Специфика на литературния род епос. Сюжет. Елементи на сюжета


Категория на документа: Литература


7.4.2. Новела. Новелата е жанр с висока степен на структурираност. Това ще рече, че са ясни правилата за създаване на новелистичен разказ. Някои от белезите на по-късната новела могат да бъдат разпознати във фолклорни жанрове (басня, приказка), в средновековното стихотворно фаблио и най-вече в част от разказите на пространните епоси - индийския “Панчатантра” и арабския “Хиляда и една нощ”.
Съвсем ясен е произходът на литературната новела. Нейният модел е зададен от сборника разкази на Джовани Бокачо “Декамерон” (1350-53г.). Около 30 години по-късно се появяват “Кентърбърийски разкази” на Джефри Чосър, които повтарят в мерена реч някои от новелите на Бокачо. Наративният модел на жанра новела се стабилизира и популяризира през всички следващи векове. Сега новелата е втвърдена литературна форма със следните най-важни характеристики: 1) Разказва за “нечувано събитие” (Гьоте); за “необикновен случай” (П. Хайзе). 2) Остросюжетен текст. По своята интензивност действието й наподобява това в драмата. 3) Изненадващата развръзка е задължителен белег на новелистичния разказ. 4) Фрагмент от света. Новелата няма претенция да показва света всестранно и чрез типичните му страни. 5) Циклизация на новелите. Обединявайки новели, всяка от които е само фрагмент от света, новелистичните цикли създават в крайна сметка една относително пълна картина за него - света като разнолик и чудат. 6) Композиционна рамка. Новелистичните цикли често имат въвеждащ и заключителен текст, които в голяма степен програмират рецепцията.
С тези си характеристики жанрът новела е особено адекватен на светоусещането на романтиците. През целия ХІХ век тя е един от най-продуктивните жанрове, представителен за творчеството на Хофман, Мериме, Доде, Едгар По, Гогол, Чехов и др. Често новелистичният разказ има сатирична насоченост.
Разказът и повестта, макар че са основни повествователни видове, най-често се определят чрез обема текст - като малката и средната епическа форма. Те нямат ясни и общовалидни правила за структуриране, т.е. нямат разработена теория на жанра.

ЗА САМОПОДГОТОВКА
Въпроси и задачи
1. В глава 18 на “Поетиката” Аристотел казва, че не може да се направи успешна трагедия от целия сюжет на “Илиада”. Защо не може?
2. Препрочетете “Разни хора, разни идеали” на Алеко Константинов. Какви представи за разказвача формира сказовото говорене във всеки от фейлетоните?
3. Прочетете частта “Херметизъм” в есето на Хосе Ортега-и-Гасет“Мисли за романа”. Дали разсъжденията му за двата успоредни свята - въображаемия (романния) и действителния - подкрепят или противоречат на идеята за реализъм в жанра.
4. Опитайте се да осмислите сборника на Елин Пелин “Под манастирската лоза” като новелистичен цикъл. Кои от разказите в него са най-близо до класическата новелистична структура?
5. Допълнете твърдението с правилното жанрово определение:
творбата на Иван Вазов “Дядо Йоцо гледа” е:
а) фейлетон;
б) пътепис;
в) разказ;
г) повест.
6. Изключете невярното твърдение:
а) Йовковият разказ “Шибил” е включен в цикъла “Старопланински легенди”.
б) “Епопея на забравените” е поетически цикъл от Иван Вазов.
в) Обединените в един цикъл творби принадлежат на един и същ автор.
г) Обединените в един цикъл творби могат да принадлежат на различни автори.
7. Завършекът на епическа творба се нарича:
а) завръзка;
б) епилог;
в) епопея;
г) поанта.
8. Встъпителната част на епически текст, в която се дават сведения за героите и обстоятелствата около предстоящите събития, се нарича:
а) стилистична фигура;
б) експозиция;
в) епилог;
г) кулминация.
9. Кулминация е:
а) стилистичен похват, чрез който качествата на описваните неща се представят във възходяща градация;
б) момент на най-високо напрежение в развитието на действието в епическо или драматично произведение;
в) стилистична фигура, в която се включват думи с противоречащо си значение;
г) стилистичен похват, чрез който нещата подигравателно се представят с неприсъщи им положителни качества.
10. Отбележете невярното твърдение:
а) Разказът е мащабно прозаично произведение, представящо множество герои и преплитането на техните съдби; сюжетът (или множеството сюжетни линии) се разгръща в поредица от епизоди, оформени като отделни глави или части. Класически разкази в българската литература са например “Железният светилник” от Димитър Талев и “Тютюн” от Димитър Димов.
б) Повестта е прозаично произведение, в сюжетната основа на което стои период от живота на един основен герой (или на група герои); поредицата епизоди представят съдбата на героя (групата) в нейното развитие. Повести са например “Българи от старо време” от Любен Каравелов, “Чичовци” от Иван Вазов, “Гераците” от Елин Пелин и др.
в) Баснята е кратко повествование, в което на основата на някакъв контраст между отделни случки, житейски позиции, начини на поведение и пр. се прави обобщение в етичен план. Действащи лица в баснята са обикновено животни, растения, предмети, по-рядко хора. Характерен белег на баснята е алегорията (иносказанието). Класически примери за авторски басни са “Гарван и лисица” от Езоп, “Кокошката със златните яйца” от Лафонтен, “Богатият Мравей” от Елин Пелин и мн. др.
г) Пътеписът е повествование, в чиято основа стои някакво реално пътуване на автора; представя впечатления от природни или културни обекти, от чужди страни и селища и т.н. Пътеписи са например “До Чикаго и назад” от Алеко Константинов, “Великата рилска пустиня” от Иван Вазов и др.
11. Завръзка е:
а) синоним на поанта;
б) вид художествено противопоставяне;
в) заключителен момент в епическа творба;
г) епизод, с който започва развитието на сюжетното действие.
12. Изключете излишния термин:
а) експозиция;
б) епилог;
в) епопея;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Специфика на литературния род епос. Сюжет. Елементи на сюжета 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.