Регионална политика на България


Категория на документа: Литература


по: Регионална политика

на тема: Регионална политика на България

Съдържание:

I.Синхронизиране на националното и съюзно стратегическо планиране (2007 – 2013)
Оперативните програми на България
Национални програми с характеристика на оперативна програма

II.Проблеми на регионалната политика на България

III.Използвана литература

Регионалната политика на страната следва логиката и философията на Общата политика за икономическо и социално сближаване и на Регионалната политика на ЕС. Смисълът и съдържанието на адаптацията към регионалните аспекти на Aquis Communautaire е разписан в преговорна Гл.21 „ Регионална политика и координация на структурните инструменти” (преговорите започват на 28.11.2002 и приключват на 18.03.2004г.).
В регионалната политика България постигна сравнително добра синхронизация, поради което и претенциите в последните Мониторингови доклади (май и октомври 2006, май 2007г.) са сведени до незначителни препоръки. Почти всички ангажименти (по чл. 12 на Регламент 1260/1990) за приемане и прилагане на правната рамка по осигуряване на адаптацията и съпоставимост по схемите за получаване и усвояване на средства от фондовете, програми и общностни инициативи са изпълнени или са в процедурно финализиране.
Приети са препоръчаните закони, които регламентират националните ангажименти на страната. Но важните от тях са:
* Закон за регионалното развитие (2004)
* Закон за защита на конкуренцията (1998г. и допълнен през 2003г.)
* Закон за държавните помощи и Правилник за приложението му.
* Закон за обществените поръчки и Закон за концесиите (2004) (допълвани няколкократно, но още не пригодени изцяло към съюзните правила)
* Закон за опазване на околната среда
* Закон за защита срещу дискриминацията (2004)
* Закон за устройството на държавния бюджет (изменение)
* Закон за държавния вътрешен финансов контрол
- Закон за финансовото управление и контрол
- Закон за вътрешния одит в публичния сектор
- Закон за държавно финансова инспекция (м. април 2006)
* Стратегия за децентрализация за периода 2006 – 2015 и Програма за изпълнението й до 2009г. (м. юни 2006)
Освен горните закони и други правни регламенти се предприеха мерки за привеждане на държавния капацитет към изискванията на евросъюза, имащи отношение към прилагането на новите закони и регламентите на ЕС по използването на финансовите инструменти. Два от тях имат особено значение:
* Стратегия за модернизиране на държавната админитрация за периода 2003- 2006 и план за изпълнение
* Стратегия за участие на Р. България в Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС (2002)
Вторият документ дава функционалната рамка за целия държавен капацитет на всички равнища, ангажиран в усвояването на финансовите ресурси от еврофондовете. Стратегията разписва подробно Управляващите органи на Оперативните програми на регионалното и секторното равнище Фиксирани са точно и правомощията на отделните министерства и ведомства и техните ръководители. Националната институционална схема за управление на средствата от ЕС кореспондира корелационно със съюзните структури по прилагане, контрол, наблюдение и мониторинг – Делегациите към ЕК, Европейска сметна палата, Главна дирекция „Селско стопанство”. Съгласно документа Министерството на финансите е Управляващият орган на Рамката за подкрепа от Общността (съгласно Регламент 1260/1999) и носи пред ЕК отговорността за координиране и усвояването на средствата от финансовите инструменти. Функцията на Управляващ орган е възложена на Дирекция „Управление на средствата от ЕС”. Разплащателен орган по всички финансови инструменти е дирекция „Национален фонд” и Министерство на финансите. Нейните задачи са съставяне, представяне, защита и сертифициране на исканията за плащане и получаването на средствата от фондовете. СЪвместния комитет и подкомитети за наблюдение, Изпълнителните агенции за управление на средствата, междинните и крайните бенефициенти, са главните елементи за управлението на средствата от ЕС. В основни линии тази рамка за управление, която е апробирана сравнително успешно до усвояването на средства от ФАР, САПАРД и ИДПА, се запазва и през периода2007 – 2013 г. . като се синхронизира с изискванията на новите директиви за използване на Структурните фондове. Проблемите в тази връзка са известни: закъсняване с акредитацията на агенциите, формирането на междинните звена, тромавата координация и съгласуване между заангажираните министерства и със субнационалното равнище и пр.

I. Синхронизиране на националното и съюзно стратегическо планиране (2007 – 2013)
Основата на стратегическото планиране на национално общностно равнище са „Стратегическите насоки на общността за сближаване за периода 2007 – 2013”, „Стратегическите насоки на общността за развитие на селските райони 2007 – 2013” и „Стратегическите насоки за регионално развитие”. Те дават принципните ориентири и приоритети за развитие на евросъюза през този период и са подчинени на заложените и реформирани цели на Лисабонската стратегия и Споразумението от Гьотерберг за прилагане на принципа за устойчиво развитие. Тези стратегически документи на ЕС са базата за разработването на „ Националния план за развитие на България през периода 2007 – 2013”, „ Национален стратегически план за развитие на селските райони 2007 – 2013” и Национална стратегия за регионално развитие за същия период. Те са основата за разработването на седем оперативни програми, един План за действие и две национални програми. Една от най – важните е Оперативната програма за регионално развитие. Така между националното планиране и стратегическото планиране на ЕС се установява целесъобразното за процеса на планиране синхронизиране на цели и оси.

Оперативните програми на България са следните:
* ОП „Развитие на конкурентноспособността на българската икономика”
* ОП „Околна среда”
* ОП „Регионално развитие”
* ОП „Транспорт”
* ОП „Развитие на човешките ресурси”
* ОП „Административен капацитет”
* ОП „Техническа помощ”
* ПД (План за действие) „Териториално сътрудничество”

Национални програми с характеристика на оперативна програма:
* „Програма за развитие на селските райони” (Национален стратегически план за селските райони)
* „Програма за рибарство и аквакултури” (Национален стратегически план за рибарство и аквакултури)




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Регионална политика на България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.