Резюме


Категория на документа: Литература


Резюме
1.Определение – съкратена версия на даден текст, в който се предават основните моменти от неговото съдържание, извлича се информация.
1.1.Резюмето прилича на сбит преразказ – то също е последователен, свързан и завършен текст, но сбит преразказ се прави само на художествени текстове, а резюме - на всякакви текстове.
1.2.Резюмето прилича на план-конспект – то извлича най-съществената информация от текста, но се различава от него по свързаността между отделните изречения, цялостност и смисловата завършеност на текста.
2.Алгоритъм за изготвяне на резюме.
2.1. Двукратен прочит на текста
2.1.1. При първия прочит – запознаване с текста и ориентация в съдържанието / за какво се говори, как е предадено съдържанието, кой говори в текста/
2.1.2. При втория прочит – мислено текстът се разделя на абзаци, откроява се основният предмет на текста / водещата тема/, проследява се повтарящата се информация за него, осмисля се каква допълнителна информация се дава за основния предмет, разграничава се главната тема и присъединените към нея подтеми.
2.2. Озаглавяване на текста с основния предмет, ако текстът не е озаглавен- ако това се изисква от поставената задача
2.3. Изготвяне на план на резюмето / на чернова/
2.3.1. Текстът се разделя на части и всяка от тях се озаглавява с основната тема.
2.3.2. Към всяка една от частите се записват ключовите думи, които носят съществената информация.
3. Писане на резюмето
3.1. Записаните теми и ключови думи се свързват в изречения.
3.2. Осмислят се връзките между отделните изречения, така че текстът да бъде свързан, а не да прилича на конспект./
3.3. Оформят се абзаци, които следват абзаците в резюмирания текст, или се оформят нови, ако се налага от логиката на текста.
3.3.Последното изречение на резюмето трябва да завършва съдържателно и смислово текста.
3.4. В резюмето се използва изявително наклонение и сегашно време – независимо от вида на текста, който се резюмира.
3.5. Текстът на резюмето предава съдържанието на резюмирания текст със свои думи, като е допустимо възпроизвеждането само на отделни думи и изрази от изходния текст.
3.6. Обемът на резюмето не трябва да надхвърля 30% - 40% от резюмирания текст.
Важно! Не се допуска въвеждащо изречение. / В статията се говори за.../ или свързващи изречения от този род.
Важно! Проверка за правопис, пунктуация, членуване.
Упражнение за създаване на писмено резюме

Има два вида чужди думи: едните са тъй наречените „заемки” като „демокрация”, „конституция”, „комунизъм”, „университет”, „машина”, „мода”, „трактор”, „комбайн”, „социализъм”, „спътник”, „телефон” и пр., които нямат равностойни домашни съответствия, затова са ни нужни и обогатяват нашия език.

Втората категория чужди думи като„осторожен”(предпазлив),„реставрирам” (възстановявам),„уровен”(равнище),„боклук”(смет),„еталон”(образец) и т.н. изместват съответните им български думи от езика ни и намаляват по този начин неговите характерно български особености. Това са то „чуждиците”, които в последно време усилено проникват, вгрубяват, замърсяват и обезобразяват нашия език. Вече рядко се казва „чувства”, а „емоции”, думата „обред” беше заменена комай завинаги с „ритуал”, „осведомявам” – с „информирам” и т.н. По-често ще чуете „контактувам” вместо „общувам” и „комуникации” вместо „съобщения”, „хвостохранилище” вместо „утайник”. […]
А сред чуждиците има и думи, да ги наречем акули, които, промъкнали се веднъж, отварят уста, изяждат още много български слова и словосъчетания и стават изходни за произвеждане (изковаване) на нови думи. Така „ситуация”(положение) и „ситуационен” се употребяват вече в десетина словосъчетания: ситуационен план, ситуационна скица, политическа, дипломатическа, военна, международна, напрегната, извънредна, динамична, вълнуваща, интригуваща, заплетена, жизнена, тревожна и каква ли още не ситуация. […]

Ето как чуждата дума се намножава и изяжда българските по същия начин, както чуждоземният шипест охлюв, рапанът, се навъди и започна да изяжда кротичките черноморски миди. Заедно с поройното навлизане на чуждици започна да се променя и мелодиката на езика ни, характерно българският строеж на словосъчетанията и самият словоред. Естествено, никой език не е без примес от чужди думи. Народите общуват, търгуват, а заедно с размяната на новини, машини, стоки, предмети, продукти, идеи и пр. Разменят се и думи, имена, названия и т.н. Това е неизбежно, а и нужно, когато чуждата дума не може да бъде сменена със собствена.
(Николай Хайтов,”Вълшебното огледало”)

Коментар на текст

1. Смисъл и същност на поставената задача за коментар на текст /лирически или епически/
1.1. да се покажат умения за изграждане на цялостен, свързан, последователен, целенасочен и грамотно написан текст по поставена задача
1.2. да се покажат знания за развитието на литературните процеси в историята на българската литература, за дискурсивните нагласи на различните епохи и водещите характеристики в творчеството на отделните автори
1.3. да се покажат знания и умения за творчески прочит /интерпретация/ на конкретен литературен текст, да се коментират неговите формални и смислови стойности с оглед на поставената задача
2. Задължителни композиционни елементи в коментарния текст
2.1. Увод – включва до три изречения, които трябва смислово да се обвързват с тезата на коментара
Примерно начало на увода: Творчеството на ... е белязано със знакови характеристики в българската поетическа /епическа/ словесност. Особено място сред тях заема / темата, проблемът, конфликтът, образът ... – използват се ключовите думи от поставената задача/ Те са част от художествените знаци, чрез които ... /името на автора/ осъществява прехода от конкретно значимото към общочовешкото и универсалното.
2.2. Теза – включва основното становище, своеобразния отговор на скрития в задачата въпрос. Включва до три изречения, в които отново трябва да присъстват ключовите думи от задачата, но вече отнесени към конкретния художествен текст.
Важно! Началото на тезата да започне с трансформиращо задачата изречение, в което да се включат: името на автора и заглавието на произведението.
2.3. Аргументация - подрежда в последователен и логически свързан текст наблюденията върху художествената творба, като всеки един от абзаците, които се оформят, трябва да носи нова информация за наблюденията върху коментирания текст.
2.4. Обобщение – достатъчни са две, но по-дълги изречения, които да завършат смислово текста, като припомнят казаното в тезата / без да го повтарят/.
Примерно обобщение: Всеки творец живее в културното съзнание на своята нация с малка част от произведенията си, преодолели преходността на времето. .../ заглавието и жанрът на творбата/, / името на автора/ ... чрез .../ посоченото в задачата/ гради обобщена художествена представа за сложността на връзката между човека и света.
Важно! Задължителна употреба само на сегашно историческо време.
Важно! Забранена употреба на глаголни форми в1 л., мн.ч. / В текста откриваме .../

3.Задължителни елементи в коментара на лирически текст.
3.1. Заглавие / липса на заглавие/, епиграф, посвещение, датировка - това са паратекстове, всеки от които /ако го има/ трябва задължително да се коментира и да се посочи връзката му със същинския художествен текст. Да се коментира каква информация носи, дали посочва основния предмет в творбата или е провокация към читателското въображение със своята метафоричност.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Резюме 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.