Руска класическа литература на XIX век


Категория на документа: Литература


Разум
Наташа
Андрей

Т въвежда и още една идея- да не се противиш на злото с насилие. Мн важна идея, която се въвежда и чрез образа на един мужик Платон Каратаев и запознаването му с Пиер Безухов, чието его е по- меко и идеите имат почва в него. Т показва ценността на тези идеи и колко трудно те са усъществими. Загатва се, че може би Пиер е участник в тайно револ. Движение- на декабристите.
Х-но за повествуванието у Т може да се използва идеята на В. Школовски "изкуството като похват" - това е похвата на остранението, което идва от странен. Да видиш нещата като странни. Чрез това се свалят маските, като се използва чужда гледна точка.
От една страна имаме всевиждащия повествовател, от друга гледната точкана героя- тази смяна помежду им е характерна за Т. Когато говорим и за отхвърлянето на цивлизацията, той стига до пълно отричане на модата, на медицината, музиката дори, която разпалва нашите страсти, сексуалността, брака- изпада в аскетизъм и отричане на вс, което е общоприето. "Т е размахал томахавка с/у културата". Стига до мизогенизтм (осъждане на жената, отхвърляне и свързването й с дявола). Т умира на една железопътна гара.
"Ана Каренина" - семейния роман у Т прераства дори във философски. Особеното е, че се прокарват 2 сюж линии- ана- вронски- кити../. кити- левин. Мотото е от библията, началото на текста - образа на брата на ана- езичник, човек изневерил на жена си, който си признава само страстта към насладите от живота. Обядът! - грешно ли е, ако те привлича жената? Две противоположни мнения. Но когато Левин се среща с Ана си променя мнението. Загатва се мотива за това, кой има право да наказва и кой не, кое е правилно и кое е грешно. Кои грехове се наказват и кой бива наказван, защото грешниците....
Железопътната линия като символ- насочва към ада, като път... смърт
Любовта като стихия- Вронски я следва на гарата в буря. Ана като че ли отново се ражда когато се влюбва във Вронски, но и тя е като убийство- когато той я получава. Ана когато танцува на бала със В на- демоничното, което се изразява в нейния погед. Въвеждането на различните образи на Ана- Т мн майсторски загатва за греха, от др страна за силата на любовта, и силата на желанието и чувството на вина.
Левин- връзка с Ана в пътя им към Бога и контраста м/у тях. ...

А. П. ЧЕХОВ

Прозата на Ч- ранни и късни и Драматургията на Ч. Къс разказ- внимание на гротесковия сюжет в разказа "Смъртта на чиновника"- новата интерпретация за чиновнкика. Ч разкрива вината на самия човек за загубеното човешко достойнство. Това намира израз именно в гротескното изображение. Има пародийно събитие- героя Чердаков, който роболепничи... , събитието е, че той кихнал в театъра и трябва да се извини на едно висшестоящо лице. И Ч толкова пъти се извинява, че накрая този по- висш го изгонва и от това когато се прибира чиновника умира. За Ч е важно да покаже до каква степен е деформиран човека и ценностните му представи са преобърнати. Показва така колко е унизен човека от самия себе си и как заради служба би потъпкал себе си. Ч предявява високи изисквания към човека вече, а не към средата. Неочакваният финал е друга х-на част. Липсата на сюжет се наблюдава и в разказа "Тънкият и дебелият" . Той се гради само в/у смяната на речевия образ на тънкия. Т и Д се срещнали на една гара и се оказва, че те са приятели от детинство и започват разговор. Т разбира, че Д стои по- високо от него и започва да говори в учтивата форма, започва да роболепничи, жестовете му се променят. И Д започва да се притеснява и да кара Т да не прави така, но това не става даже повествувателя прави описание- Т даже се смали и куфарите му се смалиха, а "тайному советнику стошнило" - това е деформация, липса на човешко достойнство, потъпкване на обикновенни взаимоотночения.
"Хамелеон"- трябва да се реши дали е виновен собственика на кучето, че то е ухапало някого. И в зависимост от поста на човека собтвеник- защото му се подхвърля от тълпата- той определя. Ако в ранните разкази героя обикновено е чиновника, то в новелите на Ч героя е интелигента, но това не е изкл личност, както в романите на Тургенев, Толстой ..., а това е средния интелигент- учителя, лекаря, инженера. Интелигента е трагична личност в разказите на Ч- той не може нищо да постигне, нищо не може да направи сред обществото. Присътства идеята за обречената мисия на интелегента. "Учителят по словестност"- сюжета е изграден в/у бита. Героя на Ч е потопен в бита, подробно се описва вещтната действителност. Ч има една такава идея, че ние не вс ден се убиваме от любов, всъщност живота ни е изпълнен от бита. Ч показва именно това- как бита ни завладява. Той въвежда в сюжета любов тя остава на втори план, не е център. Изведена е като нещо обикновено,което веднага влиза в релси, не се отличава с разтърсващи емоции, не е съдбовно нещо. След женитбата се описва как учителят ходи на работа, играе на карти, ходи в клуба... загубва интерес към всичко, което обезсмислпя цялото му съществуване. Пошлост и скука му остават и това е всичко, което вижда около себе си. Маловажните неща се описват по начин, който подсказва за идеите на автора. Това е детайлна характеристика, която описва битовите детайли и създават внушението за статичност, вкарва читателя в литературната реалност и така наслагва емоционалното послание по- силно. Като внушението остава най- силно предадено чрез отворения финал.
Ч дори когато изобразява не средния човек , а истинския гений показва как може той да бъде завладян от скуката. Делото не носи удовлетворение ако то има чисто прагматична функция. За това никога не е достатъчно- защото се стремят към смисъла на живота. Чеховите герои търсят смисъла и изпадат в безкрайно лутане. Друга идея е, че човек може да се отчужди от собственото си дело, професия име и страст. Соц статус и аз се оказват две различни неща, което води към личностната драма за смисъла на съществуването, защото трагедията произлиза от това, че " ... само човекът разбира своето битие като проблем, който трпбва да се реши."

Драмата на Ч- "Вуйчо Ваньо" Тя се възприема от публиката като несценична. Публиката постепенно се научава да оценява ч-вата драма, това е съвременна драма. Хората си говорят обикновени неща за бита, отчуждението от професията се наблюдава, борбата с трудностите. Обезсмисля се смисъла на всички важни професии. Наблюдава се трагедията на осъзнаването на незначителността на личността без лична гордост. Героите сякаш са повалени и сломени. Тази липса на събитийност се обяснява стс сегашността. Тук се намесва утопизма, когато героите говорят за бягство в бъдещето, където се наблюдава лайт мотив за бягство в Русия, но като образ за нея, а не реалния град. Или просто връщане обратно в миналото. Няма антагонистичен конфликт. Драмата на героите не намира външен образ. Истинския виновник при Ч е самата среда.

Идеята vanitas- суета сует е основна за Ч- липсата на уют и хармония, образ на загиващата дворянска култура.
"Три сестри"- нарушен диалог, парадоксалност на всичко.
Трябва да се проникне зад външното и да прозре вътрешната драма.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Руска класическа литература на XIX век 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.