Руска класическа литература на XIX век


Категория на документа: Литература




Театралност на руската култура през 18 век. Дуален модел на развитието на руската култура... Руски 18век много прилича на Българския 19 век. ПРОМЕНИТЕ НА ПЕТЪР ПЪРВИ В РУСИЯ И ОТРАЖЕНИЕТО ИМ ВЪРХУ КУЛТУРАТА. Започва разширяването на мирогледа на руския човек- докато в 17 век за него е имало само една книга, през 18 век Петър Първи създава фонд от книги с различна тематика, който да подпомогне обогатяването на общата култура на човека. Освен това църковните реформи също обуславят ново отношение м/у цар и патриарх.

Просветителските идеи на Русо намират много голяма почва в прогреса на руската култура. Навлизането на идеите на просветителите, не само на Русо формират русоисткия модел- бягство на човека назад към природата. Говорим за 18 век. Така се създава топос на идеален свят от сантименталистите. В началото на 19 век сантименттализмът продължава да функционира. Тогава говорим и за налагане на новото време- времето на романтизма.

РУСКИ РОМАНТИЗЪМ и неговата спрецифика.

Това не е единно направление. Липсва една обединена школа на творци, които да утвърждават своите идеи в манифести и т.н. Можем да го определим още и като късен сантиментализъм. Поета, който утвърждава това ново направление се нарича Василий Жуковски. Той е не само поет, но можем да го определим и като културен деец, той не само с поезията си, с баладите си, но и със статиите си и преводите си се опитва да запознае руската публика с един нов тип творчество. Това творчество е, разбира се, много европеизирано- с влияние на английския предромантизъм. Друг ценен модел за Жуковски- немския предромантизъм. Той русеизира една немска поема- на руски " Людмила". Превежда и текстове на немски автори като Шилер например. Близък се оказва немския мистицизъм на немската литература на руското мислене. Основна идея на романтизма е двоемирието- земния и идеалния, към който се стреми творецът. И Жуковски по същия начин търси този топос, затова и смъртта придобива такава стойност. Важна е съпоставката м/у преди и сега- пример у Жуковски думара преди се пише с главна буква.
1. Концепция за Жуковски.
2.Жанроова система- Един от основните при Ж. е елегията (елегически романтизъм). Структура- "Сельское кладбище" това е една елегия в превод на елегията на Грей със същото заглавие. Винаги в началото се вкл. Природна картина- пейзаж. Тя съдържа значенията на покой, хармония м/у човек и природа (нещо мн важно за вс автори на романтизма). + значението за преходност и антонима вечност са устойчиви понятия в поезията на Ж. Така се изгражда един образен паралелелизъм в творчеството- така както в природата вс умира, угасва, така и в живота на човека вс е кратко и преходно (радост, младост- вс миг отнема по нещо от нас). Но за човека вс това звучи малко по- трагично, защото в човешкия живот това, което отмине, отминава безвъзвратно. Затова доминират тъжното и обреченото настроение поради идеята на убиващото време. Идеята за вечното се създава и от образа на гробището- памтта- своеобразна победа над смъртта- това е семантиката на борбата м/у преходност и вечност.

Освен жанра елегия Ж. налага и жанра романс, който налага идеята за музикалността (пак взаимствано от немски автори). Музика= романтическо слово. Преставата за неизразимост чрез словото е показана в стихотворението " Неизразимото" . В романса също можем да открием идеята за непреходното- тя е инвариянтна, преминава през цялото творчество на автора. Навлиза идеята за любовта, което придава нов смисъл на идеята за непостоянство- аз съм се разделил с любимата, но сега обичам. Друг жанр- балада ( " Ленора" на Бюргер) "Людмила"- въпроса за двоемирието. Ако в елегията зблъсака на двата свята става само в съзнанието, то в балагата той е изобразен в настоящото време в произведението.- Жениха отвежда Людмила на своя кон- в гроба---- преминаване в другия свят, докосване до отвътното) "Светлана"- фолклорен устойчив сюжет, връщането на мъртвия брат. Новото е образа на Светлана, звучи една ирония на контакта м/у двата свята. Реален е само битийния свят, вс друго е илюзия.
3 . Новия тип поетическо слово. - Новото е многозначността на словото и за да се разбере тя се сравнява словото на романтика със словото на класицист. Кл- разум над чувсво, света е познаваем и т.н., докъто романтика се усъмнява във вс и не назовава обективните качества на света, а чувството което извиква заобикалящия свят в нас. Епитетите на класициста са метафорични, а романтика не се стреми да назовава вс с дадените физически качества на обекта- " Както сладка лимонада през лятото", "Душата ми гори"- та нима може душата да гори?!- опоненти (епигон- последователи на Ж.). В поезията на Ж. Значението на една дума можем да извлечем от контекста, докато при класицистите думата е с по- понятийно значение. Друг епитет- "мъглив"- загадачност, загатка.... Мотива за огледалността, който също се свързва с идеята за загатка и непознаваемостта на света- " Славянка"- образа на дърветата, който се отразяват... Ж. Поставя идеята са това какво виждаме- само отражения на една друга действителност, поставя мотива за същтността на нещатата и тяхното отражение, което е достъпно за нас. Възклицанията в лириката, музикалността, която се поражда от ритъма и стихосложението- на вс нива в структурата на стиховете на Ж можем да открием една нова структура, която налага нов модел на руската поетика.

ПОЕЗИЯТА НА ПОЕТИТЕ ДЕКАБРИСТИ(второ течение на романтизма)

Най- яркия поет е Кондратий Рилеев. Той е обесен след възстанието. На декабристите са мн близки идеите на просвещението (франция) те много често съпоставят разума и чувствата, като за тях разума има по- висока ценност. Затова творчеството им можем да определим и като неокласицизъм. Те остават в РЛ не толкова и със своето творчество, колкото със своята гражданска позиция. Декабристите отхвърлят модела на френското поведение, което се е наложило в руското дворянство, като повърхностно. Те налагат римски модел на поведение- човекът, който е гражданин, за когото политиката, свободата имат по- голямо значение. Затова те са се държали в светския салон като в парламентарна зала. Знаков е отказът от танца. Те навсякъде изразяват тези свои идеи. (Делвик- той е от кръга на Пушкин, от движението арзамас, което обединява творци новатори, за него е важно остроумието. Докъто за Рилеев е недопустимо да се шегува от морална гледна точка.) Декабристите сливат живота с творчеството и превръщат самия си живот в текст, а за един текст е важен края му, затова -" Излизаме, за да умрем за Русия" е много симптоматична фраза. Поетическото слово на декабристите се отличава от словото на Ж - откриваме не многозначност на думите, а думи- сигнали. Това са думи, които в творбите на вс един декабрис означават точно определено послание, идея и т.н. Те могат да бъдат подредени в два семантични реда, които са антонимични: свобода- робство--- герой, звезда, волност, щастие, борба--- затвор, окови...
В текстовете мн често се появяват имена на римски герои- Брут, Касис... Бихме могли да извлечем от текста на един декабрист- аз като Брут.... В своите естетически идеи Рилеев напр. изказва едно мн силно заявление- "Аз не съм поет, аз съм гражданин", което е чуждо на мн поети, като Пушкин например. Поетите декабристи иронизират елегическото направление, при Ж например. Поета Кюхелбехер( съученик на Пушкин от лицея) пише една статия за руската поезия и там той с ирония говори за елегиите, които властват в руската литература и казва, че навсякъде сега откриваме мъгла- в планините, полята и дори в главите на самите съчинители. Отричайки елегията декабристите налагат одата, в която смятат, че можеш да заклеймяваш тирана, да възпяваш добродетелите. Това говори за неокласицизъм. Развива се жанра историческа поема- правят ретроспекция, за да търсят образци за подражание- " Какви герои е ималко някога" говорят за изродили се славяни, обръщайки се отново към школата на Ж. Те, създавайки исторически поеми, не се стремят да постигнат духа на миналото, а словодневност, политическа актуалност. Понякога, разбирасе, можем да открием и присъствието на едно поетическо слово, модела на елегията и идилията на Ж- бягството към природита. (т.е. те не влизат само в полемика, а творят една и съща социокултура). ... Възкресяването на античния модел, към поезията на Анакреон- анакреотична лирика, възпява се любовта към живота- Батюшков...
Има и такива млади пооети, които следват направлението на Ж или на декабристите- такива са тези от обкръжението на Пушкин.

Поети анахорети- търсещи свободата сред природата. Ценността на леността- образ, който се налага също у романтиците. Тя е творческа и ореола й се подчертава от епитетите " сладка и безгрижна". --- немска творба " Живота на един безделник" поредното сравнение.

ПУШКИН И ЛИРИКАТА МУ.

Пушкин се сакрализира в руската литература. Роден е 1799г и умира 1837г. Наричан е начало на вс начала, слънцето на руската поезия. Той приема ценностите на западната култура, с което успява да изведе на едно ниво руската литературна култура и тази в Европа.
ЛИРИКА 1.Ранната лирика- до 1820г. До южното заточение. Първите си творби започва да пише около 1814г. Тогава той следва установени вече литературни модели и традиции- Державен например. Важна се оказва за П традицията на Ж. Най- вече в жанра елегия. "Желание" или " Елегия" - забелязва се устойчивия мотив за преходността ( любов, страдание, сълзи) Твореца изразява не толкова своето светоусещане и характера си, колкото възприятието на един наложен литературен модел и как го следва, чрез преминаване през собствените си житейски лутания. За връзката с Ж може да ни подскаже и заглавието на едно Пушкиново стихотворение " Цветок"- пак мотива за преходност в природата, но и една по- оригинална интерпретация на П. У Ж образа на изсъхналото цвете е само в съзнанието на автора и идеята е пренесена върху предмета, докъто при П предмета пренася идеята в съзнанието и пробужда питане, а не само задава едно мнение. Антологично стихотворение (миниатюра) е друг жанр, в който се възкресява някаква митологична ситуация (Батюшков)- помни смъртта, радвай се на живота. Тук устойчиви са имената, чашата с вино, бръшляна, лозовия венец- " Триюмфът на Вакх" (Дионис- дионисиевската стихия се оказва особено значима и ценна). В ранната лирика на П идеята за насладата от живота, това противодействие на преходността може да съдържа образа на земната любов. Освен това пише и друг тип еротична лирика. Като устойчив символ в ранната му лирика се появява виното. Друг жанр, който също е мн продуктивен, това е дружеското послание. Това е мн специфичен жанр, който дава възможност на твореца да съчетае високото и ниското, интимното и социалното, което дава по- голяма палитра за изгражение. Затова и този жанр е мн близък на П, защото му дава възможност да изведе всичко в една ценностна система. Диалогизирайки с други автори, П интерпретира техния модел за света ( в романтическата лирикара), например ценността на леността. Но не само това в сравнение с всеки един автор, към когото се обръща, П развива всестранно своето творчество от гледна точка на идеи, защото не заема една твърда позиция, а утвърждава зависимостта на нещата от различна изходна точка. Това го прави комплексен автор, но все пак романтист, защото не излиза от модела на романтичното творчество. Друга традиция, която не му остава чужда- тази на декабристите. " Посланието на Чаадаев"- е пример за такова произведение. Ч е приятел на П, офицер, философ, който написва фил писма, които не са приети от цензурата и той е обявен за луд, защото той смята, че РК е азиятска, че не руснаците не са станали европейци- нихилизъм, но все пак не по- малко е патриот. Така П, обръщайки се към Ч, утвърждава ценността на свободата, отрича самодържавието, осмисля борбата за свобода като интимно чувство. Очакването на свобода= очакването на любовна среща. Тази национална идея е пречупена през душата на лирическия АЗ. В този аспект напомня на лириката на декабристите. Заради способността си да разкрива различни страни на своето творчество той е възприеман протей. Заради стиховете си в декабрийски стил- заточение.( " Село"- заклеймява крепостничеството)
2 . Южно "заточение". В Крим и Бесарабия. Двойнствена семантика има това културно пространство. Крим извиква в съзнанието на поета антична символика на рая на златния век - Таврида. Руския романтик, като че ли, се връща назад към златния век. Но все пак той е далеч от цивилизацията, от приятелите, той е лишен от възможността да твори. Тази двойнственост се изразява в преплитането на идилията и елегията- по стил произведенията му са идилии ( възпява се отново виното, пира... ), но се включват елегични мотиви (мотивът за носталгията). П влиза в диалог с античния поет Овидий ( също изпратен в изгнание по делтата на р. Дунав). Осъзнава се като един втори О, но и влиза в полемика с него, защото за О това пространство е само пустиня и тъга, докъто при П изгнанието е пълно с "райски" образи и радост- идеален топос. Дружеското послание доста засилва значението си. В тази лирика на П се противопоставят двата топоса- севера(-) и юга(+). Изобразява образа на пира и в Крим, и в Петербург. Самата дума пир става двузначна - единия творчески, а другия като вдъхновяващ се от духа на античната митология. Колкото до Бесарабия- той леко отхвърля образа на пира. Друг автор, имащ въздействие в/у П, е Байрон. Той е тогавашен кумир на руското четящо общество. " Изгасна дневното светило" това е елегия, анализайки която, можем да наблюдаваме как се трансформира жанра. Устойчив елемент си остава мотива за преходността и убиващото време. Има го и мотива за любовта, но вече с малко по- трагичнен характер. Авторът вече се насочва не само навън, но и към вътршния си свят. Въвежда се образа на стихията- символ на душевните терзания. --- Южна романтична лирика. * Присъства образа и на българин- поема и разказ " Кърджали". Българина за П е романтичен разбойник или като дете на природата. В РЛ можем да открием два стереотипа на българина- единия като просто дивашки обитател на балканите, а другия като близък по вяра и нрав на русите.
3 . Новаторството на П- нова семантика на понятията. "Към морето" - съдържа образа на стихията, която придобива + знак и романтичен облик. Съществува скрита перпратка към Байрон- лирическия аз обръщайки се към морето си спомня певеца на морето. Литературата формира формите на възприятието на света. Друг романтичен образ е образа на Наполеон като Героя. В др лир творби образа на стихията може да придобие - знак. " Бесове". В случая стихията се свързва с демоничното, разрушително начало. Отново се проявява двойнствеността на понятийния свят. В руската култура и менталност, този образ на виелицата се оказва и национално понятие- на нац мислене. Друг пример за тази нова концепция на П за света можем да открием в понятията страст и безстрастие (инвариянт- преходност, стихия- вечност, покой). " Аз ви обичах" (П е майстор на лаконизма) - изразява любовното чувство с прости тропи. Това стихотворение съдържа мн интересен комуникативен въпрос- минало, настояще; отдръпване и непреклонност. Но значимото тук е отказа от любовта, нещо, което откриваме по- късно и в " ЕО". Открива се идеята за любовта като страдание и за отсъствието й като покой. (Баратински и П). Ако в ранната лирика на П любовта се ситуираше в моналото- аз обичах преди, вече я няма, то в късната- нещата не само умират, но и се възраждат- идеята за цикличността. Тази нова интерпретация на П можем да открием и в семантиката на понятията- свобода, щастие, покой. В ранната романтична лирика лир аз можеше да открие и трите (които са в съзвучие), то в зрялата се утвърждава една по- сложна представа за живота, защото се нарушава хармонията м/у трите. В едни стихове щастие може да бъде в опозиция със спокойствие и свобода, в други: покой и щастие със свобода. П съвсем леко се докосва до важни философски пробеми. Понятието свобода придобива едно ново съдържание, което налага оригинален п-ов стил. Когато интерпретира темата за свободата на твореца П утвърждава абсолютната ценност на свободата на твореца- " Към поета", в др случаи противопоставя поета и тълпата- отказ от задачата на просветител, с което поета утвърждава своята свобода. " Разговор с търговеца на книги"- а) идеята за свободата на твореца- не искам да се съобразявам с тълпата; б) не се продава вдъхновението, а ръкопис- нуждата от нагаждане към социалната реалия и като цяло наново материализация. "Паметника"- обратното на самотата на твореца- близко до идеите на декабристите и класицизма- устойчив мотив в РЛ. Представата за осмислянето на свободата е изведена на ново ниво в цялата си комплексност, което води към реалистични мотиви. Още един нов елемент в РЛ - реализъм. "Румяный мой критик" - селската идилия се противопоставя на реалията на човешката трагедия. Именно чрез тази полемика се поражда нова линия в литературното творчество. Друг нов ел е въвеждането на разговорна лексика (просторечна)- така П скъсява дистанцията м/у поезия и проза. Така се променя езика на поезията и прозата, правейки ги по- руски от преди, различни от прозата на сантиментализма.

ПУШКИНОВИТЕ РОМАНТИЧНИ ПОЕМИ

Пушкин извършва "превод" на Байроновия тип модел на романтична поема, въвежда в РЛ този Байтронов модел. Можем да говорим за трансформация и устойчивия тип елементи на Байроновата поема. Основната концепция на романтичната поема една от осн идеи е свързана с фил на Русо. Особена ценност придобива за романтиците и авторите на такива поеми - идеята на Русо назад към природата, идеята за добрия дивак. Цивилизацията носи поквара. В съответствие с този идеал на Русо романтиците превръщат бягсттвото от цивилизацията в едно идеално чуждо пространство т.е. Ориента. = >романтична поема можем да впишем в европейския ориентализъм( въображаем ориент, като образа му можем да свържем със завладяването му и желанието той да бъде опознан). Така пак се поражда една двузначност- варварство, липса на логика и ред, присъщи на европейското мислене и добрия дивак, сексуални наслади и т.н. Романтизма продължава тази идеализация на ориента в + аспект, защото романтиците се вдъхновяват от идеята на Русо. В РЛ също можем да обясним интереса към ориента поради ред исторически и не само причини. Завладяването на Кавказ например. Възраждане или Гибел са двата вариянта като извод оставащ след различното възприятие на ориента. Ето това преплитане обяснява и сложността на концепцията на романтичните поеми. " Кавказский пленник" - устойчив мотив. Вс романтична поема се гради в/у сюжета за бягството в природата( идеално пространство). Но героя е пленен от черкезите, което се явява нов елемент- вижда се дистанцираност на човека от децата на природата. Той ги наблюдава, оценява. Белгеца от цивилизацията трябва да стане един от тях по логика, но П-вия герой го отделя като чужд и това е значимото за произведението. Героя не може да приеме тези кавказци т.е. тук човека на природата се оказва разбойника и поради тази вражда м/у русия и черкезите ( в исторически план) дори и по- късно в творчеството на Лермонтов, ще се види изобразяването на кавлазците като варвари. И след като хармонията не може да бъде постигната героя започва да иска да се върне в своята родина. В романтичния модел героя бяга, за да спечели духовна свобода, което му коства физическата такава- това го кара да желае да се върне. Така се въвежда патриотичен мотив, което нарушава Байроновия модел. Втория устойчив ел на Б. П. е любовната интрига. Любовта към ориента е превъплатена в любовта към чуждоземка. Обратният момент е тук, защото се появява романтичната героиня (сексуалност), защото тя обича, а героя остава безразличен (наобратно на по принцип приетия модел). Героя на поемата приема нейните ласки, а си мисли за предишна любов, което също предизвиква критика, защото романтичния герой трябва да притежава по- силна монолитност на чувствата. Така преобразяването на РП създава нови оттенки и значения в нея. Романтичната концепция се нарушава и от още един елемент- епилогът на поемата. Този епилог по своя стил напомня една класицистична ода. В епилога П възпява руските пълководци и генерали, които завладяват Кавказ и като " черна зараза" завладяват тези племена. П не може да не усеща унищожението като един неморален акт, но все пак го възпява, като така въвежда лек патриотизъм, дори шувинизъм. Следователно епилога в чисто естетическо отношение е анахроничен, защото отвежда назад към поетиката на класицизма, но по- важно е друго- моралната страна, това че поета наистина възпява унищовението на тези деца на природата, които по принцип би трябвало да са така скъпи на романтика- поет. Княз Ясевски критикува своя приятел П за това- " не подобава на поета да възхвалява убийството" . В наше време по повод на Чеченския конфликт вс тези образи и теми отново бяха актуализирани и все още доминира стереотипа за кафказеца. "Цигани"- остава по- близо до Байроновия модел. Сюжета за бягството отново присъства. Изгражда се един идеализиран образ на циганите. Подсказва възможността на човека, който идва от града да намери щастието си сред децата на природата. Отново можем да говорим за мотивировката за бягството- търсене на свобода и гонитба от властите. Самите цигани са представени като племе, което не познава закона. Алеко, попадайки в циганския табор става един от тях и е щастлив. Влюбва се в циганката Земфира- т.е. тук П е близо до русоисткия идеал- са снемеш товара на обществото и да станеш като добрите диваци. Образа на циганката- разрушителни страсти и гибел и тази, която носи щастие. Тази романтична концепция в РЛ има свое обяснение- цианите като вид забавление (при дворянски събирания), любовницата циганка се е смятала за шик. На сюжетно ниво се подсказва тази възможност да избягаш от цивилизацията. Алеко не е на такава дистанция от ориенталците. Но в сюжета циганката се влюбва в друг циганин, поради което Алеко ги убива и двамата. Така той бива изгонен от бащата на Земфира от Табур- " Иди си, ти не си роден за дива свобода". Отново се открива раздвоение в семантиката на думата свобода- разделя се негово от тяхно. Подчертава се индивидуализма и егоцентризма на човека от цивилизацията. Проблема за постижимостта на хармонията се усложнява в края на текста- "но щастие няма и сред вас бедни деца на природата". На семантично ниво също се загатва невъзможността да се слее човека с тези деца на природата. В един момент когато Замфира се влюбва в циганина тя започва да пее, Алеко й казва " Престани да пееш, аз диви песно не обичам". Така и още много думи и изрази в текста подсказват, че той като че ли не е станал един от тях.

П и в лириката си и в жанра поема преминава в нов тип лирика- поетиката на реализма, които можем да отктием в произведението " Медният конник" - това е паметника на Петър 1 до река Нева. Представлява конник (символизира Русия), който се възприема като символ на подема на Русия, който е продиктуван от П1. Поемата се състои от встъпление и разказ за едно от големите наводнения на Птерербург. Встъплението напомня на одата на класицизма, П възпява П1 без да споменава името му( Той) , европеизацията и самия град Петербург. Тази поема става изходна точка на Петербургкия текст в РЛ като цяло. Във встъплението има описание на пустото пространство, сред к-то се издига този град. П описва този град като въвежда детайли имащи особена значимост- архитектурата, парада- символ на държавното величие и мощ ( в него П също открива хармония; парадоксални описания- еднообразна красота;)///// Сравнение с Мискевич////// Появява се мотива за студа- той придобива + знак и римува рози и студ. Завършва с възгласа "Обичам те творение на Петър". Темата за европеиизацията на Русия.
Творбата продължава с разказа за наводнението на Петербург. "Аз ще ви разкажа за нещо истинско"- бележка на Пушкин преди текста, което е х-рно за течението на реализма(достоверност). Разказа за наводнението е разказ за стихията- мн важен образ в поемата, защото поражда библейски асоциации. Това насочва към проблема за зблъсъка м/у природа и цивилизация. Описва се и императора, който излиза на балкона на двореца и наблюдава "божия гняв". Тази идея остава все пак някак незавоалирана. Смисъла на текста се усложнява и от въвеждането в сюжета и на един малък човек, чиновник- Евгений, к-то вследствие на наводнението загубва своята любима Параша. Е попада на площада, където е паметника на Петър и вдига юмрук с/у него. П сблъсква историческата личност и обикновения човек. Тук този владетел на паметника е наречен кумир на бронзов кон- създава впечатление за един езически идол, на когото се принасят жертви- Петър като бог и като идол от безверието. Историософската концепция- П въвежда гледната точка на държавния интерес и на обикновения човек, к-то бива онеправдан от този държавен интерес. Тази двойнствена концепция на П е мн близка до постмодерната представа за историята. На големия наратив се противопоставят малки разкази.

М. Ю. Лермонтов.

Твори в рамките на различни жанрове. Лирика, романтични поеми, драматургия (Маскарад) и роман ( Герой на нашето време). За разлика от П, който преминава от романтизма към реализма, Л остава в рамките на роматичното. Той е най- яркия и типичен представител на романтизма. Л е руския Байрон. Тази близост се осъзнава от самия поет, затова той пише в една своя статия: " Нет я не Байрон, я другой... " така той подчертава своята дистанция от Б модел, като довежда руския романтизъм до връх в нейното развитие. Личността на Л неизменно се слива с неговата поезия- лир аз и аз-ът на автора. Той пресъздава модели на поведение в своите творби, не разграничава живот и поезия. Можем да разглеждаме някои негови творби като предсказание за реалния му живот- дуелът в ГНВ и неговата смърт. Литературата отразява живота му и въздейства на него, формира жит му път.
ЛИРИКА
Устойчиви мотиви са личното обръщение "Аз, който съм тук и сега.... искам да бъда тук и сега в друго птостранство Аз..." хромантично мислене и препозициониране в идеален топос. Лирическия аз на Л често де стреми да избяга от някаква рамка, да постигне свобода в друго пространство (Узник- отворите мне темницу дайте мне сияние дня...) Героя е в затвор и мечтае да излезе от него, да отидев степта- отв--- затв пространство, тъмнина--- светлина, конят се пръевръща в символ на свободата. Романтиците откриват в идеалния топос хармония м/у свобода, щастие и покой, но при Л покоя не е ценност, той е заменен от стихия. В идеалното пространство се постига само свобода и щастие. Лир Аз е затворник (уст мотив за затворничеството); В сих "Парус "- мотив за странничеството. Тук символ на търсенето на идеала не е коня, а корабът. Той е мн близо до Б с този мотив, защото корабът за Б е също толкова важен като мотив. Приства и мотива за самотата. Лир аз е често самотен, не може да осъществи диалог с другите. Този мотив се свързва с мотива за любовта. У Л винаги любовта е нещастна, несподелена. Това може да се обясни и с представата за непостижимост на идеала, с представата за мировата скръб. Откриват се два етапа- 1 открива се постижимостта, 2 засилва се романтичната ирония- ценностите се запазват, но любовта се загубва, което погубва смисъла на човешкия живот, загубва се вярата, че този идеал е постижим. Това полага и трагичното усещане в темата за любовта. Това се случва и в самия живот на Л. Концепцията за любовта можем да свъжем с още един уст мотив- силата на паметта, изкуството.В едно ранно произведение Л, обръщайки се към своя любима казва, че след смъртта им ще си спомнят за нея, защото тя е обезсмъртена в стиховете му. Тази идея за силата на паметта може да се свърже с една платоновоа идея- способността на душата да си спомня (анамнезис)- " В полдневный жанр в далине до кестрана лежал недивим Ян" --- той умира и си спомня. Друг устойчив мотив е двоинствеността на човека. Още от ранните му произведения присъства тази концепния за личността на човека. Вс страдания на човека Л свързва с тази идея. " Лишь в человеке встретиться с порочным, все его мучения происходят от того." . Друг мотив, който намира приложение в цялата му лирика е живота като борба " Так жизнь скучна, когда боренья нет" . Живота за него трябва да бъде борба. Темата за демонизма също е много важна. Лир аз се отличава с тази черта и двойнственост. Докато у П демона е дух само на неверието и злото, у Л демона е също раздвоен. Неслучайно Л открива въплащение на тази идея именно в образа на падналия ангел- носи двуосновието в себе си.
Двата модела--- 1: аз искам да бъда в едно друго пространство (там или преди). 2- романтичен ирония. " И скучно и грустно"... въплатена е мировата тъга, непостижим е идеала. "Прошлого нет и следа". Ако при 1 лир аз има идеално време, при 2 не може да се открие идела никъде. Като противоположности се добавят чувство и разум. Друго иделно време се търси в бъдещето, но и там не се постига, защото няма вяра за това. " И жизнь как посмотриш с вниманием глупым и глупая, и прошлая шутка". Тягата към идеала и бягството от реалното задържат присъствието на романтичното в творбите на Лермонтов. Др стихотворение " Из тайне"- " На севере диком ростит сосна" бора е символ на севера, а си мечтае за юга, където расте една палма. Намира се любовен диалог. Бихме могли с бора да свържем самия лир аз, който мечтае за друго пространство, за юга. Опозицията север- юг се превръща в една от основните идеи за вс романтици. Това стих се свързва с 2-рия модел, защото тук се снема този романтичен мотив м/у съществуващото и идеалното. Сосна- Палма. Символиката на романтизма е запазена, защото романтика винаги се е стремял към екзотичното, към ориента, а палмата е типично дърво за тропиците, за юга. Ако говорим за запазването на любовния диалог можем да говорим за запазването на копнежа на мъжкото по женското начало. А именно копнежа е основна черта на романтичната лирика.
Роамнтични поеми- " Мцыри", "Демон"
"М" вместо свое да бъде цивилизацията, чуждото е природата ( Кавказки пленник на П) в Мц се преобръща модела, чуждото е цивилизацията. Вместо човека да се стреми към чужда, екзотична култура, послушника, момчето иска да се върне към цивилизацията, в своята среда, за която мечтае. Тук се съдържа идеята за физическата слабост и духовната сила. Романтичното в "М" е именно това- силата на духа. Др особено е именно това- във финала се изгражда една картина на разрушения манастир и се въвежда една обективна гледна точка. Света се вижда през съзнанието на гетоя в романтичната поема, а тук новото е точно това, ние от дистанция откриваме новостите имено чрез тази обективна гледна точка- човека е прашинка във вселената, и е подвластен на смъртта, на материалното, колкото и силен да е духът му. Въпреки тази идея за крайността, за фатализма се запазва идеята за несломаемостта на човешкия дух и стремежа към свободата. Този стремеж още по- силно се изразява при изобразяването на такъв тип герой- слабото момче, което въпреки всичко се изправя пред физическите препятствия.
"Демон"- развива темата за демонизма в РЛ. Особено важно в поемата е самия избор на герои. Интертекстовата връзка с библията- митологичния образ на демона, падналия ангел, който витае м/у небето и земята. Значения придава на текста този избор, времето и пространството оказват също голямо влияние. Няма точно позициониране имено заради нереалността (романизъм)- Л вписва героя във вселената и във вечността. Основното чувство, което владее героя на Л и лир аз- мировата скръб е изведено до едно ново ниво- няма начало и край, нетемпорално е- вечно ще е сам и вечно ще витае. Новите черти на Демона- той е дух на злото, на съмнението, но и на познанието. Въвеждайки този мотив за познанието, Л влиза в далог с Гьоте например " Фауст". Тази идея за познанието, която ражда тъга, можем да разглеждаме като интертекстова връзка с библията- еклезиаст " Който трупа познание, трупа тъга". Основни идеи- вечността и вселената; дух на познанието и съмненито; двойнствеността. Има вторично загубване на хармонията и от това трагизма е по- силен. Демона убива с любовта си- убиваща целувка. Това не е метафора, защото когато демона целува Тамара метафората се преобразява в истина. Неговите сълзи пробиват камъка. Сюжета се върти около любов към " дете на природата". Тази любовна интрига въплащава любовта на романтика към изтока и чрез нея той може да се спаси от отчуждението и самотата. Демона както лети над земята вижда на покрива на една грузинска къща танцуващи девойки и сред тях Тамара. Значение има опозицията демон- човек. Това е въплащение на цивилизация- природа. Пред него се разкрива възможността да преодолее своята самота и отчуждение и да се обърне към доброто. Любовта се осмисля като облагородяваща сила. Но Демона убива нейния годеник, продължава да твори зло, затвърждава демоничното в себе си, а самата му целувка (израз на възвишеното)- убива- символ на низша постъпка. За душата й се борят ангел и демона, но ангела отнася душата й и така Демона остава отново сам да блуждае в небитието. В РЛ Грузия е ориентализирана. Тамара не е черкезка девойка, не е циганка, а грузинка, но тъй като Грузия е в Кавказ грузинката се оказва представителка на някаква примитивна култура. Отново присъства идеята за добрия дивак с много силна връзка с природата. Съчетаване на две романтични позиции. 1 цивилизация- природа. Демона- Тамара. Горе- долу. М/у небето и земята- земя. - - + +... + + - - двете пространства си противоречат.
Драма
"Маскарад" Наред с утвърждаването на поетиката на реализма в драмата у П, виждаме как продължава да се развива и драмата на романтизма при Л. Маскарада се превръща в символ на цивилизацията. Това е романтичен неин символ. В стихотворението се загатва за студенина, бездушие, липса на диалог, самота " докосват ме хладни ръце на маскираните" "твердят давно затверженные речи" . Маскарада е игра (забава) и Л използва една метафора, с която често ние осмисляме живота- "метафорите, с които живеем" (съвременна теория на англ лингвисти). Маскарада е метафора на живота. В текста на драмата животът се разкрива като маскарад, като игра на карти, бал( мерафори с богата семантика) Героя на драмата, човек с романтично мислене, типичен лермонтов герой. Арбенин е демонична личност, силна воля, стремящ се към абсолютна свобода и завладян от байронова скука и открил щастието си в любовта само към едно човешко същество- Нина. Той е открил щастието си и е скъсал връзките си със своята среда и социума, не посещава светските приеми и е затворен в своя свят. Но попада в пространството на маскарада, като играта на карти е елемент, в който се загатва демоничното начало. Арбенин е опасен, но всички се страхуват от него и от това че той може да започне да играе. Наричан е Каин. Той не играе, защото знанието му е пълно "Аз не играя, защото всички правила аз зная." И паралела м/у играта и живота води до мисълта, че той е прозрял истините, изгубил е искрата към живота. В пространството на маскарада се намира злото, защото това е фалш, тайснственност, двойнственост. Арбенин среща свои познати- княз Звездич, който му се хвали с любовните си успехи и за да му ги докаже му показва една гривна. Оказва се, че гривната е на жена му. И така Арбенин е постигнал щастието си, но то е разрушено и опорочено. Разкрива се драмата на "Отело" , накърнен е идеала на Арбенин, отново се появява мотива за идеалното и непостижимото. Оказва се, че не жена му я е подарила, а баронеса Щрал, която е приятелка на Нина. Така, за да се скрие дава гривната, която е намерила, за да покаже любовта си на Звездич и да остане скрита. Така Нина бива убита от Арбенин от сладка отрова (в сладолед) за нещо, което тя не е извършила. А отмъщава на Звездич като го вика да играят на карти (метафора на живота) и тук думата игра придобива двойнствено значение- буквалното и метафоричното играя с другия човек. Арбенин превръща Звездич в играчка, обвинява го в измама, но отказва да отиде на дуел, което е позор за Звездич и той трябва да напусне обществото. Играта се свързва с темата за съдбата. Появяват се във финала един образ на неизвестния, което е символ отново на съдбата и се оказва в крайна сметка, че Арбенин, противно на представата, че държи "вс карти в ръце", е просто поредната играчка, само че на нещо по- голямо, на съдбата. Така се проявява мотива за фатализма.
"Герой на нашето време" - портрет на автора, портрет на поколението. Обяснението на автора допълнително насочва към осмислянето на образа на П като въплъщение на чертите на цяло едно поколение, завладяно от скуката, ненамиращо път. Социплогичната критика разбира портрета на поколението (изразът) като сравнение с термина "излишен човек". П се осмисля като соц тип. Създава се един ред от герои Онегин, Печорин, Рудин, Облонов. Вс те са излишни хора, з-то те са представители на дворянската култура, а тя вече слиза от пиедестала и на преден план излизат революционерите. Излишен, защото мислещия човек няма място във своята среда. КОМПОЗИЦИЯ- фрагментарна. Няма романова традиция в РЛ по това време.
5 новели- Бела, Максим Максимич, Тамань, Княжня Мери, Фаталист. В композицията се вижда смяна на гледни точки. Във вс части се сменя гледната точка ,от която се разкрива личността на Печорин. 1-та част разказва ММ на пътуващ офицер за любовта на Печорин към черкезката девойка Бела. В следващите 3 разказач е самият Печорин- чрез неговия дневник, който случайно попада в ръцете на офицера. Това е похвата на намерения ръкопис.Тук е важен самоанализа. Можеш ли да разкриеш цялата истина за себе си? И т.н. търси се мотивировка за авторовото знание. Авторът постепено ни вижда през образа на ММ- през погледа на наивен разказвач. П толкова се стреми да получи любовта на Бела и успява да я спечели. А след като постига това тя му омръзва. Така в първата част П остава загатка. Това е игра с читателя. Игра на възприятия- на масата и гения. Запазва се романтичната ирония (смеха на П при погребението на Бела). Отново има интерпретация на русоистния идеал. Това е романтичния модел свързан с добрия дивак и невъзможността на любовта. Можеш ли ти да откриеш спасение от скуката дори да избягаш в Кавказ. Може би и за това се смее П, защото скуката е нещо, което го настига навсякъде. Дори и бягството му в Персия е напразно. 2- ММ- от гледната точка на пътуващия офицер. Това е разказвач с по- високо знание и разбира П. Той рисува портрета на П и зад външното се опитва да открие душевноскритото. В описанието на външния му вид, на мимиките и жестовете му открива скритите черти на характера на героя. Загатва се и за произхода и средата на човека като мотив - те изграждат характера. В следващите 3 повести се въвежда вътрешната гледна точка. Л съумява да потопи читателя във вътрешния свят на своя герой чрез самоанализа и да покаже тази драма на мислещия човек. Л преди Достоевски въвежда самоанализа и показва ролята му, болезнеността му. Много важно е въвеждането на полемика с Русо в дневника на Печорин. " Аз пиша само за себе си"- автокомуникация на П, която е илюзия за истинност и достоверност. Самия човек знае истината за себе си е главна идея, чрез саморазкриването на героя с всички негови отрицателни и грозни черти. И все пак Л ни кара да се усъмним дори в подобен извод, защото самия П не може да си обясни действията си и да отговори на въпроса " Кой съм аз"- получава се едина казустен въпрос и се поставя темата за човека като загатка. Феноменът Печорин. Разсъждавайки над себе си той насочва към своята двойнственност- единия действа, а другия го съди. Загатва се за демоничното начало в него. Той е материалист. Не вярва в нищо. За него има само власт, защото за него и любовта и приятелството са начин да властваш над някого- " защо ми е да имам приятели като мога да си имам слуги". Той е силна личност, независима. Може да се направи връзка с идеята на Ницше за свръхчовека. Това ни насочва към идеята за свободата, която граничи с аморализма. Това е интерпретирано в съответствие на романтичното. И въпреки всичко той търси романса, защото за него любовта е единствения изход от самотата и еднообразието. Стига се до парадокса- аз не вярвам в нищо, но аз я търся. На това се основава и вътрешната борба на героя, защото той не може да се примири с факта, че човека е такъв, само когато е позициониран в соц пространство и влизането в рамки, което това налага. Стигаме до играта като тема в произведението. П е играещ човек - хомо луденс. Той отрича съдбата като нещо, на което да се осланя- алеа е нещо, което не може да приеме и за него това е много болезнено. Друго присъщо на играта при П е илинкс- търсенето на силни усещания. В съзвучие на това, че живота е борба присъства и аргон- състезателността, още една черта на играта. И накрая идва мимикри- театралността, елемент на играта, който изисква да се заеме някаква поза, претворяване. Тук се противопоставят образите П- Грушницки. Г- заема позата на романтичен герой, а П иронично снизява изказите му и сваля маската от Г. Загубата на интерес към живота на П се вижда много ясно в това, че той предусеща постъпките на другите. Л насочва към трагичните резултати на романтичната ирония. Саморазрушението, деградацията, потъпкването на моралните ценности са нещо, на което осъзнато, но неволно става играчка. Така съдбата, която П студено отрича го хваща в примката си. Така напълно свободния П се оказва подвластен на рамикте, наложени му от човешкото поведение, далеч небезграничнен. "Фаталист" - въвежда играта на руска ролетка, за да се докаже ролята на съдбата. Вяра в предопределението- активност/ пасивност. Ще действам или няма да действам. Но ако всичко е в ръцете на съдбата (всевишния) защо да правя каквото и да било? Ако вярваш в съдбата ти можеш и да бъдеш активен, защото можеш да рискуваш. В крайна смертка въпроса остава отворен. Понятията съдба, късмет, учест са въпроси които остават загатнати в последната част.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Руска класическа литература на XIX век 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.