредствено след кума се кани и старият сват.

Кумът заема централно място сред обредните лица, задължително условие е той да бъде женен и да участва в сватбата със съпругата си. Названията за кумската двойка са различни: „кум и кума” (кумица), „кръстник и кръстница”, „калтата и калимана” (кальтята и калимана), „нону и нона”.Кум на сватбата става кръстникът на младоженеца,а ако е умрял или се е изселил далеко, за кум се поканва някой негов наследник или роднина. Кумството се смята за извънредно важно роднинство от двете страни, затова и уважението на младоженците, а по-късно и на техните деца към кума е сляпо и безгранично. По-разнородни са сведеннята за стария сват, или старойкята (старокята). За него също важи условието да е женен и да води навсякъде със себе си старисватицата (старойкиницата). Връзките му с младоженеца обаче имат по-различен характер, независимо че в повечето случаи неговата роля в сватбата е равностойна на кумовата. Кумът и старият сват се канят лично от родителите на годеника (или само от майката), а покякога и годеникът е с тях. Калесването става няколко дни преди сватбата — в четвъртък или събота сутринта. Свекървата приготвя колак, баница и вино и отива в дома на кума. Някъде каненето е много тържествено, в него участват освен свекървата и моми-певици, които носят две медни пити и жълта бъклица с вино. Посреща ги кумата, а като дойде кумът, те запяват песен-покана за кума. Гостуването завършва с гощавка на калесарките, които си отиват, като отнасят подарената им от кумата пита и напълнена бъклица с вино.

2.6. Вземането на невестата

Вземането на невестата се предхожда от вечери на раздялата в двата дома. Момата и момъкът се разделят с моминството и ергенството, споделят мъката от раздялата сьс своите дружки и приятели. Момината и момковата вечер става най-често в денят преди сватбата (събота) и продължава до късно през нощта до зори.

Момината вечер освен под това название е известна в литературата и записите още като момино хоро, млада трапеза, калесване момата, гущаване на мумата, вежди и др. В нея понякога се включват елементи на обреди, които я предхождат или следват. Началото на раздялата на много места е свързана с поредица от гостувания на близки и роднини у момата с поклон (подарък), а също и с желанието да споделят мъката й от предстоящото събитие, да я успокоят. С тези посещения се създава атмосфера на тъга в дома на момата. В събота у главеницата всички влизат нажалени, а излизат разплакани. Най-трогателно е опрощаването на главеницата с дружките й. Цял ден главеницата прекарва в плачове и нареждания. Дружките постоянно плачат при главеницата, която също плаче.

Сходна по съдържание на момината вечер е и момковата вечер, тя се нарича още гущаване (пригощаване) момчето, хляб, стара трапеза и др. Последното название се обяснява с това че трапезата е не за сватбата, а за другия свят — за всички селяни без разлика в пола, по време на която има песни, гайди и хора. На момковата вечер цари изключително приповдигнато иастроение. Някъде тя се превръща в голям празник.

За вечерята идват по двама души от момковите роднини (държи се да не са трима), а след нея могат да пристигнат и останалите членове на семейството. Гостите носят „поклоне” (рибник, хляб, боб, вино, ракия) и насядат по приготвените поотделно за мъжете и жените трапези. Начело на голямата трапеза сяда свекърът. За момъка и неговите приятели е сложена трапеза в друга стая, на която вечерят и момите-песнопойки.

Към подготвителните сватбени обичаи спада сресването на годеницата и бръсненето на младоженеца

2.7. Плетене на невестата

Що се отнася за плетенето на невестата, то сравнително рано загубва обредния си характер. За това допринася сходството му с прибулването, с което обикновено се слива и става негова необредна съставка, освен названието плетене са известни още и някои разновидности от същия корен като сплитанъе, преплитане и т.н.

Времето за изпълнение на обреда се колебае в обхвата на събота вечерта, неделя преди изгрев слънце и неделя сутринта. При това положение то може да бъде слято по време с момината вечер (събота вечерта) или с приготвянето на невестата за сватбата (в неделя сутринта), без да загуби обредното си значение. Плетенето става винаги в бащиния дом на невестата. Плетат я нейните дружки — момите, които трябва да отговарят на условието да имат живи родители. Плетенето в някои области на страната се предхожда от миене (къпане) на невестата, в такива случаи понякога обредно е и донасянето на водата. В Западна България изпращат девера (деверите) за вода с котле. Момините дружки го причакват и замърсяват водата, като хвърлят пепел в нея, на втория пьт всичко се повтаря, едва на третия път пускат девера да отнесе водата. Слагат я на огъня да се грее и пускат в нея пари, цветя, жито и ечемик „неброени зрънца, че да има невестата неброени деца”. След това мият главата на невестата, носенето на водата става в неделя преди разсъмване, след втори петли (към 2 часа през нощта) сестрата на невестата (ако няма сестра, братовчедка) взема бяло бакърче и заедно с момите, които са спали у невестата, отива на реката за вода. Държи се бакърчето да е бяло, за да са бели децата на невестата, да е бял (хубав) животът й с младоженеца, сестрата загребва вода по посока на течението. Действието не се повтаря, а се оставя само толкова вода, колкото е загребана наведнъж. От нея нито се отсипва, нито се долива, плетенето е централен момент в обредния процес.

Моментът на сплитането е особено вълнуващ.Той е съпроводен от тъжни песни,които подбуждат към размисли за очаквания живот в новия дом.В тях волната безгрижна младост се противопоставя на новото социално положение на невестата в дома на момъка,на нейните нови задължения и взаимоотношения.
Непосредствено преди отвеждането на девойката в дома на момъка се извършват и редица обреди, свързани с нейните коси. Тя сяда върху ямурлук, поръсен с жито, орехи и други плодове, а нейните дружки разплитат косите й и ги сплитат отново в невестинска прическа. С тези действия се отбелязва преминаването на девойката в обществото на омъжените жени. Затова моментът на сплитането е особено вълнуващ, а песните на девойките допълват тъжните чувства с нов изблик на тъга и размисли за очаквания тежък живот в новия дом, където невестата няма да намери цветя и венци, хора и веселби. В песните, изпълнявани по време на сплитането, най-често се срещат мотиви, които представят отрицателни страни на брачния живот. Противопоставя се волната безгрижна младост на тежкото положение на невестата в патриархалното семейство. Подчертава се не само моралната подчиненост на невестата като по-млад член на семейството, но и нейната социална зависимост.

2.8. Бръснене на младоженеца

I- 11 Важен обряд това е обредното бръснене на младоженеца, то е обред, аналогичен на плетенето. То става по същото време, когато плетат годеницата, в дома на неговите родители. Затова бръсненето понякога се слива с прощалната ергенска вечер в събота или предхожда тръгването на сватовете за невестата в неделя сутринта. Бръсненето е задължително дори и в случаите, в които момъкът няма брада.

Бръсненето някъде се предхожда от донасяне на вода, с която годеникът се мие (къпе) след него. Много рядко се пази обредният му характер, и то главно там, където и невестата се мие преди плетенето. За бръсненето на младоженеца се събира момковата дружина, бръсне го деверът (или деверите), някой от роднините или съседите или се избира момък, който умее да бръсне — берберин (бръснар). За тези, които бръснат младоженеца, задьлжително условие е да бъдат с живи родители. Някъде младоженецът се бръсне от трима или от девет души, които се редуват. В обредното бръснене участват също зълвата (зълвите) и момите-певици. Когато бръсненето става в неделя сутрин, то съвпада със събирането на сватовете. Тогава присъстват кумът и кумата, старойкята и старойкиницата, и обредът добива много тържествен характер. Годеникът се бръсне в стаята или на двора, ако е навън той сяда под зелено плодовито дърво, под което и тревата е зелена, или сяда на дръвника, на стол сред двора, върху похлупен шиник и пр. Под брадата на младоженеца две моми (двете зълви или зълвата и деверът) държат бяла кърпа („прекрофката” на невестата), в която събират обръснатите косми. Тази кърпа е подарена на момъка от годеницата му и се донася в сито заедно с една риза на младоженеца. Докато бръснат младоженеца, присъстващите хвърлят пари в кърпата, които след това се дават на бръснаря или се поделят от песнопойките. Деверът или момъкът, който е бръснал младоженеца, се дарява с кърпа или му се дава „бакшиш”.Внимава се събраните в кърпата косми да не се разпилеят, да не падне от тях нито едно влакно, защото се вярва, че с тях може да се направи магия на младоженеца от жена, която му желае злото. Затова кърпата се събира внимателно и се предава на свекървата, а след сватбата — на невестата, която я скрива в съндъка си. Обичайно е също космите да бъдат изтърсвани в корените на трендафилов храст или в хамбар. Понякога ги заравят под плет или ги слагат под камък, хвърлят ги на керемидите или в реката, за да не попаднат в ръцете на някого.

След бръсненето някъде мият (къпят) младоженеца с топла вода от котел, в който има поставена ябълка. Миенето става на закрито място под надзора на деверите. След това ябълката се отнася у невестата, за да се сложи във водата, с която я мият.

Бръсненето и подстригването на младоженеца-символ на превръщането му от момче в мъж.В подстриганите коси се полага монета,символизираща богатство и поколение.Всичко това става в атмосфера,изпълнена с жизнерадостни песни,различни от тази на невестинско „сплитане”.Всички в рода се радват,че е дошло време момъкът да доведе невеста-отмяна на свекървата.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Сватбени песни 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.