Романът “Лолита”


Категория на документа: Литература


Лолита,светлина на живота ми,
огън за слабините ми. Мой грях, моя душа.

Набоков

През периода 1917- 1921 година времето в Русия получава няколко отличителни характеристики, въведени от събитията - “февруарска революция “ , “октомврийска революция” и “гражданска воина” . В тези събития впоследствие десетилетия наред ще се посрещат гледните точки на две антагостични идеологии. Свободният избор на редица писатели определя Русия, дом, Родина да останат за тях само образи от миналото. Този свободен избор се характеризира, с тези които историята нарича “първа вълна на руската емиграция”. Нейните представители представляват руската интелигинция, принадлежаща към демократическото русло. По този начин се появява феноменът руска емиграция. Русия и емиграцията са основна тема в творчеството на Набоков, особено от т. нар. сириновски период. Русия се е осъзнавала като непостижимо и завинаги загубено. Създадената през 20- те и 30- те години на XX век емигрантска литература е колкото идиолектно разнообразна, толкова и центростремителна към националната си идентичност, към своето “ руско ядро” .

Литературното наследсвто на руската емиграция е важен дял от руската литература на XX век. Ярък представител на този период е Владимир Владимирович Набоков. Творецът се отличава с комплексните си сюжети и изкусната си игра на думи. Определяно като най-стойностното му произведение е романът “Лолита”, завършен през 1953г. Бележитото му произведение се превръща в един от най-значимите за XX век, както и най-известната му творба, влязла в историята на литературата, в областта наричана съвременна класика. След първата публикация, Нобоков и романът биват въвлечени в скандал в двойна перспектива. “Лолита” се е опредеделяла както ”откровена невъздържана порнография”, така други го посочват като една от трите най-добри книги за 1955г.

Романът “Лолита” е сложна литературна творба, притежаваща изключително оригинален стил. Книгата се свързва с класическата литература, която се разкрива най-ярко с образите, които са семантично натоварени – на лице е стремеж за пълнота в описанието на героите, за извеждане на техните социални и културни корени. Дори епизодично “преминаващите през действието” персонажи имат свои цялостни биографии. Имено тези фактори допринасят за присъствието на естетиката на ранното време. Стилът също е съпричастен към класическото. Впечатляващи са смайващата точност на детайла, портретирането и психологическите характеристики на героите. Едновременно с това “Лолита” е, дори в по-голяма степен, модерна творба. Набоковият роман не е огледален образ на непосредствено съпреживяната действителност, а е изграден върху усвояването, позоваването, цитата, оспорването, диалога с всичко предшестващо го. Именно за това неговата модерност се изразява и в съмнението, включително към класическите образци и популярната култура в Америка.

Произведението не е просто пикантно, развлекателно или възпитателно, а се възприема като психологически издържан шедьовър, също така се вписва в поредицата на големите любовни романи. Тя е дълбоко свързана с духа на класическата литература. Характеризира се с неустоимата еротиката. На преден план в произведението представлява преследването на една страст, която обсебва цялата личност, спрямо нея всички ценности се заличават и остават маргинални. Похотта се налага с изключителната си интензивност и концентрация. Произведението показва изстрадания и безутешен начин на обичане, преплетен с забавното и мъчително откриване на любовта.

Любовта в романа “Лолита” е представена през погледа на главния герой Хумберт Хумберт. Той е космополит, пропит от френската култура, но захвърлен от съдбата в Америка и работещ не по призвание, без установено местожителство. Носител е на извращението, осъзнал анормалността на сексуалната си нагласа. Занимава се професионално с литература, знанията му за бракове с малолетни в древността донякъде успокояват съвестта му. Героят е обсебен от спомена за юношеската си любов (Анабела) и когато среща своя идеал за “нимфетка” в лицето на дванайсетгодишната Лолита, невинна и същевременно порочна, той начертава сложен план, за да я съблазни и похити. Въпреки дяволската изобретателност на Хъмбърт, действителността се оказва по-коварна, отколкото трескавите му фантазии. В съзнанието на Хумберт се въплъщава стремеж към сглобяването на счупеното огледало на споделената любов, в която той вижда не просто едно момиче, а олицетворение на красивото минало.

В романа “Лолита” основният обект представлява еротичната наслада, пресъздадена чрез нови аспекти, различни от общоприетите до този момент. Ярко се разграничават три представи на еротичното у Набоков. Първата се характеризира с физическия аспект на явлението и се простира в диапазона от естетизиране на обекта на обожание до изживяването на половия екстаз. Втората форма на еротичното е свързана с първата, изразява диаметрално противоположното. Ако първата описва непосредствено преживяване, то втората представлява коментара, предназначен от изповядващия се герой за читателската аудитория, която той подозира в неспособност и нежелание да разбере станалото. Третата форма на еротичното отбелязва третирането му като състояние на духа, като възбуда на сетивата (по-точно събуждане на притъпените сетива ). “Лолита” е еротична книга не поради синекдохите на еротичните сцени в нея, а защото пресъздава свиреп синхрон между воайорство и ексхибиционизъм. Лолита приканва към опити, които са обречени. Спрямо тези фактори се разкрива фактът, че Набоковият роман няма граници в търсенето на нимфическото.

Хъмбърт Хумберт - европеиски интелектуалец, заселил се в Америка - е обсебен от спомена за юношеската си любов. Когато среща своя идеал за “нимфетка” в лицето на дванайсетгодишната Лолита, невинна и същевременно порочна, той начертава сложен план, за да я съблазни и похити. Въпреки дяволската изобретателност на Хъмбърт, действителността се оказва по-коварна, отколкото трескавите му фантазии.

Любовта в романа “Лолита” е представена през погледа на главния герой Хумберт Хумберт. В Лолита той вижда своята първа загубена любов Анабела. Отровата от раната остава в сърцето му и той се превръща в роб на чувствата си, пренебрегвайки морала. В съзнанието на Хумберт се въплъщава стремеж към сглобяването на счупеното огледало на споделената любов, в която той вижда не просто едно момиче, а олицетворение на красивото минало. Геройнята, предшестваща Долорес Хейз – малката Анабела, предопределя типа, към който омагьосаният Хумберт ще се стреми цял живот. Самият Набоков я нарича “прототип”. Неподозирайки, Анабела се превръща в главната виновница за Хумбертовата сексуална насоченост.

Героят е “чувствен“ човек, наближаващ четиридесетте, със своя почти аристократичен произход, с огромната си, макар и безплодна ерудиция се среща с една друга култура в лицето на малката нимфетка, която представлява типичен представител на средната американска класа
и те първа нарастващата култура. Културата е загубила своята цялост, настъпила е конфузия на формите и на стиловете, някакво взаимопроникване на сякаш несъвместими неща, а двамата герой сякаш са представители на двете култури, превърнати в техни символи. Среща между уморената, натежала от достолепие и ценности упадъчна изтънчена класическа култура на стария континент и младата, витална, агресивна култура на Новия свят. Изтънченият декадент Хумбърт не може да установи трайна връзка със здравата пошлост на Лолита. Героят на романа е вътрешно непримирим към пошлостта на живота, на среднатра американска класа, на културата, чиято социална упора се явява героинята.

Скандалната история за връзката между мъж на средна възраст и едва съзряващо момиче неизбежно извиква във въображението очаквания за изтънчена перверзност, дори за порнография. Но не само покварата и еротиката са основния извор на сюжетната цялост в “Лолита”. Набоков, още от преди запленен от темата за любовта като опасна лудост, е превърнал този шокиращ материал във върховно творческо произведение . Сюжетът се разгръща, завладян в интрига от особен вид- като игра на един автор, чийто способности за въздействие са така мощни, сякаш се разпростират отвъд повествованието, оставяйки ни със странното усещане, че не сме само Набокови читатели, но и негови герои. В “Лолита” и Хъмбърт Хумберт, и Долорес Хейз предлагат цяла палитра от извратености, нормалности и междинни състояния, представяйки Набоков във вече познатото на критиката негово амплоа на вечно непознат творец. Лолита представлява предимно “обем” на похотта, тя не е пълноценен партньор на Хъмберт Хумберт, а “нимфетката”, т. е. - невинна, похитено дете, жертва.

Образът на Хумбърт е отвратителен и е неморален, ярък пример за нравствена проказа, в него се съчетават свирепост и наглост, които може да говорят за крайно дълбоко страдание, но не правят по-привлекателни някои негови излияния. Отчаяната честност, с която извират изповедите на героя, не го освобождава от отговорност, тъй като в него е зародена дяволската похот и за нейното осъществяване персонажът достига до всевъзможни низости. Ярък пример за това представлява сцената на анормално прелъстяване освободеният от всякакви национални, социални и традиционно-морални обвързаности европеец, се стреми дори с непозволени средства да утоли копнежа си. Героят е неповлиян дори от границата на престъплението, въпреки казаното от самия него :“ Външно имах тъй наречените нормални сношения с простосмъртни жени, чиито гърди са като тикви или като круши, вътрешно обаче изгарях в адската пещ на съсредоточена похот, която се възбуждаше у мен от всяка срещната нимфетка, без да мога да я докосна, понеже бях законоуважаващ страхливец”. Желанието на Лолита да напусне измъчващия я партньор, бива изпълнено чрез мистериозното и изчезване. Лолита изчезва точно когато наближава краят на нейното “нимфетство” и “ловецът” Хумбърт предстой да бъде “омагьосан”. Тайствените оръжия на нимфетката “са приказно странна грация, неуловим, капризен, душеубийсвен, лъскав чар...”. Поразяващи определена категория мъже: чувствителни, податливи на гибелното им очарование. Нимфетката е определена като “дете демон”, като “малък смъртоносен демон”, като ”зла сила”, която съблазнява, подлудява и тласка мъжа към престъпни въжделения. По този начин старият сексуален Хумбърт по същество се оказва жертва на нимфетката. Дълго с големи подробности са описани неговите обречени на неуспех безкрайни машинации, гротескното домогване до прелестите на Лолита. Това, към което се стреми в известен смисъл тя сама ще му поднесе, и то за да потвърди безпрекословената си власт над него. Преди намесата му тя вече е развратвна от порочността на младежката среда в американската средна класа, от бездушните, механични еротични игри, които не толкова развиват, колкото убиват пола. По-късно нейното превъзходство над Хумбърт ще бъде потвърдено в предателството към него, в измамата, бягството с друг мъж на неговата възраст. Нимфическото зло е зло на епохата, която старомодността и инфантилността на зрелия мъж се сблъскват.

Хумбърт издига като еротичен идеал това състояние на жената, когато нейната красота още не е опорочена от живота. Героят откъсва Лолита от социалната среда, превръща я в държанка, в сексуална робиня. По този начин се демонстрира трагизмът на ситуацията, обречеността на обекта на обожание се превръща в обреченост на героя.

Частта на романа, в която Набоковият герой започва безнадежно да блуждае из Америка. Хумберт отчаяно търси тайнствения похитител на Лолита, което става по всички правила на класическия детективски роман. Тълкуването на анаграмите на фиктивните имена, оставени от ловкия и циничен съперник на Хумберт в регистрационните книги на мотелите, в които са пребивавали. По този начин нашият герой се въвлича в една игра, в която за първи път се оказва безсилен. Той се оказва непродуктивен и нереализиран, безплоден дух. Където и да попадне той е “чужд”. Усеща се вътрешна дистанция между него и обкръжението. Затова неговия начин на живот е играта, преструвката и шутовската маска.. В битов план тази същност се проявява в особената същност на играта-той е виртуоз в играта на шах, тенис карти; между играта на думи и играта на роли се разполагат пространстата на неговите бягства от реалната ситуация. Когато в хода на разказа героят се сблъсква с бъркане на името му, което го ранява и принизява. Поставянето под въпрос на идентичността му обаче прераства в самоотчуждение, увенчало се с неговата собствена грешка: ”Името ми не е Хумберг и не е Хамбургер, а е Херберт,тоест , извинете, Хумберт”.

Героят осъзнава своята пълна вина, към Лолита, която е лишил от детство и от нормална житейска перспектива. Този фактор довежда до преоценка на антикултурата на малката “нимфетка” - в нейното поведение, в душевната наглост, в детския цинизъм. Нейната антикултура до голяма степен е и резултат на недоверие към неговата висока култура и следователно разкрива дефектите на тази култура, открива бариери, които тя самата спуска между себе си и обикновения човек. Поради това започва и вината на Хумбърт, както към него самия, така и към собствената му енциклопедична личност. За Лолита той не е любим, не е безкрайно обаятелен мъж, не е близък приятел, дори не е човек. Във финалните епизоди романът се насочва към нормалното. Лолита поема своята част от вината, приема скромния и тежък живот, посвещава се на добродушен, но посредствен и недъгав мъж, избира да бъде вярна на нелюбимия съпруг. Избухналата ревност и желание за мъст се пренасочват от Лолита към нейния похитител. За да спаси душата си Хумбърт си определя ролята на екзекутор. Наказанието има двоен обект: убивайки своя грозен двойник, той изпраща сам себе си на електрическия стол, т.е. превръща наказанието в самонаказание, а от там и в изкупление.

Очевидно Набоков е бил поставен пред големи затруднения относно начина, по който да завърши романа си, тъй като не третира героя си като престъпник, но в същото време не може и да го оневини. Отхвърляйки тези две крайни решения, той прави рязък завой към ценностите на класическата литература.

Финалът ни най-малко не ни учудва, силата на чувството предрича фаталност, от мига, в който малкия Хумберт среща своята Анабела до мига, в който големият Хумберт губи своята Лолита. То е интензивно и наситено,на места дори прочувствено. Развитието на тази страст е като порастването на малкото дете, тя расте заедно с него.
“Уважаеми съдебни заседатели” навява чувството, че самия Набоков се обръща към нас, читателите, възмутени или притихнали и скрили възхвалата си, към тази малко или много необичайна любовна страст - “че я обичам най-много от всичко,което някога съм видял или мога да си представя на този свят(....).Беше любов от пръв поглед, от последен поглед, от вечен поглед.”И присъдата върху тази изтерзана и изпепелена от страст душа, остава на нас.

Етичните ценности взимат връх над естетичното в епизода пресъздаващ последните думи на Хумбърт към Лолита: “Бъди вярна на своя Дик. Не позволявай на други мъже да те докосват. Не разговаряй с непознати. Надявам се, че ще обичаш своето дете. Надявам се че ще бъде момченце. Надявам се, че мъжът ти винаги ще се отнася добре с теб...”

Иронията в книгата е доведена от факта, че Хумбърт влиза в затвора, заради убийство. По този начин се превръща в убиец. Но въпреки това виновницата си остава Лолита, не заради връзката си с Хумбърт, а зарадфи своята развратност. Момиче, интересуващо се само от две неща - себе си и парите. За нея средствата винаги са оправдани, стига да постигне целите и желанията си. Дава всичко от себе си, дори себе си, заради пари и лукс. Романът не разглежда въпроса за любовта, а за постигането на цели. Хумбърт получава това, което е търсил от тринайсетгодишен, а Лолита - пари.

Набоковият роман е преди всичко роман за страстта,сфера на реализация на личността. Равностойна на всички останали сфери, обсъждана без свенливост и недомлъвки. ”Лолита” предшествува настроенията, свързани със сексуалната революция през 60-те години и падането на властващите табута. В романа разтърстващата дълбочина на сексуалното чувство не се превръща в лозунг за вътрешно освобождаване на човека, а просто още нещо за което трябва да се говори без табута.

Софийски университет
,,Свети Климент Охридски”
Факултет по славянски филологии
Специалност Славянски филологии, чешки език

КУРСОВА РАБОТА



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Романът “Лолита” 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.