Семиотични идеи в литературознанието. Знак и значение.


Категория на документа: Литература


Семиотични идеи в литературознанието
Знак и значение

Понятието "семиотика" от гр. означава "знак, следа" и е вероятно от времето на стоицизма1 в древна Гърция. Терминът е употребен за първи път от Джон Лок и съвременното му значение е наука за знаците и знаковите системи и процеси. Фердинанд де Сосюр въвежда понятието семиология, но от 1969г. насам, с решение на Международната асоциация по семиотика, се утвърждава като по-всеобхватен терминът семиотика.

Въпросът за знака и за отношението му към означената от него реалност е твърде древен. В диалога "Кратил" на Платон събеседниците обсъждат дали връзката между думите и назоваваните чрез тях неща е естествена, по природа, или е произволна и случайна. Аристотел в "За тълкуването" определя думите като "символи на душевните представи".

Дефинирането на знака и на неговото свойство да се свързва със "значения" или да ги поражда е от първостепенен интерес както за лингвистиката, така и за философията. Американският философ, математик и логик Чарлс Пърс разделя знака на три вида, в зависимост от характера на връзката между знака и представяния предмет. Те са : икона, индекс и символ. Иконата - обектът е представян главно по сходство, например когато формата на знака наподобява максимално формата на предмета. Пърс изтъква "мнимата естественост" на иконичните знаци, които се стремят към максимална прилика с означения предмет. Индексът е знак, който се съотнася със своя обект по силата на реална връзка (димът е знак-индекс, сигнал за огъня). Символът е знак с напълно произволен характер (условен) на връзката със своя обект. Затова неговото функциониране като знак се определя изцяло от това, което Чарлс Пърс нарича интерпретанта. Мястото на интерпретантата е в съзнанието на възприемателя и зависи от очакванията, които има относно дадения знак.Така интерпретантата може да се разбира и като: значението, с което знакът се свързва в съзнанието на адресата, независимо дали то съвпада или не със значението, вложено от адресата.

Според Чарлс Морис (последовател на Чарлс Пърс), който разглежда интерпретантата в светлината на бихевиоризма (от англ. behavior - поведение), интерпретантата е поведенчески модел, навик на интерпретатора, който се е получил под влияние на знаконосителя, да реагира към отсъстващи обекти така, като че ли те са налице. Морис счита, че значението на знака е резултат от съвкупността от отношенията на знака с обекта, с интерпретатора и с другите знаци. Това негово разбиране го разграничава както от тези, които отъждествяват значението със самия обект (референт) на знака, така и от тези, според които то съществува единствено в съзнанието на интерпретатора.

Езикът като знакова система

Швейцарският учен Фердинанд де Сосюр (1857 - 1913) създава лингвистичен проект, в който залага като основа, че езикът е знакова система. Заради неговите идеи е определен като "баща" на семиотиката и на структурната лингвистика. Дефинирайки езика като система от знаци, чието изучаване би позволило да се изведе модел на функциониране на знаците и знаковите системи изобщо, той разглежда езикознанието като част от една обща наука за знаците, която нарича "семиология".

Парадигматика и синтагматика

С тези две понятия структуралната лингвистика означава двата вида отношения между знаковите елементи в дадена система. Парадигматичните отношения (от гр. "примерен, служещ за образец") са отношения между група елементи, обединени от общ признак, което дава възможност измежду тях да се извършва селекция - например, думите от едно синонимно гнездо. Синтагматичните отношения (от гр. - съчинение) са отношения между елементи в линейната им последователност. Следвайки Сосюр, в студията си "Що е структурализъм" Цветан Тодоров характеризира парадигматичните отношения в литературния текст като отношения " in absentia" , а синтагматичните - като отношения "in presentia". При "in absentia" даден фиксиран в текста елемент се съотнася към другите елементи от парадигмата, на която той принадлежи, и в този случай значението е резултат от избора именно на този елемент. При "in presentia" значението е функция от подреждането и съчетанието на присъстващите и свързани в синтагми елементи от текста.

Езиковедът Емил Бенвенист уточнява, че в синтагматичния план единиците се разглеждат в отношение на материална последователност в рамките на говорната верига, а в парадигматичния - в отношението им на възможна заменяемост всяка на своето ниво (фонетично, морфологично и т.н.) и в своя формален клас.

Роман Якобсон представя парадигматичното и синтагматичното измерение в езика, както и в отделния текст, като вертикална и хоризонтална ос. Те се явяват от най-важно значение при неговата дефиниция на поетическата функция, която се изразява в еквивалентното проектиране на елементи от оста на подбора (парадигматичната) в оста на съчетанието (синтагматичната).

1

 Стоицизъм - е рационалистично философско течение в древността.

??

??

??

??





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Семиотични идеи в литературознанието. Знак и значение. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.