Резюме на книгата "Лора и Яворов. Мистерията на една гибел"


Категория на документа: Литература


Яворов и Лора. Мистерията на една гибел. Револвер и любов - резюме
В своя роман с документално-публицистичен характер "Яворов и Лора" доц. Д-р Стефан Коларов ни разкрива драматични сцени от живота на един велик български поет и драматург - Пейо Яворов. Авторът ни разказва за творческия път на знаменития писател и любовните трепети, съпътстващи неговия живот, завършващ с фатален край.Голяма любов или една безмилостна трагедия е описана в романа "Мистерията на една гибел" ?
Роден на 1 януари 1878г. в град Чирпан, Пейо Тотев Крачолов поема по своя житейски път. Още от ранна възраст той има голям интерес към книгите, но в него се долавя и една затвореност и усамотеност, както разказват съучениците му от ранните класове, а също и неговите близки. Странното в детските години на Яворов е неговият страх от тъмното и халюцинациите, които го съпътстват през целия му живот. В това явление има нещо демонично и то се проявява дори в творчеството на автора.
Истинска промяна в развитието на бъдещия Яворов настъпва, когато той напуска родния дом и се записва ученик в IV класически клас на Пловдивската гимназия. Заминаването му не е добре прието от бащата Тотю Крачолов, който иска синът му да унаследи бизнеса и да се отдаде на търговия. Майката обаче упорито вярва, че от Пейо ще излезе "голям човек" и нейното усещане след години се осъществява. Когато отива в Пловдив, младият Яворов прави своите първи литературни опити - започва да пише стихове. Не остава незабелязан - ученици и преподаватели харесват и хвалят неговите творби.
Заминавайки за Анхиало, където е назначен като телеграфист, животът на младия поет се преобръща. Там той пише първата си творба - поемата "Калиопа", която силно впечатлява естетите от кръга "Мисъл" и се превръща в неделима част от него. От житейските преживявания и събитията в живота на младия автор се ражда още една от най-значителните му творби - поемата "Арменци". След тези две произведения, Яворов поставя началото на своя творчески път и става неоспорван от никого поет. Той триумфира в новобългарската ни литератута и в последствие започва да се развива неговият живот като поет след като се присъединява към кръга "Мисъл". По-късно той става и негов редактор.
Друг важен факт, който трябва да се отбележи за Пейо Яворов е неговото дейно участие в Балканските войни. Патриотичното му чувство не го напуска и той е съпричастен с положението, в което изпада България. За да изпълни своя дълг , през 1912г. опълченецът от Македоно-одринското движение заминава със своята чета и веднага попада сред тежки битки. Дори след завръщането му от войната, младият революционер остава верен на дълга си и продължава да е задграничен представител на ВМОРО.
Освен като гениален поет и родолюбец, авторът на "Револвер и любов" , доц. д-р Стефан Коларов ни разкрива Пейо Яворов и като човек с голямо сърце и горещ темперамент. Интимният свят на поета е изпълнен с много преживявания и жени, които са оставили трайна следа в сърцето му. Още от юношеските си години младият Яворов изживява доста краткотрайни връзки. Трябва обаче да обърнем внимание на връзката на поета с Дора Габе. Тя е първата му зряла любов, макар и несподелена. Той написва и посвещава на Дора стихотворението "Насаме", в което изразява чувствата, породили се в душата му - плътското и сливането на двама влюбени. Въпреки това Яворов е сдържан в любовта си към Дора Габе. Той се възхищава на прекрасната й душевност. Дълго време любовта между двамата е била потулвана, дори отричана, но Дора заема важно място в живота на поета.По всичко личи, че Яворов трудно преживява раздялата си с нея. Чрез стихотворенията "Не си виновна ти" и "Душата ми е пуста", които Яворов пише след раздялата, ние можем да добием точна представа за останалото у него мрачно настроение.
След Дора Габе се появява още една жена, която заема изключително важно място в живота на Пейо Яворов. Минка Тодорова - "крехкото и изтънчено болнаво момиче" - светлата и чиста муза на Яворов. Именно Мина е вдъхновителка на стиховете "Вълшебница", "Две хубави очи", "Обичам те", "Пръстен с опал"... В тези стихове чувстваме романтичната сила на обичта. За жалост тази искрена и чиста любов завършва с фатален край. Смъртта на Мина сломява поета, той дълго тъжи за нея и трудно преживява голямата загуба.
Във "В полите на Витоша", която е и първата пиеса на младия драматург, Яворов представя цялата си любов и нежност към Минка Тодорова. Пиесата е белязана с много отрицания, но това не смущава поета. Той не се отказва и продължава да прави опити за хубава българска драма. Следващата пиеса на автора е "Когато гръм удари, как ехото заглъхва" - посвещение, смесено от любов и тревожно предчувствие. Първата си пиеса Яворов започва в Париж и довършва в София, а втората е свързана с жена, навлязла в живота му властно и въздействащо, а именно Лора Каравелова.

Лора Каравелова е дъщеря на небезизвестния общественик и публицист Петко Каравелов. През годините той е министър и министър-прецедател, създател на Демократическата партия. За Лора неговият образ е издигнат в култ. Майката Екатерина Каравелова иска да направи дъщерите си Виола и Лора свое подобие. Лора получава едно много добро и солидно образование. Когато пребивава във Фанция, тя пише много писма на майка си, от които личат преждевременната зрялост и трезвото й мислене. Лора е много саркастична, критична и иронична както към себе си, така и към другите. Въпреки това, че привидно изглежда слаба, тя преследва целите си докрай, дори и на пръв поглед да изглеждат недостижими. Преди да се омъжи за Пейо Яворов, Лора се омъжва за Иван Дренков. Този брак е уреден от нейната майка и оставя у младата девойка само тежки спомени. Тя губи първото си дете и това за нея е голям удар. Появата на второ дете обаче не успява да спаси брака им. Напускайки мъжа си, Лора предизвиква истински бунт в семейство Каравелови. Тя разваля близките отношенията със своята майка и поема сама по своя път. Изпълнен с трудности, животът нанася много удари на младото момиче. Но упорита и силна, Лора не се отказва да търси своето щастие.

Връзката на Яворов с все още омъжената Лора започва след тяхната среща в Париж. Литературните представи на Лора за желания мъж, като че ли намират своето покритие точно в образа на Яворов и тя бързо се влюбва в него. Доказателство за това са нейните писма към драматурга, изпълнени с любов и мъка, с чувства и страдание, тя оставя част от себе си в тях.

Прибързаното решение на Лора за сватба все пак се осъществява - тя се състои в навечерието на Балканската война. По време на брака си с Яворов, Лора се стреми да прикрие своите лични страдания и проблеми, породени най-вече от ревност. В своя съпруг тя вижда истинския мъж, когото е търсила цял живот и това предизвиква нейната ревност и страха да не го изгуби. В последните месеци на своя живот, младата съпруга става свръхчувствителна и често предизвиква скандали. Напрежението расте, а Лора таи в душата си нестихваща болка. Нервите на двамата съпрузи са на предела, съдбата предвещава кулминацията на своята игра, времето все по-бързо тече. Взаимоотношенията между двамата съпрузи се обтягат все повече и на 30 ноември 1913г. след поредния ревнив пристъп на Лора, развръзката на тяхната "хроника" е с фатален край. "Хрониката на една обречена любов, която вместо за щастие е родена за смърт".





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Резюме на книгата "Лора и Яворов. Мистерията на една гибел" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.