ПУ "ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ"
Филиал "Л.КАРАВЕЛОВ" - Кърджали
РЕФЕРАТ
по
Руска литература
на тема:
"Силните позиции в романа "Ана Каренина" от Л.Н. Толстой и тяхната роля за разбиране на съдържанието.
Изготвил: Преподавател: _____________
Байсие Басри Халил доц.д-р Дора Щерева
Фак. №: 28124
Спец.: "БЕИ" - III курс
Кърджали - 2011
1. Заглавието на романа "Ана Каренина" като силна позиция на романа и ролята и за разбиране на съдържанието.
Романът "Ана Каренина" представлява нов етап в творчеството на Толстой. От една страна, писателят продължава в нея художествените завоевания на "Война и мир", сплитайки личната съдба на героите си с историческата съдба на цялата нация и превръщайки романите си в своеобразни енциклопедии на живота. "Ана Каренина" представлява ново художествено откритие на Толстой, защото писателят в това свое произведение решава поставените от него проблеми, на въз основа на историята, а на живата съвременност.
Според думите на Толстой сякаш съвсем случайно се поражда у него замисълът на романа "Ана Каренина". "Това беше, както сега, следобед. Аз лежах сам на онзи диван и пушех. Дали се бях много замислил или се борех с дрямката не зная, но изведнъж трепна пред мен незакрит лакът на аристократическа женска ръка. Аз неволно започнах да се вглеждам във видението. Появи се рамо, шия и накрая целия образ на красива жена в бално облекло, която умолително ме гледаше с тъжните си очи. Видението изчезна, но аз вече не можах да се освободя от това впечатление, то ме преследваше и ден и нощ и аз трябваше да потърся как да го въплътя. Ето началото на "Ана Каренина"."
Заглавието на романа "Ана Каренина" е символ на целия роман. Заглавието предизвиква отзиви у читателя, че главния герой на произведението е жена с това име, че може би в романа се разрива образа на жена - може би аристократка от руското общество.
Заглавието установява първичния контекст с читателя и формира у него определени очаквания. Но когато говорим за романа "Ана Каренина" очакванията до някъде се оправдават, тъй като действително главният герой на романа е аристократка от висшето руско общество, което носи името Ана Каренина.
Л.Н.Толстой непрекъснато преработва и редактира романа си "Ана Каренина", пословични са 12-те редакции на романа. Той постоянно пренаписва готовите и вече завършените варианти, но в романа ми неизменно остава "семейната идея", заложена в основата на сюжета. Тя е предсказуема още от първоначалния вариант на заглавието, което е с "два брака" - идеята за семейния живот се е съхранила в окончателния текст, но в обратна проекция: разрушаването на семейството на Ана и създаването това на Левин. Романът "Ана Каренина" е представител на жанра с централна любовна идея.
2. Началото на романа "Ана Каренина", като силна позиция на романа и ролята и за разбиране на съдържанието.
Романът "Ана Каренина" започва с библейския епиграф: "Мне отмъщение, и я воздам" ("Мое е отмъщението и аз ще въздам") чрез този епиграф Толстой отнема правото на обществото да съди Ана, тъй като то стои морално много по-високо от нея, Ана е провинена не пред хората, а пред Бога, като символ за вечното начало на живота. Поради това наказанието и е в самата нея - в онези дълбоки нравствени страдания, от които тя не е в състояние да намери изход и които я тласкат към гибел.
Още с първото си изречение Толстой центрира проблема за щастието, то може да се възприема като сгъстено резюме на сюжета, а сюжета от своя страна разпръснато потвърждение - илюстрация на неговата вярност "Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.". Освен, че акцентът пада върху "нещастното семейство", то е отделено, индивидуализирано спрямо "щастливите", мисълта въвежда и институцията на брака. Толстой излага позицията си по важен за тогавашното общество дебит: еманципацията. Авторът разгръща много широко и сблъсква провокативни различни аргументи "за" и "против" брака и семейството, както и статута на жената в обществото, правото и на висше образование и на "свободна любов".
Романът започва със семейното нещастие на Степан Аркадич Облонски - брат на Ана Каренина. Той е изневерил на жена си Дария Александрова и тя научава за това събитие "В къщата на Облонски всичко се обърка. Жената е научила, че мъжът и има връзка с гувернантката французойка". Това нещастие дава отражение и върху хората, които живеят в този дом. То е бедствие за цялото семейство, най-жестоко страдат от това децата им: "Жената не излизаше от стаята си, мъжа трети ден го нямаше вкъщи. Децата тичаха из цялата къща като подплашени... готвачът си отиде вчера, през време на обеда; готвачката на слугите и кочияшът поискаха да им уредят сметката". Всичко това се явява като картина на разпадащото семейство.
Облонски е представен донякъде като лекомислещ човек, но и грижещ се за себе си т.е. за външния си вид, а докато жена му измъчена и изстрадана от мъки жена. Единствената възможност за тяхното сдобряване е пристигането на Ана в Москва, която може би ще ги сдобри.
Сюжетът се гради върху два любовни триъгълника, в които участват и двамата централни герои в романа - Ана и Левин. Представят се отношенията между: Каренин - Ана - Вронски и Вронски Кити - Левин. Историята на Левин се разгръща преди историята на Ана.
Левин е помешчик, учил в Москва, човек имащ умения, задълбочен в тайните на книгите.
Той пристига в Москва с една цел, да поиска ръката на Кити - "балдъзата" на Степан Аргадич.
Редактор: Снежина Стоянова
