Резюме на статия за средновековен символизъм


Категория на документа: Литература


KONSTANTIN
PRESLAVSKY
UNIVERSITY
S H U M E N


ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ
"ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ"

ФАКУЛТЕТ ПО ХУМАНИТАРНИ НАУКИ

РЕЗЮМЕ НА СТАТИЯ

Средновековният символизъм като

културно-исторически тип

Александрина Тотева 1310010027

I курс Българска филология

През средните векове символизмът е най-първият и дълбинен начин за светогледно разбиране през средните векове.

"Няма човек,който не се удивлява от Божиите творения,но неразумният се диви само на външният им вид,докато мъдрият прозира през видимото отвъд дълбокото промишление на Божията мъдрост,също както в едно и също писание един възхвалява цвета и формата на изображенията,друг пренася смисъла и значението. "

Хуго от Сен Виктор

Предметният свят не се изчерпва с простата си наличност,с физическото си "тук и сега".Всеки предмет и всяко събитие,било то най-обикновен предмет или често повтарящо се събитие, за средновековния човек имат особена смислова дълбочина и интензивност.Никое явление не е тъждествено на собствената си явленост.

Всички те притежават по-дълбока значимост и всички значат нещо повече от онова,което самите са.Истинското им битие е синтетичното единство на тяхната предметна наличност и на тяхната символична значимост.С други думи те са символи на една друга по-възвисена и самоцелна реалност и универсумът поради това е не толкова подредена съвкупност от вещи,явления и събития,колкото бездънен "резервоар на символи"

/Льо Гоф/

Видимата вселена не притежава самостойно битие и смисъл. Тя е - всъщностното си определение - опознавателен знак за нещо друго. Древните гърци наричали "сюмболон" медальона, разделен на две половинки и съхраняван като опознавателен знак от свързаните с взаимно гостоприемство хора и от техните потомци.Сам по себе си този "предмет" е напълно безсмислен и безполезен.Той има своя вътрешна форма,цвят,стуктура и съдържание,но той е онтологически оправдан единствено чрез онова,към което сочи.

Символът е предмет,чиято смислена пълнота се задава от отнесеността му към нещо друго; част от която означава някаква цялостност; част водеща към отвъдното; относителност,която води към абсолютното. Символът е едновременно това - и- другото, предмет - и - смисъл,откритост - и - тайна, външна явеност и вътрешна същественост,нагледна плоскост и метафизическа дълбина.

Символът е "единение на двойното".Средновековният човек живее в точно такъв свят - единен,но двупластов.

Символизмът е първият компонент на средновековната литература.Например символиката в романите от Артуровия цикъл е практически неизчерпаема.

Също толкова символистична е и средновековната архитектура. Дванадесетте колони не просто поддържат сводовете на хора,но и символизират дванадесетте апостола,върху които се крепи християнската общност.

С напредъка на стиловете в средновековната архитектура не трябва да се обеснява единствено с нарастналата техническа сръчност на архитектите и строителите,но и с видоизменените значения,вградени в каменния ансамбъл.

Символизмът - като тип светогледна реакция - диктува несъмнено и специфичния художествен стил на средновековната живопис.Творението не е съвкупност от предмети.Това са символи,знаци за някаква друга реалност и тяхното реалистично художествено представяне и пресъздаването им като "образи", като "икони" на скритата зад тях действителност.

Живописните образи на средновековието имат свой обем и дълбочина,които се задават от измеренията не на физическото , а на смислово-символическото пространство. Отказът от рисуване на тримерни фигури означава откъс да се рисуват чисти предмети - каквито всъщност символизмът не възприема за съществуващи.

Западноевропейското средновековие говори много за "камъните",растенията и животните,но то не се интересува по правило от тяхното естество,произход и структура, а от тяхното символично значение.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Резюме на статия за средновековен символизъм 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.