Руска класическа литература на XIX век


Категория на документа: Литература


Н. В. ГОГОЛ
Много интересена личност и творец. Той представлява загатка. В съвремената култура се развива легендата за личността му. Двойнственност- романтик и реалист, търси непрекъснато някакъв романтичен идеал и неуспешно го съчетава в гротеската и комичното, защото неговия талант е да изразява деформираното, а не идеалното; християнското - езическото. Гогол има много силен страх от дявола, когато е видел котка все си е мислел, че това е тъмна сила, пиявиците за него са били много страшни и мъчителни, защото също ги е свързвал с демоничното. Към това се прибавя и страха от жената. Тези страхове са въплатени в различни архиетипи- митологични, библейски и т.н. това дава възможност за много и различни интерпретации. Три сборника 1831г. " Вечера на хуторе близ Диканьки" - място идеал за култура. Ретроспективна утопия, защото се търси идеалният модел назад в миналото. Можем да говорим за движение и във времето и в пространството. Гогол има една статия, в която говори точно за това, за местенето на руската стоя. Така се засяга тази опозиция север- юг и се загатва романтичен морив. В предговора разказвачът се обръща към читателя. Рудый Панько- пряко противопоставя Петербург на Диканка. Читател- Пет, а разказвач- Диканка. Истинският празник е основна черта на Диканка. Докато в Петер това е погубено и няма връзка между хората, няма колективност. Освен, че ценностно противопоставп П нс Д Гогол показва истинността на това, което казва с покана за гостуване, като описва кулинарните образи, защото храната в света на Гогол не е физиологичен акт, а ритуал, защото се свързва с празник. Можем да забележим особено сливане на гастрономично наслаждение и наслаждение от словото на разказвача. "Мед му капе от устата". Стигаме до въпроса за съхраняването на паметта. Представите на човека от времето на неписаното слово и представите на човека, който вярва в силата на книгата и нейната непреходност спрямо устното предание - това кара Панько да се обърне към книгата, за да запази паметта за народното. Като така се изразява и страха, че това може да изчезне. "Ночь перед рождеством" е една от повестите от цикъла. Тя има устойчива струкрура- близост до жанра вълшебна приказка. Присъства антагониста, който е дявол... присъства темата за любовта. Вакула се влюбва в Оксана, която е нарцисистична жена. И така той изпитва любовна мъка, вместо да празнува с всички. Това е романтична черта във фолклорния герой. Вакула тръгва да търси обувчиците, които носи самата императрица- това е мотива за пътя и борбата. Но за да иде в Петер трябва да намери вълшебния помощник- и това е дявола. За това, в неговорто село, отива при един селянин. Демоничното в този човек се загатва с това, че яде блажно точно пред Рождество и не яде с ръце. Противопоставят се култура и антикултура. Той пита къде да намери дявола и му се казва " Не трябва да го търсиш много, защото той е зад гърба ти" Така той отива в Петер и взима обувчиците. Вакула ги занася в Диканка. Оксана се жени за него, осъзнала, че я обича. В изрисувал църквата и нарисувал дявола в смешна светлина, но все пак се запазва страха на Гогол от дявола- " Когато майка с дете влезят в църквата, детето като видело дявола заплаквало. Загатва се за интуицията. Героят може да преминава от реалното към фантастичното, което е невъзможно за другите герои. Майката на В е вещица, а дявола я ухажва. Наред с вълшебната приказка можем да открием и елементи от народния куклен театър (вертеп). В прозведенията му празника се оказва нарушен от тъмната сила, но доброто възтържествува типично в приказния стил. Вакула е ковач- още един мотив за връзка с ада, освен това, че майка му е вещица. Винаги у Гогол има непълно семейство- или няма майка или няма баща. И неслучайно брака има много голяма важност- търсенето на цялото, на другата половина. Свързва се с мистичната литература, много популярна по това време.

Всички повести се изграждат в/у намесата на дявола. Карнавалът- вс се сливат в едно, вс заедно се веселят. Но карнавалната и празничната атмосфера са нарушени от "танца" който се свързва с тъмната сила- той не е израз на нашето веселие, а е под въздействието на някаква външна сила. Гогол приписва на тъмната сила сексуалността, на женствеността. Разкрива се страха духовността да бъде разрушена от физиологията. Друга повест " Иван Фьодорович Шпонька и его тетушка" е повест, която е в опозиция с другите. В началото й има разказ в разказа. Което дава представата за отдалеченост, намесва се и значението на паметта. Показва се историята на записките- овива пирожките с листове от тетрадка. Скрито присъства идеята за изяждането на словото. В случая това значение се постига и чрез пародиране на християнското причастие. Тази повест се отличава, защото тук и героя е антипод на Вакула например- от фолклорен тип- смели и умни, защото този герой не е способен на някакво действие, тои няма воля за нищо. Той е само подвластен на другите. При такъв герой може ли да има някакво събитие? Тази същност на героя поражда липса на събитийност. Сюжета може да се разглежда като пародия по отношение на другите повести. Описва се Шпонька в училище, в армията, пристигането му в родното имение... и във всеки един случай се показва неговия неентусиазъм и безучастност. Леля му решава да го ожени. Интригата пародира с пасивността на Ш. И на обяда, на който Ш отива те си говорят и тяхния разговор се съсредоточава в две изречения за това колко мн мухи има лятото. Ш специално бяга от всякакви разговори за книги. Има обаче една единствена книга, която той чете- съновника. Той непрекъснато се обръща към него, за да открие какво ще му се случи. Той търси някаква подреденост на света, някакъв смисъл и логика. Иначе без нея той би изпаднал изцяло във сферата на хаоса.
За Гогол отсъствието на събития винаги е антиценност, скука и деградация. За него това е ексзистенциална непоносимост и в книгата открива истински ред и хармония. За нехо идеала е света на книгата.
"Миргород"- название на съществуващ град в Украйна. Модел на култура и на света е това. Той изразява съвременната провинциална действителност. Подзаглавие- повести, които служат като продължение на вечерите. Повест близка по свой модел до вечерите е " Тараз Булба" - казак, който се бори против полските насшественици. Тя е изградена в духа на романтичната поетика. Г се обръща към героичното минало на украинския народ. Един елемент на това минало е колективнистта. Казаците се борят против нашествениците заедно, като една общност. Общото благо се извисява над личното благо и благото на рода. Тук битката е своеобразен пир- което е и метафора на битката. Героите са и идеализирани( хиперболизирани- като богатир). И по поетика и по модел е като романтична повест. Другите се свързват на принципа на антитезата- провинциална действителност, в която са загубени вс предишни ценности. " Повесть о том как Иван Иванович поссорился с Иваном Никифоровичем". В тази повест присъства фикционален разказвач, който принадлежи на изобразената среда, но за разлика от Панько той се различава от автора по своите ценностни представи. Разказвачът се възхищава от двамата приятели- ИИ и ИН. Това е едно изкривено възхищение- материалното е поставено на пиедестал. Разказвачът се възхищава и от набожността на ИИ- който е изпълнен с алогизъм и гротескно описателен похват на разкриване на нарушените ценности, чрез мнението на разказвача. Сравняват се и двете личности въз основа на две качества, всичко е изпълнено с алогизми, които нямат на пръв поглед връзка един с друг, но са характеризиращи и двата персонажа на ИИ и ИН. Представата за нарушена ценностна с-ма се изразява и на сюжетно ниво. Освен повествувателната гротеска се откриват елементи и на сюжетна такава- свиня влиза в съда и изяжда иска, когато двамата приятели се скарват. Отново сюжетът се гради в/у някакво псевдо събитие- скарването м/у двамата- ИИ видял как слугинята на ИН изкарва неща за проветряване и вижда една пушка, но ИН отказва и единия нарича другия гъсок. И затова се скарват. А това се превръща в голямо, обществено събитие за населението на града. Гротескови измерения има и образа на съда- делото се проточва много години. Когато разказвача след време се връща в града пита за него и му се казва, че е насрочено за другата седмица ... този финал навежда на мисълта- възможно ли е нещо, което е напълно безсмислено да има решение. Във финала автора сваля маската на този наивен разказвач и произнася- " Скучно на зтом свете господа."(имплицитен автор, неговата гледна точка извличаме от цялостния текст) --- това е мотива са скуката, който преминава през цялата РЛ от този период. Друга повест, която носи по- двойнствената позиция на автора е " Старовремски помещици". В нея се изобразява живота на провинциалния бит, действието се развива в близкото минало, но все пак време, което е останало назад, живот, който е изгубен. В сравнение с повеста за ИИ и ИН тук отново присъства фикционален разказвач, който с носталгия се връща назад, чрез спомена, възкресява в съзнанието си този отминал живот, но гледната точка на този разказвач е близка до авторовата. Носталгията по живота в старите имения, която улавяме в началото на текста, е и такава и на самия автор. В началото на текста този разказвач описва градината (много важен образ) и така той създава алюзията за рай (асоциативно с библейската райска гррадина). Мн често не само в руската литература образа на градината поражда такива асоциации. Тук този образ има и допълнителни описания- плодородие, изобилие, покой- така изграден образа отвежда към жанра идилия. Това е едно иделично пространство. Самият дом с оградата около него (такава, която е окичена с плодове и през нея не може да мине нищо, разпрегнат вол, който е полегнал) също доизгражда образа. Зад оградата се пази този иделичен живот в старовремските имения. Създава се усещането, че от външния свят може да навлезе нещо разрушително, така че затвореното пространство на тези имения също придобива значенията на спокойствие, уют, хармония. Особеното е, че тук тази изолираност придобива положителен знак именно в контекста на идилията. След тези описания на именията разказвачът преминава към описание на конкретно имение- това на Афанасий Иванович и Пулхевия Ивановна. Описвайки ги разказвачът въвежда детайли, които доразвиват представата за идилия. В изобразения свят допълнително се вписва и сравнението с Филемон и Бавкида- което също го доближава до света на идилията. ( Това са герои на една извества идилия от Овидий). В портрета на тези помещици такива черти като доброта, гостоприемство също допълват тази представа. В описанията на героите се появяват и такива елементи които могат да нарушат тази идиля- когато говори за чувствата, които героите изпитват един към друг, като снизява образа на любовта с думата "навик". (Идилия- буколики- еклога). До такава степен Гогол наслагва елементи от идилията, че тя може да се възприеме като чиста такава, но тогава не може да се улови двойнствеността на авторовата концепция. Чертите на повестта непрекъснато се преплитат с една лека ирония, породена от потопеността в бита на тези помещици. Както двойнствени са образите на героите, така и двузначно е описанието на дома. Особен похват е вписването на някакви "кръгове" един в друг- отначало се споменава за оградата, после се описва самия дом, после стаите, после сандъците, торбичките със семена и парцалчета. Така се засилва представата за затвореност- чрез описване на няколко затворени пространства. Това е двузначно описание- запазване на уюта, на домашното пространство и една духовна връзка м/у човека и веща (тя пази някакъв спомен- човека така може да бъде и духовно свързан с вещите). Не можем да не уловим отново и някакви комични елементи и някаква авторова ироня, която се вписва в романтичните представи. Гогол осмисля бита и с някаква ирония. Описанието на вещите вече се вписва в конвенциите на реализма- човека и средата, човека и света, акцента е на заобикалящата среда и изграждане на социални типове. В описанието на имението можем да открием снизяващи моменти- картините, които висят по стените, които са изцапани от мухи. У Гг често се описват картини на стените, които загатват връзката на човека и с останалия свят, за тази действителност, която с-ва извън затвореното пространство. Гг съотнася така този голям наратив със света на личността, затворена в своя свят. Така изцапаните картини загатват за нарушената връзка м/у помещиците и външно с-ващото. Другият елемент е представата за статика. Тя също е двузначна- свързва се с покой, вечен живот и т.н. но от др страна у ГГ липсата на събитийност се свързва и с усещането за скука, за безсмислие на с-ването. Интересно е как на граматическо ниво се създава едно напрежение и се загатва за статиката и евентуалната промяна. Например КИ когато решила да ревизира своите гори и се използва думата "однаждый"- това говори за промяна, което се оличава на фона на описваната повторяемост. Отговор--- " отвечал он обыкновенно"- и така представата за повторяемост се възвръща. Поражда се парадокс м/у повторяемост и еднократност. И отново разказвачът продължава да описва бита и повторяемостта на старовремските помещици. Представата за статика се съставя и от доминирането на описанието над разказа. Др мн важен елемент в образа на изобразения свят е описанието на трапезата- отново двузначен. То е най- съществения елемент от описанието на бита. Доминира над другите описания. Храната тук замества любовта, става компенсация- грижата на КИ към АИ се изразява в това да го нахрани. Но безспорно акцента пада в/у опасността физиологията да погълне душевността- мотив и от предни повести. Набвлюдава се и сближаването м/у любов и храна, което е мотив не само в едно произведение. Но съдържа до някаква степен и профанация. Наред с това обаче вкусните описания на храната придават на трапезата и някакаъв положителен знак. И все пак образа на трапезата и на яденето, чрез описанията на КИ от къде има рецептата, са запазили до известна степен и спомена за общуване. Това изобразяване на яденето, пиенето и трапезата привлече много вниманието на съвременните постмодерни автори и можем да открием нови прочети на "Старовремски помещици" и там интересното е, че акцента се поставя изключително върхо храната и се засилват положителните конотации, Новото също е това, че той описва трапезата като своеобразна аптека- КИ е не просто домакиня, а и лечителка. Така съвремените автори улавят точно тези идеи на Гг, които извисяват повестта. Представата за алогизъм в изобразения свят се създава и чрез нарушането на свързаността на текста. Често рязко се преминава от една тема към друга, когато се въвежда нов абзац-- описва се любовта на двамата помещици и в следващия момент се казва, че в стаята бръмчат много мухи--- сблъсква се високо и ниско, духовно и бит. Описанието на стаята на слугините. И така чрез алогизмите и нарушената свързаност на текста се снижава образа на изобразения свят, крие се авторовата ирония, идилията се разрушава още в описанието. Съществува и разказ- бягството на котката на КИ (в дивата гора), подмамена от диви котараци и когато котката се връща тя казва " Смъртта ми е дошла за мен" и наистина умира. АИ не може да понесе това и описва как след време, когато разказвачът отишъл на гости на обяда, той започнал да описва храната и казва " Това блюдо много го обичаше по..." и разлял супата . Скоро след това и самият АИ се споминал. Разказът завършва с описанието за млад наследник, който пропилял всичко- младо- старо, оградата е разбита. В самия разказ отделно се въвежда разказ в разказа за млад човек в Петер, който се влюбва в момиче, което умира и той иска да се самоубие. Така се прави връзката и се подчертава, че навика изграден с обич е мн по- силен от преходната силна страст и пламенната любов.
"Арабески" - не присъства заглавието на някакво населено място в заглавието, но се съдържа образът на Петер. Включени са в него статии ( за живописта, музиката, историята, географията), в които можем да отрием въплтщение на идеите на Гг; обръщането му към античността, средните векове. Отново се вижда патоса на Гг и 3 повести " Портрет, Невский проспект, Записки сумасшедшего", а една година по- късно публикува "Нос и Шинель"- те се определят от критиката Петербургски повести (5-те). " Портрет" е по- близка до поетиката на романтизма, за разлика от останалите 4-ри. В нея се създава образа на един художник и можем да говорим за особена интер текстуалност- литературния текст цитира живописта. Твореца интерпретира проблема за изкуството- героя Чартков открива един портрет и в него усеща нещо страшно и демонично. Загатва се пагубното въздействие на парите в/у изкуството. Ч започва да рисува портрети на дами и господа от светското общество, като се съобразява с желанията им как да изглеждат те. Поставя се проблема за измяната на високото изкуство чрез съобразяването с прищевките на тълпата. Поставена е полемиката с натурализма (портрета на дядото- жив и реалистичен) и с романтизма( изобразяването на хората във възвишен образ)- отхвърля и двете и не ги признава за изкуство. И така се оказва, че Ч е изменил на своето изкуство и когато вижда платната на един художник от Италия се разочарова от себе си и стига до извода, че неговото изкуство просто нпма никаква ценност.Разкрива се гледната точка на ГГ за изкуството и се отхвърля меркантилността в изкуството. Загатва се, че художника дошъл от Италия е Иванов, който рисува Христос.
"Невский проспект" Гг създава образа на града Петер. Описанието на НП има множество алогизми, може да се каже, че даже е гротескно, като елемент на това е метонимията (на НП се разхождат удивителни бакенбарди, чудесни мустаци може да срещнете, такива ръкави... назоваване на нещо чрез част от цялото) ГГ в това описание акцентира в/у вещта, в/у външното в облика на човека и така пак подсказва за нарушените ценности в духовния свят на човека. Същността се неутрализира от видимостта. (Като се разхождаш по НП има хора, които непременно ще се обърнат и ще огледат ботушите ти. Аз си мислех, че са обущари, но се оказа, че не е така...) Вещта замества човека, може да се персонифицира, но не се стига до сюжетна гротеска. Сюжета има две линии, които вървят паралелно. И целия той се гради на схемата на контраста, който е и на сюжетно ниво и в персонажната с-ма. 2-те сл описват любовна интрига на Пиругов и Пискарьов. Те виждат две дами, харесват ги и всеки тръгва след дамата, която е харесал. Пис- брюнетка, тръгва след нея, тя е романтична героиня за него, но шока за него е, че тя е проститутка. За него тази ситуация е сблъсък на идеал и реалност. Той се опитва да я промени, но тя не желае и той започва да взема опияти, за да избяга от действителността. Мн важна функция има съня- тя го кани своя дом, където ще му разкрие истината за себе си, загатка, сънува и прием и как той иска да се доближи до нея, но не може, как костюма му е изцапан с бои. Гг въвежда в образа на съня битови детайли- на тази низка действителност е несъзнателно подвластен героя. Гг показва идеята, че средата формира човека- толкова дълбоко в сферата на несъзнаването. Това става не само чрез съня, но и чрез описанието на самия Пис. В крайна сметка претърпява крах и това е единия образ на обитателя на Петер. Другата сюжетна линия- Пир тръгва след блондинка, жена на немски занаятчия. Поръчва си даже от него нещо, за да може да има повод да се появи в нейния дом. Ухажва я. Мъжа й се връща заедно с приятел- казват се Шилер и Хофман. И вижда се образа на немеца с меркантилност, ограниченост, прагматичност. И така те набиват Пир, който иска да отиде да се оплаче. По път за вкъщи спира в една кондитерская и изяжда две пирожки( така му се приписва телесност, физиология). Така двамата стават антиподи- телесност--- духовност. Споменава се, че той прочел и "Северна пчела" - списание/нещо, което принизява образа на Пир/. Така той се успокоява и се прибира вкъщи. Съотнасяйки двете линии можем да направим съждения кой е подходящ жител на този град. Загатва се присъствието на демоничното. "Записки сумасшедшего" Заглавието насочва към мотива за лудостта. Темата за чиновника е основна. Знаковост придобива връзката м/у лудостта и чиновничеството. Гг си играе с лексеми съдържащи "чин"- тя е закодирана дори в самото име на чиновника Поприщин( поприще, чин, перо) И в повествованнието, в самата реч на П непрекъснато пристстват тези значения, как той остри перата в департамента и как той мечтае за по- висок чин, което постепенно го кара да полудее. Чина и дъщерята на началника Софи. Важно значение има и темата за стила- той си мечтае за по- добра способност да пише. Тя се свързва с темата за човешкото дойнство, за мястото в социалната йерархия (Мога ли аз да пиша като един дворянин). Представата за полудяването на П е изградена ц кореспонденцията м/у две кученца и това как той ги сравнява с писането на един дворянин по представа. Вижда се и деформация в представата за време- датирането- несъществуващи дати или "дата нямаше", на обратно и накрая разбираме, че той е попаднал в лудницата- въобразява си, че е испански крал. Във финала на творбата мн важно е нарушаването на алогизмите в речтта П- " А знаете ли вий, че алжирския дей имал някаква цицина"- гротесковото повествование е нарушено и се замества с един текст, в който присъства гедната точка на нормалния човек, близък до поет. Появява се образа на тройката. И така се чува до някъде и авторовия глас. Така до самия край, когато отново заговаря лудия. Гг показва до каква степен бюрократичната система може да деформира човека и да го унищожи. Виждаме как един романтичен мотив за лудостта, но свързан не с твореца, а с чиновника се създава гротескно описание на една конкретна реалнос- гротесков реализъм, но не в чистия си формиран вид. "Нос" Сюжетна гротеска, не само на ниво повествование. Тя съдържа елемент на свръхестественото, на нереалистичното; алогизъм, ирационализъм, нарушени са структурата и логиката на света. Нарушена е връзката м./у част и цяло. Ковальов - събудил се и видял, че на мястото на носа си има гладко място като палачинка. Това разжда една драма- как ще съществува сега без нос. Гротеската се състои в това, че липва мотивировка на свръхестествените явления. Набелязват се няколко идеи, но нито една от тях не се потвърждава. Др специфичен емент развитието на две сюжетни линии, които нямат връзка- К и бръснарят- като се събидил жена му му поднесла хляб, а вътре той наметил нос. Загатва се за намесата на бръснаря. Жената на бръзнаря като вижда носа подхвър;я, че мъжът й мн силно дърпа за носа клиентите си и това е причината той да се появи. Бръснарят се опитва да се отърве от носа, но не успява и повествованието свършва до там, доста отворено. Продължава разказа за К, който обвинява различни хора. Гг използва отново каламбура. " оставить с носом"- да ме излъжете, изпързаляте--- внушението се гради на фразеологията с нос. След това К отива в редакцията на един вестник и пуска обява да си търси носа. После среща го на улицата, който влиза в Исакиевския събор, тогава К го моли да си застане на мястото, а носа нали има по- висок "чин" не го прави и влиза в храма- забелязва се профанацията. После носа се озовава в стаята му и никой не може да му помогне, за да се закрепи на лицето му, а един ден се буди и вс и е наред. Без обяснение и мотивация. "Ничево не разверешь на зтом свете" - с това завършва текста, наблягайки на властта на ирационалното. Ако тук търсим намесата на демоничното, Дявола наказва и отнема нещо, можем да поставим въпроса кого наказва? И драма накрая не съществува, защото нещата идват на мястото си. Тази кръговост на композицията е много важна. Възниква въпроса каква символика може да придобие носа точно- като главен орган на обонянието. При психоаналитичен прочит говорим именно за символиката на носа при Фройд- носа е символ на мъжкото начало, така че изчезването на носа Ф би изтълкувал като знак за кастрационен комплекс. "Шинель" е една от най- сложните творби на Гг. Откриваме и противоположни и взамноотричащи се интерпретации. Статията на Б. Ейхенбаум " Как е направен "Шинел"" спора е в това, че поред Е " сделана "Шинель". Има гледна точка за това, че в Ш има несъответствие и липса на цялостност- това е деконструктивизъм. Смята се, че има "пришити" детайли. Самото заглавие насочва към мястото на веща в живота на човека. Текста започва с описание на чиновника Акакий Акакиевич. Подчертава се необичайно странното происшествие, което се е случило. Въвежда описанието за чиновничеството, загатва типичността, която то съдържа в себе си. Смалява кръга с назоваването на един чиновник, все така неопределено. Описва се портрета на АА, много особен такъв, в който присъства игра. Този портрет е гротесков. Играта можем да открием в римуването даже в словото " Несколько рябоват, несколько рыжеват, несколько подлеповат и с цветом лица так сказат' гемороидальный" това подсказва, че този портрет не служи за истинско описание, а има комичен ефект и като че ли снизява образа на героя. Обикновено образа на чиновника се определя като малък човек, така че този портрет утвърждава това. След като се описва портрета на АА се описва избора на име, което почти винаги е знаково и сочи към някаква същнсост. Спечифичното тук е, че то става тема на творбата- как му избират име, когато се е родил. Споменава се фамилията Башмачкин- от башмак( от обувка- отново акцента в/у предмета). Избира се фамилия и после име. " Такава му била съдбата, нека да се казва като баща си"- казва майка си. Това е предопределение, от което не можеш да избягаш.Тук се оказва, че те не са знаели за значението на името и фукнцията му. Загубена е представата за това- не мога да избера нищо друго, такава му е съдбата. Оказва се, че човека няма своя воля като че ли. Това е идеята за съдбата, проявена в текста. Казва се, че като се родило детето проплакало така, като че знаело, че ще стане чиновник- идеята за рода, че личността не може да избяга от социалното. Забележима е етимологията на името, което означва кротък, незлоблив. Споменава се точно този детайл- кога се е родил- 25 март, е пришит факт, а тогава се чества деня на Акакий Синайски. След това се описва се професията на героя- то също е двузначно. Кгато се говори за работата на акакий в учреждението се подсказва за това, че той е малък човек, че той мизерства. Като че ли самата съдба издевателства над него- непременно на него ще му се случи нещо лошо- подвластен е на лоша карма. Когато влиза в учреждението той е като муха, никой не го забелязва- тези детайли няма как да не изтълкуваме като знаци на принизяването на човека. В този възглас " Оставете ме на мира, защо ме обиждате" се открива хуманно място в повествованието, сваля се маската на гротескния герой- "Ето как може да се обижда човека така, човека е твой брат". Описанието на писането- АА преписва, това създава представата за човек- машина. Но чрез АА се придава нов смисъл, защото той има любими букви, любими документи и т.н., което премахва машиналността на чистото преписване и наистина го прави слуга на Писмото. И като се прибави ценността на писмото АА се извисява до едно по- различно ниво. АА заживява с фикс идеята за шинела- с мечта за шинела. Това отново претворява идеята за заместването на духовното с предметното- любовта е изместена от шинела. В крайна сметка АА получава новия шинел, занася го вкъщи, мечтата му се е осъществила- "Той вече чувстваше, че не е сам в своята стаичка"- съотнасяне на жената със шинела. Това е в границите на похвата на гротеската. Пораждат се и психоаналитични прочети в следствие на това- любовта на АА към шинела като някакво сескуално преживяване- шинель- ж.р.. Подобно значение би се загубило при превод. Така с новия шинел го канят на гости вече, той става забележим. След една вечеря той се прибира пеша и тогава му открадват шинела. Любовта към шинела се осмисля като любовен сюжет. След като загубва своя шинел АА отива при своя началник, моли да му помогнат да си го намери, не му обръщат внимание и за това той се прибира, където и умира. До такава степен битът влиза в живота му и влияе над него. Хората не забелязват, че него го няма. Разбрали чак когато трябвало да се препише нещо, тогава разбрали, че е умрял, заменили го с друг чиновник, който само че пишел по- полегато.
"Мъртви души"- освен, че загатва за християнската идея за загубата на душата, се говори и за реалното изкупуване на мд. Статичен герой Чичиков- защото като х-тер не се развива. Той пътува, създава се панорама на руската действителност- руските губернии, помещици. Текста представлява отделни описания и очерци на именията да различни помещици. Създавайки образите на отделните такива се създават отделни гротескни образи- единия е празен мечтател (Манилов)- въздействие на литературата на сантиментализма- манить. Привличам. -- Манилов немногих мог приманить. Много важно е описанието на героите и описанието на средата. Подробно винаги описва интериора от различни гледни точки. Тук през погледа на на Ч показва всико. Много значимо е подчертаването на недовършеността, деформацията на вещите, което води към личността на М- той има много проекти, но никой от тях не е завършен- купчинките с пепел по перваза, недочетената книга, покритите кресла.
МаниловКоробочкаНоздрьовСобакевичПлюшкин вещдеформацияУдобни-покой, сън(смърт),еротика(да му почешат петите)Повредена вещ(латерна), деформирани Груби вещи Ненужни къщанедочетенанямаСпоменава се, че няма книгинямаСтаринна книга хранаПросто такаваМного, руска, проста засищаща, вкусна храна. Храната е лошаОбилна хранаПрофанирана трапеза и негодна храна.градинапортретинтериорнатюрморт
Настася Коробочка- семантика на името. Интериорът също е двузначен- Ч открива уют- дивана, пухените завивки . Храната е много важно нещо в описанието на ГГ. За него хората се делят на две такива, които умеят да се хранят и такива които не умеят. Пътвите имат някакъв дефект- не са съвсем хармонични.... Ноздрьов- гуляйджия, скандалджия. Има нарушена йерархия на ценностите, има деформация. Собакевич- човека като животно. Зооморфно сравнение. В интериора доминират грубите вещи, онтово се отъждествяват вещите с човека. Въвежда се сравнение с богатир. Загатва за травестирания образ на света. Когато се описва тук храната се подчертава освен, че е вкусна руска храна --- се въвежда и отрицателна черта- тя се свива на топка в стомаха. Кухнята се свързва и с авторовата идентичност. Плюшкин- описание на градината, на парка, допълнително повествователя в текста съотнася божественото творение с творението от човека. Акцента е поставен в/у ненужната вещ. Това трупане на такива превръща купчината вещи на бюрото му в купчина боклук. Интересно е, че изброявайки тези вещи присъства и старинна книга. Като имаме предвид присъствието на знаците за духовни блага присъстват и знаците за смърт- засъхналото мастило и мухата в него. Отново изобразеният свят се съотнася с някаква друга реалност.
Съпоставка на Ч с помещиците. Ако те са затворени в едно пространство Ч е героя на пътя. Отличава се от тях с това, че той няма своя същност. За него се споменава, че той е нито слаб, нито дебел, нито висок, нито слаб. Той е като празно място- като присъствието на екзистенциалното нищо. В него се открива демоничното- малък демон, не романтичния такъв. Много вдъхновяващ е Гг именно заради това- малкия демоне е пошлостта и сивотата. Ч е четящ човек- масова литература. На героя се приписва самосъзнание. В описанието на худ пространство, пътя няма насоченост, няма изразен процес на прогрес. Това е едно хаотично движение, но овала в случая не символизира хармония, както в античната литература, а липсата на развитие. Движението към бъдещето се загатва в лирическите отстъпления, в образа на руската тройка. Това е отново една утопична идея на Гг. Той не постига това в първата част и за това написва втори том. Там той е близо до народната и християнска утопия и капиталистическа такава. Той търси идеала в различни културни модели.

ДОСТОЕВСКИ

Започва да твори през 40 години- "Бедни хора" Увлича се от идеите на утопичния идеализъм. За това е осъден и изпратен в Сибир. Особено интересно е как полемизира с Гг. Самото заглавие подсказва за обръщане към съдбата на низшите хора. Него го вълнува соц несправедливост. Героя на този роман е чиновник Макар Девушкин. Образа на героя извиква асоциации с АА. С Гг-вата традиция свързва тробата описанието на бита на чиновника, на вещите, на материалните лишения, на интериора. Тук присъства словото на героя, липсва повествувател. Романът е в писма. Ако в Шинел чиновникът е разкрит от вън навътре тук е наобратно. На МД има свое самосъзнание, има интерес към обществената си позиция- какво ще си кажат за мен. Така Д създава нов образ на чиновника и предлага нова интерпретация на персонажа му. Героя е освен такъв, е и автор на писма. Романа в писма е жанр, който е познат от поетиката на сантиментализма- така Д приписва на героя си и чувствителност. Така отново се извисява героя- той не е само чиновник вече. Над него безспорно властва бита, репресията на бита присъства. МД описва мизерната си среда на живот. Той говори пред Ваденька като пред изповедник, лишава се от нещо, за да й направи подарък. Непрекъснато той говори за вещите и за това например, че не може да си купи чай- колко унизително е това, как има скъсано копче на шинела и какъв срам изпитва от това. Въпреки това особеното, което го отличава е способността да се откаже от вещта заради любовта, заради друг човек- отказ от шинела. Когато коментира своя бит МД се опитва да запази своята гордост, непрекъснато оспорва някаква външна гледна точка, тази на обществото- именно защото той притежава самосъзнание. В самия текст са мн важни вметнатите изрази. Д като че ли утвърждава представата за човека, който има достойнство и душа- той е чиновник, но патоса е "И аз съм човек" . Огледалото, в което се оглежда МД е това на самопознанието. Човек се вижда отстрани- кой съм аз, какъв съм аз... МД е антинарцис- изпитва срам от непостигането на желанието на гордостта. Героя на Д се извисява още и утвърждава позицията си и чрез образа на литературата, чрез четенето - героя като четящ. МД е и чиновник, и писар, и пишещ ( мечтае да бъде писател), и четящ. За него да имаш стил значи да имаш по- високо ниво, да се издигнеш над своя социален статус. Та подсказва се, че МД не е просто чиновник- той е човек. МД смята литературата за особена ценност- тя е прекрасно, възвишено нещо. МД се превръща в литературен критик " Лит е огледало, но е и назидание." Самия Д не приема мнението на натуралната школа, че литературата е само огледално изображение на света. В такъв смисъл автора приписва и свое виждане на героя. МД обича точно определен тип литература и четенето на различни книги придобива различно значение. Тези на Ратазяй- булевардни такива " Ах извика Владимир -" Аз ви обичам! " - нещо такова чете МД. Следователно това четене е начин за бягство от реалността, открива се идеал. Но когато той споделя с Ваденька за книгите, които харесва и чете, тя казва " Защо четете тези глупости, аз ще ви изпратя други книжки и ще видите това е истинска литература!" И това се оказват Шинел и Станционен надзирател (п)--- в тези творби се изгражда образа на чиновника, на така наречения малък човек. И когато ги чете МД открива в тях собтвения си живот. Същевременно МД харесва Стн Н, но не харесва Ш, защото сравнявайки драмите, това което се случва с героя в Стн Н може да се случи със всеки, докърто в Ш съдбата на АА е точно това, което се случва със самия него. Едното е човекът извън лоното на своя бит, а второто- човека заключен в релсите на работата и бита. Надзъртащ писател, сплетник(Гогол)-- прозиращия (Пушкин). Творецът трябва да има духовно око, нещо, което не може да открие от Гг. Гледната точка на МД съвпада с тази на автора- но не до край, з-то МД предявява към писателя и друго изискване- да има щастлив край. Нещо, което е неприсъщо за самия Д, защото той е реалист. Ваденька е продадена на помещик, а МД остава сам. Що се отнася до гледната точка на наивния тя се обяснява с това, че присъства желанието за справедливост. " Защо да не му намерят шинела? Защо е такъв света? ". Фамилията му загатва по своята структута и незаконнороденост, за нещастната ироноя на съдбата. Макар- блажено, което е своеобразна ирония и парадокс. Сантиментален натурализъм,
Типът роман на Д. Вс един се поддава на структурен анализ. Героите имат устойчиви характеристики и функции. Като във вс следващ роман придобиват нови оттенки. СЮЖЕТ- вс роман се гради в/у престъпление. Има връзка с криминалния роман. Д насочва към въпроса за корените на престъплението. Ако в чисто криминалния роман напрежението се поддържа от смата загатка и разрешаването й, то при Д акцентът пада на самото разкритие на престъплението, защото ние знаем кой е убиецът. Та използват се елементи от крм роман, но те са подчинени на философкия роман. Теорията на нихилизма излиза на преден план. Главния герой е нихилист- обръща внимание на опасността от загубата на вярата в хората. И Д показва, че подобна теория непременно води до престъпление. В романът " Братя Карамазови" мн яско прозвучава тази идея- " Ако няма Бог вс е позволено"- Иван К. Присъстват и елементи на авантюрния роман. В романите на Д героите влизат в различни, не само, стандартни връзки, както в семейния роман. А както в ав роман могат да стават най- загадъчни срещи и познанства. Точно тези срещи служат за изпитанието на идеята, заради героя философ, който трябва да решава своя въпрос в различни ситуации. Важна функция придобиват кр и аз ем в сюжета на фил роман. Мястото на идеята в романите на Д- тя е доминанта на героя, той живее само с мисълта за нея, затваря се в своя свят- идея фикс. Д съотнася теория и практика. Например- убийството на една старица, за да докаже своята теория.Основна идея на героя на Д е да реши въпроса си. Теорията в " Престъпление и наказание" е изразена чрез текст в текта. Връзката м/у средата и идеята. Средата формира човека и донякъде в такъв случай чрез теорияата за средата можеш да оправдаеш и едно престъпление. Въпреки че в романа се представят вс престъпления и една реалност, която не е мн розава- убийства, Соня Мармеладова. Средата не може да е оправдание за престъплението. Той си признава за убийството пред проститутката СМ. Самия Разколников признава, че е убил, защото е гладен. "Целта оправдава средствата"- максима, която прокарва през различни ъгли. Показвайки различните образи на престъплението, Д насочва точно към това, че няма оправдано престъпление. Другата устойчива черта в романите на Д е липсата на развитие на идеята. Героя е завладян само от една такава и не се разочарова от нея. Разколников дори когато отива да се предаде той не се отказва от възгледите си, а казва, че той се е оказал слаб. За Д идеята владее героя от край време. Д не ни показва кога се ражда идеята и виждаме Р вече завладян от нея. Героите никога не могат до край да решат въпроса си и в "БК" един монах казва на Иван- " Вашето страдание е в това, че вие никога не можете да решите въпроса си нито положително, нито отрицателно." В сюжета на романа се подлага на изпитание идеята, убийството, което е нейно следствие, страданието и се наблюдава наказанието, което е в него. Наблюдава се едно самозалъгване на Р, след като не може да понесе пролятата кръв, и той стига до извода, че е обиновен човек. Ала точно това пък за автора е символ на факта, че Р е истински човек. Друг устойчив елемент се открива в системата на персонажите. Централният персонаж винаги е философ, нихилист, има опозиция м/у бог- дявол; чувство- разум; И така вс човек носи в себе си и двете. Специфично е, че вс едно от тези две начала пък е въплатено в образа на техните двоиници. Разколников- Соня Мармаладова (мъдрост слабост) тя е въплащение на божественото начало и е от части негов антипод. Свидригайлов- сладострастника, който символизира дяволското начало. Как може Соня, потопена в тази среда, да запази вярата си. И я пита Р не беше ли по- лесно да скочиш? А тя " А те какво щяха да правят?" .... Възкресението на Лазар- важно е четенето, защото той казва аз не старицата убих, аз себе си убих. Соня е за Р и като Христос, защото тя ще го спаси.
"Идиот"- - гл герой княз Мишкин, който въплащава Хростос. Важно значение има мотива за болестта( лудостта)- княз Мишкин е душевно болен. Романът започва с пристигането на князът Петер. Във влака се среща с различни персонажи и той разкрива себе си напълно. В описанието на купето на влака е и завръската, защото М чува как Рогожин се е влюбил в Настася Филиповна и историята им. После княз М се среща със семейство Епанчини. Той отново се разкрива като естествен. Там той и среща другите герои. И тук той вижда в ръцете на Ганя портрета на НФ (бъдещи съпрузи)- той разглежда портрета(фотография) като икона. Той прониква в същтността на героинята. Той разказва на сестрите Е как в селцето, където е санаториума едно момиченце Мари (връзка с хр) е било съблазнено от един търговец и тя е била отхвърлена от свещеника- вкарва се мотива за Дева Мария и как той й помага- като събира децата, които буквално я замерват с камани и ги учи да бъдат по- добри и да не съдят така грубо- пак паралел с Хр. Княз М освен с ХР се идентифицита и с бедния рицар на Пушкин. Интертекстуалната връзка е сложна, защото тя върви през П към Дон Кихот- защото Аглая слага книгата на една лавица, дали случайно, дали не, до книгата " Дон Кихот". Важно значение има комичното в стихотворението- тя подсказва тази връзка НМ и ДК, но този смях въплащава този смях на масата. Срещата м/у Мишкин и НФ е в дома на Ганя. От началото тя си мисли, че той е лакея. Разбира кой е и се влюбва в него, но се чувства грешна и не мисли, че има право да се свърже с него и да го опорочи. Тя идва в дома на Ганя и наистина се държи като лека жена. Става скандал- устойчив елемент- макйата и сестра му на Ганя са обидени от това, че той ще се ожени за такава жена- Ганя посяга да удари сестра си, Мишкин застава на пътя на шамара. Друга една сцена е особено важна- рождения ден на НФ, тя е поканила вс свои познати и това празненство е много важно, з-то тя е решила да извърши един особен жест- да предизвика и обвини Тоцки и да освободи Ганечка от годежа си. Пристига и Рогожин пак с една пияна компания, а княз М се самопоканва. В тази сцена Р предлага 100 хил на НФ, но неговото мислене на търговец му подсказва такъв подход. Това е обидно за нея, отново. Тя хвърля тази пачка пари в огъня( руски жест), знак на широтата на руската душа. -- парите за мен са нищо. Тя му казва, че ако извади парите от огъня те ще са негови. Той е разкъсван от желание и гордост и накрая припада. Тогава друг един познат на НФ, който е шут- казва истината- ах кралице позволи ми, аз ще ги извадя, ще изгорят. А тя казва не, те са на Ганя, твои са Ганя. В този момент в диалога възниква въпроса какво ще стане с нея, кой ще я вземе. Никой не е очаквал, че ще се откаже от женитбата. Къде ще отида, кой ще ме вземе мен, с Рогожин ще тръгна. И тогава й се обръща внимание, че княза е влюбен в нея. Той има наследство, което получава. НФ отказва да погуби "младенеца", това е присъщо само на Тоцки. Тя решава да тръгне с Р. Започван перипетии с Аглая, НФ и к Мишкин. Но към НФ КМ изпитва и доза съжаление и се опитва непрекъснато да бъде до нея, стига се дори до момент на сватба, но избягва от каретата. Тогава КМ пак тръгва след нея, отива при нея в дома на Р, който се крие от него. И когато стига до рогожин, усеща, че нещо лошо се е случило. И Р го отвежда до спалнята, където НФ лежи убита, прободена с нож от Р. Стоят цяла нощ покрай леглото й и на сутринта КМ отново е загубил разсъдъка си, но този път без надежда за възстановяване. КМ се проявява като дете- детското начало у бего е много силно. И един познат на А му казва (готви се и годеж с Аглая, но той счупва една ваза, при размахване с ръце... не се стига) княже не може така, вие трябва да изберете. Идеята за неосъществимостта на християнския идеал. Освен тази особеност на княз М се показват и др намеци за причините на неговия крах- отношението му към парите. Когато получиш дар, ти можеш подарявайки да унижиш другия и има една такава сцена, когато КМ иска да даде пари, за които го изнудват едни млади нихилисти, които го обвиняват, че той си е послужил с парите дадени му от благодетел, а той самия е незаконен син и има раво да ги иска обратно от него... шантаж. Даже майката на сестрите Епанчини се обръща с упреци към тях. Тогава княз М си дава реална сметка за парите, знае, че те го лъжат, но въпреки това той е готов да им даде тези пари, като им казва "Аз знам, че не сте прави, но аз ще ви дам тези пари"- това показва, че такова поведение и такъв тип личнист трудно може да се впише в социума и че е трудно да се извърши един подобен жест без да засегнеш другия. Соц хармония е непостижима. Др перипетии, които пораждат хаос и пречат за постигането на хр ред- конвенциите на цивилизацята- тази естественост в концепцията на Д, мотивира я с болестта, защото осъзнава невъзможността на съществуване; нихилизма- освен шантажа, них е превъплатен и в образа на болния от туберколоза Иполит, който решава да се самоубие, з-то неможе да приеме, че е обречен на смърт от природата, а КМ е този, който се опитва да му вдъхне някаква надежда и вяра... устойчив е и мотива за самоубийството. Когато става въпрос за неверието тук можем да споменем и картината Холбайн- свалянето на Хр от кръста- не случайно тя е в дома на Р. Ако в другите романи нихилиста е герой, то тук е обратното вярващия е на преден план. Прозвучават и идеите на апокалипсиса- Д е мн привлечен от този текст на библията, завладян е от нея. Разрушителна страст е идеята въплатена в Рогижин. Дори семантиката на името- анаграма нож.

И. С. ТУРГЕНЕВ

"Записки на ловеца"- той се ориентира към традицията на натуралната школа. Разаквачът е близо до авторовата личност по своите черти,интереси до авторовата личност. Той не само създава соц типове, но и поставя по- универсални, философски проблеми. Подсказва не само негативното въздействие на крепостническата действителност, разкрива и таланта на руския народ- разказа " Певци"; духовната сила на рускип народ "Живи мощи". В тези очерци създава образа на руския Хамлет "Гамлет Щигровского уезда". Още- интерпретира и темата за любовта в разказа " Свидание"
Стуктурно характерно е описанието, което чрез контраст разкрива разликите м/у хармонията и красотата в природатата и дисбаласа и грозотата в обществото. Има я и идеята за преходността, както в природата, така и в човешките взаимоотношения, изградена на базата на худ паралелелизъм, но все пак се въвежда и една романтична идея- за силата на спомена. От физ очерг Т се отдалечава и чрез психологизма- той е редуцирал бъдещия си роман.
Типът роман на Т---------- темата за нихилизма възниква и при Т, но за разлика от Д, няма я тази библейска и християнска символика, няма го ровенето в човешката душа- момента на психологизация за Т е краен; Романите на Т са по- злободневни т.е. той откликва на всяко ново явление, което се е родило в руското общество и се опитва да го въплати в худ образи. Търси героя на времето.
"Рудин"- новото явление тук е "руският Хамлет", който е дворяниинът либерал, руският шиленгианец- човек на словото, а не на делото. В самата структура на романа уст елементи са в сюжета- пристигането на героя в чужда, за него, среда(пристигането в дома на Ласунская- помещица). Завръзката- конфликт със статуковото на другите герои. Но този конфликт не намира израз както при Д (в някакви екстремални действия) а в спора( героя е убеден в своята правота, няма сблъсък м/у идеи с равна сила както е при Д- полифония. Героите на Т са по- монолитни, те не се съмняват, не са толерантни към чуждата идея, те не са я изстрадали. На ниво реторика при Т няма някакво решение, но се оказва, че все пак победител е героят на времето. Не толкова чрез някакви аргументи, а чрез своята страст, чрез ораторките си способности. Любовна интрига, роман, сюжет- специфична функция- Т девойка- тази, която винаги се влюбва само в необикновения герой, в изключителната личност. Наталия се влюбва в Рудин. Значимото е и че той не може да отговри на тази девойка. В любовта той се проявява като колеблив, нерешителен, неспособен да вземе някакво решение. Обяснява й, че той не може да я поведе със себе си, заминава и се описва неговия труден живот и опитите му да осъществи идеалите си, но той не успява да направи това. Идеята е, че за такъв човек няма място в руското общество. Така се стига до сцена в епилога, където той е изправен насред барикадата в Париж и вика с тънак гласец- той вече не е само човек на словото, а и на делото и до някъде, чрез описанието, е снижен неговия образ. Всеки разказ има епилог при Т. Чрез него се съотнасят бита и битието, мигът на човешкия живот съпоставен с вечността. Т разкрива слабите неща в характера на руския интелигент и затова в следващия си роман "В навечерието" избира чужденец за главен герой- българина Инсаров. Т търси човека на делото (статия на Т- "Хамлет и Дон Кихот"). Отново присъства любовен сюжет- Елена Стахова трябва да избере м/у Берсенов, Шубин и Инсаров. Тя избира И и заминава с него в Италия и там умира. Тя решава да отиде в БГ и да продължи делото на своя съпруг- да се бори за свободата на бг народ. Има мнения, че това е може би най- слабия роман на Т.
"Дворянско гнездо"- мита за дворянското гнездо. Тургенев поставя по- философски проблеми, по- всеобхватни. Почти няма да открием спора, тук той заема по- второстепено място. Героя Лаврецки води спор с един свой приятел относно пътя на руската култура и Л използва метафората "да се оре земята", което го извежда от човека на словодо до нивото на човека на делото- премахва се "Хамлетовия герой". Противопоставят се два типа хора: на делото- делото като служене на прогреса, на една по- висша всеобща цел и делото като кариеризъм. Присъства в сюжета пристигането от чужбина в своето имение и започва да посещва своите съседи. И се влюбва в девойката Лиза - любовния сюжет е на преден план. Т се оказва близко до поетиката на романтизма- музика... описанията... философските идеи в интерпретацията на любовта- пристига жена му на Л, а Е решава, че на двама им не е писано да са заедно и плащат за грехове на предците си. Така тя отива в манастир. В епилога се вижда идеята за диалога м/у поколенията и темпоралността на човешките емоции изградена на фона на необятните граници на живота - кръговрата на живота като безкрайна схема на всеобщото наследство.
"Бащи и деца"- изобразява един реален конфликт и полемика в рус култура- м/у две култури--- утвърждаваща и разрушаваща. "У" това е дворянската култура, а "Р" е антикултурата на нихилистите. Заглавието насочва за сблъсък м/у поколенията. Появява се нов герой на времето- Базаров (разноочинци) Това са деца на новата култура. Новия герой на времето пристига отново в чужда за него среда- пристигането в имението на Кирсанови. Б има приятел Аркагий, който е негов ученик, завладян от идеите на нихилизма. Още с пристигането на Б в имението се поражда конфликта м/у Б и Павел Петрович Кирсаноб, чичо на А. За това и спорът заема мн важно място в творбата. Застават едно с/у друго старото и новото. Техния сблъсък засяга вс нива в културата, те се сблъскват като носители на различни философки идеи ( дворянин и разночинец; идеалист ПП- вулгарен материалист Б). Т откликва на идеите на младите хора, иска да ги разбере, но като дворянин, едтет той не може да приеме отхвърли ценностите и усеща страха от унищоженнието. .... Б вижда на един бал, където отиват с А, красивата дворянка казва " Ах прекрасно тяло, направо да го изпратиш в залата за дисекции" (анатомический театр- въведено от ПП, за да промени мисленето на рч, това е свързано със секуларизацията на културата.) А е шокиран. Писарев в една своя статия се опитва да оправдае Б, не защото не е цинична, а защото може да бъде обянена с това, че Б се опитва да се противопостави на красивите фрази, които се използват от роматиците. Също, че и не иска никои да навлиза във вътрешния му свят, за това не се и издава с коментари. Б има ясното съзнание, че няма любов, за неро вс сме подвластни само на либидото си. За него всичко е черно или бяло, човекът е само анатомия. За него любовна драма не може да има, защото ако една жена ти откаже обръщаш се на една страна и си намираш друга, за него е важен нагона- той не разбира духовната връзка. ППК и Б се сблъскват и като социални позиции. ППК утвърждава ценността на семейството, на общината, докъто Б отрича тези институции. Б отрич идеята да служиш на народа си- " Аз да умра, за да има бяла къща някакъв си Федер..., а над моя гро б да расте трева" той няма решение как да се осъвършенства обществото. Идеята на нихилизма е - трябва да се разчисти място, а после ще измислим какво ще построим. Противопоставянето на двете дил идеи се изразява и в естетически различия- избират различни книги (Дилемата П или Бюхнер - става дума за знакофо отхвърляне на руската култура и них посягат именно върху подобни имена). Утилитарен подход имат хинилистите към културата (нужно е това, което е практически полезно) и той налага този подход чрез своето неволно налагане в/у всичко, което не съответства с неговара психологична саморефлексия. Нихилиста така реагира с/у загубата на стинския смисъл на словото, тя реагира като обновляване на смисъла. Най- силно е засегната сферата на етиката. Т загатва за това колко опасно е отхвърлянето на вечните етични норми. През 60-те години рус них пишат статия за етиката- няма общовалидни такиа, вс е относителни и преходно с поколенията. Т за разлика от Д не доразвива до край идеяата. Той не показва, че теорията непременно ще се превърне в практика. Ако них действа само според усещанията си кое е това, което предпазва Б от престъпление- именно разграничаването на реотия от практика. Т не утъждествява морала с религията. Ако них отхвърли вс дори и това, кое става спирачка за престъпкението- Писарев предлага теорияата, че "базаров няма да открадне чужда кърпа, защото цени спокойствието си". Това е идепята на Чернешевски в "что делат?" - за разумния егоизъм, идея, която е загатната, но неразвита. Б не може да бъде друг освен лекар, защото не може да бъде свързан с друго освен с естествените науки.
Етикет- Б шокира с вида си, облечен небрежно, рошав, небрежен в действията си и т.н. а ПП стриктно спазва идеите на етикета- не можеш да уважаваш себе си, а да ходиш небрежно облечен. Б, отхвърляйки етикетета, отрича самите правила на поведение- госта критикува домът, в който е попаднал. Кукшина- Б реагира остро с/у тях, з-то те не са истински нихилисти, тя непрекъснато цитира- нещо неприсъщо на нихилистите, за това и Б остро реагира. Мн важно значчение получава мотива за смъртта и случайността- Б прави дисекция, но не си носи адски камък и се заразява с болест и умира. ФАТАЛИЗЪМ- нихилизъм идея отново мн силно заложена. Одицова (тази, в която се влюбва) и той и казва " ах колко сте красива, а аз съм червей... смъртта ми сега идва, отречи го ако можеш". Т е истински хъдожник, създава сложна натура, на един пълноценен човек, който отрича вс и натурата му влиза в пререз с теорията- Б се влюбва, и не може да се обърне, за да си намери друга.

Л. Н. ТОЛСТОЙ

Роман- епопея. "Война и мир"- мир като свят. Т насочва за връзката м/у индвид и общност. Подтискането на собственото аз и сливането с всеобщото, универсалното в името на по- голяма идея. Индивид- общност. Универсиум- връзката м/у земния свят и макрокосмоса. Човек е вписан в земния свят, съобразява се с някакви закономерности (Т е мн близо до някои идеи на Кант за свободата и необходимостта, но показва, че човекът може да бъде духовно свободен. Физ несвобода и духовна свобода) Философията на Т за историята- Т подсказва ролята на случайността за историята, подсказва, че не вс зависи от нашата воля и особено от волята на историческата личност и това също можем да свържем с историята на епоса- вс зависи от боговете. Човек е играчка в ръжете на боговете- идея претворена в романа- епос. Философията на историята е това, изразена в романа епос. Т противопоставя Наполеон и Кутузов като виждане за историята, като виждане за ролята на личността в историята- освен вс друго. Наполеон е снизен, не само защото е нашественик, а защото Т му приписва мания за величие и неспособност да осъзнае, че не вс зависи от неговата воля( загатва това със завъртането на глобус. Или го сравнява с дете, което се е качило на въртележка и си мисли, че като дърпа юздите то я движи) Др важна идея е тази за цивилизацията. Т е мн блисък до идеите на Русо и осмисля цивилизацията като театър като ритуал. Романът не напразно започва с изображение на салона на Ана Шелер. Метафори- тя е като майстор в работилница- ние не сме хора, а механизми; хората са актьори- като игра, което говори за преструвките в обществото ( АШ- ентусиастка, например) Особено важни са речевите актове- косвените такива особено са мн важни- А казва Б, но мисли не Б- това е ясно разкритие на фалша в светското общество- Княз Василий. Особено знаково в тази сцена е нарушаването на обичая от Пиер Безухов, защото разкрива истинността му. Той се представя като дете, съвсем естествен. Той е персонажа чрез който също се разкрива фалша, защото той може да каже нещо умно, но то не е приемано като подходящо. Особено значение има фр език в романа. Т би могъл да преведе репликите на руски, но въвеждането точно на фр реч загатва също за тази ритуалност в общуването, и придаването на фалшив блясък. Андрей Болконски- просизнася враза на френски към ...., но когато се обръща към П говори на руски. Тази знаковост личи и в любовното признание на П към Елен Корагина- мн красива, но бездуховна. За това не може да се говори за духовна връзка, а само физическо привличане. Той започва да посещава дома й, вс очакват признание и той се колебае. Става така, че го принуждават, като разчитат на честността му. И така когато той трябва да й се обясни, той не го прави на руски, което в тона на символиката говори за това, че той не го мисли наистина. В романа на Т вс герои са групирани естественост- изкуственост. На тази основа ист личности и измислените герои може и да не влизат в сюжетна връзка, но семантически са свързани по този критерии.
естественост
изкуственост
Наташа Ростова
Пиер Безухов
Кутузов
Наполон
Елен
Василий

Вс герои имат еднаква роля и няма главни . Др критерий- духовност- физиология , които разкрива чрез определени детайли. Княжна Маря- не е красива, но има красиви очи. И Наташа в началото не е особена, но е очарователна. Елен например- има страхотна фигура, но не е надарена от автора с реч, тя не възприема любовта като чувство, а като физиологичен процес.
Духовност
Физиология
Маря
Наташа
Елен

Интуиция (+) разум(-); Простота- сложност.
Подчиняването на интуицияата може да има не само положителен знак- описание на авантюрата м.у Наташа и Котузов
Интуиция



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Руска класическа литература на XIX век 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.