Страданието в "Градушка" на Яворов


Категория на документа: Литература


Страданието в "Градушка"
/ЛИС/

Пейо Яворов е творец на символизма.Творчеството му е разделено на два периода.Творбите, които са от първия период, показват конфликта на лирическия герой със света.Сблъсъкът е породен от битов или социален фактор.Яворов е поет на страданието.Героите му са страдалци.Това чувство е резултат на природните стихии.Такава творба е поемата "Градушка".

"Градушка" е поема за човешкото страдание, което е породено от природата.Творбата е от първия период и е с реалистична поетика.Основната тема е човешката участ на селянина, който е жертва на природните стихии.Сюжета представя движението на страданието, през надеждата, до покрусата и отчаянието, което е подчертано чрез факти от човешкия бит. Творбата показва конфликта между добро и зло, и човек и природа.Селянинът е обречен на страдание.Той е трагично безпомощен пред мощта на природата.Чувствата в творбата са подсилени чрез изразни средства.

Още самото начало на поемата показва, че не за пръв път селянинът е потърпевш от природните стихии.Той страда от това, че трудът му е бил погубен.Яворов използва образа на градушката, защото тя символизира наказанието на човека за извършен грях:

Една, че две, че три усилни

и паметни години... Боже,

За някой грях ръце всесилни

издигна ти и нас наказа.

..А то градушка ни удари,

а то порой ни мътен влече,

слана попари, засух беше -

в земята зърно се опече...

Творбата е разделена на шест части, като времето се скъсява.Първата част показва изминалите три години, а втората сезоните:

Но мина зима снеговита,

отиде пролет дъждовита -

и знойно лято позлати

до вчера злъчни широти.

Споменът за градушката отстъпва на надеждата.Селякът се радва на слънцето и топлотата, защото ще може да поднови работата си:

въздишка кротка, пръст до пръст -

ръка неволно прави кръст

Чрез молитвата Яворов показва, че щастието на човека зависи от природата.Когато стихиите унищожават труда на човека той е нещастен и страда.Когато слънцето пече и природата е спокойна, човекът също е спокоен и доволен от работата, която върши.

Следващата трета част се скъсява до един ден и предствая делника на селяка, и кои са неговите ценности,а именно семейството, мястото и сговора.Ежедневието на човека е свързано с работата му.Той става рано и отива на полето, където осигурява прехраната си.

Четвъртата част показва приближаващото зло - градушката.Яворов използва метафорични епитети като: "сиво, мъгловито" , " жълтей съдито" и "бухлат се облак дига", за да подсили чувството за задаващото се нещастие.Слънцето не е в обичайното си усмихнато и весело състояние.Селянинът разгадава знаците, които природата му дава.Животните са неспокойни, което предвещава зло:

Знак е - чуй петлите.

А гъски около реката




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Страданието в "Градушка" на Яворов 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.