Смисълът на борбата в "Предсмъртно" - Никола Вапцаров


Категория на документа: Литература


Смисълът на борбата и саможертвата в "Предсмъртно"
Никола Вапцаров твори през динамичния период на 30-те години на XX век.Това е време на войни, социални конфликти и кризи в обществото.В литературата се налага реализма.Идеята за борбата, която ще пренареди света по законите на справедливостта, е водеща в творчеството на Вапцаров.Макар и утопична, неговата убеденост, че революцията може да преобрази живота е силна , дълбока и изстрадана.Именно тази убеденост го отвежда към смъртта.
Пред прага на гибелта идва момент на равносметка.Стихотворението "Предсмъртно" е поетичен израз на такава равносметка.То е създадено преди разстрела на Вапцаров, като първият куплет е написан в Дирекция на полицията, а вторият - след прочитането на присъдата.
В началото на стихотворението борбата е описана в традиционен патетичен план:"Борбата е безмилостно жестока", "Борбата, както казват, е епична."Изразът "както казват" обаче разколебава първоначалното твърдение.Едно е виждането за борбата на човек, посветил се на идеята, приел да жертва себе си в името на справедливостта, но друг е погледът на човек очакващ разстрел.В стихотворението прозвучават трагично-иронични нотки на горчива равносметка.Вапцаров преосмисля не само представите си за борбата като празничен акт, но и разбира , че животът е висша ценност и раздялата с него е болезнена.Стойността на човешкия живот и смисъла на саможертвата са описани в стиховете: "Аз паднах.Друг ще ме смени и ... толкоз./Какво тук значи някаква си личност!".С тези думи поетът показва, че в борбата смъртта на един човек не значи нищо.Но в стихотворението поетът поставя въпроса за значението на личността и нотки на горчиво съмнение за стойността на индивида.Борбата за справедливост обезличава саможертвата на обикновения човек и отнема неговата уникалност.
Развенчаването на героизма и саможертвата е добре описано във втората строфа.Смъртта е представена като физическо и духовно заличаване на индивида: "Разстрел, и след разстрела - червей".Образът на червея символизира преходността на живота.Той показва , че смъртта не води към безсмъртие, нито към вечен живот на духа.Внушенията на творбата обаче не стигат до тук.Началото на последните два стиха внася ново послание.В него саможертвата на отделния човек е отново утвърдена.В борбата ще се слеят личността и народът , за да бъде извървян докрай пътят към смъртта.Това единство между хората, които ще умрат, доказва , че гибелта не е напразна.Възвръща се вярата, че светът ще бъде пречистен от злото.Макар и утопична, тази вяра утвърждава обикновените човешки ценности като любов , братство и доброта: "Но в бурята ще бъдем пак със тебе,/народе мой, защото се обичахме."
Вапцаровата лирика е революционна по характер, но в основата и стои нравствения модел на християнството.Тя е послание към постигане на хармония между човека и света.Животът, който за Вапцаров е висша ценност, е пожертван, за да възтържествуват любовта и доброто.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Смисълът на борбата в "Предсмъртно" - Никола Вапцаров 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.