Резюме


Категория на документа: Литература


3.2. Строежът на текста – строфична или астрофична постройка като начин за формално изграждане на представата за темата, която се наблюдава. Наблюдава се как всяка една от частите на творбата постепенно разгръща представата за основния предмет, който наблюдаваме в текста.
3.3. Поантата в стихотворението - това е онази част / строфа, няколко стиха/, които носят основното послание на творбата. Никога не се намира в началото на текста. Коментира се смисловата стойност на изказаната позиция.
3.4. Характеристиките на лирическия говорител / лирически субект, лирически герой, лирически Аз, лирически персонаж, лирически човек/ - коментира се какво разкрива за себе си, каква позиция към света показва, как изглежда светът през неговите очи, какво вижда, какво чувства и как го заявява, диалог с кого търси по поставената тема / задачата/, значещи речеви жестове/ най-ярките послания от речта на лирическия говорител/
3.5. Характеристиките на лирическото време и пространство, в които е ситуиран лирическият говорител – най-често те носят универсалните стойности на вечното, затворени в рамките на конкретната лирическа ситуация.
3.6. Коментар на тропите и фигурите в текста – посочват се само понятия, в които сме сигурни. Никога не се посочва само видът на тропите, а винаги се обвързва със смисловата стойност, която носят.
Грешно: Във Вапцаровото стихотворение “Кино” са използвани много реторични въпроси.
Правилно: Реторичните въпроси във Вапцаровото стихотворение “Кино” изграждат представа за невъзможността обикновеният човек да открие себе си в изкуството.
Важно! Коментарът на тропите и фигурите в текста не се обособява в отделен абзац, а се вписва в разсъжденията върху текста.
3.7. Тематичният обхват на творбата – посочват се обектите на изображение, които се откриват в текста заедно с основната тема.
3.8. Идейната насоченост на творбата – коментира се откриващата се авторова позиция чрез речта на лирическия говорител, която се разчита като елемент от художествените послания на творбата по поставената в задачата тема.
3.8.1. чрез проблема /проблемите/, пред които е изправен Аз-ът
3.8.2. чрез мотивите, които са използвани в текста
3.8.3. чрез културните универсалии в текста
3.8.4. чрез жанровите характеристики на творбата / ако сме сигурни, че разпознаваме жанра й/
Важно! Текстът на коментара не трябва да е по-кратък от 2,5 страници, ако искаме прилично количество точки.

Коментар на епически текст
Важно! Изискванията за коментар на епически текст са свързани и са продължение на казаното за коментар върху лирически текст. Изискванията за структура /увод, теза, аргументация и обобщение/ са същите. Примерното начало и край са приложими и в коментара на епически текст. Трансформирането на поставената задача в съобщително изречение в началото на тезата - както при лирическия текст.
В съдържателната част на коментара върху епически текст се повтарят изискванията, познати от коментар върху лирически текст, върху:
- заглавието и неговите смислови стойности
- характеристиките на художественото време и пространство като ситуираност на разказното събитие
- коментара на тропи и фигури, който се вписва в разсъжденията, а не се обособява в отделен абзац
- тематичната насоченост на творбата / за какво се говори в текста/
- идейната насоченост на творбата / разчетената като послание авторова позиция/
- откритите културни универсалии, мотиви
- проблемите, пред които са изправени героите
Много важно! Непрекъснато трябва да се държи сметка за поставената задача и коментарът да включва поне няколко пъти използваните в задачата ключови думи.
Специфични и задължителни елементи в коментара на епически текст
1. Коментар на жанровите характеристики - за разлика от лириката, те са лесно разпознаваеми и трябва да се посочат и да се коментират възможностите, които дават за разгръщането на проблематиката в творбата
Възможни жанрове:
1.1. Разказ – най-краткият епически жанр, който включва ограничен брой герои, ограничен брой случки / в краткия разказ на Елин Пелин – една случка, подчинена на схемата “,+ но” /Алексей Толстой/ Жанровите възможности на разказа се свързват с възможността чрез ограничеността на обема на текста да се постигне максимална степен на обобщение чрез превръщане на конкретното в типично и универсално като послание.
Тримата разказвачи / класически представителни за жанра на разказа в българската литература/ са:
Иван Вазов /”Дядо Йоцо гледа”/ - фрагментарен разказ, който извежда на преден план национално-българските характеристики на времето и пространството. Водеща е проблематика за обвързаността на българина с българския свят, запазените, но и забравените възрожденски ценности в следосвобожденското време
Елин Пелин – класически кратък разказ, подчинен на схемата ” ,+ но ”, в основата му стои една случка, събитията се развиват в света на селото, но то е мислено като умален модел на човешкия свят, обикновените човешки съдби носят стойностите за открития смисъл на универсалното човешко битие. Разказите от цикъла “Под манастирската лоза”/”Занемелите камбани4, “Чорба от греховете на отец Никодим”/ не са типичните рустикални разкази на Елин Пелин. Те носят притчов характер, провокират размисъл върху философско-универсални стойности и не се подчиняват на схемата на А.Толстой.
Йордан Йовков – разказ, който залага на търсенето за човешката същност чрез дълбоко взиране в душевността на героите. Силна употреба на психологическите детайли, на умението на героите да разчитат знаците на видимата и невидимата човешка същност. Това е разказ, в който събитието остава на втори план, външните събития са максимално опростени. Истинско развитие се случва в душевността на героите, които най-често са нарушители на установени норми, грешници, които са наказани чрез съда на собствената си съвест.
1.2. Повест – междинен жанр между разказа и романа, в който основната сюжетна линия включва допълнителни сюжетни акценти, подчинени на основното събитие. Ограниччена образна система, която най-често постига обобщения за изследваната в текста човешка общност.
“Чичовци” – хумористичен епос за маргиналното във възрожденската епоха, за разминаването между време и герои, между желания и възможности на героите. Добродушна Вазова усмивка над дребнавото в българския характер, но и образ на неунищожимата българска жизненост
“Гераците” – повест за разпада на родовия свят, за победата на хаоса в човешкия свят, за изчезването на любовта и усещането за човешко братство в човешките сърца. Повест за разрушената хармония /Д.Добрев/

Роман – най- пространният епически жанр, чрез който се изгражда представа за епохални и национални стойности, за промяната на човешката същност във времето. Белязан е с усложнена сюжетност / повече от една сюжетни линии, в които се преплитат съдбите на различните герои, за да изградят мащабните романови обобщения за връзката човек - свят – време.
“Под игото” – роман за пиянството и трезвостта на един народ, за многообразието на българския характер, за полюсите в българската възрожденска нравственост, за бунта срещу робството, но и за оцелелия робски инстинкт на самосъхранението.
“Железният светилник” – роман за родовата принадлежност на българина и устойчивите характеристики на българската нравственост. Творба за изконните характеристики на българския родов свят и тяхното разколебаване в променящото се време.
“Тютюн” – роман за драмата на модерния човек, за сблъсъка на различните като стойности светове / елит – плебс/, за демонизирането на човека, белязан от маниакална обсебеност.
Важно! Единствената творба, която НЕ трябва да се определя жанрово, е “Бай Ганьо”. Тя трябва да се нарича Алековата книга “Бай Ганьо”, като се спомене, че споровете за жанровата й определеност са все-още нерешими за българското литературознание и са част от загадкадките, които творбата поставя пред своите изследователи.
2. Коментар на типа повествование и неговите смислови стойности
- Аз-повествование - разказвачът /повествователят/ говори като очевидец на разказаното. Заявава своя лична гледна точка. Участник е в събитието, говори пристрастно и не поставя дистанция между себе си и героите.
- Третолична форма на повествование – гради образа на дистанциран от събитията разказвач, който е всевиждащ. Оценките в текста претендират за обективност, като героите са оставени сами да разкриват своите същностни характеристики, а читателят се ориентира в идейните стойности на творбата не чрез преки авторови послания, а чрез разчитане на кодираните стойности в текста.
3. Коментар на сюжетното изграждане на текста – каква събитийност е избрана и какви възможности за универсални послания носи. През какви етапи на действието преминават героите и как./ в случая са важни за наблюдение похватите ретроспекция и ретардация като начин на изграждане на сюжета/ Ако е възможно да се откроят: експозиция, завръзка, кулминация и развръзка на разказното действие. Необходимо е да се посочи основният конфликт, заложен чрез сюжета.
4. Композиция на текста – да се наблюдава как е построен текстът – какво редуване между описание, диалог, пейзажни картини и авторова реч се откроява, структуралната страна на текста трябва да се обвърже с нейните смислови стойности. / Твърдението за синтез между форма и съдържание никога не е излишно/
5. Коментар на героите в текста /ако присъстват/:
- портрет



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Резюме 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.