Ретроспективен преглед на теорията за орнаментиката. Форми и разбирания.


Категория на документа: Литература


ПЪРВА ЧАСТ: РЕТРОСПЕКТИВЕН ПРЕГЛЕД НА ТЕОРИЯТА ЗА ОРНАМЕНТИКАТА. ПОНЯТИЯ. ФОРМИ И РАЗБИРАНИЯ.

Първа глава: Литературен обзор

Литературният обзор най-общо може да се определи като двупосочен. Едната насока се свързва с постиженията в областта на научните изследвания и музикалната литература в сферата на Западно-европейската музикална култура и другата с тези в българското музикознание, отнасящи се за българската народна музика.

В сферата на публикациите, съществува, макар и неясно обособена, граница в предназначението на тези литературни източници. Така например, сведения за орнаментални форми могат да се открият както в стари, църковни ръкописи, така и като указания към нотното съдържание на някои произведения на Западно-европейските композитори, а също и в отделни трактати. Авторите на тези литературни източници в някои от случаите засягат широк кръг от проблеми, излизащи извън границите на проблема-орнаментика, служейки си с различни методи за тяхното описание. Ако литературата по проблема на орнаментиката, следва подобна класификация, трудно би могло да се проследи историографското развитие на орнаменталните форми и научните постижения в изследваната област. По тези причини в първа и втора част на литературния обзор конструктивният принцип се основава само върху.......

Втора част на литературния обзор излага публикации, свързани с орнаментиката и прийомите в българското изпълнителско изкуство на фолклорна основа.

Към различните схващания на чуждите и българските авторите, относно структурата , предназначението и функцията на орнаменталните видове субективно- критичният подход би бил неподходящ, което се обуславя от това, че всеки един от тези автори представлява музиката и психологията на своята епоха или по-кратък период. Във всеки от по-късните етапи на развитие на музиката някои от схващанията остават, други са опровергани. За изследването в случая обаче е най-важно как тези розбирания довеждат до съвременните представи за орнаменталните форми и тяхната функционална страна в музиката. По тези причини от големият брой литературни източници ще бъдат изложени, тези които имат основно фундаментално значение за теорията на орнаментиката. Фактите около различните полемики във връзка с мелизматиката ще бъдат избегнати умишлено.

В края на литературния обзор е подходено максимално рационално, като е проследено историческото развитие на познатите орнаментални форми, въобще в музикознанието, което има фактологичен и фундаментален смисал и от където се извлича максимално полезното за бъдещото изследване.

1. Историческо развитие и трактовка на орнаменталните форми в световното музикално изпълнителско изкуство /Позовавайки се на книгата „ Орнаментика в музиката” на А. Бейшлаг/

Още в зората на световната музикална култура датират сведения за наличието на украшения в музиката. Тези сведения не могат да бъдат причислени към групата на трактатите и изследванията, тъй като това са откъслечни и лаконични обяснения за някои орнаменти от периода на най-ранните епохи в човешката история. Описанието на тяхната структура не почива на научна основа и много често звукът, който се възприема от човешкото ухо се оприличава на природно явление.

Първите сведения за наименован орнамент срещаме в древна Индия, където се употребявал орнамент, наречен „компой” /трепереща, вибрираща нота/
Знакът, с който се отбелязвало това украшение /стр. 22 №2 ГТ/ бил толкова правдоподобен на звука, който се възпроизвеждал, че по-късно се появил в хоризонтално положение в облика на средновековните квилизми. Като богато украсен се описва и древно-еврейският култов напев. Във древна Гърция периодът на най-пищното виртуозничество в музиката съвпаднал с нейния упадък.

Преди създаването на ранното многогласие-IX, X век в Западна Европа се появяват неговите предшественици, основаващи се на паралелно движение на гласовете- органум /квартквинтово/, гимел /терцово и секстово/-получило разпространение най-напред в Шотландия и Скандинавия и паралелното движение в секстакорди-фобурдон. В този период от развитие на музикалното изкуство, наречен ars antique най-съвършен многогласен вид, възникнал през XII век във Франция бил дискантът /dechant –фр./, който представлявал умението да се образува контрапунктичен глас в противоположно движение на основния, долен глас -cantus firmus, наречен още /tenor/. Този факт станал причина певците да импровизират и украсяват горния глас с различни фигури.

Тези явления в развитието на световната музикална култура естествено довеждат до смяната в начина на музикален запис. Така невменото писмо /използващо знаци, подобни на кукички, чертички и пр., показващи посоката на движение на мелодичната линия и поставяно над църковните текстове /характерно за ранното Средновековие отпада, и в периода от X до XIII век нотацията еволюира от линейна към мензурална, като главната заслуга за това е на французите.

_________________________________________________________________
Бейшлаг А. „Орнаментике в музыке”, Музика, Москва, 1978 г., стр.5
„ Не подлежи на съмнение, че още в IX, X век в папските капели звучали всички наши съвременни украшения, такива като форшлази, нахшлази, трилери и тем подобни- и това в такова време, когато още не съществувала нито една от развитите форми на музикалното изкуство, а григорианският хорал в следствие на несъвършенството на нотните записи дори още не бил кодифициран”
------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Първите критични бележки, относно изпълнението на украшения в Западна Европа са на монахът Амадеус от Ангулема, който осъжда грубоватото изпълнението на украшенията „vinolae” и „tremolae” от франките.

Що се отнася до същността на тези две украшения сведения ни дават Аурелиан Римски от IX век и Енгелберт от Адмонт - XII век.
Пак там, стр. 6
Аурелиан Римски „ Винола-това е нежен, мек и гибкий глас, и думата „винола” произхожда от vinum –лоза която меко се вие”
„Енгерберт от Адмонт определя тремолото като вибриращо звукоизвличане, приличащо на прерывисто звучене на тръба и в някаква степен предвосхищает качиневския трилер”

По-късно в областта на инструменталната музика се появяват два литературни източника, където се описват някои орнаменти и начинът им на изпълнение на орган. Това са двата фундаментални труда „Основи на свиренето на орган”-1452 година или „Fundamentum organisandi” на Конрад Пауман и „Буксгеймска органова книга” .

„Основи на свиренето на орган е труд, състоящ се от три части. Първа част обяснява нотацията във вокалната музика; във втората се описват правилата на контрапункта и в третата се демонстрират образци от органната литература и се илюстрират теоретичните правила, изложени в двете предшестващи части.
„Буксгеймската органова книга” е един от най-богатите източници за старинната клавирна музика. Счита се че е завършена около 1470 година от учениците на Пауман. По-късно попаднала в манастир в Буксгейм, от където носи и името си. Най- късното й издание със съвременна нотация е от 1959 г.

В „Буксгеймската органова книга” е описано группетото, а при Бухнер, Клебер и Котер-немски органисти, новатори в жанра на музиката за орган, се срещат следните обозначения за мордента, вариращи между три знака /стр. 24 № 2 ГТ/. В литературата от този период несъмнено се открива родство между мордента, чието изпълнение се описва от Бухнер и трилера, описан от Иероним Моравски. Орнаментът гпуппето по това време дори изпълнявал ролята на начална, главна формула, а Пауман и неговите съмишленици поставят группетото /groppo или трилер с нахшлаг/ в заключителните каденци в значителна част от произведенията.

В периода на разцвет на диминуцията отношението към мелодичната тема се променило. Така в ракурса на диминуцията орнаментиката следва да се разбира като раздробяване на мелодичната тема /от по-дълги нотни стойности/ на по-кратки- прийом, застъпен и днес във вариационната форма. По време на този период от развитието на музикалната култура певците били смятани за тези, които могат да извисят до съвършенство чрез своите украшения произведението на автора.

В началния период от развитие на диминуцията са регистрирани следните правила, обозначения и указания при диминуиране:

При Силвестро ди Ганаси - / сведения под черта/ с буквата ( Т ) над нотния текст се обозначава модела или темата, която ще бъде варирана, а с буквите-а, в, с и пр. възможните нейни варианти .
Нотен пример : / стр. 16 Бейшлаг”
Други обозначения над темата /модела/- (Т) , които се срещат главно от Дирута са следните:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Ретроспективен преглед на теорията за орнаментиката. Форми и разбирания. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.