Стоян Михайловски


Категория на документа: Литература


СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ
Живот и книги. - Чуждо влияние. - Време и призвание. - Сатирик: политич. идеи, вестникари и писатели, обществен живот; патос и стил. - Философия и поезия. - Песимизъм: етическа и религиозна мисъл; сентенциозна форма. - Поема на злото. - Боян магьосникът. - Обща оценка на поета. - Борчески дух.
Живот и книги. - Като писател от поколение, чиито младини живяха с борбата и стремежите на предосвободителната епоха, а зрялата възраст - с колебанията си при новите условия в наши дни, Стоян Михайловски свидетелствува особено интересни моменти в духовното ни развитие. Връстник на Вазов и Величков, дълбоко отделен от тях, той, макар в рязко различни форми, все пак носи техните рани на времето и е третият в тройката на българската литература в първите десетилетия след Освобождението. Роден е в Елена, 1856, син на известния тогава учител и книжовник Никола Михайловски и племенник на големия деец в черковната борба Иларион Макариополски. Произхождащ от едно просветено и със запазени традиции средище, той има предимството на една вродена интелигентност, културно съзнание и напрегнат дух. Отначало е учил в Елена и Търново, после в цариградския френски лицей, който завършва в 1872. За времето си това е много добро средно образование, което дава още в младини на Михайловски изворите на френската култура и го отправя към книжовна работа. Пръв път той печати тази година - една сказка под заглавие "За нравствеността на един народ" в цариградското списание "Читалище" (г. II, кн. 19 от 1.VII.1872). "От Цариград - казва той в автобиографичните си бележки - в съгласие с някои народни дейци, се отправих за Македония по школски и културни дела". Оттам изпращал дописки до цариградските вестници. Учителствувал е около две години в Дойран и тия впечатления от Македония навярно са основата на неговото участие по-късно в македонското освободително движение. През 1874 заминава за Франция, дето е следвал в Université Bouches de Rhône право до 1879. "През време на Освобождението и окупацията - казва той - се върнах в България и станах адвокат в Търново, дето пледирах някои шумни дела, а после поех съдийска длъжност в Свищов, София и другаде". След това наново заминава за Франция да завърши висшето си образование, прекъснато от Освободителната война. Слушал лекции и в историко-филологическия факултет. Отново в България е заемал сетне високи длъжности в Министерството на правосъдието, бивал е учител, преподавател във Висшето училище, няколко пъти народен представител и почти непрекъснато се е занимавал с обществена и литературна работа. Никоя кариера не го е задържала продължително.
Като общественик, вън от участието му в политическия живот, заемащ в него особено място с публицистиката си, той прояви отговорна дейност у нас в македонското движение около Илинденското въстание. По-късно, пенсиониран като заслужил книжовник, той се оттегли, с известни прекъсвания, от обществения живот и в старческо усамотение почина през 1927 [3.VІІІ.] в София. Книжовната му работа откъм края на седемдесетте години до смъртта му е дала голям брой книги, брошури, статии и литературни творби; от последните не всички влизат в книгите му, останали в периодичните издания. А непубликувани са множество ръкописи, между които и пиесата "Когато боговете се смеят", играна в Народния театър през 1922. Отделни издания от Михайловски са:
"Поема на злото" (1889), "Novissima verba. Стихотворения. Том първи [Вопли и пропеви]" (Русе, 1889), Част втора. "Currente calamo, краевековни стихотворения" (Русе, 1890), "Железни струни. Novissima verba, ч. ІІІ" (Русе, 1890), "Философически и сатирически сонети" (1895), "Книга за българския народ" (1897), "Македонското дело". (Мемоар до министерския съвет, подписан от Ст. Михайловски, Ив. Цончев и Ст. Николов, Русе, 1901), "По прекия друм. Бележки и размишления" (1901), "Пробуда и възход" (Реч от 20. IX. 1902), "Сатири. Нашите писачи и газетари [1893], Сказката на Ст. Михайловски по Македонския въпрос" (Държана на 15.IX.1903), "Книга за оскърбените и онеправданите" (1903), "Източни легенди" (Кюстендил 1904), "От развала към провала. Диалогирани очерки" (1905), "Днес чук, утре наковалня" (1905), "Словоборците станаха богоборци" Поема (1908), "Позив към българския народ и българската интелигенция..." (1911), "Исторически, социални и религиозни твърдения в християнския социализъм" - в кн. "Социалният въпрос и християнството", (Свищов, 1913), "Съчинения. Том първи" (1928).
Чуждо влияние. - Френският лицей в Цариград и после образованието във Франция дават на Михайловски една широка начетеност, която, изглежда, той непрекъснато е увеличавал. Тази начетеност, на времето си тъй учудваща не само обикновения четец, все пак не бива да се надценява. От нея иде едно повърхностно отбелязване на очевидни идеи от чужди автори, и тя сякаш се превръща в някакъв склад за цитати. Не бихме могли да я определим като френска култура у него. Той наистина е познавал добре езика и литературата на Франция, влиянията от тях са явни, но всъщност вън от едно общо влияние, той не би можал да се смята в пълната смисъл на думата френски възпитаник, нито да се посочи по-конкретно въздействие върху него от предпочитани френски автори. В своето дело като писател и общественик Михайловски остава твърде много българин. Към чуждите поети отношението му е произволно - не затова, че ги покрива със своя поетическа индивидуалност, а защото не търси собствено тяхното и не може да го изживее. Монологът "Воплите на френския поет Андре Шение" (Съч., с. 178 сл.) приписва на тоя поет думи чужди на неговата поезия, претенции и стремежи. Знае се, например, че Шение не е смятал своя "родна земя" Франция - както го учи да скърби авторът. Речта на Шение по-скоро е оплакване на някой български интелигент, минал през борбите за освобождението ни и затворен като политически престъпник в Стамболово време, разочарован от свободата. Нищо общо няма тоя монолог с поета, освен факта, че Шение е бил арестуван и гилотиниран през време на Революцията. И всъщност този монолог, за който ямбите на Шение биха дали по-съответно лирическо и идейно съдържание, изглежда психологически невъзможен като такъв от последните минути на човек, чакащ смъртното наказание. Така произволно е отношението и към други чужди поети. Погрешно е да се смята Франция за духовна родина на Михайловски. Неговата духовна родина е България. От тук се определят главно посоките и качествата на неговата дейност, непропита от чужд културен дух. Михайловски остава изцяло в течението на нашата литература, колкото и малка да е тя преди него в сравнение с това, което му е давала Франция и Русия. Като нашите писатели преди Освобождението, като Вазов също, той още не отделя литературата от обществеността и в стиховете си напряга тенденциозността сякаш по-далече от степента на Каравелов. Стихът му има обществена служба - да буди, стряска, напътва социалното съзнание. Важно е съдържанието, идеята; формата в практиката на Михайловски е останала назад от съвременните му наши поети. А тази тенденциозност, тъй груба в повечето стихове, теоретически добива европеизиран вид в признания като това: "да посява благота в човешкия дух е цел единствена на всякакво изкуство" (Съч. с. 14). Изобщо, чуждото влияние у Михайловски не бива да се преувеличава, особено докато не са дадени конкретни посочвания. Той трябва да бъде потърсен най-напред у нас.
Време и призвание. - Стоян Михайловски е ярък израз на духовната неопределеност в първите години след Освобождението. Неговата дейност заслужава в това отношение внимателен поглед: и той преди всичко вижда една необикновена пъстрота, сбор от противоречия, често пъти груби до непонятност, вижда един разхвърлян, бунтуващ се дух, който не може да намери никъде трайна почва, лута се, надува фанфарите на словото, отпада от умората в религиозно примирение или се понася, пак временно, в самодоволството на бичувана по-рано еснафщина. Тия противоречия са отдавнашни и отдавна спират учудването към Михайловски, разрешавано понякога в рязко противоположни оценки за него. Величан отначало като голям поет, мислител и общественик, като някакъв възможен "цар на българската литература, писател и политически мъж от първа величина" (Д-р Кръстев), пренебрегван по-късно с досада или дори непозволено принизяван, той остава една различно осветлявана фигура. За ония, които живееха с нравствено-политическите настроения на неговото време, той беше внушителна личност, но когато при нашето бързо развитие го отминавахме, бяха му отправени и неоправдани огорчения. Днес отношението към него може обективно да установява посоките и ценностите на неговата дейност.
Какъв беше собствено Михайловски? В каква дейност се изрази неговата господствуваща духовна сила? Ако се обърнем пряко към него за отговор и припомним първата му печатна работа, безспорно бихме посочили като такава сила неговия нравствен патос. Едно стихотворение свидетелствува:
В духа ми още от детинство блянове безбройни
гостуват: смел борец да стана и за своя род
кръвта си да пролея; гръмовит трибун да стана,
чрез мощна реч да ускоря културния възход;
да стана властник, да всадя ред траен в обществото -
та името ми в летопис народен да блести...
Това е, разбира се, общо намерение с думи, които напомнят хероизма на предосвободителната епоха. В действителност тоя нравствен патос струеше в различни посоки, които оставят открит въпроса, в коя е същината на Михайловски и като какъв предимно трябва да го ценим: общественик, философ или поет. Може би и в трите заедно. Привидно - да. Но зад външното разнообразие на интересите и дейността му няма основи, достатъчни за развитие в никоя от тия посоки. Сравнително по-добре е той в областта на поезията, понеже там се минава без особена прецизност на мисълта, конкретност на идеите и трайност на идеала. В политиката и философията на Михайловски тия липси дават едно зрелище от забърканост, самоотричания и реторика, интересно като психологически материал за личност, наистина характерна за времето си. Време, когато напредничавата интелигенция с будна съвест и съзнание за дълг сякаш не можеше да изнесе друго, освен протест, без да посочва определен културен стремеж. Един шумен протест срещу нравствено-политическия живот на времето е цялото безпокойство на Михайловски.
Сатирик. - Неговите философско-политически разсъждения не можаха да намерят траен път в нашата действителност. За нея Михайловски няма значение като политик. Няма почва под него. Незакрепени в един светоглед, и без да бъдат много теоретични, те се лутат роптаещи из нашия обществен живот и сами подравят основите си. Понякога в разсъжденията му има интересна или интересно перифразирана мисъл, но те изобщо са познати вариации на един демократизъм, който стои в съществено противоречие с натурата на самия автор - човек заповядващ, със желания на аристократичност. Като изключение за политическата му характеристика стои неговото участие в македонското движение. Тук той има положителна мисъл и заслуги. Може би затова, че движението по същина и цели продължава националния живот преди Освобождението. Тук е твърд и ясен. Неговата сказка по македонския въпрос7 и речта му от 20.IX.1902 биха могли да се посочат и днес за пример, как трябва да се чувствува и съзнава дългът ни на освободени към българите под робство. Но в общите си политически разсъждения по вътрешните работи на България Михайловски остана любител политик, моралист под френско влияние, неустановен, с грешки и зигзаги. Политическите му възгледи, често изключващи се, нямат дисциплина. Необвързваем и незадържим, той имаше сякаш неприязън към партиите изобщо, макар и да призоваваше към такива практически безплодни групирания като "концентрацията на антикамарилните елементи за реализиране на същинско народовластие" или партията на християнския социализъм, доволно заявявайки, че у нас той е неин единствен член. Разсъжденията му са речи писани с патос, разчитащи на реториката. Когато слязат в конкретни посочвания, учудва ни просто залисията на бунтуващия се политик из подробности, незначителни факти и злободневия. И като явна несъобразност звучат тогава такива обобщения: "Колкото и чудовищно да се вижда следното заключение - то е израз на една жизнена същина - самозаробените сегашни българи са сто пъти по-разнебитени и погазени от турската рая преди тридесет и три години!" (Позив към бълг. народ [и българската интелигенция. Ч. І. Въведение. Общо очъртание на личното владичество в България] София, 1911, с. 9). За да бъде чут, той имаше нужда от подобни провиквания.
А все пак това не е случайна мисъл. Върху нея е сложена цялата обществена сатира на Михайловски, по-голямата част от която е отправена срещу тогавашния наш печат.
Преди години двайсет твърде ясна
бе нашата задача всенародна -
"Поганщината да отритнем бясна,
да създадем България свободна."
За умове най-скромни таз задача
достъпна бе тогава... Градинаря,
бакалина, готвача и шивача,
кълняха грозний ярем всред пазаря...
В училището даже и децата
разбрали бяха, че дошло бе време
да се развият гордо знамената
за правата на българското племе.
Да! Турска ний рая догдето бяхме,
съзнавахме си дългът превъзходно.
"Борба! Борба!" вседневно ний гласяхме
и ратоборствувахме благородно...
Заплетоха се днеска веч нещата!
Младци отидоха да учат в странство
и с хиляди теории в главата
се върнаха!... Научно окаянство!
И хиляди проекти за управа,
и хиляди догмати и доктрини
принесоха се в нашата държава
и неразбранщина зла задуши ни...
Съветници, наставници - стотина!
От тях по пътя веч не се минува!
И всичките за нашите съдбини
се грижат, всекий мисли, критикува...
И всякой има свое частно мнение,
и труди се - дано да го прокара...
И нескончаемото словопренье
хаос в неща и в умове докара!
(Сатири І. Нашите писачи и газетари, с. 25 [1893]).
Но ако сега е по-лошо, отколкото в турско време - какво да се прави? Очевидно няма смисъл да се вика нов султан, а друг отговор Михайловски не дава. Собствено и той отговаря, както Вазов, с общи думи: свестете се, не бива така, необходимо е съзнание за дълг, чест, необходим е идеализъм. Такъв отговор не стига, и цялата дейност на Михайловски не сочи пример за духовна устойчивост, логика и плодоносна светлина. Не само в сатирите, в собственото си съдържание той беше рожба на епохата, която бичуваше -



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Стоян Михайловски 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.